Публикувана: 21 апр. 2012, 22:24 ч.
Последно мнение: 5 септ. 2014, 21:05 ч.

още едно недоносено бебенце

75 804
253
1

1
...
3
4
5
...
17
Всички

# 45 2 май 2012, 22:35 ч.

Мнения: 4 589

marushkag честно да ти кажа вече не помня, защото много дълго време беше в кувьоз. Роди се на 9.09 и я извадиха на 19.01. Но при нас тя разви БПД и белия дроб така и не се разгърна с всичките лечения, вит А, кортикостероиди, сърфактант. Тя дори и извън кувьоза, докато беше на термолегло имаше маска пред себе си, защото не пиддържаше повече от 92-94 сатурация, а без доп. въздух падаше доста сатурацията.
Минали сме много курсове на АБ, изследвания, какво ли не. Даже имаше момент в който уж се беше подобрила и говориха за изписване, но не било писано. И да ти кажа по-добре така за детето, защото тук в Бг няма условия за домашно подпомагане с кислород, мониторинг и т.н.

Почина на 20.02, 5 мес и 11 дни.

# 46 2 май 2012, 22:36 ч.

Плевен
Мнения: 1 014

marushkag,
знам, че ти е тежко и че диагнозите които се сипят непрекъснато те смазват, както и евентуалните прогнози за развитие на детето. Ако това ще те успокои, всички недоносени имат тези рискове и минават през доста трудности, а какъв ще е края никой не знае. Аз например бях толкова отчаяна, че само си казвах да оживее детето, пък дори и да не може да вижда. Като разбрах, че вижда си мислех - дано да говори и да разбира, пък дори и да не може да ходи и т.н. Толкова се бях примирила, че се молих за най-малкото зло от всичко. Но напук на моите мисли детето ми е напълно здраво, минахме много трудности, но пък сега е едно прекрасно дете.
Наистина от сърце ти желая и твоето бебе да се оправи.

# 47 2 май 2012, 22:44 ч.

Мнения: 2 719

И аз минах през подобни мисли...дори имах "приемливи" щети. Такъв панически страх изпитвах...светът ми умираше и се раждаше всеки ден, лутах се непрестанно между надеждата и отчаянието. Нагледах се на човешки трагедии за тези 4 месеца. И аз питах, стресирах се, надявах се, пак питах...
Сега от дистанцията на времето мога да кажа: "Добре, че много неща не съм знаела, не съм осъзнавала..."
И аз като Николина не вярвам в нищо, в никаква справедливост или нещо такова. Отиваш, изпълнена всеки ден със сили и надежда и вярваш, вярваш, вярваш...времето работи във ваша полза, защото тя съзрява!
Казвах си: "Един ден, когато се обърна назад и всичко това е приключило и аз съм с моето дете, ще забравя, ще забравя всичко и само ще се усмихвам. Пожелавам ти го от все сърце!

# 48 2 май 2012, 22:47 ч.

Мнения: 4 589

marushkag, знаеш съзнанието колко е силно, една приятелка ми казваше представяй си как тичаш с децата, как играете, как пеете. Сядаш и си я представяш на една зелена поляна как тича, боса с рокля, как тича и протяга ръце към теб, как се усмихва, такива неща. Позитивни, които да й ги изпращаш. Църкви, свещи, манастири, поп, молитва няма да помогне...вярвай ми. Какво ли не правих, на колене съм лазила, ама...

# 49 2 май 2012, 22:48 ч.

София
Мнения: 29

marushkag Много вяра знай малката кукла ще се справи от теб се иска вяра и много позитивна енергия тя се нуждае от нея знай скоро ще дойдат добри новини неможе всичко да стане от раз на белия дроб му трябва време бавно ще видиш Мария ще се справи нека да качи и малко маса.Със сърцето как е

# 50 2 май 2012, 22:54 ч.

Плевен
Мнения: 1 014

Цитат на: Хеликаза в ср, 02 май 2012, 22:44

И аз като Николина не вярвам в нищо, в никаква справедливост или нещо такова.

Аз пък ходих да се моля всеки божи ден, три месеца без да пропусна и ден. Просто не знаех къде да отида и с кого веме да говоря. Сутрин ставах и отивах на църква, палех една свещичка и седях там докато дойде време за свиждане на обяд. Там седях и се молех, мислех си какво ще правя когато детето ми го изпишат здраво - представях си го как расте, опитвах се да правя сделки с Господ - да вземе мен, да ми вземе всичко, но да даде здраве на детето ми. Молех се като отида, да видя детето си и днес живо. Незнам дали молитвите ми помогнаха на бебето, но на мен да не полудея ми помогнаха със сигурност.
Няма значение в какво вярваш, важното е да не губиш вяра в добрия край.

# 51 2 май 2012, 23:02 ч.

Мнения: 2 719

Аз много неща видях покрай себе си...трагедии неизмерими. Особено след една от тях, не мога да вярвам в нищо. Но това е моя лична история, която не мога да преглътна.
Важното е да имаш надежда, да не падаш духом, доколкото е възможно.. А на хората им олеква от различни неща. Но е много важно майката да се съхрани психически, защото съм виждала случаи, в които след изписването тя е така изчерпана, че не успява да се грижи за детето.

# 52 2 май 2012, 23:08 ч.

София
Мнения: 283

Благодаря Ви,милички,благодаря Ви!
Didilotta,сърчицето и е добре,слава на Господ.
Здрава е.Всичките и изследвания са наред.Само дробчето е за сега, а и това на главичката трябва да се проследява.
Моля Ви, само стискайте палци и се молете за моето миличко същество.Аз наистина вярвам в нея и наистина гоня лошите мисли и дори и насила понякога си предизвиквам само хубави.Плача и си говоря на ум как детето ми ще оздравее напълно и ще си дойде у дома.И така цял ден и цяла нощ от връщане от болницата до тръгване обратно.

# 53 2 май 2012, 23:11 ч.

Мнения: 4 589

Stanislava_ аз казах, че не вярвам вече. Защото колкото свещи съм запалила, казала молитви, посетила манастири, църкви, руската църква почти всеки ден и така и така...и какво, накрая ти остава само вярата.
Човек трябва да приеме съдбата си, така е писано, така се е случило. Ревах 3 дни и си казах, така до никъде няма да стигна, я да се хвана в ръце...мина известно време и пак и пак пробвах докато стана.

Аз го изживях и втори път, родих отново мн рано, отново 3 месеца по билници, кувьози...изследвания. Побеля ми косата, но важен е крайния резултат.

Момичета, заповядайте и в нашата тема във ФБ http://www.facebook.com/#!/prematurebg
И тук можете да видите мн инфо, да получите подкрепа http://premature-bg.com/

# 54 2 май 2012, 23:14 ч.

София
Мнения: 283

Пиша на хартия стотици пъти желанията си.Правя всичко, което сърцето ми подсказва и вярвам в добрият край,вярвам, че този път и аз ще гушкам детето си и само да имам тази безценна възможност ще направя Мими най-щастливото и обичано детенце на света.Ще я накарам да забрави за миговете, прекарани в болницата и аз ще забравя за вината, която изпитвам в момента с всеки залък хляб,докато детето ми се бори в болницата.

# 55 2 май 2012, 23:17 ч.

Мнения: 4 589

marushkag недей да се обвинаваш, ти нямаш никаква вина, ама никаква за това, което се е случило и за това през което детето минава. В някои случаи е лекарска грешпка, в др случаи е природа, това е.
Много е грешно да се обвиняваш, недей, пази силите си за друго.

# 56 2 май 2012, 23:24 ч.

София
Мнения: 283

това, което правя и поне чрез него се чувствам малко полезна е да се опитвам да поддържам кърмата.Цедя,замразявам и нося,защото знам, че детето ми има нужда, за да расте здрава.

Хеликаза, писах на жената за помощ относно кърмата и се надявам скоро да ми отговори.

Искам само да Ви кажа, че е много силна Вашата подкрепа и се радвам, че Ви има и сте тук.

# 57 3 май 2012, 00:26 ч.

Плевен
Мнения: 1 014

nikolina-pikolina, знам твоята история, помня всичко, което си писала и мислено съм преживявала твоята болка. Поздравявам те за силата ти.
А ти marushkag, не плачи. Аз някъде след първия месец спрях да плача, незнам как стана, но сякаш сълзите ми пресъхнаха. Чувствах едно вътрешно притеснение, но не плачех. Наистина в живота има неща, които не можем да променим. Колкото и някои хора да твърдят, че всичко зависи от нас. Не се обвинявай за нищо. Бебето ти не помни нищо от болницата. Не се самонавивай, това е най-лошото. То не усеща почти нищо, не му липсваш, не се чувства изоставено и т.н. Дай Боже да си го прибереш здраво, всички тези чувства у него ще се зародят по-късно. Сигурно го знаеш, но съм сигурна че това си мислиш сега.
И те поздравявам за кърмата. Аз дори и това не можах да направя. Даже не поисках да го видя, когато родих. Акушерката искаше да ми го покаже, а аз си стисках очите. После ми казаха, че шансовете му за живот са нищожни и си спрях кърмата с медикаменти. Все още мисля за това. Така че аз съм проявила доста по-голяма слабост от вас.
Наистина си силна, дано детето прилича на теб.

# 58 3 май 2012, 08:10 ч.

Варна
Мнения: 334

marushkag, макар и виртуално силно те прегръщам и се моля Мария скоро да покаже силната воля и желание за живот на, която са способни недоносените деца и с основание да заменяш притесненията с положителни очаквания. Всички те подкрепяме и вярваме, че Мария ще се справи. Просто ти трябва да покажеш, че си достатъчно силна да изчакаш още малко. Много, много целувки и положителна енергия за малката Мария.

# 59 3 май 2012, 08:14 ч.

София
Мнения: 283

Каро, благодаря много!
Ще чакам колкото е нужно само да е хубав краят и детето ми да оздравее и да се прибере.

Препоръчани теми

Близнаци

Избор на АМ за бебе с ниско тегло

Безконтактен термометър Medisana FTN

0
На пазар

как да променя режима на бебчето ми

Причина:

Причина: