Ще започна от там, че грижата тук за болните от каквото и да е направо е безобразна. Мнения взехме от 6 -ма психиатри, които преписват един от друг...оххх.... Уж сега един от най-добрите се зае, но пак нищо съществено няма. Тези хора гледат само в учебниците си, не искат да дигнат поглед над носа си и да проумеят, че има и не точно типични случаи...или не ги интересува....
Депресията е хронична и върви на епизоди. Оправя се с антидепресанти, до нова фаза....
Инфантилизиране по време на фаза бих го разбрала и отличила, но става въпрос за инфантилно поведение, което е постоянно. Затова ми се струва ,че е особеност на личността повече. Психиатъра не го усеща, защото е слабо изразено това нещо, те общува само кратко време, а високата степен на интелигентост го заблуждава. Обаче в ежедневието това нещо пречи. Много.
Не се забелязва нищо различно заради медикаментите. Не е от тях, всичко се е отпреди тях.
Точно това, че психиатър не може да даде никакво точно определение е пречката да се решават нещата към натиск за самостоятелност, или да не се пресира. А времето тече, 30+ години не са малко. На 50 ли ще се учи да е голям човек, отговорен за себе си и живота си, да не говорим за други хора....
Не иска да работи с психолог. След отхвърляне на 7-8 психолози, /все не ги харесва/ успяхме след повече от половин година да намерим място при много препоръчвана психоложка. След първото посещение без никакви обяснения лично се обади на жената, да й каже, че не се чувствал добре на сеанса и не иска да я посещава. Вдигнахме ръце.
Нищо не се оправя обаче.
Понякога мисля и за Биполярно разстройство. А също и за Аспергер. Кой да ти каже....