МАРТенчета 2009

СЗА- до тук разбрах, аз също правя така.
Наказанията са, когато обясненията не вършат работа.
Например- след 10то обяснение, че храната не се хвърля, а се яде, и поредното замерване по масата - не мога да и разбера нуждата. Следва по- сериозен тон на обяснението и 5 мин наказание в стаята, за да си помисли какво е направила. От нейна страна следва извинение и обяснение, че просто не и се ядяло.
Аз не се оплаквам от детето си- добричка е, разбрана. Просто като всяко дете има и такива моменти на "не послушание".

По този повод- в градините наказват ли? В нашата ДА

Виж, този въпрос още не е възникнал при Митко, но и аз смятам, че е много рано за подробности. На 5 мисля да му купя някаква подходяща книжка по въпроса. За разликите между мъже и жени знае, защото обърна по-специално внимание на гениталиите си при операцията. Вълнението беше за кратко и едва отбих искането да види дали и аз нямам "топчета и торбичка" и "да извадим топчетата от торбичката, за да ги види по-добре". Тогава лесно пренасочих вниманието от топчетата към по-лесно видими различия, като гърдите и той прие обяснението. Сега се вълнува от вируси (по-актуални са) и днес разглеждаше снимки в Гугъл .

Подозирам, че това изречение е насочено към мен и се чувствам длъжна да отговоря.

vasida, не знам кое от написаното от мен те накара да мислиш, че хуля всичко българско, но бих искала да те уверя, че не е така. Напротив, ужасно ми е болно когато чета и научавам от приятели и познати, как да кажа....интересни подробности от ежедневието в детските заведения у нас. Внимателно си изчетох постовете последните 3 страници, но не видях къде съм охулила всичко българско и си стоя зад всяка написана дума - това е мое мнение, изградено на базата на сравнения и по наблюдения на голям кръг приятелски дечица и обсъждания с майки на деца на различни възрасти не само на възрастта на нашите деца.

Ужасно се радвам, че повечето пишещи тук споделят и много положителни практики за градините на децата си, в това число и ти. Дано всички дечица да са доволни и щастливи от посещението си в детската градина, защото това би им било от полза вероятно, за израстването на спокойни и уравновесени млади хора впоследствие.

Ел, у нас ситуацията е сходна с тази при Митко и Танчето. Рая знае за различните "пишо-вци", защото си дава ясна сметка, че тя и Нико са различни. Сега той е в период, в който при всяка смяна на памперса си дърпа "пишо" и тя изявява желание да го дърпа също, защото го вижда, че се смее и забавлява...но отклонявам тези ѝ щения като обяснявам, че това не е добра идея, защото може да го дръпне силно и да го заболи. Показвам, че и аз не пипам там и за сега това е достатъчно и тя го приема.

С това обяснение детето не разбира 1) защо да не се хвърля храната и 2) как по друг начин да ти обясни нуждите си (или липсата на такива - т.е. че не е гладна, както е в случая) Това е разликата 

Всъщност, именно такова обяснение предполага изключително развито абстрактно мислене и затова не работи, което ме прехвърля към поста на Рила.

Рила, аз надълго и нашироко отговарам, но пък може за някой да е интересно да прочете

Според повечето теории за развитието на децата, 3 години е средната възраст, на която започват да се учат да ходят на гърне  Това не означава, че някои деца го правят от по-рано, а други – дори от по-късно...

Така е, права си - повечето теории твърдят, че абстрактното мислене започва да се развива около 5-тата година, някои дори смятат, че е след 7-мата и дори нагоре, но това не означава, че не се работи в тази посока с детето още преди това и че то е напълно неспособно да има такова мислене или наченки на такова от по-ранна вързаст. Знаеш, че една от много препоръчваните игри за развитие на абстрактно мислене е известната "peek-a-boo", т.е. криенето и показването на обект. За децата в бебешка възраст, които нямат все още никакво абстрактно мислене, всичко е буквално и когато нещо изчезне (играчка или мама ), те смятат, че вече не съществува. Тази игра помага да разберат, че това нещо е някъде другаде, не е изчезнало. Затова игри като криенето на обект под кърпа примерно или на криеница помагат да се развие това мислене.

Наблюдавам моето дете и ето какво виждам: на тази възраст (а и от по-рано, от около година), може да въплъщава субекти в различни обекти, напр. взима една играчка, която е мравояд и я поставя в ролята на Пинко Розовата Пантера (или на друг герой). Говори си с нея и я включва в игри като Пинко. Като го питам, казва: "Аз съм си го нарекъл Пинко и това е Пинко". Друго наблюдение е покрай книжките, които чета на брат му. Деца, които все още не са развили абстрактното си мислене обикновено предпочитат книжки с картинки. Ники, обаче, поради обстоятелствата, от бебе слуша освен книжките, които си избира да му чета на него и тези, които чета на брат му и те отдавна не са с картинки. Смее се на точните места и разказва как изглеждат ситуациите. Нека вземем много абстрактно понятия като любов. Любовта е нещо силно абстрактно за децата, но ние обясняваме както е това любов, обич и всякакви други чувства чрез конкретни поведения – прегръдка, целувка, и т.н. Прегръщаме детето и му казваме, че го обичаме. То се чувства добре и приятно и научава, че това е любов.

Ще направя паралел като доразкажа как се развива въпросната толкова обсъждана случка със снимката. Детето, разбира се, ми казва, че снимката не му говори. Аз му обяснявам, че това е така, снимката наистина не може да говори. Но когато погледнеш снимката на някой, се сещаш за хубавите неща за него и хубавите ви моменти заедно, в които сте правили или говорили нещо и тогава ти става приятно и се чувстваш добре. Това детето разбира и потвърждава, че е така. Тогава аз обяснявам, че това искам да кажа с това, че  „снимката ще говори на сърчето му”.

За да обясним смъртта на децата, те също имат нужда от развито абстрактно мислене.

При играта на криеница на площадката е същото – в началото децата смятат, че като скрият лицето си и не виждат другите, и те не ги виждат. Наблюдавах го как минава през тази фаза и постепенно започва да разбира, че това не е така.

Като цяло абстрактното мислене може и никога да не се развие, или да се развие много малко – има много възрастни хора, които мислят много повече конкретно, отколкото абстрактно. Както и обратното – например децата, които отрано са талантливи във визуалните изкуства. Да нарисуваш обект, който си представяш, а не виждаш пред теб, е точно такъв вид мислене. Някои деца от много ранна вързаст успяват да изобразяват рисувайки различни обекти, субекти, ситуации... Но при много деца абстрактното мислене може да се развие дори чак в 5, 6 или 7-ми клас и нагоре.

Не казвам, че детето ми е от едните или от другите, просто наблюдавайки го, виждам че има наченки на абстрактно мислене и вярвам, че трябва да го развивам. 

Знам, че стана дълго, но може да е интересно за някои хора, затова го слагам тук. Наскоро попаднах (и сега правя връзката мислейки по въпроса) на една интересна статия от Йейл, която се опитва да обори закономерността да се преминава от конкретно към абстрактно мислене. Там се цитират някои теории, различни от 100-годишната теория на Пиаже (която между впрочем се потвърждава и от Монтесори и Щайнер също) – като например тази на Лев Виготски. В статията се обобщават 4 начина, според които може да се говори за обърнато развитие – т.е. от абстрактно към конкретно. Единият е много интересен, тъй като засяга точно това, което Рила цитира – за научаването на езиците, ето цитата:

Children may be born with abstract belief systems without any
concrete knowledge. According to this view, children are born with abstract
frameworks (e.g., universal grammar) that guide the search for concrete
information and underlying mechanisms. For example, current models
within the theory of generative grammar posit an abstract, innate framework
that guides natural language acquisition. In these models, parameters are set
according to concrete experiences with a language. Thus, the concrete
details of the language are constrained by a more abstract framework. This
is the strongest nativist stance on an abstract to concrete shift.

По-нататък в статията се говори за това, че съществуването на развитие от абстрактното към конкретното трябва да се разглежда различно от развитието от перцептивно към концептуално мислене (първото – свързано с опита и въприятията, а второто – с въображението и способността ни да създаваме ситуации в главата си с помощта на езика и понятията). Това отново не означава, че децата трябва непременно да минат през перцептивното, за да стигнат до концептуалното. Ето един много интересен материал, в което се говори за това.

Не искам да бъда неправилно разбрана - всичко, което искам да кажа, е че не обичам да живея в рамки и винаги си задавам въпроси от сорта на „А какво ако не е така? Ами ако бъркам/един-кой-си бърка? А какво би станало ако...”

От постовете ми със сигурност лъха недоверие - но не в детската градина конкретно или в способността на детето ми да се справя с проблемите и чувствата си, а основно по отношение на това дали точно това дете по-скоро ще спечели или по-скоро ще загуби от влизането в точно тази среда.

Адски обширно писах и описвах  , ако някой ме е изчел изобщо. 

Не виждам нищо абстрактно в забраната за хвърляне на храна. За мен това е едно от правилата, които не смятам че трябва да бъдат обяснявани на дълго и нашироко. Същото е с не влизането в къщи с обувки, миенето на ръцете, обличането на дрехите правилно, пресичането на зелено и тн. И аз не обичам рамки, но има правила за, които не си задавам въпроса дали съм права. Ако попита обяснявам, но иначе не.
Не е хубаво да омаловажаваме възможностите, но още по лошо е да ги надценяваме. Когато детето се подценява то се подтиска, но още повече се, подтиска когато всички вярват че то може неща, които то след като е пробвало е видяло че не може. Тогава не само че се притеснява, че не може, но се притеснява че ще разочарова другите. Децата имат нужда от реални представи и граници. Тогава са спокойни. Тогава спокойно могат да се опитват да развиват качествата си, без да усещат напрежението че трябва да успеят.

vasida 

СЗА, изчетох те на един дъх. Благодаря за информацията. Някак интуитивно съм усещала и прилагала някои от нещата, за които писа последните няколко поста и сега като го видях така систематизирано и описано ме провокира освен посочените от теб статии да се разтърся за още информация по този въпрос - страшно интересно ми стана и ме заинтригува откровено.

Тони, благодаря  Спокойна съм, че трудът ми да напиша този пост не е отишъл на вятъра

Шу, не мога да разбера едно. Нямам против да имаш свое мнение, но го изразяваш сякаш то е правило и закон, а другото е грешно и води до определени резултати. Мисля, че е важно да позволяваме на другите да мислят различно Това прилагам и с децата си, затова у дома единствените правила са свързани с физическата безопасност на детето и са обяснени много подробно, всичко останало се договаря и изменя с времето в съвместния ни живот с децата. Конкретно, забрана или правило от всякакъв род са абстрактни за детето, защото не са нещо конкретно, което виждат и разбират. Ако отидем по-далеч, човешкият ум не е способен да обработва негатив - това се научава в доста по-късна възраст и е наложена, а не спонтанна реакция. Т.е. ако ти кажа "не мисли за розовото куче", първото нещо, което си представяш е розово куче и след това даваш команда на мозъка си да не мисли за него. Децата не мога да правят второто и като им кажеш: "Не пъхай ръце в контакта" - те правят точно това, именно защото са повече конкретни (буквални). Същото е и с храната и всичко останало, изобщо със забраните.

Това не означава, че децата не следват правила в среда, която изисква да има такива в името на по-добра организация и постигането на определени цели. Май писах, че вчера малкият ме пита защо трябва да се ходи в определен час в детската и аз му обясних на съвсем простичък език, че ако всеки ходи когато си иска, ще прекъсват организираните занимания и игри и така ще трябва всеки път да се започва отначало и може и никога да не свърши играта. Той не попита нищо повече и днес нямаше подобни въпроси, дори точно обратното - детето тръгна доста бързо, за да не закъснеем.

Съжалявам, просто мисля различно, това е. Но не искам да го наложа на никой, нали? 

Съжалявам ако звуча крайна и не приемаща. Не е нарочно. Не съм чела много книги и опита ми е базиран на четири различни култури. Просто аз съм възпитавана така. Това, което ме пали е горчив опит от БГ. Много негативи има както в руското, японското така и в английското възпитание, но само за българското ме боли. Не можах да приема децата, които тъй като днес са станали на криво могат да нагрубят друго дете, а майка му уважава чувствата му. Живеем  заедно в едно общество, но много често виждах как майките в опита си да уважават своето дете не го учат на елементарно поведение в обществото. Това дете често, когато вече мама не е до него да оправдава безобразното му поведение е ужасно объркано и отритнато от другите дечица. Виждала съм деца, които не знаят как да реагират и са много учудени защо другите не обясняват и не се усмихват след като то е направило поредната беля а бива наказано.
Много имаме да учим как да възпитаваме и разбираме децата си, но не и за сметка на обществените норми и правила. Не казвам че ти го правиш! Но много майки в БГ точно това правят, в опита си да са идеалните разбиращи майки, възпитават неадекватни деца на заобикалящата ги среда. Във всички култури, които изброих имат ясни и строги обществени  правила и след като те бъдат добре усвоени се обръща внимание на личните качества и заложби.  Много ми се иска в Бг да има общество.

СЗА и аз те чета с интерес.
Особено сега, когато се включват и различни мнения.

Интересно ми е обаче как ще стоят нещата в градината. Там има много правила и забрани, а и наказания.

Подкрепям с две ръце! Аз си мисля, че това, което обяснява SZA и това, което споделя Шу са напълно несъвместими неща - не ми се вързва разбиращата и обясняваща, съпреживяваща и подкрепяща майка да възпитава дете, което нагрубява, защото не се чувства добре. По-скоро децата на такива майки са обезоръжени и безсилни пред грубостта на деца, оставени на самотек, които не знаейки как да си обяснят собственото състояние, насочват негативите към някой невинен и беззащитен. Такова поведение показва пълно безхаберие на майка, за която родителските грижи се изразяват само в пълен стомах и сухо дупе.
Между другото аз отчитам като слабост точно това, че научих Митко да не проявява никаква агресия към други деца и вече на няколко пъти се налага да го спасявам от грубияни (веднъж по-малко от него и на ръст, и на години), защото той гледа объркано и не знае как да се защити. Мъжа ми, който беше свидетел на два от случаите, реши че ще го учи да отвръща и да се защитатва, а аз мисля, че трябва да потърся друг подход, но незнам какъв. Аз самата в такива ситуации на явна агресия се чувствам безсилна и объркана. Вие как бихте постъпили?

Ами много е трудно да възпитаваш по положителния начин, който се пледира последните 20 години и СЗА описва! Който е решил да го прави, наистина трябва да чете и непрекъснато да се контролира до къде е! Защото много лесно, това да погледнеш в страни, когато детето прави нещо като да се търкаля в прахта на земята и решиш, че не ти е толкова важно се превръща в поглеждане настрани, защото така ти е по-лесно и решаваш удобно да не го забележиш!
Тук е полезно даже да се направи списък с нещат, които може и нещата, които не може да прави! Както за детето, така и за родителя, който може да клинчи, че не му се хабят нерви да се занимава, а всъщност май не му е толкова важно! Виждала съм много деца изпуснати по този начин, преди като живеехме в Австрия и сега напоследък доста тук! Убедена съм, че позитивното родителство всъщност е извинение за много родители, изобщо да не възпитават (не визирам никой, а принципно го казвам  ) Аз с каката много неща изчетох, голям зор беше, доста се травмирах, защото съм възпитавана строго и искам и аз така да изисквам - безпрекословно подчинение за някой неща - като "за ръка на улицата"! Искам като кажа "спри" и "дай ръка" да се изпълнява като войник! Точно с това много се препънах - то бяха едни обяснения, имаше едни отскубвания и изтичване на улицата и беше пълен провал! Тръшкането на обществени места по книгите се третира с отдалечаване от мястото по позитивното родителство! Еййййй, знаете ли какво е да влачиш дете 1 километър до къщи, а то да врещи като откачено! Също провал! Сега използвам на място методът на силната прегръдка от "Детето тиранин" и много по-добре действа!
Също така твърдението, че не го правят нарочно (лошото поведение) не ми се връзва, защото точно в тази възраст тестват граници децата! Съвсем нарочно си го правят, но не да ни ядосат, а да видят кога ще ни ядосат, за да се научат да разпознават нормите на поведение, т.е. е един вид обучителен процес! Като пример беше даден - миене на зъби! Майката казва 6 пъти - хайде и детето не реагира! Накрая кресва и то тръгва! Така се формират едни безкрайни обяснения и детето почва да реагира само на крясъци, защото това е границата! След 6ия път повтаряне! Трябва да се излезне от тази рамка! Аз прилагам след третото повторение хващане за ръката под рамото - здраво, но без стискане и водя до банята, без да обяснявам! При мен са винаги три повторения! Действам веднага след третото - за всичко освен за улицата и ръката и контактите - за контактите - удрям през ръката, като най-страшното нещо, а за улицата веднага хващам здраво за ръката и водя така детето около 20 метра! След това спирам, обяснявам за опасностите и казвам - дай сега ръка!

СЗА - за абстрактното мислене! Да седнеш, да се вслушаш в себе си и да чуеш гласа на мама е най-висшето абстрактно мислене! По натам идват само методите на автогенния тренинг, това даже повечето възрастни не го могат! Най-вероятно те е разбрал буквално за това с гласа, така го е казал също - слушал, слушал, но нищо не чул ! В такива ситуации предлагам да седне и да си представи, че мама е до него и му чете приказка или че играе с него! По ниско ниво на абстрактно е, децата на тази възраст могат да имат въображаеми приятели и да играят с тях!
Още по-добре е обаче да се фиксира вниманието върху децата и какво правят там, да наблюдава на какво играят, за да ти разкаже вечерта! Или да разгледа играчките и да ти каже имат ли червена кола например, или какъв цвят е имала блузата на учителката - така конкретни задачки, които биха го разсеяли малко!

каква интересна тема заформи
Тони, моля те, в никакъв случай не съм написала това изречение за теб
Просто напоследък наблюдавам постоянно сравнение с "чужбина" и България и стремеж да се плюе всичко българско, да не се вярва в нищо българйко и всеки да разбира от всичко... Та не можех да не го споделя, защото и темата за детските градини тръгна натам да сравняваме България и "чужбина".А ако трябва да съм честна най-много ме боли на тема правосъдие, някои от вас знаят защо, тъй като и там е същата ситуация - никой не разбира, но всеки коментира Извинявайте, ако неволно съм засеганала някой, не съм го искала, просто разсъждавах на глас
И с интерес следя различните мнения, защото смятам , че са ценни, дори и тези, които не споделям или по-точно, особено тези, които не споделям
Похвалих ви се, че ходих и на курс за успешни родители, който СЗА провежда, страшно ми допадна предложения метод за възпитание, защото ми даде много насоки и различна гледна точка за възпитанието и много от методите прилагам успешно/благодаря ти СЗА/, но аз например не смятам че теорията и методът е напълно съотносим с моите виждания за възпитание и начин на общуване с детето, поради което си го пречупвам през моя светоглед, иначе няма да е истинско. Темата е много дълга, но продължавам да прилагам напълно отричащи се методи като наказания и поощрения, както и заплахи и съшевременно зачитам правото на детето на мнение, без да бъде това негово право абсолютизирано. И аз смятам, че да живееш с хора изисква повече усилия и изисква повече характер и умения, отколкото да мислиш само и предимно за себе си В този смисъл подкрепям ШУ.
А иначе в детската ни прилагат наказанията и мисля, че имат добър ефект върху децата, защото Боби не са го наказавали, но не иска да го наказват и заради това се съобразява с порядките в детската. А наказанията доколкото разбрах са за употреба на непристойни думи от децата - обиди и псувни...е, определено аз съм "за".
За обясненията за бебетата и смъртта, не е проявявал интерес и не съм обяснявала, когато му дойде времето и поиска да знае, ще разбере, а как ще обясняваме, ще импровизираме, според случая

Много се радвам как се раздвижи темичката и стана интересно.

Шу, мисля, че ТаняТ много добре е направила обобщение на това, което и аз бих ти казала по повод твоите наблюдения. Освен това, не само в Англия, тук също се наблюдава въпросното поведение при децата. В голяма част от случаите това е не защото родителите ги възпитават по начина, който аз описвам, а точно обратното - или е израз на бунт спрямо родителската власт, или родителите напълно са абдикирали от тази си роля и са оставили децата да ги мачкат.

Elq, в групата, където е Ники (и преди беше Гого) също се прилагат наказания и похвали, въпреки, че учителките като цяло го правят в някакви крайни случаи (специално наказанията). Това е и едно от моите притеснения за оставянето му в тази среда - т.е. как ще му повлияе.

Между другото, в тази връзка програмата, по която водя родителски курсове, има подобни и за учители и живот и здраве в края на ноември ще се сертифицирам и по тази програма.

Рила, за абстрактното мислене, много накратко ако обобщя дългия си пост, позицията ми не е, че има форми и нива , а че някои хора просто се раждат по-склонни да мислят абстрактно изначало и че това, че някой преди 100 години е казал нещо за детското когнитивно развитие, не го прави вярно днес, още повече, че има теории и за обратното.

Аз също повтарям по сто пъти да идват на вечеря, обаче на тях просто им е по-интересно да си догледат някаква серия, дето е нова примерно. В началото много се дразнех, обаче в последствие се замислих за себе си на доста по-зряла възраст (дори и в момента) - ми има случаи, в които (както сега примерно  ) правя нещо и съм толкова съсредоточена или хипнотизирана, че не чувам никой и нищо В същото време, ако е станало късно или вечерята изтива, отивам и обяснявам защо искам да дойдат. Свързано е с доста търпение и на мен ми е трудно, защото не съм от търпеливите. Понякога се ядосвам открито, не съм машина разбира се. Не отвръщам поглед, напротив. Но просто има случаи, в които като се замисля по-сериозно и се оказва, че всъщност нямам проблем с това. Но ако нуждите ми са неудовлетворени, обяснявам сериозно това и държа да се намери взаимно приемливо решение. 

Наказанията никога не са били част от отношението ни към децата. Да, използвала съм преди с Гого заплахи и награди и похвали, но съм виждала отрицателния ефект от тези методи и съм се чувствала виновна, както и в повечето случаи е било някаква крайна мярка когато съм пред истерия (специално заплахите). Търсела съм постоянно друг начин, тъй като инстинктивно не съм била ОК с това. Виждала съм как заплахите в един момент престават да действат (вкл. да викнеш), как като даваш награди, това е нож с две остриета и т.н.

Аз лично много се радвам, че откривам методи, които ми пасват страшно много и виждам резултатите, като ги прилагам. В същото време децата ми се държат съвсем адекватно в средата, в която общуват. Винаги са спазвали правилата, особено ако ги разбират е било много по-лесно. Никога не са се държали по начина, по който описва Шу. Засега смятам, че това е правилната за нас и децата ни посока и вярвам, че така ще израстнат точно такива, каквито си представям - отговорни, решителни, уважаващи себе си и другите, способни да се справят с проблемите, умеещи да общуват адекватно и с разбиране за емоциите на другите, мислещи за света отвъд себе си и собствения си комфорт, способни да развият възможностите си и да преследват мечтите си. Времето ще покаже дали съм била права, но чак сега се чувствам уверена в това, което правя. Преди това беше лашкане от една крайност в друга и просто не работеше за нас.

Сега накрая да разкажа пак бисер. Возя Ники в колата към един оглед на апартамента, който продаваме и му говоря нещо, разказвам и го питам... А той ми казва: "Ох, мамо, нещо съм изморен и много се товаря като ми говориш". 

хаха, СЗА твоят Ники ме разсмя посред нощ:lol:
Аз лично съм  принципно против нововъведенията, защото не са изпитани във времето и някак не ми се ще нито аз, още по-малко пък децата ми да са опитни зайчета.
Замисляли ли сте се някога за това как цялата система на хората в обществото е изградена въз основата на поощрения и наказания - хайде ще прескочим яслата и детската градина/ макар че и там го има този подход/, но в училище това са оценките, след това пак изпити и оценки в университета, след това идва ред на спазването на законите и санкциите и наказанията, до които води неспазването им. Очевидно това е един добре проработил метод за хората като цяло и тук не говорим за България или друга държава, а за човечеството като цяло. Така че не виждам защо да не вярвам на този изпитан метод и да не го прилагаме, като в крайна сметка, въпреки всичко, което правим накрая децата ни отново ще бъдат наказвани и поощрявани. Затова честно казано ми идва малко изкуствено това с отричането на поощренията и наказанията. Да, прекрасно разбирам за какво говори СЗА и като цяло тази философия е изградена на добри познания и доста положителен подход и малко алтруистична методика, но аз лично съм скептична относно нейното приложение. И не знам защо трябва да се отричат утвърдени и работещи методи, след като всички ние, аз поне и хората около мен са били отгледани и възпитани точно по този консервативен начин. Не мисля, че е ощетена свободата ми, волята ми, амобициите ми, както и способността ми да уважавам себе си и околните. Е, след като това е дало резултат, защо да не му вярвам.И съм наказвана, и съм пощрявана и съм заплашвана - аз имам сестра - близначка и майка ми и баща ми са ни отгледали без никаква чужда помощ. Само те си знаят как и с цената на колко усилия, още повече, ч е не са били и добре социално подсигурени, но мога да кажа, ч е резулатът е блестящ, ако мога и аз това да направя за децата си, определено ще се чувствам успяла в живота.разбира се, ч е сме имали и неразбирателства, разбира се, че имам и доста забележки в някои отношения, но и това е нормално - разликата в поколенията и това е ценно. Защото родителят според мен не е приятел на детето си, той е ценност, онова, на което детето да може да се опре, с когото да може да се посъветва, този, от когото може да се научи и т.н.Не искам да съм приятел на децатта си, сигурна съм, ч е те ще си намерят приятели, с които ще могат да си общуват на техен език, мисля ч е моята роля в живота им е друга.
Не знам дали вие сте имали такива чувства, но аз например обожавах бабите си и дядовците си, за съжаление отдавна починаха и то на възраст - винаги ми е харесвало да говоря с тях, точно защото можеш да чуеш изстрадани и изживени истини за света и начина на живот, а най-страното ми е било това, че макар и преди две поколения и човешката природа, която е двигател на случващото се наоколо и нашия заобикалящ свят, и отношенията между хората са били и имам чувството, че ще си останат едни и същи.Та затова някак си предпочитам да съм традиционалист, дори и в отношенията родител - дете 

И при нас наказанията са като крайна мярка.
Онзи ден бях свидетел на едно- детето 3 пъти удари друго дете по главата с една играчка. Госпожата и 3те пъти обясни, че това не бива да се прави и т.н. На 4 път детето беше наказано. Госпожата каза, че по- добре наказание, отколкото счупена глава.
В този случай не ме интересува колко абстрактно иска да мисли детето и какви са му били чувствата и нуждите, че да удря.
Много е хубаво да ги възпитаваме да не са в рамки, но както каза Васида, има си изпитани и работещи методи.
за мен рамки са например, когато се карат децата да рисуват по определен начин, защото така трябвало ( нашите госпожи го поощряват това драскане, мацане и цветоусещане).

С интерес ще следя методите на СЗА, нали човек се учи докато е жив.