Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
Последно мнение: 15 май 2024, 10:05 ч.

Невъзможните хора в живота ни

385 936
7 277
4

# 1 695 21 фев. 2020, 21:53 ч.

Мнения: 48 018

Вероятно е така
Абе все лош мениджмънт+ лоши личности
Но като е работа..някак имаш избор и шанс да се махнеш
Като е близък човек е много мъчително

# 1 696 21 фев. 2020, 21:54 ч.

София
Мнения: 12 341

Имаме неясна ситуация с интрига в службата. Вариантите са много и не мисля, че привиждането на жертви и тирани навсякъде е особено зряло. Понякога е и просто неумел опит да се справим със собствените си проблеми.
Само казвам, което не искам да се отнася автоматично към други неща, които все още не съм коментирала. Просто мисля, че нерядко се случва хората с изострено чувство за справедливост да попадаме и в такива капани.
И изобщо не говоря за мълчаливо присъствие в ситуация на тормоз, а че не всички ситуации са толкова ясни, колкото изглеждат. Особено, когато знаем, че съществена част от онова, което прави невъзможните хора невъзможни е именно умението им да се правят на жертви.

Иначе нито съобщавам някаква ясна за мен самата концепция по случая, нито мисля, че има универсални рецепти за разрешение на всички ситуации. Само давам и друга гледна точка към темата.

# 1 697 22 фев. 2020, 12:47 ч.

София
Мнения: 5 991

Имам Колежка в офиса, която е тормозена от всички. Мъже. Прекия началник и екипа. Ами аз я защитавам винаги и се застъпвам, говоря им на всички. Такава ми е позицията и имам ръководни функции, че мога и имам глас. Но първо си навличам куп други неприятности и неприязъм, което не ми пука де, те тия освен началника са ми леко подчинени и на мен. Пък и по дълго от всички съм там. Но важното е, че ефект няма. Всичко си остава на ниво дразги. Момичето и то не му идва акъла и все се нагърбва със 100 задачи, които не са нейна работа, нарая поради това че взема чужди неща оплесква някои други. Абе няма оправя. И тя хем уж да помогне, хем е женена за офиса и работата. Хем, хем... И то и смисъл няма, как да й помогна? Като тя сама не цени себе си и достойнството си, Все им е виновна на всички тя, щото тя е там, те скатават и така се учат

# 1 698 22 фев. 2020, 13:36 ч.

София
Мнения: 17 850

Цитат на: Елфичка в пт, 21 фев 2020, 18:51

Според мен такова обявяване на война само може да изтощи и злепостави Кетчър. Най-често такива имат опит цял живот в това да са гадни и долни. Кетчър не ми прилича на шмекер или тарикат.

Така е. Не съм. И не ми е в стила да злепостявям.
Мъж е, впрочем. Не е под мен или над мен, но аз завися от него по някакъв начин, тъй като минавам "след" него.

# 1 699 22 фев. 2020, 15:20 ч.

София
Мнения: 971

В интерес на истината след като заврях бившия ми шеф в кучи г@з ми трябваха месеци за да се освестя. Не можех да повярвам, че ми се е разминало и бях в непрекъснато очакване да ми отмъсти по някакъв начин. Все пак ми знаеше домашния адрес. Освен това фирмата определено си беше мутренска. Накрая дори започнах да си въобразявам, че той не е толкова лош и аз съм по-лошата, че постъпих така с него. Simple Smile

Та отпечатък определено има...

# 1 700 22 фев. 2020, 15:22 ч.

Мнения: 3 186

Има, да. Но живеенето като цяло си дава отпечатъци върху нас.

# 1 701 22 фев. 2020, 15:33 ч.

Мнения: 6 166

Рязането на контакт с тези хора помага много, както и това да не стоиш сред шамарите с надеждата да се промени нещо.

Последна редакция: сб, 22 фев 2020, 15:44 от Елфичка

# 1 702 22 фев. 2020, 15:44 ч.

Мнения: 4 577

Цитат на: _Bianka__ в сб, 22 фев 2020, 14:22

При мен свършва. В смисъл когато спра да общувам или общувам веднъж годишно, не ме натоварва и не го мисля. Но аз нямам голяма търпимост към тормоз и не се е случвало да ми се "насложи" такъв с години.

Ако наистина си скъсала отношения с психопат и имате общи деца, за чието душевно здраве изобщо не му пука, но пък си задължена да му ги даваш два пъти месечно, изобщо не мисля, че тормозът би спрял.
Или пък, ако тормозителят е собствено дете.

# 1 703 22 фев. 2020, 15:48 ч.

Мнения: 6 166

За да се стигне до там да имаш дете с клъстър Б отклонение си има прекурсори.

https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&url … Lg-5cTvvM73zacFnq

# 1 704 22 фев. 2020, 15:49 ч.

Мнения: 7 971

Аз мисля, че една от основните сили на токсичните/невъзможните хора е във вменяването на вина. Дори да се дистанцираш от тях, ако продължаваш да изпитваш някакъв вид вина свързан с тях, с отношенията ви, то няма много полза.
Другото е, че не на всяка цена трябва да се прощава лошотията на хората към теб, колкото и да са ти близки.
Прошка се дава на човек, който се разкайва за постъпките си. На такъв, който не ги осъзнава като лоши и неправилни или на такъв, който ги прави умишлено и знае, че ще ти навреди - не е нужно да се прощава. Трябва не себе си човек да прощава, че е позволил на такива хора да злоупотребят с добрината и тъпението му и да продължи живота си далече от такива персони.

# 1 705 22 фев. 2020, 15:50 ч.

Мнения: 18 708

Не искам да обсъждам родителите си във форума, защото са възрастни, с влошено вече здраве и от сърце им желая всичко най-добро само. Но истината е, че поведението им спрямо мен понякога е било крайно нетърпимо. Веднъж толкова прекалиха, че просто им казах: "Оляхте се. Повече не искам да ви виждам и чувам, ако мислите същото. Ако решите да сте мили и любезни, обадете се и ще бъдем ОК. Ако не - недейте. Както решите. Аз бях дотук"

Минаха 5 години (!) и те се обадиха в момент, в който и аз, и те бяхме уязвими - на баща ми му бяха открили лошо заболяване, а аз карах тежка бременност. Оттогава са винаги любезни. Макар да се виждаме и чуваме рядко, в отношенията ни няма нищо лошо, никакво напрежение. Ако някога обаче бих разчитала на тях или да бяхме живели заедно, сигурно бихме се карали постоянно, ежечасно. Дистанцията и дори временно прекъсване на отношения понякога са за добро.

# 1 706 22 фев. 2020, 16:04 ч.

Мнения: 5 823

Точно така. Такива хора ти вменяват чувство за вина. Ти се чувстваш виновен. Ето, скарах се с баща ми преди 2 дни. В момента чувствам вина, макар да знам, че не съм виновна за нищо. Дори ми е жал за него. Тези чувства не са добри за мен.

Ако имах възможност да се махна от тази обстановка, и аз щях да прекъсна всякакви отношения с баща ми. Той си го заслужава. Цял живот ме е тормозил.

# 1 707 22 фев. 2020, 16:09 ч.

Мнения: 4 577

Бианка, темата е за патологични личности, които не са в състояние изобщо да чувстват вина, да проявяват любов и емпатия. В много хора има свръхегоизъм, липса на задръжки, доминантност, но това все още не ги прави изначално "невъзможни".

# 1 708 22 фев. 2020, 16:13 ч.

Мнения: 18 708

Да, аз не съм специалист. Но така се е случило, че и с бащата на трите ми по-големи деца не поддържам никакви отношения. Причини ми доволно много неприятности и ако при родителите мога да простя и забравя, при него хич не ми се занимава. Отношенията с най-голямото ми дете пострадаха заради настройване от него и роднините му. Но няма как да проконтролираш други хора, трябва да се махнеш и да не контактуваш. Пък какви са точно, имат ли психопатии или не - ако не ги виждаш, все ще си по-добре. Ако си с тях, няма да има оправия. За бившия ми съпруг съм сигурна, че е самовлюбен и нарцис, за това дали е психопат не знам, нямам и познания.

# 1 709 22 фев. 2020, 16:21 ч.

Мнения: 4 577

От това, което си писала, не мисля, че бившият ти попада в тази група. Има толкова невъзможни хора, които биха наранявали съзнателно, постоянно и методично собствените си деца, но по недоказуем начин. И в същото време биха се борили със зъби и нокти те да не се измъкнат от хватката, именно за да си запазят контрола и чувството, че те са господарите. От такива е много трудно измъкването, ако си бившият партньор или самото дете.

Препоръчани теми

За нормалното в отношенията или абсурди от ежедневието (Не е пързалка!)

Гости с пренощуване

Здравословна ли е прекалената грижовност?

Домашното насилие – тема №4

Причина:

Причина: