Рисуване за начинаещи и не само - 6

Наистина има много таланти тук за което Ви поздравявам, прекрасен да е денят Ви с една моя орхидея

Аз бях работила в шивашко предприятие за ризи и 7 години пришивах ръкави на ризи Имах чувство,че сме ,като зомбита.Понеже бяхме на норма и никой не искаше да шие друго освен своя процес,защото ако си новак в друг процес,щом има върнати ризи за поправка обикновено ги дават на новия.Бяхме,като гъмжащ кошер - 4 бригади по около 60 жени,около 240 души в една зала.Тогава прописах стихове,записвах ги от задната страна на тефтера ,в който си записвах броя ризи който ушивах за деня.Тогава правех и подаръци на колежките ми,за рожденни дни,за празници - по някоя дъсчица със пирография.Баща ми е дърводелец,та винаги му оставаха парчета,малки и големи и ми ги даваше.Правила съм и портрети и на съученички и на колежки - над 50 портрета(по снимка),но не съм ги снимала тогава.Изкуството е спасение от сивото ежедневие.
Новата тема може да бъде "Любители и създатели на изкуство"

Вълната се хвърля към скалата,
впива се във черната `и твърд,
разбива се на бяла пяна след това,
от сблъсъка раздраната `и гръд...

Ех,Мег,много хубаво рисуваш  .Да не стои мрачничко моята до твоята,защото докато писах и ти побликува,ще пусна и аз една по-весела - с пирограф и моливи.

То е Дъжд, защото темата беше дъжд   Иначе си е чист сняг
Темата е вече измислена- "Всички таланти ТУК ->"   Или "Всичко мога, всичко знам"  
Да ви кажа момичета човек рядко работи, това което е учил. Аз например съм завършила Бизнес и финанси и Информатика. Сега работя на 3 фронта - в сферата на графичния дизайн, рекламата и кучешките дрешки и аксесоари. Да кажем, че графичния дизайн има някаква минимална допирна точка с информатиката, но аз съм по-скоро програмист по образование. Както и да е. Вярвам, че с много усилие и старание всеки може да работи, това което му харесва. Не означава, че непременно ще останеш под пари, но поне ще си щастлив! Ще имаш душевен мир и ще живееш в хармония.
Много хора си мислят сега например, че едва ли не се рина в пари щото видиш ли кучешките дрешки са скъп аксесоар. Никой не ти калкулира обаче разходите за материали, транспорт, часовете пред шевната машина, нервите събрани с часовете комуникации с клиенти и т.н. и т.н.  Затова смятам, че колкото по-добър ставаш, толкова повече трябва да цениш труда си! АКо не цениш труда си значи ти не вярваш в това, което правиш. Не си достатъчно сигурен, че го правиш както трябва, с нужното качество и стил.
Всеки тук може да предложи на пазара нещо, с което да спечели аудитория и пари. Аз например с удоволствие бих платила, за да ми нарисуват стъклата в кухнята или за една страхотна дъска за рязане с петли и кокошки. Ако не за себе си то поне за подарък бих избрала нещо уникално. Жалко, че нямам собствена кухня за сега, но някой ден!
Спирам да се изказвам като някакъв 100 годишен мъдрец, да не ме помислите за стара чанта от мачкан лак  
Lei@, дразни едно ЛС,че ми стана любопитно в какво сме колежки

Супер е орхидеята, Мег! Браво!
Ана, чудна роза!
Аз пък бях програмист години, нищо общо с рисуването.

Това ще си го сложа за мото, особено като ми възкликнат за цената на труда ми.
Аз учих в езикова гимназия, нашите очертаха ми пътя на учителка или преводачка. Не станах нито едно от двете  

Meg Ilieva поздравления!!!Правиш прекрасни картини.Продължавай в същия дух.     Елинор 777 Честита награда!!!Разбила си конкоренцията.                          

  Аз исках да бъда илюстратор, а станах технолог на дамско облекло, но не ми хареава, това не съм аз.Сега работя в моделиерна, но фирмата е много добра отвсякъде и това  отчасти компенсира провала на мечтата ми до тоя момент. С Бертичка сме колежки, в това, че и аз съм  допринесла с нещо за  напредъка на кучешката мода
  Аз също правя подаръци за колежките си по рожденни дни.Лошото е, че като видят да правиш нещо, хората решават, че си им длъжен и започват  да те товарят с разни поръчки , ей тъй на ,за червения кръст.Това е някаква склонност у хората, не е  никак приятно. Даже  роднините ми се  опитват  да го правят и  започнах да режа напоследък.  Сякаш нашия труд нищо не струва.Най-обичам да ми кажат-" Е, че то  не е нещо сложно, за колко няма да го направиш, ти можеш".  Ми като е просто , направи си го сам...Не знам дали греша, но не понасям да ме използват.Аз не печеля от труда си, но и не искам  да ме правят на 

О и на мен са ми казвали "Толкова пари за кучешка дреха Че аз ще му купя от китайския детска дрешка" Ами като са ти много парите създай си  кройките сама (щото детските дрешки не са им удобни и щото кройките аз сама съм си ги правила и редактирала, докато достигна идеалната кройка, която да е хем красива, хем удобна, хем здрава). От там нататък тичай по магазините за да намериш точно това, което ти трябва. После си купи всички останали нужни материали и сядай да се потиш (тука никой не ти смята бензина за търчането и тока, който харчиш. Изобщо няма да споменавам снимането, бработката на снимки и създаването на графичен дизайн за всяка, както и качването в сайта и всички други неща покрай продажбата на една стока).  Има неща дето се правят по 2 дни. Особено рисуваните. Вярно, че като му хванеш цаката на едно нещо всичко върви по-бързо, но точно тогава ти си станал специалист! Тогава ти работиш бързо и качествено, а не бавно и със 100 редакции.
Да не споменаваме клиентите, които поставят условия като "искам да е до толкова пари, но да е същото като скъпото, и задължително да ми го изпратите с пощенска пратка, ако не е спощенска няма да я взема" Ама видиш ли 'задължително"
И да ви кажа под секрет, както ми казва мойта приятелка "Хората обичат да им е скъпо" В началото не й вярвах и все гледах да снижавам и да влизам в положението на хората ама съм имала такива фрапиращи случаи, че бързо се съгласих с твърдението й. Е не става въпрос да се дерат кожи, но не и труда ти да е по-евтин от материалите и другите разходи, които си инвестирал  
Lei@ , в момента, в който ме научиха, че боравя с Фотошоп ми се качиха на главата. Направи ми това направи ми онова. И накрая не ти остава време да свършиш собствените си задачи. И достигаш момент, в който буквално ти се доревава, защото хем сърце не ти дава да откажеш, хем те е яд. И тогава един приятел ми каза " Нормално е. Когато станеш добър започват да те търсят" Това ми помогна да осъзная, че явно все пак мога нещо. А с времето се научих да върша услуги само на хора, които ми се отплащат със същото Бяха се появили дори "приятели" които ми се пишеха за близки, за да си изпросят дизайнерска кучешка дрешка. Просто им казвам "Ето го сайта ето ги и цените - харесвай си"   Винаги се появяват и имитатори, които си мислят, че понеже продаваш прекалено скъпо те ще ти правят конкуренция като продават на двойно по-ниски цени. Е "качеството" им се вижда от километри разбира се. И накрая пак стигат до твоя ценоразпис, само дето качеството си остава същото
А иначе винаги има начин да откажеш деликатно "в момента си затрупан с работа, но ако ми се отвори възможност ще погледнеш за какво става въпрос" После обикновено аз забравям всичко  
За финал на тези словоизлеания мога да ви кажа само едно - момичета (и момчета) не се отказвайте! Това в което сте добри никой не може да ви го вземе, а тези, които го оценят веднъж ще са с вас до края.  
Айде накрая да си измия ръцете, че не всичко е извън темата.
Това е от модата за кучомамите. Повече върви в  темата "Рисуван текстил" ама сега не се сещам какво друго да ви покажа  


Елинор, абонирала съм се за теб  Виждала съм нещата ти, както и цените им. За това качество си е направо евтиния! Аз като знам колко време се губи като рисуваш нещо направо не знам с каква уста го казват

Да се оплача и аз-най-много мразя да рисувам по поръчка на познати.Защото излиза,че за старанието за изработка на нещо специално,заради което ще се лиша от свободното си време,ще взема колкото да си покрия материалите едва едва.Вече не изпълнявам поръчки за познати-не си заслужава труда-да си избират от наличните.Ако не-да отидат в някоя галерия да се ориентират за реалните цени.

Познато ми е и на мен това, за което говорите. Понеже можеш да правиш нещо и сте познати/приятели с някого винаги започват да искат. При мен са поръчки и искания за портрети(графика). Един мой колега на работа като ме види веднага започва "Мен кога ще ме рисуваш? Айде, искам портрет, ще си го окача на стената". И се подразбира, че трябва да го направя безплатно....
Наистина Бертичка е много права - трябва да уважаваме труда си!

Хората те учат, как да се държиш с тях. В началото много ме беше срам да искам пари от който и да било за каквото и да било.
Само аз си знам в какви нелепи ситуации съм рисувала какво ли не и къде ли не. И за какво? За джобни пари или за без пари!
Аз вече като почнат да си искат така нагло казвам къде на майтап, къде наистина няква произволна сума. И някакви такива, като ги засечеш няколко пъти и бързо, бързо се отказват. И ако те питат от кога взимаш пари и на приятели просто казваш, че времето ти е пари. Пък и в това има положителна страна - бързо разбираш кои са ти приятели и кои просто те използват.Да не може да си отделиш 2 часа за себе си, за едното мерси на някой познат? Струва ли си? В повечето случаи дори няма и мерси. По-скоро 'носа не изглежда съвсем същия" 
Веднъж един 'приятел" ме врънкаше да му правя лого за фирмата. Еми като му казах, че цената започва от 100 лв нагоре и това е минимума едва ли не ме нахока. Ми да ходи да си прави лого при някой дето ще му напише в Word името и ще сложи Italic за престиж
Не се смятам за няква хипер, мега знаеща във всяка сфера и за всяко нещо. Дори не се смятам за специалист  в нещо. Просто това, с което се заемам се старая да го правя добре и желая отсреща да получавам нужното.
Много малко са хората, които като им подариш труда си ще го запомнят за дълго.
Има и една друга страна на нещата. решиш да подариш на някой за празник свой труд и той го приема като "Тоя/тая пак е минал по тънката лайсна. Един подарък да не ми купи, а ми подарява тука глупости". Ама до преди това си е просил да получи същата глупост за без пари  Затова безплатен обяд няма!!!

  Ами съвсем наскоро  ми се случи  това.Една пирография по която всички  пощуряха, много им хареса, а беше за подарък.Имаше готови да дадат пари веднага, но  не, ще се подарява.И като я подарих, очаквам  някаква реакция, а то едно нищо.Може би  не уцелих сюжета , де да зная.  И вече спирам да подарявам  нещата си на хора, които  не ги оценяват.Защото  наистина има хора, които  не ценят и не разбират  изкуството.За щастие  много рядко попадам на такива.
   Обаче пък друго ме впечатлява.Как  на работа  някои се страхуват да не би да ги размина и веднага ми тикат прът в колелото.Само някой да се впечатли от работите ми и да  ме предложи да свърша някаква художествена  работа за фирмата и веднага нещата се потулват и въпроса се отклонява.Стоя и ги  гледам отстрани, то да живееш в такъв страх да не те  надминат си е  голяма мъка.При все , че аз не се и натискам, други са ми мечтите.

Добро да е утрото Ви и последния работен ден за седмицата, ще се отдадете ли на любимот си хоби през почивните дни ? Тези ми колибрита с доста старички, но пък си ме радват, надявам се да Ви харесат

Ех,момичета, познати проблеми.Така става,като подарим веднъж и си мислят,че сме длъжни все да подаряваме.Ами кажете,къде на шега,къде сериозно:"Беше рекламен ход,за зарибяване,от сега нататък поръчки само срещу заплащане."А който е много нахален и не ви е прятен му откажете,не сте му длъжни.
И аз като работих на оверлог все идват при мен - я мини тая торбичка,а може ли блузката ми да я минеш...Донесат си часно нещо да си шият и те ползват познати и непознати и после - мерси и готово,ама това не ме дразнеше,а като кажеха:" Е-е-е,ще те черпим с нещо."Разбирайте - с нищо.
Та и с рисуването,пак така.Направете си сметка за разходите,за приходите.Може да си опредилите и дневна надница,ако нещо става за ден,една сума,за два-още толкова,за 3 - тройно и т.н.
Мег,чудесни са тези колибри !Ти имаш ли нашите проблеми?Рисуването свързано ли е с работата ти?Дано не нахалствам с въпросите си,но много ми харесват твоите картини и бих искала,а предполагам и останалите също,да науча повече за теб  .

Последните неща,които показах,ги подарих в детската градина на малката ми дъщеря,за 8 март,на учителката,на леличката,на г-жа Музикалната(така наричат всички учителката по музика) и на учителката на голямата ми дъщеря.А понеже дъщерите ми имаха там и учител,за 1 март му подарих Синигери с мартеница ,и за всички мартенички,които пък изработва майка ми.
Дъсчиците,които изрисувах са малки,около 10 на 12см. и станаха бързо и ми беше приятно да ги направя.