Невъзможните хора в живота ни

А близките и защо я търпяха, какъв и беше номера- мъченица, умница, чаровница? В момента се колебая кое от тях работи по- успешно и клоня към мъченица, защото там и най- коравите се пречупват, от плач до симулация на болест тези хора, както не изпитват капка жал, така имат невероятната дарба да будят съжаление, да вменяват на другите отговорност за тяхното състояние, преживявания, "емоции".

Умница е много далеч, даже на светлинни години.
Чаровница също.
Клоня към мъченица-тиран.

Аз отговор нямам на този въпрос - защо търпят близките. Моето обяснение е, че такива хора си продават номерата само на безхарактерни индивиди.
При мен нямаше да има и една секунда успех.

За безхарактерните индивиди съм съгласна, когато са подбрани като възрастни, но за децата имам резерви. реакциите на сина на твоята позната са наистина мекотелски, дори за дете на психопат, той е бил тотално унищожен. Повечето деца, ако не са избрани за "златно дете", виждат, че нещо не е наред и като по- големи реагират. Чувството за вина и отговорност са много трудни за преборване, но поне една здравословна дистанция е възможна. Затова и толкова любопитствам какво кара Лост да се вижда и да общува често с майка си.

Към подобни индивиди и аз съм била и ще бъда винаги крайна, дори при подозрения за подобен типаж ставам крайна в желанието си да съм възможно най- далеч от него и ако трябва да потвърждавам или да отхвърлям подозренията си да го правя от здравослвно голямо разстояние. Слава Богу, че такива хора са относителна рядкост (но пък и както са рядкост, така мнозина познават поне един- двама).

Включвам се в темата, не защото имам личен опит с психопат, а защото имам силни подозрения за един човек, който преди година се опита да се впише в тясната ни, сплотена компания. Ясно ми е, че може човекът да си е нормален и се надявам да е, а просто аз да съм прекалено мнителна, обаче го подозирам, нещо не е съвсем наред с него и съответно гледам да нямаме допирни точки изобщо.
Първото, което прави впечатление, е, че е прекалено любезен и мил. Освен това може да говори интересно по различни общи теми и лесно минава на лични случки, чрез които "разкрива" себе си, от което затвърждаваш убедеността си, че насреща си имаш отзивчив и морален човек, който обича деца, животни и ще направи всичко за приятелите си. Цени семейството повече от всичко на света, обаче не е обвързван, защото не е намерил жената, на която да даде цялото внимание и любов, на които е способен и за които може да разкаже всичките си планове, включващи деца, екскурзии, жилище и внуци с любимата. Общуването с другия пол се изразява в непрестанно флиртуване и галантни комплименти с абсолютно всяка жена наоколо и многобройни краткотрайни връзки.
После се оказва, че този човек всъщност не разговаря с теб, а те разпитва целенасочено, като отвереме навреме подмята нещо за себе си или разказва случка с приятел, или прави предположение, за да те накара и ти да разкриеш нещо. Лесно може да разприказва човека срещу себе си.
Към децата в компанията се държи престорено, уж им казва по нещо закачливо, обаче си личи, че те изобщо не го интересуват. После се оказа, че далеч не е така спокоен, както изглежда, защото в ситуации, изискващи спонтанна реакция, тя е силно агресивна и включва, както коренна промяна на речника, така и на движенията и лицето - все едно гледаш друго лице. Или като сподели нещо за бивш приятел, думите са грозни и говори с ненавист - все едно той е жертва на обстоятелствата и напълно невинен. Също обсъжда общи познати, изъквайки негативите им и разкривайки неща за тях, които един приятел би трябвало да премълчи. После сравнително бързо успява да си върне усмивката и пак започва да му капе медец от устата. Все натъртва, че като ти трябва помощ е насреща за какво ли не, обаче помага с дребнички неща, свидлив е, много добре си прави сметката и се измъква с оправдание като не иска нещо да направи или изчезва да известно време.
Не знам изобщо каква му е целта да се сближава с хората, обаче не е редовен за мен, така го усещам, страшен артист, на всичкото отгоре - хубавец, потенциалните жертви сигурно са много. Или пък аз не съм наред, че да го смятам за нередовен.

От всичко написано дотук забелязах,че всеки такъв индивид,който определяме като психопат,има нужда от жертва.Дали е близък,дете,семейство просто трябва да има някой ,който да поеме неговата  осъзната агресия.Може би това е проекцията на неговите чувства,доколкото той или тя е способен на такива-да превърне някой в жертва.Вероятно това е изкривяване в емоционалната сфера.Отношенията,макар и с близък човек се превръщат в отношения палач-жертва. Може би неосъзнато да изпитват страдание,че нямат нормална изява на чувствата,но това не води до корекция,а до по-голяма агресия спрямо реципиента.

Янечек, а децата как го приемат? Децата, когато не са деца на въпросния човек много трудно могат да бъдат преметнати. по детски начин те много точно определят водещите черти на човека.

те си търсят жертви, защото от това се хранят, буквално и преносно. Това им е забавлението и начина на живот- да манипулират и да контролират. Не знам да е установено, че страдат освен, ако в случаите, в които не успеят да постигнат целта си. Те не изпитват обич, не могат да бъдат емоционално наранени от другите. Изключая параноидните психопати, но те просто смятат всички за врагове, някои водят нескончаема кореспонденция с институции, водят дела и виждат злонамереност във всяко действие на другите.Специалистите го обясняват с проекцията на собствената им личност върху другите.  (Преразказвам, пак с уговорката, че не съм психиатър или психолог, вероятно е да не е точен преразказа ми)

няма новина - ако са наистина невъможни, значи са и нежелани, а и опасни - изключваме ги по най-безопасният и най-лесният за нас начин от живота си. Обикновено е лесно да се каже/напише, но в момента в който разбереш, че изсмукват всичко хубаво и жизнено от теб - ще се спасиш.

Децата по-скоро са безразлични, големият ми син по принцип е резервиран с непознати и не е най-точното мерило дали янкой човек е читав, т.е. може да е, но детето просто да не го хареса. Въпросният разбра много бързо от какви теми го вълнуват и опита да говори с него по тях, помагайки си с гугъл през телефона, но детето просто направи гримаса и после ми каза, че Х само се прави на умен, ама не е. Също така му подари една дрънкулка, която видя, че се харесва на детето, но и с това не стана любимец. В друг разговор, вече без детето наоколо, пък ми каза, че синът ми бил страшен хитрец и хлъзгав като змия, от което не ми стана приятно и  беше едно от нещата, които ми съставиха мнението.

Не звучи добре историята за този човек. Естествено, няма как да знаем дали е психопат, но не и аз бих имала съмнения, че нещо не е наред, че имам повод за предпазливост. Кой го доведе при вас? Има ли как да страните от него? На твое място, ако няма как да избегна общуването ще стоя настрана, без да го провокирам, ще го чакам евентуално да сбърка, но със сигурност няма да го оставям насаме с детето/децата си, не бих го допускала и в къщата си. Това, че опитва да дискредитира детето, което не му се възхищава наистина е най- притеснително, както и това, че не държи сметка, че ще нарани чувствата ти с коментара си. И то при положение, че не е станало нищо, което да си струва да се коментира.

Не общуваме, не ми е близък, общи познати го доведоха, но вече и те май не си общуват с него. При всички положение е странно свободен електрон да се внедрява при семейни двойки, ама на - обятелен тип. Случва се да се срещнем на големи, общи сбирки, но не общуваме повече от саниарния минимум. Имам чувството, че се ядосва като не го харесваш или като харесваш повече други хора.
Принципно винаги съм нащрек с новите, защото мъжът ми е нещо като лепенка за идиоти и използвачи, и просто гледам да го пазя от такива.
пп: сетих се нещо, което всъщност първо ми беше смешно: нали е услужлив, на един излет с компанията предложи на една от мацките да й носи туристическата раница, а тя да вземе неговата по-лека чанта. Тя обаче се спъва и пада. Въпросният се притече, изправи я на крака и веднага провери дали не му се е счупил джипиесът, който седял в раницата.

Ужас. Далече, дори да е обикновен гадняр за какво ви е? Ще постои в компанията и от скука ще завърти някоя интрига, та ще се чудите откъде ви е дошло. Само ако се измъквате да е фино, защото ако разбере, че му бягате може и да се ядоса, да се амбицира или пък да стане отмъстителен щом очевидно се дразни ако не е най- харесвания. Мъжът ти като е душа камбана поне го просветли какво си забелязала да не се върже на някоя манипулация за отмъщение. Подобни типажи пускат мухата по някаква тема така, между другото, даже може и да не се усетиш, че той ти го е казал.

Не общуваме, последните ни контакти са отпреди година, излизахме няколко пъти с други наши приятели покрай общото ни хоби, което е станало причина и за тяхното познанство. Но на мен ми стигна, за да видя, че е по-скоро измамник и лепка. Понеже не повече от 6-7-8 пъти сме говорили, може аз да бъркам.

Възможно е, разбира се. Щом не е около вас не мисля, че сте загубили особено, като гледам няколкото случки, които спомена. На мен само това с детето ми дойде в повече, а за останалото да не говорим.

Невъзможно е. Казвам го от опит. Много години имах близо до себе си роднина, който отговаря на всички критерии за социопат. Не е възможно да пропуснеш удара, нито да го филтрираш, защото той винаги е премерен да те уцели в най-болезненотото място. При всичките ми опити да го отклоня, от рода на "моля те, не прави повече така, вредиш ми" завършваха с нови и нови удари. Разбира се, че имам приоритети, но когато тръгна да ги изпълнявам той все се оказваше застанал на пътя ми и си иска своето на всяка цена. Не зная дали някой може да си представи какво е да си добър плувец, но да се налага с години да упражняваш уменията си с вързан воденичен камък на врата, който все те тегли ли тегли към дъното, без да се интересува, колко ти остава до финалната права.  Мога да дам множество примери, но ще се огранича до няколко - да те приемат в елитно училище, а г-н социопатът да дойде и да се изпокара с учителите; да започнеш интересна и отлично платена работа, а г-н социопатът да се домогне до шефът ти и да вземе пари от него; да започне да настоява приятелите ти да му дават колите си и да му вършат услуги; да срещнеш мъжа на мечтите си, а г-н социопатът да го третира като общ работник или дори слуга, който е длъжен 24/7 да му е на разположение; да купиш къщата на мечтите си, а г-н социопатът да ти се яви на вратата с куфарите, не защото си няма своя, а защото твоята е по-хубава и т.н. Такива хора не допускат обкръжението им да има свои приоритети, в които те самите не фигурират. Ако им посочиш вратата, още преди да си я затворил са влезли през прозореца.

Когато дъщеря ми беше на път да се появи, социопатът до мен не се посвени да предприеме поредица действия, които директно вредяха вече не само на мен, но и на детето ми. Тогава казах "край" и го изоставих. Дано Бог ми прости.

Да, не е искрен с децата, а работата му е свързана изключително с деца. Но предполагам, че родителите са спокойни, защото на пръв поглед е много готин батко, който обича хлапета.