Бавно, но славно колики на АВГУСТинче отшумяват, но пък зъбчета гордо се задават

Здравословно захранване на кърмачето и здравословно хранене

Майчиното мляко съдържа всичко, от което се нуждае бебето през първите шест месеца, затова захранването започва след навършването им. Ако детето проявява интерес към това, което ядат останалите членове на семейството, опитва да седи само или седи с минимална опора, ако имате чувството, че кърмата вече не го насища, може да пробвате да го захраните.
За да се избегне алергична реакция, една храна се дава в продължение на 5-7 дена и чак след това се въвежда нова. Ако дадена храна предизвика алергична реакция (обрив, стомашно-чревни смущения, разраняване на дупето) се изключва от менюто на бебето и му се дава отново след като навърши една година.

В началото се дават малки количества храна, които допълват кърменето - в подходящо и за вас, и за бебето време се кърми, след което се дава храната - в началото лъжичка, две и така нататък. С увеличаването на количеството храна се намалява количеството мляко, което вече се дава след поемане на твърдата храна. Количеството твърда храна се увеличава постепенно, докато едно кърмене се замени изцяло с друга храна. През първата година на детето се предлага само растителна храна. Ако е поело над 200 г твърда храна, детето няма нужда да суче, освен ако няма нужда от телесен контакт с вас.

Като първи плод е подходящо да се използва банан (отрежете 2 см от долния край преди употреба), като първи зеленчук - морков. Суровите моркови, фино настъргани или разбити на пюре с малко течност, регулират изхождането, като правят редките изпражнения на кърмачето малко по-твърди. Задушените зеленчуци (карфиол, аспержи, тиквички, патладжани, грах, зелен фасул, тиква) могат да се дават постепенно с варени картофи или пълнозърнест ориз с прибавка на малко олио от пшенични зародиши (за по-добро оползотворяване на мастноразтворимите витамини и за снабдяване с есенциални мастни киселини) или с масло и сметана (към края на първата година). Цвеклото, ряпата, както и тъмнозелените зеленчуци като шотландското зеле и броколи не са подходящи за деца под 1 година, тъй като съдържат много нитрати. Ако бебето е малко, храната е пасирана, като с порастването му тя става на все по-едри парченца. Салата може да се приготви от ябълка, червено цвекло и ревен, настъргани на ситно ренде и с 1 ч.л. студено пресовано олио, а могат и да се комбинират с вече познати храни. По възможност трябва да се избират плодове и зеленчуци от познат производител, за да се избегнат нитратите. Ако няма пресни зеленчуци, за предпочитане са замразените, пред тези от консерва (те са бедни на витамини и хранителни вещества и съдържат много сол). Детските храни не трябва да се оставят за следващия ден, нито да се притоплят.

Плодовете, подходящи за бебето, са ябълка, круша, банан, праскова (българската ми педиатърка не ги препоръчва до 1 1/2 г.), пъпеш, череша. Внимавайте с кайсиите (българската ми педиатърка не ги препоръчва до 1 1/2г.), гроздето и сливите, тъй като имат слабително действие. Може да опитате да давате къпини и малини. Ягодите могат да предизвикат алергична реакция и трябва да се дават много внимателно (аз не бих ги давала до 1 г). Някои казват, че е по-добре да се започне с жълти плодове и зеленчуци, тъй като по-добре се храносмилат по-добре от бебето, други казват, че е за предпочитане зеленчуците да се въведат в детското меню преди плодовете, за да не развие детето предпочитание към по-сладките плодове.

Кашата от пълнозърнести житни храни е особено богата на витамини от група В, които укрепват нервите. Тя е основната храна на бебето. Може да се приготвя в къщи от прясно смлени житни зърна, като постепенно се дават нови видове жито: първо безглутенови - ориз, просо, царевица, елда и едва след края на първата година пшеница, ечемик и овес. Готовите каши са предимно на пшеничена основа, така че не са подходящи за бебето, още повече, че съдържат много повече захар, отколкото бебето има нужда.

За по-добра смилаемост и по-пълно оползотворяване житото се измива, след това се суши във фурната за около час на температура 60-80*С. Накрая се смила, а когато детето стане по-голямо, може само да се счуква или кълца на по-едри парчета. 20-25 грама смляно жито се накисва за през нощта в 160 гр студена вода, на другия ден се сварява в студена вода и се оставя да набъбне. (Този начин на приготвяне осигурява най-добра възможност за приемане на всички ценни хранителни вещества.) Кашата може да се разбърка с 1 с.л. сметана (към края на първата година), накиснати и скълцани стафиди или плодово пюре, по-късно с фурми, кефир, извара, кисело мляко, с прясно смлени ядки (внимание! опасност от алергични реакции), от време навреме половин лъжичка размит пресен мед (внимание! опасност от алергични реакции). Може да се пробва по-пикантен вариант на житената каша: нарязани подправки, суха мая, безсолен бульон, масло и кисела сметана, зеленчуци. Може да се добави чай от анасон или копър.

В началото кашата се вари, по-късно може да се поднася в прясно състояние, стига житото да е приготвено по гореописания начин. Овесът съдържа най-много желязо; просото, овесът и оризът са най-лесно смилаеми, докато пшеницата и ечемикът се смилат малко по-трудно. Пшеницата и ечемикът предизвикват най-често алергични реакции. Житото може да се смила с кафемелачка, блендър, мелничка, или да се взима готово смляно от магазините за природосъобраен начин на живот. Към края на първата година може да се добавят люспи в кашата, като мюсли. Готовите смески не се препоръчват, защото съдържат захар. След втората година към менюто на бебето може да се добавят бобови растения - те са отличен източник на желязо и белтъчини.

При пробиване на зъбите може да се дава коричка пълнозънест хляб или твърда бисквита, за да се чешат венците и да се упражнява отхапване и гризане (внимавайте детето да не отхапе по-голямо парче и да се задави). Децата харесват бялото сирене, нарязано на парченца (обезсолено, по възможност прясно). На девет месеца може да се дават кисело мляко, извара и жълтък (твърдо сварен), който доставя желязо. Белтък не се дава преди края на първата година, защото често предизвиква алергии.

При този състав на храната месото става излишно. Ако детето се храни с незагрети пресни храни, то получава 30-50 гр белтъчини дневно, които са му напълно достатъчни. Ако се дава месо на детето, то е след втората година и не повече от три пъти седмично. Смесва се постепенно с познати храни. Нетлъсто месо - пилешко, говеждо или агнешко - се пасира на фино пюре. Вътрешностите съдържат много вредни вещества и не се препоръчват. Рибата е богата на белтъчини и децата я харесват - внимавайте за костици.
Не предлагайте бонбони и сладкиши - навикът да се приема сладка или несладка храна се създава още в най-ранно детство.

Дори в безвкусните бебешки храни в бурканчета се съдържа 4-5 пъти повече сол и захар, отколкото има нужда детския организъм. Бурканчетата са практични, ако сте извън вкъщи, но ако имате възможност, давайте домашно приготвена храна. Ако предпочитате, може да сготвите по-голямо количество зеленчуци (без сол, със зелени подправки или с малко бирена мая) и да ги замразите на порции. Така е практично и здравословно и друг човек, който гледа детето, може да го храни бързо и лесно.

Около осмия - деветия месец бебето ще може да хваща дребни предмети с показалеца и палеца си, като с пинсети. Това е идеалното време да му позволите да яде с ръце, децата много обичат сами да изследват с уста и ръце всичко. Храните, които са подходящи за това, трябва да са нарязани на малки хапчици. Първите храни трябва да са меки за дъвчене и лесни за храносмилане - такива са например парченца пълнозърнест хляб, зрели банани, меки сварени моркови и сладки картофи, обезсолено прясно сирене, пълнозърнести макарони. Когато порасне, ще може да му давате и парченца сурови плодове.

За статията са използвани материали от ''Книга за кърменето'' и статии от чуждестранни сайтове.