1 САНДАНСКИ 2 ПЛОВДИВ 3 ПЛОВДИВ 4 ПЛОВДИВ 5 ПЛОВДИВ 6 ПЛОВДИВ 7ПЛОВДИВ 8ПЛОВДИВ 9ПЛОВДИВ 10ПЛОВДИВ 11ПЛОВДИВ 12ПЛОВДИВ 13ПЛОВДИВ 14ПЛОВДИВ 15ПЛОВДИВ 16ПЛОВДИВ 17ПЛОВДИВ 18ПЛОВДИВ 19ПЛОВДИВ 20ПЛОВДИВ 21ПЛОВДИВ 22ПЛОВДИВ 23СОФИЯ 24СОФИЯ 25 СОФИЯ 26СОФИЯ 27СОФИЯ
За моите най-добри приятели
Момичета мои, към вас се обръщам
и с много любов от сърце ви прегръщам!
Благодарна на Бога съм всяка минута,
че вас да ви срещна, молбата е чута!
Знам, не съм лесна, не съм идеална,
понякога даже съм доста скандална.
Но знам, както знам, че в момента съм жива,
обичате ме такава... и луда и дива!
Мигове в живота на всяка ни има,
когато душата е неукротима...
Насреща сме всички да бъдем опора
и здраво да хванем на живота декора!
Когато е тъжно над мене небето
и пълно е само със болка сърцето,
усмихнати, нежни към мене поглеждате
и мигом със радост и смях ме зареждате!
Всички сте силни и борбени, смели,
животът в ръцете си властно сте взели.
Покорството знам е за вас непознато,
но с обич и блян е сърцето богато!
А хората мислят - жените приятелки
не могат да бъдат на другарство ваятелки...
Елате ни вижте и в миг замълчете!
Честни и верни като нас вий бъдете!
Щастлива със вас съм, приятелки мои!
Не само жени сте, за мен сте герои!
Приятел е не който ти бърше сълзите,
а който не дава да са влажни очите!
Момичета мои, към вас се обръщам
и с много любов от сърце ви прегръщам!
Благодарна на Бога съм всяка минута,
че вас да ви срещна, молбата е чута!
Знам, не съм лесна, не съм идеална,
понякога даже съм доста скандална.
Но знам, както знам, че в момента съм жива,
обичате ме такава... и луда и дива!
Мигове в живота на всяка ни има,
когато душата е неукротима...
Насреща сме всички да бъдем опора
и здраво да хванем на живота декора!
Когато е тъжно над мене небето
и пълно е само със болка сърцето,
усмихнати, нежни към мене поглеждате
и мигом със радост и смях ме зареждате!
Всички сте силни и борбени, смели,
животът в ръцете си властно сте взели.
Покорството знам е за вас непознато,
но с обич и блян е сърцето богато!
А хората мислят - жените приятелки
не могат да бъдат на другарство ваятелки...
Елате ни вижте и в миг замълчете!
Честни и верни като нас вий бъдете!
Щастлива със вас съм, приятелки мои!
Не само жени сте, за мен сте герои!
Приятел е не който ти бърше сълзите,
а който не дава да са влажни очите!
ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАМАЛЯНЕ НА СНИМКИТЕ !
Когато искате да побликувате картинка, а тя е голяма, натискате вмъкни изображение
и на първото [ img] вътре в него пишете на ръка height=200
цифрата може да я променяте какъвто размер искате да е картинката,
ето да стане така [ img height=300]....и картинката се намалява автоматично.
и на първото [ img] вътре в него пишете на ръка height=200
цифрата може да я променяте какъвто размер искате да е картинката,
ето да стане така [ img height=300]....и картинката се намалява автоматично.
Здравейте, момичета.
Тук наистина сме се събрали сродни души. Чувствам съвсем същото, каквото и вие. Животът е страшно динамичен. Не винаги имам време да обърна внимание на хората около себе си, а знам, че понякога е жизнено важно. Понякога времето не ми стига дори за сън и храна. Понякога съм съвсем изтощена и едвам намирам сили да се довлека до леглото, камо ли да вляза тук. Но въпреки това почти всеки ден успявам да открадна секунда и да погледна какво сте писали, как сте. И винаги имам какво да ви кажа, винаги се радвам, тъгувам или ядосвам с вас и искам да ви подкрепя, утеша или просто да ви се усмихна. Не винаги успявам. Но винаги го правя в сърцето си. Знам, че от дълго време вече много от нас изпаднаха в повече или по-малко трудно положение – тежки болести, липса на работа, проблеми с роднини, некоректни партньори и клиенти и какво ли още не. И знам, че "излизането от дупката" е много по-лесно на думи…. И ето че все по-рядко се "срещаме". Но нали знаете, че истинските приятели си остават близки, дори и да не се виждат с години. И винаги имат какво да си кажат, дори и след дълга раздяла. Тук не е някаква институция, където трябва да се разписваш през определено време, за да не те санкционират. Въпреки крилатата фраза "явете се на отчет".
Тук просто е мястото ни за среща – всеки ден, по всяко време. Това е нашата квартална градинка, нашата маса в кафенето, нашата пейка в парка, нашата тайна пощенска кутия. Тя е тук винаги и ни чака. Понякога се събираме всички, понякога идват само един, двама…. Но е важно, че я има и че винаги можем да дойдем и да поговорим с приятелите си или просто да им оставим съобщение. И винаги ще сме тук, за да си помогнем в нужда. Това, че не се срещаме всеки ден, не значи, че няма да се съберем, когато трябва. За добро и зло. И съм щастлива, че съм част от всичко това, щастлива съм, че ви имам. 
Няма защо да се притесняваме, че рядко пишем. Знаете ли, понякога самата липса на новини значи, че човек просто няма какво да каже в момента. Е, ясно е, че всички предпочитаме да другите да се обадят поне с една дума, но не винаги се получава. И непишещият няма защо да се чувства виновен, защото и никой не му се сърди. Всички разбираме, всички усещаме….
Тук наистина сме се събрали сродни души. Чувствам съвсем същото, каквото и вие. Животът е страшно динамичен. Не винаги имам време да обърна внимание на хората около себе си, а знам, че понякога е жизнено важно. Понякога времето не ми стига дори за сън и храна. Понякога съм съвсем изтощена и едвам намирам сили да се довлека до леглото, камо ли да вляза тук. Но въпреки това почти всеки ден успявам да открадна секунда и да погледна какво сте писали, как сте. И винаги имам какво да ви кажа, винаги се радвам, тъгувам или ядосвам с вас и искам да ви подкрепя, утеша или просто да ви се усмихна. Не винаги успявам. Но винаги го правя в сърцето си. Знам, че от дълго време вече много от нас изпаднаха в повече или по-малко трудно положение – тежки болести, липса на работа, проблеми с роднини, некоректни партньори и клиенти и какво ли още не. И знам, че "излизането от дупката" е много по-лесно на думи…. И ето че все по-рядко се "срещаме". Но нали знаете, че истинските приятели си остават близки, дори и да не се виждат с години. И винаги имат какво да си кажат, дори и след дълга раздяла. Тук не е някаква институция, където трябва да се разписваш през определено време, за да не те санкционират. Въпреки крилатата фраза "явете се на отчет".
Тук просто е мястото ни за среща – всеки ден, по всяко време. Това е нашата квартална градинка, нашата маса в кафенето, нашата пейка в парка, нашата тайна пощенска кутия. Тя е тук винаги и ни чака. Понякога се събираме всички, понякога идват само един, двама…. Но е важно, че я има и че винаги можем да дойдем и да поговорим с приятелите си или просто да им оставим съобщение. И винаги ще сме тук, за да си помогнем в нужда. Това, че не се срещаме всеки ден, не значи, че няма да се съберем, когато трябва. За добро и зло. И съм щастлива, че съм част от всичко това, щастлива съм, че ви имам. Няма защо да се притесняваме, че рядко пишем. Знаете ли, понякога самата липса на новини значи, че човек просто няма какво да каже в момента. Е, ясно е, че всички предпочитаме да другите да се обадят поне с една дума, но не винаги се получава. И непишещият няма защо да се чувства виновен, защото и никой не му се сърди. Всички разбираме, всички усещаме….
