moito beb4e go nqma ve4e...:(

Мишел 13, много съжалявам за това, което ти се е случило и на теб.Моята история е почти същата като твоята.Аз вече 5 месеца се опитвам, но и при мен не се получава.При всеки човек хормоните се уравновесяват по различно време.При някой този процес е бърз, наистина,а при някой е по-бавен. В това вина няма никой.Аз съм родила 3 деца и още явно не могат хормоните да си влязат в норма.Търпение и вяра трабват.
Пожелавам ти в най-скоро време да усетиш пак оная приятна тръпка вътре в теб! Много здраве и щастие!

Мишел, съжалявам за това, което сте преживяли! 
В момента сигурно се обвиняваш и мислиш, че имаш вина за случилото се, но знай че тези неща няма как да се предотвратят от нас. Дано е светло но малката душичка някъде там ...
Всеки организъм е различен, но ще ви кажа аз как забременях. По старата схема - две седмици след първият ден от цикъла. Някой ми го каза и аз реших, че няма да навреди ако пробвам и то взе, че се получи от първия път.
Кураж, мили момичета, и дано скоро сбъднете мечтата си! 

Мишел, съжалявам много за загубата ви...

Дано в най-скоро време майчиното сърце се изпълни с радостта на очакването!

О, мила, искрено съжалявам за загубата ти. Тук повечето сме минали по този път. Като теб и аз загубих детенце в 9 - ия месец, без да разбера защо и какво се случи. Не изчаках да минат 6 мес. и започнах почти веднага с опитите. Трябваше ми година да забременея отново. И аз разчитах, че хормоните ще ми помогнат, но не. Всичко в главата и душата ми беше в смут, както е при теб сега - това също има огромно значение. Моля те, не губи вяра, чудото се случва. Кураж, само ако си силна и продължиш напред можеш да започнеш отново да се усмихваш. 

благодаря на всички за подкрепата ,надявам се да стане,какво ли не пробвам и за сега нищо .сърцето ми се е свило и не излиза от ума ми ноща  която загубих бебчо

Mnogo sajalqvam mishel13 az predi 20 dena izjivqh sashtata bolka zagybih bebeto si 7 dena predi da vlezna v 9tiq mesec rodih normalno sled 15 chasa maki rodih martvoto si momichence  vijdash kak,go slagat v choval.Vmesto da si go vzema v nas  go ostavih tam v bolnicata za altopsiq za6toto nqma prichina za smarta.Makata koqto izjivqvam e yjasna nqmam jelanie za ni6to, stavam i neznam kakvo da pravq prosto nqma6 jelanie za ni6to.

my love, много, много съжалявам за момиченцето ти ... 
Винаги сме насреща, ако имаш нужда да споделиш! Кураж!

След дълго четене на различни истории,които хората са преживели реших и аз да напиша за нашия кошмар.Преди 4 месеца изгубихме малкото си момченце,което живя само една седмица.Имаме 5 годишен син,който толкова много искаше да стане батко и ние решихме,че е време да си имаме още едно дете.Толкова щасливи като видяхме положителния резултат на теста за бременност...И естествено от там на сетне всичко по реда си-отидох при генеколога при който изкарах и първата си бременност и от който бях супер доволна(а и няколко мои приятелки също),той ме регистрира и всичко вървеше супер.даже ходих на фетална морфология в 3 месец,направих си ранен биохимичен скрининг по мое желание и всичко беше ок,казаха ми че няма нужда от късен защото резултата е много добър.Моят доктор ми пускаше изследвания както му е реда и постоянно ми говореше,че няма нужда да ходя на 4D,че дори и за фм ми каза че си давам излишно парите,че само гледали да вземат парите на хората и т.н.Иначе бременноста ми вървеше добре,без никакви проблеми(и първата беше така),но последните 4-5 консултации не можеха да чуят тоновете на бебето(чак акушерката каза че за първи път и се случва такова нещо)но доктора ме поглеждаше на ехографа и пускаше тоновете(така и аз се успокоявах че всичко е ок).Но искам да отбележа,че не ми е правил запис,а само пускаше звука на ехото.През тази бременност обаче самия доктор беше по-разсеян,няколко пъти забравяше по нещо от консултацията,все ми говореше за разни други неща(като например мъжа ми да му намери разни части за колата и т.н.,тъй като имаме магазин за авточасти).Общо взето през половината консултация си говореше с мъжа ми по телефона, и сякаш притупваше малко нещата.Но аз бях някак спокойна,че всичко е наред и на фм нямаше нищо притеснително.И така се изтърколиха деветте месеца..дойде датата за секциото(след първо нормално раждане на бебе 4100кг ми се разказа играта и решихме че второто ще е секцио).Операцията мина,бебето се роди,бяхме се подготвили в къщи(с баткото подредихме всичко за бебето последната седмица),всички щасливи,вечерта яко празнуване.........И на следващия ден,когато станах отивам да видя къде е бебо,и го гледам в кувиоз,питам защо и една сестра ми казва,после ще ви обеснят,а те просто са чакали второ мнение от специалист,който потвърди,че детето е родено с хипопластично ляво сърце,което доло горе ще рече,че лявата половина на сърцето не функционира.Ние бяхме в пълен шок,неможехме да повярваме че на нашето дете му остават дни живот,защото при тази диагноза няма какво да се направи-единсвеният вариант е трансплантация,но тя е невъзможна при толкова мъничко бебче.Искам да кажа че аз съм от Варна и раждам в Окръжна болница(и първото си дете родих там и съм много доволна),диагнозата потвърди детския кардиолог д-р Шивачев(невероятен специалист) и той реши че е най-добре бебо да замине за Национална кардиологична болница в София,където все пак да го видят и други специалисти.Тук е мястото да кажа,че съм неверояно доволна от отношенито,грижите и кадърността на всички които работят там,опитаха и невъзможното за нас(направиха една манипулация,като през веничка от крачето проникнаха  до сърцето и се опитаха да пуснат едно балонче вътре,но за съжаление не успяха,защото е било ужасно тясно).И така нашето бебче се влушаваше със всеки изминал ден,докато на осмия ден сърцето му спря,това се случи в моите ръце.Просто никога няма да забравя този момент,и очичките му,които так ни гледаха мен и баща му малко преди да си отиде,сякаш се сбогуваше с нас.И така целия ни живот се преобърна,по-големият ни син също преживява всичко с нас и още говори всеки ден за братчето си,което е отишло при звездичките,за да не го боли,защото е било много болно,всяка вечер му казва лека нощ гледайки към небето.Това не се забравя,не се преживява,просто лека по лека се научаваш да живееш така.Искаме да имаме друго бебе,същевременно ни е срах,че може пак нещо да се случи,а и заради операцията трябва да изчакаме....и незнам но всеки ден ставам с мисълта за моето малко ангелче и си лягам с тази мисъл,много е трудно,все ми е пред очите,а същевременно се опитвам да се държа пред другия ми син,защото той е само на 5 и неискам да страда с нас,за да може да си живее нормално детството,да не се травмира(даже се съветвахме с детски психолог).Докторите в София ни викат-да кажете че идвате от някое село как да е,а вие идвате от голям град,това може да се види в 7 седмица,и да се избегне целия този кошмар,защото когато видиш детето си,когато го вземеш в ръцете си то не се забравя...И макар че моят лекар не чувства никаква вина,защото това било божа работа и понякога лекарите не можели да видят някои неща,аз смятам че той е виновен до голяма степен с немърливото си отношение,все пак затова ходим на консултации,ако знаех къде да отида и какви изследвания точно да си направя нямаше да има нужда от тези лекари.Чудех се дали да напиша името му,но в крайна сметка защо не..д-р Георги Крумовски-нищо лично,но смятам че заради неговата немърливост нашият живот вече никога няма да бъде същия...

Вили, много съжалявам, че си част от нас.  Сигурна съм, че детенцето ти е на едно по - добро място и ще ви гледа и закриля оттам. Когато имаш нужда да споделиш мъката си винаги сме насреща, дори и да е нещо което ти се струва незначително. Кураж!

Вили,my love,mishel13 ,
 За вашите ангелчета  
Толкова болка има в душите ви,дано намерите още по-голяма сила да продължите напред!Моля се за вас,момичета и силно ви прегръщам!!!