На синьото море НОЕМВРИйче дупето пече!

От месеци не съм ви чела, но ето ме и мен 
По въпроса с тръшкането аз нямам никакъв проблем (да не чуе дявол, де) - не сме имали до сега ситуация, подобна на тези, които описвате. Но и аз гледам да не слагам забрани, които трудно ще се спазват, и правилата, на които държа са сведени до минимум. Много добре знае, че не бива да разлива вода навсякъде или да яде камъчета и всякакви други неща, които намира на земята, а и най-често и личи какво е намислила, още преди да го е направила. Поглежда ме, и не и трябва много за да се разубеди. В локвите гази яко, но съм решила, че не искам да я спирам. Забелязвам ги отдалече, и ако момента не е подходящ, щото бързаме и нямаме гумени ботуши под ръка или други обувки за смяна, като наближим я разсейвам с нещо друго. Най-трудна е, когато я измъквам от пясъчник или като реши, че няма в къщата по-интересно нещо от това, което аз правя - тогава я инсталирам до мен на столчето и и давам да помага нещо. Чак прояде айсберг, щото сама го къса за салата в купата  . Иначе и моето пазаруване се е променило, щото почти винаги е с мен. Та вече по-често ходя със списък и купувам само обичайните неща, че няма време за четене на етикети. Но спокойно може да изкара 40-50 минути в количката, особено ако и давам разни неща, да ги разглежда, а на мен толкова ми стигат за пазар (вече) 
Беше ми много притеснено за държането за ръка, улиците и колите и все гледам, като вървим, да е от вътрешната страна на тротоара. Сега сме при нашите на село, където има много малко коли и може да играе и по улицата. Та тука виждам, че като чуе кола или като и каже баба и, че идва кола, веднага се качва на тротоара. Не знам някой да я е учил на това, но явно не са съвсем диванета дребосъците. 

За оставянето, и аз не съм я оставяла сама с бабите много. Няколко пъти се е случвало да прекара деня от 8:30 до 17:00-18:00 с баба си и баща си, докато съм на семинар, но в тия случаи рядко заспива следобед (само в колата евентуално). Един път пък закъснях вечерта, и майка ми разказва, че в обичайния си час за лягане малката я завела до стаята си и някак си и показала, че може вече да си лягат. При нас приспиването е най-трудната част, иначе с бабите и дядото играе много, не е трудна и на ядене и общо взето се гледа лесно. Сега съм решила да пробвам да я оставям на баба и веднага след като заспи следобед и докато дойде време да спи вечерта да наваксам малко с приятелки, но да видим как ще и понесе.

И Борис се тръшка напоследък ако не получи нещо, но това го прави вечер след като го прибера в къщи от яслата. Събота и Неделя като си е в къщи не му позволявам такива волности. Понеделник що годе е търпим, но после пак с тръшкането. Гледа от другите деца и затова го прави. Друго, което прави отскоро е да иска да се храни сам или просто да си рови из чиниите със салата или друго ядене. И да казва Бобо мажИ. По въпроса с оставянето на детето при баба/моята/ майка нямам проблем, но при свеки не бих го оставила. Просто жената няма подход и няма да ми е приятно да излезна, а детенце да реве.

Относно тръшкането - не се тръшка, но реве ако не получи това което иска веднага (когато ситуацията е между мен и него), а ако е замесено други детенце - Хапееее (ужас), ама хапе... кошарки оставя чак, как ще се оправяме не знам

Как сте с памперсите, за момченцата питам, че те много не зацепват какво се прави на гърнето?

При нас никакъв резултат, не иска и да седи на гърнето.Но и си говори само на японски, та като го питам, не ме и отразява, пък да ми каже, няма как.

Ния има известен напредък.Вкъщи ходи по гащички, а навън с памперс, в който не пишка. Като се приберем, пишка в тоалетната. За сън също я слагам с пампер, който остава почти винаги сух следобяд, а няколко пъти се е случило и през нощта да се е сдържала. Надявам се, до тръгването на ясла, процесът да приключи. Не ака в гащите от много време.
Не си казва ако и се пишка, но при по-внимателно наблюдение се виждат някои знаци, а и аз я водя през определен период.

Здравейте от слънчево/горещо/ Черноморие... всичко минава при нас що годе добре - мразим морето, обичаме пясъка и басейна... малко е кисела тия дни, но го свързвам най-вече с никнещия кучешки зъб/ за моя радост този е последен кучешки/...
относно памперси и тяхното махане - никакъв напредък... като се върнем от почивката започва ученето... за 1-2 месеца трябва да се научим... пък дано да стане

Пращаме солени прегръдки на всички ноемврийчета

Какви знаци забелязваш при Ния?

Ами притихва, разкрачва се леко,подръпва си гащичките, гледа ме учудено....ще допълня като се сетя. Не винаги са всички налице, понякога е само едно или две неща.

Здравейте,

не съм писала много отдавна, но отскоро ми се върти един въпрос в главата и реших да се допитам и до вас:)
Първо относно обсъжданите теми Мони не се тръшка често,а и да се служи много бързо му отвличам вниманието и всичо приключва ; с памперса водим голяма борба знае, че ще ака или ще пишка, но не иска да седне нито на гърнето нито на чинията и почва да бяга из апартамента ако реша да го сложа (тъй като разбирам, че ще се върши нещо) голяма забава
Иначе много говори всичко повтаря и няма дума която да не е казал
Имам следния проблем (ако е проблем де) ... Симеон е много спокойно и добро дете почти не се бие и не удря много рядко му се случва да замахне, но винаги е бил предизвикан и аз винаги му правя забележка, че така не се прави.
За съжаление обаче на площадките доста от децата (явно вече знаят, че не е агресивен) постоянно го бутат, удрят когато реши да си играе дори сам идват и му вземат нещата, а той в повечето случай дори не реагира.
Искам да се пази както себе си така и нещата си. Трябва ли да му кажа да се защитава и щом го бият и той да удря и как да го науча да не стой безучастно когато го тормозят?
Може и да звучи смешно и глупаво, но наистина не знам какво да направя и си мисля, че аз така съм го научила  и "утре" когато трябва да се справя сам постоянно ще го бият

И ние сме така, никога не блъска и удря, като му вземат играчките, не реагира, даже сам им носи играчки на децата  .Но в градинката като посегне да вземе някоя друга кофичка, дотичва веднага някое детенце, което му я издрърпва от ръцете, и нашия в повечето случаи не се сърди, но понякога, ако много я е харесал, се ядосва, та тогава почва да пищи и да ми се сърди, но не и да отиде да опита да си я вземе.

Та и аз се чудя как да го уча да прави.

И Софи е така - даже като види някой по-голям или агресивен да се е засили към нея, директно му подхвърля играчката
И аз се притеснявах доста в началото, даже ми ставаше много тъжно за нея по едно време, но сега съм по-спокойна. Не съм я учила аз да е такава, просто тя никога не е била агресивна, а и не ми харесва философията "като те удрят, удряй и ти". Мисля, че детето ми си е такова - деликатно и чувствително, и не виждам смисъл да я променям в някаква посока. Вярно, напоследък имаше няколко ситуации, в които в нейния си стил си пазеше интереса (тя е винаги готова да размени играчката, но другите деца в тия случаи хем искаха нейната, хем не даваха своята, та детето просто си прибираше нейната и заминаваше нататък). Изключително рядко ни се е случвало да попаднем по градинките на истински агресивни деца (сигурно и заради възрастта), но ако се случи някой да е много груб се намесвам, но само колкото да не се чувства сама и оставена на произвола и се опитвам да и обясня ситуацията така, че да не я карам да се чувства тя виновна в нещо. Та се надявам, че ще продължи да си намира нейните начини да си пази интересите

Здравейте, по темата с говоренето- и ние не говорим много, поради което всичко се постига с мрънкане и цвилене. Аз обяснявам, показвам и казвам всеки предмет и храна как се казват, но той ми се хили и това си е.
за памперса го слагам само като спи, изпишквам  на определено време, но не си казва че му се пикае и понякога пуска в гащите и чака да го доизпишкам! Акането го хващам в движение и ако е вкъщи го слагам на гърнето с мн усилия , като си види акото и се плаши и отказва да седи след първата порция, а почти винаги следва втора!!!
Всичко правим по трудния начин и имам чувството, че е наинат :///

Обаче да ви споделя, че той си пее някаква песен и с баща му даже я разгадахме )) голям смях падна

Здравейте мамчета!
Владчи днес падна,но беше толкова обикновено падане,както всяко друго ежедневно,че ум не ми го побира как си счупи ръката.Сега е с гипс до лакътя,25 дни ще го носи,плюс това е на дясната ръка и му ограничава игрите.Най-интересното е,че въобще не плачеше,но когато се хванеше с ръката за някъде почваше да скимти и все пак добре,че реших да го снимаме,иначе както ми минаваше през главата да ходя да му купя индовазин и да го приспя щях да си отворя страшна беля.Не мога да повярвам,че се случи,просто залитна,падна,при което се подпря на дланта си,никога не бих си го помислила,звучи невероятно,но е имало да става...... 

Племенника ми преди 3 седмици се свлече и буквално полегна странично, после се оказа, че си е счупил ръката в лакътя. Бяха го гипсирали от рамото до пръстите, но майка му го заведе на още една консултаци, на частен прием, та смениха тежкия гипс с шина, направо не си представяше ка ще стои в тези жеги с този гипс цялата ръчичка. Счупването го обясниха с така нареченото счупване тип зелена клонка, което е характерно при децата, та посхванхме малко, ако искаш порови се да прочетеш, дано го понесе леко.

Да и при нас е такова счупването,но му сложиха пластмасов гипс,това не ме притеснява,а зарастването.