Блонди , и аз понякога като изтрещя си го изкарвам на каката,а пък тя е толкова самостоятелна, с почти нищо не ме ангажира детото,. В такива моменти ,много се чудя майките как се оправят с породени деца 
- Публикувана: 10 окт. 2012, 18:08 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2012, 19:39 ч.
Някои АВГУСТинки биби п(р)ишки поръчват, други с минките си още се мъчат
И аз сега 
точно снощи си ревах, че само го пренебрегвам, миличкият, шъткам му да мълчи, да учи, да яде, да подрежда и т.н. и все като иска да ми сподели нещо го режа
точно снощи си ревах, че само го пренебрегвам, миличкият, шъткам му да мълчи, да учи, да яде, да подрежда и т.н. и все като иска да ми сподели нещо го режа 
Тайра, захар в чая ми звучи като достатъчно отказващо, а и не й давай толкова чай- много й е рано за нещо различно от мляко. Давай пробиотк наистина.
И аз се записвам в новата тема.
dbs, мерси за споделената информация. Ние във вторник сме на консултация и ще питам и нашата педиатърка какво мисли по въпроса.
За изхождането - моята кукла си направи някакъв странен режим - един ден не ака, а на следващия 5-6 пъти
Обличането и на мен ми е много сложно - от вчера спи с пижамка с дълго ръкавче и лятно чувалче, до тогава по боди с късо ръкавче и чувалче. Вкъщи я държа по боди с дълго ръкавче и ританки, а на вън пак така горе долу, но завита с пелена, понякога и одалце, а може и чорапки. Гледам да не се престаравам, обличам я както на мен би ми било добре + завивка, защо все пак тя спи, а аз се движа. Не знам ако от сега я обличам с дебелите дрехи зимата какво ще я правя
dbs, мерси за споделената информация. Ние във вторник сме на консултация и ще питам и нашата педиатърка какво мисли по въпроса.
За изхождането - моята кукла си направи някакъв странен режим - един ден не ака, а на следващия 5-6 пъти
Обличането и на мен ми е много сложно - от вчера спи с пижамка с дълго ръкавче и лятно чувалче, до тогава по боди с късо ръкавче и чувалче. Вкъщи я държа по боди с дълго ръкавче и ританки, а на вън пак така горе долу, но завита с пелена, понякога и одалце, а може и чорапки. Гледам да не се престаравам, обличам я както на мен би ми било добре + завивка, защо все пак тя спи, а аз се движа. Не знам ако от сега я обличам с дебелите дрехи зимата какво ще я правя
Аз е почти сигурно, че няма да мога да дойда на срещата утре, но другата седмица на регулярната - с удоволствие 
Това стихотворение и аз го знам и съм поревавала на него, ето и други подобни от чувствени по-чувствени: http://club.biberonbg.com/read.php?9,715542 , но най-много всеки път цирля на Майчина сълза на Ангел Каралийчев
А ако имах момиче сигурно щях да се скъсам да рева на това, то и без да имам пак плача, а представям си, ако имах ....
За обличането и аз се притеснявам, ние не излзиаме много де, но се чудя все да не му е горещо, или пък да не го простудя
Това стихотворение и аз го знам и съм поревавала на него, ето и други подобни от чувствени по-чувствени: http://club.biberonbg.com/read.php?9,715542 , но най-много всеки път цирля на Майчина сълза на Ангел Каралийчев
Скрит текст:
Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?
Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Догато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.
Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?
Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Догато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.
Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.
А ако имах момиче сигурно щях да се скъсам да рева на това, то и без да имам пак плача, а представям си, ако имах ....
Скрит текст:
Мъничка, мъничка моя – весело зайче, котенце мило
В скута на мама сега си се свило
Свела главичка на моето рамо –
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашката мляко налива ,
сресва косичките в плитка красива
кърпи чорапки с пробити петички –
мама се грижи за всичко и всички.
Кой ще разкаже на мойто момиче:
как там на небето луната на сърпче прилича,
как се превръща водата в пара, а самолета – кой ли го кара
Питайте мама – тя всичко знае и ще ви каже!
Мъничко мое мило дете, ден тъй без мама не можеш,
но ще мине време – ще станеш голяма и умните книги сама ще намериш
ще сресваш косите в плитка самичка
и ще отлитнеш ти волна кат птичка.
Мама ще бъде с коси побелели, мама ще пази две детски кордели
Ще тъгува и тихо ще плаче, ако не носи писмо раздавача.
Друго не трябва на мама да знае – три думички само -
“добре сам мамо”!
В скута на мама сега си се свило
Свела главичка на моето рамо –
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашката мляко налива ,
сресва косичките в плитка красива
кърпи чорапки с пробити петички –
мама се грижи за всичко и всички.
Кой ще разкаже на мойто момиче:
как там на небето луната на сърпче прилича,
как се превръща водата в пара, а самолета – кой ли го кара
Питайте мама – тя всичко знае и ще ви каже!
Мъничко мое мило дете, ден тъй без мама не можеш,
но ще мине време – ще станеш голяма и умните книги сама ще намериш
ще сресваш косите в плитка самичка
и ще отлитнеш ти волна кат птичка.
Мама ще бъде с коси побелели, мама ще пази две детски кордели
Ще тъгува и тихо ще плаче, ако не носи писмо раздавача.
Друго не трябва на мама да знае – три думички само -
“добре сам мамо”!
За обличането и аз се притеснявам, ние не излзиаме много де, но се чудя все да не му е горещо, или пък да не го простудя
калисто, да ти опиша какво се случва понякога у нас. Представи си картинката: бебето спи, баткото си играе, аз си готвя... идилия. В следващата минута обаче бебето се събужда, баткото като го чуе че плаче заплаква и той. Отивам взимам бебето, слагам го в шезлонга и бързам да досготвя. В това време баткото играе до мен на кухненския плот, с едното око го гледам да не пипне котлона, с другото режа зеленчуци, а бебето се набира да реве. Бутам яденето на две на три и бързам да взема бебето да го кърмя, а баткото реве за грозде, та с едната ръка му давам в устата. Докато се усетя баткото е напълнил памперса, а сменянето му е истинско приключение... изпотявам се няколко пъти. Само след малко е дошло време да приспивам големия мъж и се надявам тайничко докато го правя, малкия да спи, защото ако не приспивам двама наведнъж и е много... забавно. 
И те така 
Ненужно е да казвам, че нямам понякога възможност да обръщам толкова внимание на Камен колкото ми се иска.
Важното е, че се старая и каквото зависи от мен за щастието на децата ми, ще го направя. Ако ще и с трето породено да забременея, пак ще го родя. 
И те така Ненужно е да казвам, че нямам понякога възможност да обръщам толкова внимание на Камен колкото ми се иска.
Важното е, че се старая и каквото зависи от мен за щастието на децата ми, ще го направя. Ако ще и с трето породено да забременея, пак ще го родя. 
Ох, Белверде, как можа да го постнеш това за лястовичето... бях го чела и забравила... направо
Днес колко ревах, не е истина Вчера простотии, днес ... те така 
Ох, Марли, браво, аз така се изнервям и крещя (Гунди), какво остава да са малки
Надявам се тази нощ да поспим малко по-добре
как можа да го постнеш това за лястовичето... бях го чела и забравила... направо Днес колко ревах, не е истина
Вчера простотии, днес ... те така Ох, Марли, браво, аз така се изнервям и крещя (Гунди), какво остава да са малки
Надявам се тази нощ да поспим малко по-добре
То като ги чета тези периоди, ами те са си нон стоп 
Одеве малката изяде уж циците, ама пак гладна, изяде още 100мл. Изцедих едната веднага след това, ами пусна още 50мл, що не яде диването
Освен после да е слязло. Абе, няма значение, нали яде оновно кърма сега сядам на зелена салата и репички и нощес очаквам пак безсънно-пръдлива нощ
Одеве малката изяде уж циците, ама пак гладна, изяде още 100мл. Изцедих едната веднага след това, ами пусна още 50мл, що не яде диването
Освен после да е слязло. Абе, няма значение, нали яде оновно кърма сега сядам на зелена салата и репички и нощес очаквам пак безсънно-пръдлива нощ
Белверде, това за майчината сълза ми е така любимо и винаги, винаги ме просълзява. И сега стана така...
За чувалчето -Явор спи в моето такова, с ръкави и копчета e. Имаме и две нови, но това му пасва най-добре, въпреки че е на ехееее години. Оказа се адски полезно, че мама го пази
За обличането - аз си мислех, че го навличам, ама май не е така - от както захладня слагам боди с късо ръкавче и гащеризонче. Фиксирам с чорапки, а навън му мяткам и едно поларено одеалце. Шапка още не съм слагала, дано му допадне да носи такива.
Иначе днес се чувствам супер горда от себе си. Похвалиха ни на конултацията. Вече сме цели 60 см и точно 5,600 кг. Сложихме само една от двете ваксини, ДТК ще го сложим другия месец. Понесе ваксината мъжки и само изпищя. Сега се надявам да няма алергична реакция и да е добре.
За чувалчето -Явор спи в моето такова
, с ръкави и копчета e. Имаме и две нови, но това му пасва най-добре, въпреки че е на ехееее години. Оказа се адски полезно, че мама го пази За обличането - аз си мислех, че го навличам, ама май не е така - от както захладня слагам боди с късо ръкавче и гащеризонче. Фиксирам с чорапки, а навън му мяткам и едно поларено одеалце. Шапка още не съм слагала, дано му допадне да носи такива.
Иначе днес се чувствам супер горда от себе си. Похвалиха ни на конултацията. Вече сме цели 60 см и точно 5,600 кг.
Сложихме само една от двете ваксини, ДТК ще го сложим другия месец. Понесе ваксината мъжки и само изпищя. Сега се надявам да няма алергична реакция и да е добре.
Здравейте Върнахме се от консултация, всичко му е 6 на Анди-панди за 24 дни сме наддали 700 гр. и 1.5см. Биха му ваксините, засега сме на същото ревливо дередже е, след ваксината си поспа 2 часа
И аз бих отговорила така, ако някой дойде да ми каже как да си обличам детето
Тефи, браво
Белверде, баси..много
С нова прическа съм.. много съм яка пак ме е ударила лигнята
Днес майка ми ми каза, че за тия хипергранулации трябвало цитирам "яко секс"
Върнахме се от консултация, всичко му е 6 на Анди-панди за 24 дни сме наддали 700 гр. и 1.5см. Биха му ваксините, засега сме на същото ревливо дередже е, след ваксината си поспа 2 часа И аз бих отговорила така, ако някой дойде да ми каже как да си обличам детето
Тефи, браво
Белверде, баси..много
С нова прическа съм..
много съм яка пак ме е ударила лигнята Днес майка ми ми каза, че за тия хипергранулации трябвало цитирам "яко секс"
Белверде, бях забравила този разказ. Имаше един разказ, който показваше колко неблагодарни сме децата понякога, ама сега забравих за какво се разказваше.
Марли, браво за оптимизма и ентусиазма за трето Определено не е лесно с две малки деца, но пък е толкова хубаво! Нашия батко сега е и в бебешкия пуберитет и при нас понякога е много "весело", особено ако ни погледне човек отстрани. Но има дни, в които успявам даже и книжка да почета, като вчера и днес. 
Бюти, покажи снимка, де А майка ти ме разби....
бях забравила този разказ. Имаше един разказ, който показваше колко неблагодарни сме децата понякога, ама сега забравих за какво се разказваше. Марли, браво за оптимизма и ентусиазма за трето
Определено не е лесно с две малки деца, но пък е толкова хубаво! Нашия батко сега е и в бебешкия пуберитет и при нас понякога е много "весело", особено ако ни погледне човек отстрани. Но има дни, в които успявам даже и книжка да почета, като вчера и днес. Бюти, покажи снимка, де
А майка ти ме разби.... 
Привет!
Бях се пищисала с крачетата на Сашко, защото онази вечер като му събух чорапите и видях, че малките пръстчета са като подвити надолу, по-дълги са от 4-тите пръстчета и отиват под тях, направо си правят гнездо под тях, изтръпнах. Ако другите са на една линия, малките са подвити към ходилото, като счупени, ама нито са сини, нито подути, нито го боли като ги пипам. Виждам ги чак сега, защото са пораснали и са станали по-дългички. Още същата вечер се обадих на д-р Алексиев и снощи бяхме при него, и без това отдавна се терзаех, че само аз не съм го завела на ортопед. Това се наричало къдрав пръст и трябва само да го мърдаме по много пъти на ден и щяло само да се намести, защото са им много меки още костичките. Ох абе само си измислям притеснения. Важното, че всичко е ок.
С моя гестационен диабет обаче не са добре нещата. Днес бях при ендокриноложката - на гладно захарта ми е добре, но след 2-та часа е 10,3, а трябва да е до 7,8. Каза, че съм в преддиабетно положение, категорично не е диабет, но ако беше над 11, щеше да е Сложи ме на диетата от бременността, каза че това трябва да ми е начин на хранене занапред. Изписа ми и инофолик - прахчета с фолиева киселина, подпомагат метаболизма на мазнините и захарите, по-бързо съм щяла да си възстановя яйчниковата функция. Първо сдухах, после си викам, че да ме сложи на диета не е чак толкова лошо 
, ще ме изследва пак след 2 мес.
И те така
Бют, освен да пробваш рецептата на майка ти, майките трябва да се слушат
Браво на диетуващите, аз ще се включвам също!
Пепи го овиквам много често, хем ми е жал, хем искам да стават по-бързо домашните, да не си хвърля чорапите, да е по-организиран... Мисля че е в ранен пубертет - в едното ухо влиза, от другото излиза.
Не ща да чета тъжни неща, че и без това ми кривее
Марли, много ме разсмя с твоето ежедневие, звучи адски интересно и забавно
Скоро гледахме с мъжа ми "Трима мъже и едно бебе" и сякаш бяхме герои от филма.
Ми аз ще лягам, дано Сашето ми позволи да поспя.
Бях се пищисала с крачетата на Сашко, защото онази вечер като му събух чорапите и видях, че малките пръстчета са като подвити надолу, по-дълги са от 4-тите пръстчета и отиват под тях, направо си правят гнездо под тях, изтръпнах. Ако другите са на една линия, малките са подвити към ходилото, като счупени, ама нито са сини, нито подути, нито го боли като ги пипам. Виждам ги чак сега, защото са пораснали и са станали по-дългички. Още същата вечер се обадих на д-р Алексиев и снощи бяхме при него, и без това отдавна се терзаех, че само аз не съм го завела на ортопед. Това се наричало къдрав пръст и трябва само да го мърдаме по много пъти на ден и щяло само да се намести, защото са им много меки още костичките. Ох абе само си измислям притеснения. Важното, че всичко е ок.
С моя гестационен диабет обаче не са добре нещата. Днес бях при ендокриноложката - на гладно захарта ми е добре, но след 2-та часа е 10,3, а трябва да е до 7,8. Каза, че съм в преддиабетно положение, категорично не е диабет, но ако беше над 11, щеше да е
Сложи ме на диетата от бременността, каза че това трябва да ми е начин на хранене занапред. Изписа ми и инофолик - прахчета с фолиева киселина, подпомагат метаболизма на мазнините и захарите, по-бързо съм щяла да си възстановя яйчниковата функция. Първо сдухах, после си викам, че да ме сложи на диета не е чак толкова лошо , ще ме изследва пак след 2 мес.И те така
Бют, освен да пробваш рецептата на майка ти, майките трябва да се слушат
Браво на диетуващите, аз ще се включвам също!
Пепи го овиквам много често, хем ми е жал, хем искам да стават по-бързо домашните, да не си хвърля чорапите, да е по-организиран... Мисля че е в ранен пубертет - в едното ухо влиза, от другото излиза.
Не ща да чета тъжни неща, че и без това ми кривее
Марли, много ме разсмя с твоето ежедневие, звучи адски интересно и забавно
Скоро гледахме с мъжа ми "Трима мъже и едно бебе" и сякаш бяхме герои от филма.
Ми аз ще лягам, дано Сашето ми позволи да поспя.
белверде направо настръхнах,много ме разчувства.
Момичета,на мен днес ми дойде
-супер тъпо ми стана.Мислех си че поне 6 месеца бонус ще имам както с Никита.
Ние пък с мъжа ми обръщаме двойно повече внимание на голямата,откакто се роди Ивето.Още докато бях бременна госпожите и ме предупреждаваха,че момента е много тънък психологически и да не я ''изпуснем'' след като се роди бебето.Та сега се прегръщаме и целуваме повече отпреди и се хващам че и угаждам за какво ли не.Преди май бях по строга
Момичета,на мен днес ми дойде
-супер тъпо ми стана.Мислех си че поне 6 месеца бонус ще имам както с Никита.Ние пък с мъжа ми обръщаме двойно повече внимание на голямата,откакто се роди Ивето.Още докато бях бременна госпожите и ме предупреждаваха,че момента е много тънък психологически и да не я ''изпуснем'' след като се роди бебето.Та сега се прегръщаме и целуваме повече отпреди и се хващам че и угаждам за какво ли не
.Преди май бях по строга 
Хелоу и от мен
Благодаря ви за хубавите думи, наистина и за мое учудване бързо успях да се възстановя, с Ники ми трябваха 2 години
Госпожата на Ники от занималнята която ме е виждала в началните месеци от бременността / и предполагам си е помислила че просто съм леко напълняла/ ме срещна в парка и ме попита много учудено това бебе мое ли е
Биби и аз постоянно се улавям че навиквам Никито и когато се усетя че нещо съм се объркала и му се извиня той ми казва : Нищо мамо, не се притеснявай, аз съм свикнал да ми се карате !:shock:
Уф, аз избягвам да чета такива разкази, статии, да гледам филми или някой да ми разказва тъжни истории.Много ме натъжават, а искам всеки ден да се наслаждавам на Ивайла и ако може тя да расте по-бавно
Блонди, само ти мислиш че децата ми приличат на мен
Маги, живея в Славейков, иначе съм от Черноморец
Марли, представих си те
Бюти и ние с майка ми си говорим подобни неща, ама майка ти изби рибата
Аз днес покрай ревящата Ивайла и десетичните дроби на баткото успях да направя ето това http://bonapeti.novatv.bg/collection/?receipt=6486, но не можах напълно да се насладя на месенето на тестото.
Дайте идея за сиренки, ама да са пръхки и да се топят в устата
Благодаря ви за хубавите думи, наистина и за мое учудване бързо успях да се възстановя, с Ники ми трябваха 2 години
Госпожата на Ники от занималнята която ме е виждала в началните месеци от бременността / и предполагам си е помислила че просто съм леко напълняла/ ме срещна в парка и ме попита много учудено това бебе мое ли е
Биби и аз постоянно се улавям че навиквам Никито и когато се усетя че нещо съм се объркала и му се извиня той ми казва : Нищо мамо, не се притеснявай, аз съм свикнал да ми се карате !:shock:
Уф, аз избягвам да чета такива разкази, статии, да гледам филми или някой да ми разказва тъжни истории.Много ме натъжават, а искам всеки ден да се наслаждавам на Ивайла и ако може тя да расте по-бавно
Блонди, само ти мислиш че децата ми приличат на мен
Маги, живея в Славейков, иначе съм от Черноморец
Марли, представих си те
Бюти и ние с майка ми си говорим подобни неща, ама майка ти изби рибата
Аз днес покрай ревящата Ивайла и десетичните дроби на баткото успях да направя ето това http://bonapeti.novatv.bg/collection/?receipt=6486, но не можах напълно да се насладя на месенето на тестото.
Дайте идея за сиренки, ама да са пръхки и да се топят в устата
X
Реклама