Пролет, здравей! ЮЛСКО човече в корема на мама дивей - тема 19

Цвети, моят мъж е Дева, ама и той е като твойто свеки, дава съвети...непоискани...наляво и надясно и най-лошото е, че го прави от добро, все гледа да помогне на хората, та не можеш и да му се разсърдиш, само дразни...

Жалина, за темп. отивай на лекар, ако не си още, ще пиеш АБ и ще мине, по-добре АБ от дни с висока темп. над 38 градуса и твоят мъж няма да го забравя това, че си го заразила с неизлечима болест и какво ли не още, съжалявам че така ще те попитам, ама...той нормален ли е, дали не е добре да отиде на психолог поне, а че не иска детето, дори и да си го мисли, може би е нормално, първо дете, много промени, дори и да си го мисли, как има наглостта да ти го казва, че и по скайп или телефона, лелееее, как се ядосах, тегли му една и спри да го търсиш, да види какво ще загуби, ако продължава да се държи така...

Бемол, то не остана бе, половината мина, айде да минава и другата и вкъщи на спокойствие, там си е най-добре А сигурно и телевизор имате

go_bory, най много да им развалите пейките, друго не се сещам, като не разбират от дума, надали полицията ще съдейства, въпреки че законите са на твоя страна надали за съжаление някой ще си мръдне пръста  

Дам, и аз имам позната, подобен случай от 2009 година - много проблемна бременност с лежане по болници през цялото време и нон-стоп прегледи. В пети!!! месец им казаха, че чакат близнаци. През цялото време гласяха едното бебе за момиче, а другото за момче. Тъй като ставаше въпрос за двурога матка с два дяла, нямало грешка кое бебче кое е, едното било вляво, другото вдясно. Е, родиха се момче и момиче, само че обратно - лявото бебе си беше разменило пола с дясното

Хех, много ме зарадвахте с тези истории за резменените полове на бебетата  Значи реално до последно не е ясно какво ще се роди. Има си елемент на изненада, който се изяснява в момента на раждането. Но пък ако се появят 2 бебета вместо едно, изненадата ще е доста голяма 
Вече си представям как ще ми тупнат бебчо на гърдите като се роди (hug)

Жалина, прочетох те в 5:30 тази сутрин и меко казано се вбесих. Извинявай, но що за профан е мъжа ти?! Аз наистина си мислех, че плановете му за кариера са свързани с осигуряване на по-добър живот за семейството, но честно да ти кажа вече се съмнявам в това... Така да говори на бременната си жена, която преди седмица беше в болница и на всичкото отгоре и в момента не е здрава.... ще ме прощаваш, но по-скоро плесница бих простила отколкото такива думи. Още веднъж се извинявам, че си позволявам да коментирам по този начин, но не издържах. Лекувай се, грижи се за бременността си, пожелавам ти скорошно оздравяване!
Нелва, и аз имам подобен пример, като Терп. Една приятелка, която трябва да роди всеки момент се следи и ще ражда в Щерев. От началото е правила всичко: скрийнги, фетални морфологии и пр. и всички  единодушно на всяко едно изследване 4д и т.н. и казваха момиче. На последната ФМ и на последвалите 3 и 4 д прегледи, доктора и каза, че ако не е момче ще си скъса дипломата. Сега ще видим какво ще излезне. Разказах този случай на моята докторка и тя каза, че не се учудва, тъй като наскоро при израждането на момченце, майката щяла да припадне, защото не било възможно, до последно и казвали момиче и така... Когато бях бременна с дъщеря ми, никога не са ми казвали, че ще е момче. Сега пак казаха момиче и някак си вярвам, че ще бъде така.
За свекитата: момичета, нормално е те да си защитават  и да си жалят дечицата (нашите мъже винаги ще си останат техни рожби). Моя мъж началото на февруари ходи на мъжко ски /през седмицата, докато аз- бременната работя, пазарувам, чистя, развеждам детето на училище и тренировки и тн/, прибира се в петък и отиваме до майка му да вземем нещо, тя ни моли да останем за вечеря, но той и вика "Майко искам да се прибирам, защото съм скапан" и тя : "Добре маме, прибирай се да почиваш, че от утре пак на работа...." Викам, че той до сега е бил на почивка, да не би да е орал?! Вчера и звъня за нещо, говорим и с досада и казвам, че съм на работа и нашата "Еми, няма начин....". Ама това са забавни моменти. Не, че не сме имали и "сблъсъци", но самата аз усещам как с годините помъдрях, не обръщам внимание на дреболии, концентрирам се върху положителните черти на свеки, които за щастие преобладават, виждаме се рядко и така.

Така като ви чета, по свекървенския въпрос, и как се притеснявате, че един ден и ние ще бъдем свекърви и как ще се карат с нас снахите - да ви кажа, по-добре така, отколкото на някоя синът, вместо снаха, да вземе зет да доведе. 

Това в наши дни си е значителен риск... 

момичета не съм се появявала от седмица.....заразях ви на 16-17 страница и се връщам чак сега без да съм прочела нищо все още.....искаше ми се да видя отговора на скреч за вдлъбнатите зърна за кърменето какво казва....

Иначе аз съм добре горе долу....бабата на милото се разболя получи няколко хипогликемични шока по предната седмица, приеха я болница...после получи и инсулт, стоя след това в реанимация в кома една седмица и си отиде жената...направо толкова ми е болно че няма как да го опиша....бяхме доста близки, само ми звънеше до последно да ме пита как съм аз, как е бебка и все ми повтаряше "няма да се притесняваш бабче, защото бебка всичко усеща, няма да се притесняваш"...ще кажеш че си е усещала жената....още не мога да повярвам че я няма. Погребахме я в събота....аз не отидох на гробищата заради бебка а и свекъра и свекървата казаха че е не е редно бременна да ходя....а трябваше по план да сме на детски лагер със свекървата защото тя е учителка. Та аз тръгнах за лагера за да я замествам в събота сутринта, да сътм ръководител на нейната група а тя дойде със свекъра в неделя за да си поеме нещата. Много ми е тъжно и за бабчето и за свекъра, много тежко го изживява човека защото тази жена му е била и майка и баща от малък, баща му е починал като е бил на 8.....та тя му е била всичко....

Момичета, не исках да ви натоварвам просто можеби исках да споделя....казват че споделената болка намалявала....

Виждам че свекървите са една необятна тема, аз например имам драма не със свекито а със свекъра.
Той се вживява в ролята на мойто най- хубаво и добро момче, а тая от дек се намери.
В началото драмата беше, че съм от София и незнам да садя и да копам.
Сега си търси поводи да не ме харесва, но се виждаме само 6- пъти годишно и не успява да намери повод за краткото време да ме ядоса.
Според мен разковничето е да сме далеч от всички за да се обичаме и от мойте родители и от неговите. Както Gina L. каза просто повечко търпение и да не обръщаме внимание на дребните неща .

*Таничка* мойте съболезнования.

Казвала съм го - ще съм ужасна свекърва
А днес, много странно,отивам в един МЦ да дам урина. Пред мен девойче, бременна и тя, и тя за същото. Имаше СЪЩОТО ЕГН (без годината), ден, месец и последни цифри... Много странно как точно с 1 година разлика и сме с еднавки ЕГН.

Мен продължава да ме боли вече и ниско долу. Още 1 ден и съм на лекар.
Бемол, малко остана, сряда е
Жалина, това без да искам да те притеснявам, е много висока Т. Бягай веднага на лекар. За мъжа ти няма да коментирам, но ти в един момент искаш - не искаш ще трябва да поставиш нещата ребром, не е нужно да е точно сега.
Аз за чистенето - оправям, нали, всичко е ОК, обаче понякога отсвирвам и с дни само чинии (че много мразя). Ако нон стоп само за това се залавям, страшна депресия ме обхваща, зарязвам и с книжката. Това е положението.


Мацки, да хвърля бомбата - вие ще си купувате ли т.нар кош за новородено (или както погрешно се нарича в БГ - зимен кош - имам предвид този напълно легналия)? Има голяма тема за това дали е нужно на летните бебета.... И аз забих и не мога да преценя. Има за и против, като цяло оскъпява, заема място, но може да се ползва като легълце,  а има майки, които родили юли, го ползват до март - април (така пишеше там). Има и други, които казват, че им бил напълно излишен,при положение че другият кош е по открит и има налпълно легнало.

Вие как мислите?


*** Таничка, съжалявам за загубата ви! Това са тъжни моменти, наистина....

Добро утро

Жалина и аз не разбирам какво точно иска тоя мъж от тебе. Май за всичко му излизаш ти воновна. И в това ти състояние, вместо да те успокоява и да те насърчи на лекар да отидеш и да се успокоиш- той те обвинява за всичко едва ли не . Не мога по никакъв начин да го оправдая това поведение.

Аз от снощи съм с болки в гърлото и с теч от едната гърда (Ахи ти ли беше с течовете- трябва ли да се прави нещо, с нещо да се маже или... Дано пак не съм объркала човека,ако е така се извинявам предварително)

Като гледам колко сме мамитата дето чакат момчета и се замислям какви ли свекърви ние ще сме и как след години нас така по форуми ще ни хокат снахичките

Мерси Христинче, Луйза 

Таничка, съжалявам
Като те чета, се сетих пак за моите свекъри, правили 6 месеца на брата на свекъра, и те моля ви се не отишли, щото снаха им, която не са виждали от миналото лято, и няма и да видят скоро, била бременна   Което ме подсеща за едно суеверие на майка ми, че когато умре някой близък друг се ражда. Когато почина баба ми, малко след това сестра ми забременя, сега пък това с брата на свекъра   не знам дали има нещо вярно.
Луиза като каза, че те боли, се сетих мен от снощи ме наболява левия яйчник, това бебе не знам как се е разположило, но ще ми разбие вътрешностите. За коша преди време бяха коментирали, и аз реших, че ще купуваме с кош.
Жалина просто нямам думи, не искам да ти казвам какво си мисля, че ще те обидя на мъж.

Мисти, и аз го знам това от баба ми. Тя беше лекар, а второ образование езиковед (страшно ерудиран и образован човек, който не е по суеверия и тн). Тя почина сега, в края на януари, в пълна загуба на съзнание. Но преди това ми каза, че така става, възрастните отстъпват място на младите и ето, бебокът идва на нейно място на света и ще има място за него

Таничка моите съболезнования. Винаги е трудно като загубиш близък човек. И аз бях много близка с майката на свекърва ми и бабата много ме обичаше. Макар че имам и една забавна история с нея как трябва да си кръстя детето  но друг път ще разказвам. Та женицата и тя си замина за 8 дена и аз бях тази, която ходех с малко дете в болницата да я храня, почти всеки ден като беше там. Много мъчно и трудно, но няма как - такъв бил живота, колкото и гадно и изтъркано и дори обидно да звучи тази фраза.


Луиза едното мамче, с което раждах си бее взела и каза, че почти не го в ползвала и съжалява дето толкова пари са дали за него. Ние родихме август тогава, а сега ще раждаме юли. Много зависи от нагласата на майката. Аз лично няма да ползвам кош за новородено, но на някои майки със сигурност това ще им е безценна част от количката. Аз имам и резервен вариант ако не ми се получи  с кошницата за кола.  Имам количка под ръка, която предполагам няма да е проблем да ползвам за месец два или колкото е нужно.

Аз поредна нощ не мога д аспя и проблемът не е в бебето. То си ритка, но не ми пречи. Имам една гадна болка под дясната гърда към ребрата. Като легна на дясно и умирам от болка. По гръб ме заболява корема, а на ляво няма как да стоя постоянно.
За капак моя син тъкмо уж се оправи от ангината и пак нещо го лепва. Тази нощ се напика два пъти и го намерих премръзнал, отгънат и мокър и двата пъти. Днес не го пуснах на ясла и ще го задържа до края на седмицата, а утре пак на лекар. Писна ми вече от тия болести. И аз се мъча нещо да се разболявам и кога ли ще се предам незнам.

Мерси Мисти, Агнес  Наистина е така едни си отиват за да има място за други....но поне много ми се искаше да дочака да го види бебока, тя беше здрава жизнена жена...

Таничка, моите съболезнования! Съжалявам и те разбирам за загубата ви!  

Мисти, сигурно има нещо вярно, аз загубих дядо 2010 година януари, едната ми баба си отиде 2011 пак януари, а другата 2011 - март, другият ми дядо е починал преди да се родя, кръстена съм на него, много ги сънувах до скоро, от както съм бременна само 1 път, но това е друга тема...декември 2010 година Стани се разболя от пневмония, много сериозна, бяхме в интензивно отделение, с много силен антибиотик, а трябваше да си ходим за Коледа в Стара Загора, влязохме в болницата на 23-ти декември, по обед се обадих да кажа на майка ми, че сме в болница и сега само по-добре може да стават нещата, бях много уплашена, но не исках и нея да притеснявам, половин час след това баща ми се е обадил да се прибира, че баба ми е получила 2-ри инсулт (1-вият го установиха месец след като се случи, беше масивен, но не беше засегнал жизнено важни центрове, това лятото на 2010 и баба беше при нашите, мама да си и помага), баба изпадна в кома и си замина на 19-ти януари, майка ми ми каза, на 24-ти или 2-ти декември, не искаше да ме притеснява, но такова нещо крие ли се, през цялото време вярвах и продължавам да вярвам, че баба си замина, за да живее Стани, тя не знаеше дори, че е болен, само че е настинал и че може и да не си отидем за празниците, на 23-ти точно трябваше да пътуваме, мама не й беше казвала нищо за болницата, заради инсулта, а и нямаше кога, аз се обадих на мама точно в 12 часа, лекарите казват, че баба е получила инсулта в 12 без нещо, точно когато са ни приемали в болницата...