Предлагам в тази тема да обсъждаме всички сполучливи и несполучливи фиксове и готови смеси, които сме ползвали.
Темата не е ЗА или ПРОТИВ и ще помоля всички супер-домакини, които не биха близнали сос Болонезе, ако лично не са смлели доматите, да си спестят възмущението от всичко, което просто трябва да се залее с гореща вода.
Признавам си, като по-млада и аз се претрепвах да се правя на голяма майсторица, че дори готово тесто за пица отказвах да купя, а си правех сама.
От известно време обаче започнах да трупам в кухнята пакетчета с каква ли не насипна химия, но с вкусен и лесен резултат.
Много съм доволна от:
- Маги Малки Тайни за хрупкаво пиле:
Иска се само пилешко месо и 1-2 яйце за овалване. Спестява досадно пържене (прави се на фурна), отнема 15 минути, а съм забелязала, че всички лапетии го ядат без изключение.
Към панировката има и малко пакетче за сос (единият е чеснов и въпреки съветите им за майонеза, аз го правя с кисело мляко, а другият вече си иска майонеза и малко кетчуп, но той върви към лютата панировка, на която вкъщи не сме чак такива фенове).
- Маги Фикс за Пиле Четири Сирена:
Пилешкото се готви в тефлонов тиган до побеляване, разкарва се от тигана и в същия фиксът се омесва с една малка кофичка заквасена сметана. Вкусът е особен и може би няма да се хареса на всички, но вкъщи се одобрява. Много върви със салата от настъргано зеле и белени слънчогледови семки (сигурно си представихте голяма помия )
- Jotis - шоколадово суфле:
Елементарно е, стават адски ефектни и много вкусни. Изключително подходящи да се направи смес, която да се разлее във формичките (които за още по-голяма моя радост, понеже така и не си купих тава за мъфини, са към кутията) и да се изпекат и поднесат на нищо подозиращи гости (особено свекърви
) пресни и топли, а толкова полуфабрикатно перфектни.
- Био смес за брауни (от био щанда на Карфур):
Средна работа, става малко сухо като че ли, но се омете високоскоростно. Мисля, ако повторя, да поизмисля как да ги направя по-сочни. Цената обаче е доста по-различна от горните продукти - около 10 лв. Определено обаче в комбинация с най-лесната ми манджа (в йена мятам малките пържолки на Била, няколко нарязани сакато картофа, залети с доматен сос и вода и няколко скилидки чесън), която обаче е тоталният семеен фаворит, вечерята е сполучлива.
- Ризото на Крина:
С гъби на мен лично най не ми харесва, не че останалите са кой знае какво, но с доволно количество пилешко човек почти не би забелязал липсата на гастрономски качества в ориза, който все пак е по-добре от гол ориз в крайна сметка. Яде се.
- Бондюел Чайна Микс:
Варят се на две на три, размесват се с побеляло пилешко, увиват се в кори за баница и ролата се изпържват съвсем леко. Страшно вървят с China Sauce-a в Пикадили. Ако някой се развълнува от тази рецепта, с радост ще я представя по-подробно, няма гости, който да не са ахвали от нея, а отнема извънредно малко време.
- Сос Lesieur със зехтин и лимон:
Най-добрият сос за салати, на който съм попадала. През годините съм се пробвала какви ли не редуцирани цитрусови сосове да правя, на горчична и каква ли не основа, а винаги съм търсела точно това. Намира се и в Пикадили, и в Карфур, а даже май и в Била го има. Заливам накъсан айсберг или от онези готови миксове салатки, добавям няколко чери домата и люспи пармезан, или едва обработени скариди и става превъзходна салата за бяло вино.
Темата не е ЗА или ПРОТИВ и ще помоля всички супер-домакини, които не биха близнали сос Болонезе, ако лично не са смлели доматите, да си спестят възмущението от всичко, което просто трябва да се залее с гореща вода.
Признавам си, като по-млада и аз се претрепвах да се правя на голяма майсторица, че дори готово тесто за пица отказвах да купя, а си правех сама.
От известно време обаче започнах да трупам в кухнята пакетчета с каква ли не насипна химия, но с вкусен и лесен резултат. Много съм доволна от:
- Маги Малки Тайни за хрупкаво пиле:
Иска се само пилешко месо и 1-2 яйце за овалване. Спестява досадно пържене (прави се на фурна), отнема 15 минути, а съм забелязала, че всички лапетии го ядат без изключение.
Към панировката има и малко пакетче за сос (единият е чеснов и въпреки съветите им за майонеза, аз го правя с кисело мляко, а другият вече си иска майонеза и малко кетчуп, но той върви към лютата панировка, на която вкъщи не сме чак такива фенове). - Маги Фикс за Пиле Четири Сирена:
Пилешкото се готви в тефлонов тиган до побеляване, разкарва се от тигана и в същия фиксът се омесва с една малка кофичка заквасена сметана. Вкусът е особен и може би няма да се хареса на всички, но вкъщи се одобрява. Много върви със салата от настъргано зеле и белени слънчогледови семки (сигурно си представихте голяма помия
)- Jotis - шоколадово суфле:
Елементарно е, стават адски ефектни и много вкусни. Изключително подходящи да се направи смес, която да се разлее във формичките (които за още по-голяма моя радост, понеже така и не си купих тава за мъфини, са към кутията) и да се изпекат и поднесат на нищо подозиращи гости (особено свекърви
) пресни и топли, а толкова полуфабрикатно перфектни. - Био смес за брауни (от био щанда на Карфур):
Средна работа, става малко сухо като че ли, но се омете високоскоростно. Мисля, ако повторя, да поизмисля как да ги направя по-сочни. Цената обаче е доста по-различна от горните продукти - около 10 лв. Определено обаче в комбинация с най-лесната ми манджа (в йена мятам малките пържолки на Била, няколко нарязани сакато картофа, залети с доматен сос и вода и няколко скилидки чесън), която обаче е тоталният семеен фаворит, вечерята е сполучлива.
- Ризото на Крина:
С гъби на мен лично най не ми харесва, не че останалите са кой знае какво, но с доволно количество пилешко човек почти не би забелязал липсата на гастрономски качества в ориза, който все пак е по-добре от гол ориз в крайна сметка. Яде се.
- Бондюел Чайна Микс:
Варят се на две на три, размесват се с побеляло пилешко, увиват се в кори за баница и ролата се изпържват съвсем леко. Страшно вървят с China Sauce-a в Пикадили. Ако някой се развълнува от тази рецепта, с радост ще я представя по-подробно, няма гости, който да не са ахвали от нея, а отнема извънредно малко време.
- Сос Lesieur със зехтин и лимон:
Най-добрият сос за салати, на който съм попадала. През годините съм се пробвала какви ли не редуцирани цитрусови сосове да правя, на горчична и каква ли не основа, а винаги съм търсела точно това. Намира се и в Пикадили, и в Карфур, а даже май и в Била го има. Заливам накъсан айсберг или от онези готови миксове салатки, добавям няколко чери домата и люспи пармезан, или едва обработени скариди и става превъзходна салата за бяло вино.
. В къщи по принцип не се яде много сладко, но тази торта е с изключително индустриален вкус. Та, не се правя на майсторица но ...от домашното по хубаво няма 
Попаднах на едно, което се води за хляб и кифли, тъпча го с нарязан кренвриш и парченца кашкавал, навивам го на непрежна топка, отгоре го потупвам с брашно, масълце и чубрица и става супер. 
