Ох, много тьжна история ... И как му го казвате това на детето? Отиваме до Виена за уикенда, ти отиваш у баба си? Бррррр
- Публикувана: 25 дек. 2012, 14:34 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2013, 16:45 ч.
Как съчетавате личния / сексуалния си живот с детето си?
Jord, ти усещаш и знаеш, че има проблем.Не смееш обаче да се изправиш пред него.Всички ние в един или друг етап от живота си сме изглупявали от любов и от страх да не загубим някой мъж.Сигурна съм, че всяка една от нас вътрешно се измъчва, че в даден период-за кратко или не толкова, е пренебрегвала детето си.Дори да не е физически, дори страдането и плача в съседната стая също е ощетяване на детето.И, повярвай, не си струва никой мъж да бъде поставян на първо място!Надявам се да не е късно да промениш малко нещата.Той бил държал на това...А ти на какво държиш?Надявам се на детето?Ами кажи му го.Зависима или не, щом те е приел с детето, ще се грижи за двама ви.Защото, я си представи утре да се роди ваше общо дете.И него ли ще оставяте, за да ходите по екскурзии?А ако го вземате с вас, но не предлагате на сина ти, как ще се чувства той?Взимай се в ръце и промени нещата, докато можеш.Другите жени щели да ти се смеят....че и умело те обработва, щом влезе в темата със същата идея-как ще ти се смеем, че това за теб е проблем 
Фиф, как го каза само! Все едно слушам моята майка-риба, която според мен си е направо акула!
Jord, със сигурност не ти е леко. Но партньора ти от самото начало е знаел, че имаш дете.
Моята майка имаше максима - вземете децата, майките сами ще дойдат. Точно така я спечели втория ми баща! А аз и до сега - мир на праха му - изпитвам огромна любов и уважение към този човек!
Дано успееш да намериш изход от ситуацията. Колкото до белите, ленени гащи и самочувствието - нали трябва да се разведрим с нещо и да се пошегуваме, достатъчно много грижи си имаме на главите. А и моята идея за круизи и разходки е когато стана баба-пенсионерка и нямам пряк ангажимент към щерка ми...макар, че кой знае - и тогава ще я мисля как е и какво е....А иначе и моето дупе не е точно за бели гащи - това в кръга на шегата!
Jord, със сигурност не ти е леко. Но партньора ти от самото начало е знаел, че имаш дете.
Моята майка имаше максима - вземете децата, майките сами ще дойдат. Точно така я спечели втория ми баща! А аз и до сега - мир на праха му - изпитвам огромна любов и уважение към този човек!
Дано успееш да намериш изход от ситуацията. Колкото до белите, ленени гащи и самочувствието - нали трябва да се разведрим с нещо и да се пошегуваме, достатъчно много грижи си имаме на главите. А и моята идея за круизи и разходки е когато стана баба-пенсионерка и нямам пряк ангажимент към щерка ми...макар, че кой знае - и тогава ще я мисля как е и какво е....А иначе и моето дупе не е точно за бели гащи - това в кръга на шегата!
... вземете децата, майките сами ще дойдат...
Това много ми хареса
На мен също!!
Момичета, благодаря Ви! Нещата са винаги по-сложни, от първото впечатление, нали знаете. Човекът, при когото живеем се отнася добре със сина ми и честно казано му е дал много повече от баща му като положителни емоции, внимание, игри... Живее с него всеки ден, поел е една голяма част от разходите, въпреки че аз, естествено, не се чувствам добре и пълноценна от това, но такива са даденостите. Всяка година ходим заедно на море, което плаща предимно той. Неговата гледна точка е такава- искам в една или две седмици в годината да сме сами, признавал си е, че най-добре се чувства тогава. Доброто си финансово положение е постигнал сам, тръгвайки от нулата и с много тежка физическа работа. Смята, че си е заслужил удоволствията и почивката. Тези пътувания са смисъла на живота му, дали е правилно или не, не знам, това са неговите мечти. Да не забравя само, че той има син, който не живее с нас и също не идва на екскурзиите. Излишно е да казвам, че мен този човек е направил щастлива, както никой друг,върнал ме е към живота и съм му благодарна. Но..... Колкото до моите мечти, те се загубиха. Аз исках просто семейство... Не в буквалния, а в истинския смисъл...
Момичета, благодаря Ви! Нещата са винаги по-сложни, от първото впечатление, нали знаете. Човекът, при когото живеем се отнася добре със сина ми и честно казано му е дал много повече от баща му като положителни емоции, внимание, игри... Живее с него всеки ден, поел е една голяма част от разходите, въпреки че аз, естествено, не се чувствам добре и пълноценна от това, но такива са даденостите. Всяка година ходим заедно на море, което плаща предимно той. Неговата гледна точка е такава- искам в една или две седмици в годината да сме сами, признавал си е, че най-добре се чувства тогава. Доброто си финансово положение е постигнал сам, тръгвайки от нулата и с много тежка физическа работа. Смята, че си е заслужил удоволствията и почивката. Тези пътувания са смисъла на живота му, дали е правилно или не, не знам, това са неговите мечти. Да не забравя само, че той има син, който не живее с нас и също не идва на екскурзиите. Излишно е да казвам, че мен този човек е направил щастлива, както никой друг,върнал ме е към живота и съм му благодарна. Но..... Колкото до моите мечти, те се загубиха. Аз исках просто семейство... Не в буквалния, а в истинския смисъл...
... вземете децата, майките сами ще дойдат...
Това много ми хареса
Тази история е от Библията и аз настръхнах като я четох за първи път.
Беше отдавна,но беше нещо от сорта,че цар Ирод /май/ искал да избие едно цяло село обаче хората се били скрили много добре..та той предложил на войниците си да приберат само децата,които щъкали наоколо,а майките щели да ги последват сами....уф,дано не пиша глупости ама това помня..
Jord , така поставени нещата, не виждам нищо лошо да иска да имате време в годината, когато да сте само двамата. Това го правят и семейства с общо дете. Но все пак ми се струва, че има друго, което те тормози до степен да не си удовлетворена и да загубиш мечтите си..
Мдааа...и аз така надушвам
Цитат
Излишно е да казвам, че мен този човек е направил щастлива, както никой друг,върнал ме е към живота и съм му благодарна
Не казвам, че е така, просто разсъждавам...
Аз не виждам нищо странно в поведението на мъжа. Самата аз бих искала също да прекарвам повече време насаме с партньора защото считам, че е сериозен фактор в отношенията между двойката, това да не сте непрекъснато с деца наоколо когато живеят заедно. Щом партньора е отговорен и мил към детето, какво повече може да се иска от него?! Да го обича както майката му трепери?! Колкото по-голямо е детето, толкова по-трудно възможно е това. А с тийнейджър си е направо лудост, да очаквате подобна близост.
Jord, гледай цялата картина в отношенията. Общото чувство, с което те оставя този човек. Другото е дребнавост, от която ми се струва не си лишена. Ако наистина толкова се карате имаш две възможности - приемаш ситуацията и си затваряш устата или го напускаш.
Jord, гледай цялата картина в отношенията. Общото чувство, с което те оставя този човек. Другото е дребнавост, от която ми се струва не си лишена. Ако наистина толкова се карате имаш две възможности - приемаш ситуацията и си затваряш устата или го напускаш.
Щом е за една-две седмици в годината не виждам никакъв проблем. И аз бих искала да си почина някъде без деца за малко, независимо моите ли са или не. След като се държи добре с детето и се грижи за него, не разбирам какъв е точно проблемът . Защо да не сте семейство в истинския смисъл?
. Защо да не сте семейство в истинския смисъл?
Jord, чета постовете ти и някак тягостно ми става, много тъга лъха от там. И аз мисля, че проблемът не е точно пътуванията без детето. Като че ли твоето семейство сте ти и твоето съкровище, партньорът ми се губи като част от него... Може и да греша... Все пак ми изниква един въпрос - ако беше финансово независима, щеше ли да бъдеш (живееш) с този човек?
И аз мисля, че няма проблем с пътуванията. Първоначалното ми впечатление беше, че едва ли не всеки месец сте по круизи, а детето стои само.
Наистина май има нещо друго...
Или пък ти драматизираш прекалено и смяташ, че не си заслужила това щастие, та намираш нещо да те тормози...
Наистина май има нещо друго...
Или пък ти драматизираш прекалено и смяташ, че не си заслужила това щастие, та намираш нещо да те тормози...
И аз бях останала с впечатлението, че тези екскурзии и круизи се случват доста често, щом го правите веднъж в годината, не виждам нищо лошо, разбира се, да се откъснете за малко от детето, а и преди казах, не можем да очакваме от този мъж да е загрижен колкото теб. Все пак мен все още ме притеснява, че той не изтъква като основна причина желанието да бъдете само двамата, което е разбираемо, а това, че не е длъжен да плаща за детето. Това, което пишеш още, че тези една-две седмици есккурзия без дете са смисъла на на живота му едва ли не, също не ми звучи особено добре, звучи ми сякаш този мъж също не се чувства достатъчно добре в тази връзка. Просто си разсъждавам и аз, може да съм разбрала погрешно. 