Аз също мисля така, не го бях сънувала много време, но след като плаках като малко дете е дошъл да ме успокои.
- Публикувана: 10 авг. 2012, 10:46 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2024, 16:11 ч.
Сънувате ли починали ваши близки? - 3
Преди три години почина свекърва ми, а свекърът ми много преди това. Дъщеря ми сънувала още в нощта след погребението. Дядо ѝ седял на една пейка и подвикнал към баба ѝ: Хайде, откога те чакам, а тя му отговорила: ида, ида! Гласът на дядо си не помни/беше на 5г/, но на баба си много ясно.
Помоли да отидем на гроба, но аз не можах тогава и тя ходи сама да запали свещ. На другия ден отново помоли да отидем и влизайки в гробищата изведнъж се спря. Ето, това е пейката, на която седеше дядо! Точно срещу гроба имаше нещо като пейка.Предния ден от притеснение или може би страх, не я е забелязала.
И до сега нямам обяснение.
.
Помоли да отидем на гроба, но аз не можах тогава и тя ходи сама да запали свещ. На другия ден отново помоли да отидем и влизайки в гробищата изведнъж се спря. Ето, това е пейката, на която седеше дядо! Точно срещу гроба имаше нещо като пейка.Предния ден от притеснение или може би страх, не я е забелязала.
И до сега нямам обяснение.
.
Ани, имаше нещо на руски не си спомням добре написано на гроб, като стихотворение. От сорта "...ние вече сме си у дома, а вие сте на гости". Никой няма да остане вечно на този свят и според мен има отвъден.
Това е от стихотворението "Остановись, прохожий" на Сергей Мельников, но не знам дали го е измислил или срещнал някъде. Но го има изписано на паметници върху гробове.
Остановись, прохожий,
И помяни мой прах,
Ведь я то, уже дома,
А ты, пока в гостях».
Скрит текст:
На кладбище заброшенном
Могильная плита.
Вся снегом запорошена
И рядом нет креста.
Деревья, будто тени,
Стоят по сторонам.
Остановилось время,
Плачь слышен тут и там.
Толкает ветер в спину,
Мне говорит – иди.
Не бойся, не покину.
К могиле подойди.
Отбросив все сомнения,
К плите я подошёл.
Всё стихло на мгновение,
А снег всё шёл и шёл.
Я камень тот очистил.
Зачем - и сам не знал.
На нём не видно чисел,
Но надпись прочитал.
«Остановись, прохожий,
И помяни мой прах,
Ведь я то уже дома,
А ты пока в гостях».
Я помолился Богу
За упокой души.
Ты не суди нас строго.
Прощай и не взыщи.
Здесь все мы пассажиры
На празднике земном.
Живём, покуда живы,
Всего одним лишь днём.
Могильная плита.
Вся снегом запорошена
И рядом нет креста.
Деревья, будто тени,
Стоят по сторонам.
Остановилось время,
Плачь слышен тут и там.
Толкает ветер в спину,
Мне говорит – иди.
Не бойся, не покину.
К могиле подойди.
Отбросив все сомнения,
К плите я подошёл.
Всё стихло на мгновение,
А снег всё шёл и шёл.
Я камень тот очистил.
Зачем - и сам не знал.
На нём не видно чисел,
Но надпись прочитал.
«Остановись, прохожий,
И помяни мой прах,
Ведь я то уже дома,
А ты пока в гостях».
Я помолился Богу
За упокой души.
Ты не суди нас строго.
Прощай и не взыщи.
Здесь все мы пассажиры
На празднике земном.
Живём, покуда живы,
Всего одним лишь днём.
vasq_5, интересна история! Аз вече се оплаках в темата, че не сънувам и направо завиждам на сънуващите. Баба ми почина много отдавна, никога не я сънувах. И наскоро, преди седмица може би, сънувам старата им къща /разрушиха я, построиха блок и им дадоха апартамент/, някаква хубава атмосфера вътре, в стаята съм и влиза баба, но такава, каквато я помня, засмяна, с домакинската престилка, запретнала ръкави, а на масата цяла тава едни охлювчета, тя ги правеше често. Три дена сигурно, та и сега, като го пиша, ми беше едно хубаво и топло. Толкова се радвах, че хич и не помислих нещо означава ли тоя сън. Просто се видях с баба. Спретнах една тава охлювчета и аз, хапнахме ги и така. Ще има да си го помня тоя сън, толкова рядко ми се случва да сънувам.
labrex, аз също не сънувам близките си и много рядко някой друг, почти непознат, както писах преди няколко поста/ преди два месеца сънувах, майката, която не си спомням, изпраща приятелка от ученическите ми години, тогава жива, която починала преди три дни.
Свекърва ми я сънувах само веднъж и май не я видях, но беше свързано с чорапи. Отворих ѝ шкафа и върху чорапите ѝ имаше една умряла мишка. Може би щеше да се вмирише там и това е било някакъв знак. Не бях ѝ пипала нещата дотогава.
Баща ми почина три месеца след нея в ръцете ми. Никога не съм го сънувала. На единия му пръст на крака нокътя беше станал дебел/може би гъбички/ и майка ми, като му обува чорапите, този нокът пада и той доста го е заболяло. Изохкал и го дръпнал рязко крака си. На 40-я ден, призори го сънува майка ми и се събужда от адска болка точно на този пръст.
Много рядко сънувам, но когато сънувам себе си, винаги съм в родната ми къща, която отдавна е продадена и там живеят други хора. Иска ми се да отида и да я видя тази къща най после. Знам че нищо няма да е като от спомените ми, но все там ме връщат и на яве и на сън.
Свекърва ми я сънувах само веднъж и май не я видях, но беше свързано с чорапи. Отворих ѝ шкафа и върху чорапите ѝ имаше една умряла мишка. Може би щеше да се вмирише там и това е било някакъв знак. Не бях ѝ пипала нещата дотогава.
Баща ми почина три месеца след нея в ръцете ми. Никога не съм го сънувала. На единия му пръст на крака нокътя беше станал дебел/може би гъбички/ и майка ми, като му обува чорапите, този нокът пада и той доста го е заболяло. Изохкал и го дръпнал рязко крака си. На 40-я ден, призори го сънува майка ми и се събужда от адска болка точно на този пръст.
Много рядко сънувам, но когато сънувам себе си, винаги съм в родната ми къща, която отдавна е продадена и там живеят други хора. Иска ми се да отида и да я видя тази къща най после. Знам че нищо няма да е като от спомените ми, но все там ме връщат и на яве и на сън.
Сутринта преди да се събудя някъде около 6 часа сънувах как се движа между етажите на болница и търся майка си. Знам само че е някъде там, но не знам къде. Срещнах един млад доктор и му обясних коя е майка ми, а той един спокоен ми казва, че се сеща коя е, жената с температурата. Питах го добре ли е и той каза да жива е, ей там е..
И се събудих щастлива докато осъзная че е сън..
Много ми е мъчно. Така ми се иска да върна времето назад и да се обадим на бърза помощ по- рано. Можеше сега да си е и дома. Наистина чувствам се много виновна и не мога да повярвам че никога няма да я чуя и видя
И се събудих щастлива докато осъзная че е сън..
Много ми е мъчно. Така ми се иска да върна времето назад и да се обадим на бърза помощ по- рано. Можеше сега да си е и дома. Наистина чувствам се много виновна и не мога да повярвам че никога няма да я чуя и видя
desi_099, не се упреквай! Даже ЛЛ ни лекарка веднъж каза, че колкото и правилно да е лечението или начина на живот, някой друг решава понякога.
Имаме близки, чийто син е лекар и освен в отделение, дава дежурства и в бърза помощ. Една вечер си е в къщи, приготвят се да вечерят с майка си и баща си и изведнъж баща му рухва на земята. Веднага звъни на колегите си, идват на мига/живеят на 200м/, опитват интубация и каквото трябва и може, но бащата си отиде.
Знам, че това няма да намали мъката ти, но не се упреквай поне.
Имаме близки, чийто син е лекар и освен в отделение, дава дежурства и в бърза помощ. Една вечер си е в къщи, приготвят се да вечерят с майка си и баща си и изведнъж баща му рухва на земята. Веднага звъни на колегите си, идват на мига/живеят на 200м/, опитват интубация и каквото трябва и може, но бащата си отиде.
Знам, че това няма да намали мъката ти, но не се упреквай поне.
Мила Деси,
Много е тъжна историята ти. Пази се заради бебенцето! Ще мине още много време докато се научиш да живееш без физическото присъствие на твоята майчица. Но се свиква да знаеш, че макар и физически да не е до теб, духовно е. Навсякъде. Тя е до теб и те пази. Моята майка си отиде без време преди 10 г. и съм сигурна в думите си.
Не се вини. Животът е низ от събития, които не зависят от нас, а от цялата вселена.
Ако имаш нужда да си поговориш с някого, съм на среща.
Изпращам ти прегръдки. Пази се!
Много е тъжна историята ти. Пази се заради бебенцето! Ще мине още много време докато се научиш да живееш без физическото присъствие на твоята майчица. Но се свиква да знаеш, че макар и физически да не е до теб, духовно е. Навсякъде. Тя е до теб и те пази. Моята майка си отиде без време преди 10 г. и съм сигурна в думите си.
Не се вини. Животът е низ от събития, които не зависят от нас, а от цялата вселена.
Ако имаш нужда да си поговориш с някого, съм на среща.
Изпращам ти прегръдки. Пази се!
Мила Деси,
Много е тъжна историята ти. Пази се заради бебенцето! Ще мине още много време докато се научиш да живееш без физическото присъствие на твоята майчица. Но се свиква да знаеш, че макар и физически да не е до теб, духовно е. Навсякъде. Тя е до теб и те пази. Моята майка си отиде без време преди 10 г. и съм сигурна в думите си.
Не се вини. Животът е низ от събития, които не зависят от нас, а от цялата вселена.
Ако имаш нужда да си поговориш с някого, съм на среща.
Изпращам ти прегръдки. Пази се!
Много е тъжна историята ти. Пази се заради бебенцето! Ще мине още много време докато се научиш да живееш без физическото присъствие на твоята майчица. Но се свиква да знаеш, че макар и физически да не е до теб, духовно е. Навсякъде. Тя е до теб и те пази. Моята майка си отиде без време преди 10 г. и съм сигурна в думите си.
Не се вини. Животът е низ от събития, които не зависят от нас, а от цялата вселена.
Ако имаш нужда да си поговориш с някого, съм на среща.
Изпращам ти прегръдки. Пази се!
Благодаря ви момичета. Знам че много хора са изгубили близки и въпреки това животът продължава. Но никога не съм мислила че на нас ще ни се случи нещо такова. Мислех си че щом родителите на майка ми доживяха старини, тя също ще има още живот пред себе си. Дядо ми почина на 83 , а баба ми е още жива вече над 80, а тя е неподвижна на легло от 7 г. Обаче съдбата е различна. Много е тъжно и всеки, който има такава загуба знае това. Благодаря ви още веднъж!