В един страхотен филм с Мерил Стрийп (нещо за Африка беше) героинята загуби много в живота - и в последния си монолог тя каза следното: "Човек може да понесе много - повече отколкото си мисли. НАпример аз - когато ми е най-тежко да мисля за болката си - и мисля, че не мога да понеса повече - тогава продължавам да мисля още миг....и се оказва че мога да понеса много...дори и това".
Във всеки случай смисъла бе нещо подобно.
Розито, обичай, бъди обичана продължи напред, изживей живота си максимално пълноценно и максимално смело...плачи, страдай и се свивай колкото ти е нужно...главата ти ще се вдигне сама и когато си готова! Много болка има в теб и тя трябва да бъде изстрадана - любимите ни трябва да бъдат ожалени така както го заслужават. Когато пуснем болката през нас с времето би трябвало тя да пресъхне - няма да иозчезне, но няма да е като река, помитаща всичко пред себе си.
ние ще сме тук за подкрепа и за утеха