Имахме подобна ситуация, трябваше да правим освещаване на нова къща, но баба ми почина, и от поп знам, да се изчака да минат 40 дни, след това отиваш на църква, нещо от рода да се пречистиш след гробищата, и после може и радостни поводи.
- Публикувана: 1 апр. 2013, 19:35 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2018, 12:13 ч.
Погребение и кръщене в един месец?
А на теб самата не ти ли е мъчно за дядо ти? Питам с оглед на това, че аз не бих правила тържество, ако душата ми не е весела ,а скърби за нещо...Три седмици са много малък период от време ,за да се преодолее една загуба на близък,пък бил той и много възрастен!А и съпругата на починалия сигурно е още в шок...А и материалната страна за организатора на погребението също не е за пренебрегване.
Аз бих отложила кръщенето ,примерно месец след 40-ч ден!
Аз бих отложила кръщенето ,примерно месец след 40-ч ден!
Преди 7 м. почина майка ми. В четвъртък беше погребението, а в събота/след един ден/ беше сватбата на правнучката й. Всичко организирано- ресторант, гости, венчавка. Нямаше как да се отложи. Майка ми беше в съзнание до самия край и самата тя казваше, че ако не устиска, докато мине сватбата, в никакъв случай да не се отлага. Но сватбата беше в друг град. Аз и сестра ми не ходихме. Отидоха само синовете и дъщерите ни.
Ако починалият е живял в същия дом, би било редно да се отложи това кръщене. В нашия край, ако има радостно събитие в семейството, не се ходи на гробища, не се слага жалейка и некролог на вратата. Но в различните краища, различни измислени от хората обичаи и суеверия. В крайна сметка е въпрос на лично усещане, както написаха и други в постовете си. Според мен отлагането на кръщене не би било фатално. Едва ли още сега сте раздали поканите и едва ли сте резервирали ресторант. Постъпи, както ти диктува сърцето и съвестта.
Ако починалият е живял в същия дом, би било редно да се отложи това кръщене. В нашия край, ако има радостно събитие в семейството, не се ходи на гробища, не се слага жалейка и некролог на вратата. Но в различните краища, различни измислени от хората обичаи и суеверия. В крайна сметка е въпрос на лично усещане, както написаха и други в постовете си. Според мен отлагането на кръщене не би било фатално. Едва ли още сега сте раздали поканите и едва ли сте резервирали ресторант. Постъпи, както ти диктува сърцето и съвестта.
Не виждам никакъв проблем погребение и кръщене да са в рамките на месец. Все пак, кръщенето не е сватба. В миналото некръстените са били кръщавани на смъртния им одър, малко преди да умрат.
Обаче внучката да вдигне сватба ден след погребението на баба си ми изглежда абсурдно. Независимо от организацията и "волята" на починалата. Сигурно е имало начин веселбите да се отложат малко.
Обаче внучката да вдигне сватба ден след погребението на баба си ми изглежда абсурдно. Независимо от организацията и "волята" на починалата. Сигурно е имало начин веселбите да се отложат малко.
Нещата се правят така, както ги чувстват хората. Поне моето мнение е такова.
Нашата сватба беше преди 13 години. Бабата на съпруга ми беше много болна, беше много възрастна, над 80 годишна, нищо не разбираше, склероза...това продължавало години преди да се запознаем ние.Годежа ни беше есента, сватбата я насрочихме за месец май. Свекър ми, тоест синът и, държеше да раздадем рано поканите, да организираме всичко и ако се случи да почине жената да не отлагаме това радостно събитие. Така се и случи...тя почина точно седмица преди сватбата. Ние не ходихме на погребението и. На сватбата дойдоха всички роднини, децата на тази баба, останалите и внуци...веселиха се всички от сърце.Дори свекър ми много танцува, весели се. Не зная, погледнато отстрани може и да е било грубо, но така сме чувствали, тка и го направихме.
Преди кръщенето на голямата ни дъщеря загина първа братовчедка на мъжа ми. Веднага отложихме кръщенето,изчакахме 40 дни и тогава. Много ни беше мъчно на всички!
Нашата сватба беше преди 13 години. Бабата на съпруга ми беше много болна, беше много възрастна, над 80 годишна, нищо не разбираше, склероза...това продължавало години преди да се запознаем ние.Годежа ни беше есента, сватбата я насрочихме за месец май. Свекър ми, тоест синът и, държеше да раздадем рано поканите, да организираме всичко и ако се случи да почине жената да не отлагаме това радостно събитие. Така се и случи...тя почина точно седмица преди сватбата. Ние не ходихме на погребението и. На сватбата дойдоха всички роднини, децата на тази баба, останалите и внуци...веселиха се всички от сърце.Дори свекър ми много танцува, весели се. Не зная, погледнато отстрани може и да е било грубо, но така сме чувствали, тка и го направихме.
Преди кръщенето на голямата ни дъщеря загина първа братовчедка на мъжа ми. Веднага отложихме кръщенето,изчакахме 40 дни и тогава. Много ни беше мъчно на всички!
Баба почина на 1, сватбата на брат ми беше след 20-тина дни. Родителите ми ходиха в църквата и им казаха, че просто трябва да отидат на гроба и да "вземат прошка от мъртвеца". А бабет така се готвеше за тази сватба. Знам, че ако се случи в един и същ ден, се изнася мъртвеца и сватбата продължава....т.е. традицията дава предимство първо на хубавото събитие.
Зависи колко е близък човекът, обстоятелствата около смъртта.... много е индивидуално. При планирано събитие /сватба, кръщене/ да почине 93 годишната, боледувала прабаба на младоженеца според мен няма да е грешно да се отпразнува събитието. Но ако е починал някой млад човек при нелепи обстоятелства няма как.
Веднага се сещам как преди време една приятелка ме беше поканила на сватбата си. Седмица преди датата при нелепи обстоятелства загина мъжът на сестра и. Естествено отмениха сватбата. Събитието се състоя три месеца след датата, която бях обявили първоначално. Според мен времето пак беше малко. Настроението беше някак си задушевно. На сестра и едва ли и беше до сватба, но приятелката ми си беше наумила.
Както и да е, мисълта ми е, че понякога седмица е достатъчна, а понякога и година може да не е. Всичко е строго индивидуално.
Веднага се сещам как преди време една приятелка ме беше поканила на сватбата си. Седмица преди датата при нелепи обстоятелства загина мъжът на сестра и. Естествено отмениха сватбата. Събитието се състоя три месеца след датата, която бях обявили първоначално. Според мен времето пак беше малко. Настроението беше някак си задушевно. На сестра и едва ли и беше до сватба, но приятелката ми си беше наумила.
Както и да е, мисълта ми е, че понякога седмица е достатъчна, а понякога и година може да не е. Всичко е строго индивидуално.
Не виждам никакъв проблем погребение и кръщене да са в рамките на месец. Все пак, кръщенето не е сватба. В миналото некръстените са били кръщавани на смъртния им одър, малко преди да умрат.
Обаче внучката да вдигне сватба ден след погребението на баба си ми изглежда абсурдно. Независимо от организацията и "волята" на починалата. Сигурно е имало начин веселбите да се отложат малко.
Обаче внучката да вдигне сватба ден след погребението на баба си ми изглежда абсурдно. Независимо от организацията и "волята" на починалата. Сигурно е имало начин веселбите да се отложат малко.
Майка ми беше на 94 г и 3 дни, когато почина. Сватбата беше на правнучка, а не на внучка. И пак повтарям, че беше в друг град и аз и сестра ми, както и съпрузите ни не отидохме на сватбата
На сестра ми всяка година ѝ правят курбан. Като бебе е претърпяла инцидент и така се е зарекал баща ми. Обаче се случило така, че малко преди единия курбан почива близък на семейството. Тогава нашите ходили да питат в църквата, дали в крайна сметка да правят курбана. Попа им казал, че живите са живи, мъртвите са си мъртви. Животът продължава. Според мен 3 седмици е достатъчно дълго време, така че аз не бих отложила кръщенето. 
Аз бих си направила тихо и скромно кръщене.
Кръщенето може да се направи по всяко време, не случайно няма ограничение по време на пости и пр., както е със сватбите например.
Кръщенето може да се направи по всяко време, не случайно няма ограничение по време на пости и пр., както е със сватбите например.
Дядо ми почина на рождения ден на племенницата ми! Не отмениха тържеството на детето, но бяха канени само дечица! След 2 дни казаха на малката, че прадядо е починал! Аз бях съгласна, че не трябва да се отменя рождения ден. Не знам какво трябваше да кажат на детето! Всеки трябва да реши дали може да преживее празник след загубата!