Здравейте момичета по съдба.Аз съм съвсем нова,но мъката ми е огромна и за това реших да се включа.Днес изпратих моя мъж на курс за първи път.Никога не е пътувал и сега на 40 г се наложи поради ред причини.Аз помогнах да почне ,а сега не спирам да плача.От скоро сме си заедно,много се обичаме,но тук не можеше да намери работа и много се измъчваше от безпаричието и аз за това се обадих.Страхувам се от всичко ,което чета тук -от проблеми по пътищата ,но и от факта ,че повечето пишат ,че не оставали здрави семейства.А той ще кара за Украйна и Русич и всеки вика забрави го рускините и украйнките страшни ,ще го удари на живот ,незнам вече какво да мисля 
Някои ако има представа по колко продължават курсовете и колко почиват после да сподели.И как поддържате контакт ,защото не мога да издържам да не го чувам.
Някои ако има представа по колко продължават курсовете и колко почиват после да сподели.И как поддържате контакт ,защото не мога да издържам да не го чувам.
Е определено не е като в началото....голям принос да минава по бързо времето е ,че се чуваме в скайп почти всеки ден 
Ама, то като се замисля и във фейса никакви Ви няма. Мхммм.
Моето момче го чакам чак в началото на април 
Мъж ми бачка , кога се прибира през ден , кога през седмица,
и 