Хари, ти си направо за завиждане. Като знам как като се съберем с други приятели, децата вече толкова се занимават заедно, че все едно не сме с деца.
Янче, ние май ще си останем само с номер едно . Годинките много бързо минават и дори сега да се справяме без проблеми, не се виждам, когато детето завършва гимназия, аз да съм пред пенсия. Просто така се стекоха обстоятелствата, но не съжалявам, че Белослава се появи толкова късно. Преди никога не бих притежавала това спокойствие с което я гледам. С годините човек става много по-улегнал.
Да ви се оплача днес как щяхме да пребием детето на една писта . По принцип пистата е доста стръмна и се пързаляме двете заедно в шейната, но този път реших да я пусна сама по един по-малък наклон. В последния момент преди да спре явно попадна на заледен участък и като се устреми между едни дървета, ускорява и няма спиране. И все успява да заобиколи дърветата и още повече се засилва към един още по-стръмен склон. Ние тичаме след нея, но няма как да я стигнем. Накрая пропадна в един улей между две дървета и това значително й уби скоростта и успя да се обърне настрани. Добре, че баща й я разсмя веднага и тя изобщо не се усети какво стана, но ние си изкарахме ангелите.