Юлчето за плаж се стяга и на сянка се изтяга :)

Маритка, въпреки, че при мен нещата бяха далеч по-розови (отношенията с мъжа ми и помощ от бабите), все пак финансовия проблем щеше да е непосилен и щеше да лиши вече 2 деца от нормално бъдеще. Аз съм израстнала с много лишения (наистина много) и искам поне до колкото ми стигат силите и разума да осигуря нормален старт в живота на детето/ децата си ако имаме и друго в бъдеще.

Знам какво е желанието, но помисли какво биискал аза децата си (2 или 3) и ако можеш да им го осигурш - не се колебай повече! И още повече - каквото и да решиш, то ще е правилно и ще е за цял живот. 

Защо не смените държавата и не отидете в някоея с по-добри условия за отглеждане на деца? Например Германия, Канада...?

Моят мъж излезе от болница, но докато беше там и с Алекси ходих до спешното, че получи някакъв обрив  Вече и двамата са добре слава богу

Лятото и аз като Теди ще работя. Почивка чак наесен заради детската градина. Днес мъжът ми е ходил с Алекси в една от детските градини в Изгрев (Веселушко) и на двамата много им е харесало, а Алекси казал, че пак иска да ходи там  Комщийката на свекърва ми работи там и даже ще си имаме и наш човек в градината. Звъннах и в тази, която е до нас, но толкова надменно ми отговориха, че направо се зарадвах, че не ни приеха   

Май в понеделник ще идем направо да го запишем във Веселушко 

Марита, аз чак днес прочетох за терзанията ти и честно да ти кажа/ а аз не се притеснявам да съм директна/, на твое място не бих го родила. Не само заради финансите, а и заради отношението на мъжа ти. И си абсолютно права да се тревожиш, какво би станало, ако се разведете с мъжа ти - направо не те виждам тогава. В твоята ситуация нито плачещ и умоляващ мъж, нито свекърва до гъза ми нон-стоп биха ме склонили..
Кураж   

а се оказа,че може д аможе и само с хапчета да абортирам.на 5-ти имам преглед и ще решим какво точно ще се прави.

цветулке,тук условията на живот са добри.няма как да сменим държавата,защото тук мъжа ми е много добр еинтегриран.скоро взима и поданство даже. навсякъде не е месено и обесено дето се вика (на готово) и навсякъде има едни или други проблеми.

даниела,да ти кажа ако се раведем не е чак толкова страшно положението ми де.финансово ядове май даже по-малко ще имам,отколкото ако остана с мъжа ми:) морално ме плаши.д аостана сама с две малки деца и един тийнейджър,който никой от психолозите тук и социални служби ме съветват да взема тук.даже и днеска бяхме при един юрист,който работи в защита на децата и той ми го каза същото.нямало да с еинтегрира добре тук на тази точно възраст и нямало д аима добър старт.та.....ако се разведа тук ще ми изчислят семейния бюджет (в съда) и ще видят работа ли,неработя ли,колко изкарвам,после ще изчислят колко трябва д ами доплати мъжа ми за да си покривам остатъка от бюджета.абе с две думи/мъжа ми ще ми плаща пари,но достатъчно.в случай,че мъжа ми е беден и неможе да покрива всичко ще ми додават от общината.демек ще му помагат на него от общината.в случая не ме бърка децата м иедно ил идве са,защото с еизчислява според тях. ама сама с две малки деца какви с ами шансовете да си продължа живота? да срещна успешно друг мъж? някакси м исе струва,че с еобричам на самота,а и една част от мен май обича мъжа ми.оффф.....признавам,че ми е мноооого трудна дилемата!

обаче мерси на всички за мненията.оценявам всяко едно от тях!

май съм забравила да кажа,че мъжа ми вече е твърдо против аборта и каза,че абортирам ли това ще е края на брака ни.ще ме намрази. дилемата ми стана още по-сложна.

Маритка, никак не ти е лесно, не знам какво да ти кажа. Мъжа ти не е прав. В крайна сметка ти също трябва да имаш думата, а не да ти поставя ултиматуми.

Олеле,Маритке....... А мъжът ти,като е твърдо против,какво обещава като гаранции за читав живот срещу това да не направиш аборт.........Ухххх,ужасна дилема

ами какво ли не:) нямало да работя,ако неискам и м ие тежко,можел да помоли майка си да идва да помага,дори и да живее тук (аз неискам да живее при нас),щял да финансира идванията на синът ми и т.н. общо взето всичките ми условия,но си признава,че ще паднем от стандарта и ще с еналожи да се съобразяваме какво и как харчим.общо взето е това.между другото ще ходим на семейни консултации.тук са популярни и уж ефективни.абе швейцарците всичко вземат много на сериозно. ще ходим,за д ани оправят кривите краставици дето се вика.аз отдавна съм навита и най-после го решихме.дано ни изгладят малко недоразуменията,защото наистина за глупости общо взето се караме.всичко би било много по-розово,ако не бяхме толкова импулсивни и избухливи и двамата:)
майка ми пък както си беше мнооого против да раждам пак днеска се изцепи,че ако е момиче си струва.е да,ама няма как да знам какво е:( тъкмо бях почти решила в полза на аборта,а сега пак се разколебах  честно да си кажа вече започна д ами става смешно всичко това. претръпнах някакси и не се ядосвам...да,но и сестра ми е на гости с гаджето си от вчера и достас е забавлявам с тях:)

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ДЕЧИЦА. ДА СА ЗДРАВИ И МНОГО УСМИХНАТИ. 

Маритке, а мислила ли си да си вземете от Бг жена да живее у вас , да гледа децата и да домакинства, има свестни женици, така и ти ще си работиш, ще си имаш помощ............

Да се отметна и аз тук, че отдавна не съм писала.

Ходя си все още на работа, имах доста контракции и си взех малко отпуска (майчинството ще ми се засече с предното и съответно ще е доста по-ниско  ), а малкото зверче не ми остава минутка свободна, като залепени сме, когато съм си вкъщи 

Прегледах малко предните странички - Маритке, много фирми тук предлагат Au-Pair за различни държави, излизат доста евтино, само трябва да им осигуриш стая. Може да обмислиш и този вариант 
Дано никога не ми се налага да правя твоя избор, макар че вътрешно си знам, че аборт никога не бих могла да направя по никакви причини (отгледана съм от самотна майка в доста тежко финансово положение, почнах да работя още като ученичка, а като студентка се издържах вече съвсем сама).

да мислихме. скарли по-долу  е написала,че за такава жена трябва да осигурим стая,а ние нямаме такава.така стана,че мъжа ми смени работата си и сега работи малко по-далеч (в друг град),та обмисляме смяна и на апартамента,но ......всичко едно по едно,че няма да смогнем иначе.ако случайно наистина го сменим ще гледам да има една стая плюс,въпреки,че това ще ни оскъпи наема доста. абе както и да го върта и суча все яко затъваме хахахаха...пък аз във всеки случай съм твърдо против да работя на 100% докато имам непълнолетни деца.с това ми убеждение поне сме на едно мнение с мъжа ми за щастие. скоро цяла заплата няма да мога да изкарвам.иначе бихме си живяли добре,ако можех.това ни е проблема.

скарли,шапка и свалям на майка ти! мен не ме плаши толкова финансовото,както написах в предишен пост.ще с еоправя дори и сама да остана,дори и с две деца да съм,дори три,но някакси психически и емоционално не ме влече да се върна към бебешкото. още съм си бременна.ще видим какво ще ме огрее да реша:) околните ми гледам вече ме възприемат като трайно бременна.мъжа ми пак забрани да пуша,сестра ми  ме пита какво женско име ми харесва......мале!

Здравейте и от мен, не получавах известия за темата и нещо тотално я изпуснах, та днеска се сетих, че отдавна не съм ви чела и съм се затъжила.
Много хубави новини, честито на новите бременни , да ви вървят леко нещата и на всички приети в градини!
Ние сме добре, гледам си ги двамата, общо взето на фона на бебето, което се оказа доста живо и гласовито, с Павел си почивам, това не мислех, че някога мога да го кажа, но оцених какво е да са ти свободни ръцете или да седнеш на пейка без някой да беснее до тебе. Иначе той се поизнерви накрая на годината от яслата, вече му омръзна, а и им е доста пълна групата, имат много бебета и е лудница, та не му понася, започнал е пак да се бие безпричинно, мислех да го спирам, но реших, че ще си изкара и юни месец, не мисля, че мога да му предложа нещо по-спокойно, когато съм и с двамата, защото и аз лудвам и май не съм по-добрата опция за него в този момент. Не знам кой ме излъга, че децата не си приличали!
За колелата той си кара такова без педали, има и със, но не желае да се учи да го кара.
Маритка 

ето ме и мен. ами да ви кажа май клоня към раждане пък сега.взех да се размислям дълбоко за приоритетите си и бъдещето НИ и май не е чак толкова лоша идея да с епробвам за едно момиче.нали все пак накрая на живота ни единственото хубаво нещо,което ни остава са децата и внуците ни.бих искала д аимам и повече внуци. пък разногласията с мъжа ми се надявам да с еоправят от семейните консултации,които няма да пропуснем,а ако не с еоправят пък няма да съм единствената останала сама с две деца (големия ми е вече голям.аз обмислям как в университет да го пратим вече).....а и мъжът ми твърди,че ме обича както първия ден:) сестра ми забеляза,че аз много съм го провокирала и дразнела,следователно сигурно за много от дрязгите ни и аз съм виновна,а в такъв случай не бих тръгнала да се развеждам.бих се развела само,ако той е виновен,а аз абсолютно потърпевша.ето тези ми мисли ме накланят вече д ане правя аборт,но.....пиех до онзи ден едни хапчета против гастрит и не съм сигурна длаи не са вредни.ако докторите ми кажат,че са вредни ще абортирам обаче.рискови бременности неискам. това е от мен отчета:)

Маритка    честито за решението  С оглед всички изложени обстоятелства, мисля, че няма друг вариант  но това не означава, че нямаш избор, напротив - имаш голямо поле за изява в посока - комуникация в семейството - например как да изразяваш желанията си така, че те да стигат до "ушите" на скъпия и да проникват в сърцето и разума му, да разбира твоите приоритети и ти неговите и да ги синхронизирате и т.н. Обич има - безспорно, въпросът е да се направят и другите спойки ) като онази приказка, че жената е шията, а мъжът е главата и накъдето се завърти шията, натам гледа главата