Дванадесети клас - Абитуриенти

Момчето ми е по-близко, завърши УАСГ уж мн.перспективна специалност, кара стаж в министерство, после спечели конкурс за младши експерт /дръжа да подчертая – не беше ничий внук, сват, брат’чед/. Оообаче  - смята, че това, което работи, е сива чиновническа работа; гаджето му  взима 3 пъти заплатата му, та той напира да се цани в някой кол-център /завършил е езикова гимназия и двата му чужди езика са на мн високо ниво/ . За разлика от примера с момичето, което се чувства чудесно в Англия, той все не е доволен от работата си, въпреки че според мен, като за първа работа парите не са чаак толкова никакви /м/у минимална и  средна раб. заплата/ , а не се е скършил от работа.
Та в неговия случай – ние му обясняваме, колко е добре и че сега започва, той...пуфти
И това не е работа

Ами то, гаранции в живота няма въобще   Може да си щастлив-прещастлив - образован, или с 4 класа. И в един момент някое събитие така да разруши цялто ти щастие...
Гарнциите ние, мисля, сме ги дали дотук. И по-скоро - сигурността, подкрепата. Нататък тези млади 19-20 годишни хора ще трябва да създават собствени светове, а трябва да има и падения.

Но пък аз лично (за мене си!) много силно свързвам професионалната си реализация с личното щастие / нещастие. Това са все пак 9-10 часа от деня, които изкарвам отдавайки се на нещо. И го възприемам като мое си детенце. И когато се "слушкаме" с това дете, когато заедно постигаме резултати, на душата ми е леко и щастливо. Тогава, без да съм обременена да го мисля вечер, мога да прелея цялото си щастие в кръга на близките. Включително, и реално да прегледам проблемите им, да дам своя принос, ако е нужно...
Абе, май при повечето хора си е така  

В този смисъл, затова стереотипно се смята, както е дала за пример Динчо, че един добре реализирал се професионално човек е този, който е успял да се внедри в такава работна среда, която да е една от най-котираните в неговата област. Постоянно търпят взаимно развитие  

Захарно цвекло, има и други варианти: учене тук-реализация там, както и учене там-реализация тук. И за мен основното е късметът и да се чувства комфортно самото дете  

Мда, няма точни рецепти за щастие и просперитет, за жалост ...


Оф, завиждам на хора с вълнуващи професии  Чудесно е, че има такива, но не всички явно можем да работим това, за което мечтаем 

Маме, благодаря за новата тема!

Кливия, не съм искала да те засегна, ако така се чувстваш!

Няма и да споря повече, защото ми е ясно, че сме на диаметрално противоположни мнения и това е добре. Все пак няма някой трябва да остане и в работи в БГ.

Беше ми много интересно да прочета примерите, които сте дали , момичета, особено на Sandalka. Те говорят много по-добре, от всички празни думи, с които се опитвам да обясня позицията ми.

Не обобщавам, но за специалността, която си е избрал сина ми ситуацията е следната - безхаберни професори, които посещават лекциите си , когато им скимне. Което не прави впечатление на незаитересованите им студенти, които в това време ще киснат в кафенетата и оттам в чалга дискотеките. И после от тези персони очакваме висококвалифицирана услуга.

Това е представителна извадка на това, което се случва в обществото ни.

И колкото да не ми се иска да е така и да се крия в луксозния си дом, нищо няма да се промени. Е, аз нямам друг избор, освен да дам възможност на децата ми ...на избор.

Палето, не си ме засегнала  

Това, което си писала е вярно за бг висшето образование и студентския живот  


И аз съм отчаяна за много неща в живота, не се подлъгвайте от сутрешния пост. Той е позитивният, не ми се пише негативен сега  

Апропо, моят дом не е луксозен, а само е на готино място  

Включвам се с един гол запис, но просто искам да вметна колко много се радвам, че пуснах духа от бутилката  Радвам се да видя темата жива.

С малко закъснение да се включа в дискусията.
Поздравления за целеустремените деца на Динчо, Нелито и Детективката, които вече знаят какво искат. Желая им късмет!
Относно написаните въпроси от Саш - какво иска да учи; - дали ще си намери работа после; - дали ще мога да финансирам,  излогам моята позиция. Още докато беше в малките класове дъщеря ми й казах, че моето задължение е да й осигура добро образование и всичко останало е в нейни ръце. Смятам, че до там приключват задълженията ми. Дали ще си намери работа е нейна отговорност. Къде ще работи след това също. Вече ще е голям човек и трябва да си решава сама. Да подрежда живата си и да търси щастието си. Всичко останало ще бъде груба намеса от моя страна.
Имам желание да й помогна да учи в чужбина, защото доста е паднало нивото в университетите ни. А и така може да натрупа опит и да почерпи от чуждата култура. Това ще я обогати, където и да живее после.
Относно финансирането - вече споменах, че в Германия и Шотландия е безплатно. Моето дете се оглежда за университети на 2-рото място. Ще я финансирам за първата година, живот и здраве. А за следващите ще очаквам от нея да си намери работа през лятото и да работи почасово през учебната година, за да може да ме облекчи финансово.
Относно науката - много хубава област. За съжаление доста трудно за осъществяване в България(казвам го от личен опит). Държавата ни е бедна и трудно намира пари. А наука се прави с апаратура, която е скъпа.
А относно животът в чужбина - мои приятели, които са учили и работят в чужбина , споделиха, че им е неприятно , че са принудени да са имигранти. Казаха, че всеки от техните колеги чужденци може да се върне в родината си и да няма толкова добре платена работа, но все пак ще има работа, ще има някакъв стандарт на живот и сигурна. А те като българи не са сигурни дали ще си намерят работа, дали ще си покриват разходите, дали ще имат спокойствие, добро здравеопазване.
Джейн, разбрах, че синът ти отива да учи в Англия. Поздравления! Предполагам, че  е спечелил стипендия от конкурса. Браво!

Желанието ми да учи в чужбина е свързано и с отделянето й от мен. Ние сме доста близки и ми се иска да стане по-самостоятелна при вземането на решения. Малко или много й повлиявам . А така ще може да осъзнае какви са нейните ценности, преоритети, какво точно иска от живота. И от друга страна да се научи да се организара - финансово, в битов, социален план и да бъде напълно самостоятелна. Много ще страдам, но все пак трябва да поеме посвоя път.
А на този етап едва ли някой може да каже къде ще живее детето му. Толкова много неща могат да повлияят. Дали ще му хареса в чужбина, къде ще срещне любовта на живота си - тук или другаде, къде ще си намери добра работа. Като му дойде времето, да си решават.
Когато бяха в 7-ми кл. не ми и минаваше идеята да я пращам да учи в чужбина, но нещата се промениха. Смятам, че трябва да й дам добър шанс в живота и ще се постарая да й помогна.
Морска детективке  , не ми е работа да се бъркам, но според мен е добре да дадеш шанс на Сара. Тя има голям потенциал . Освен това след време може да помогне и на сестрите си  - финансово или по друг начин. А не се знае дали те ще искат да учат в чужбина.
Малко дълги ми се получиха 2-та поста, но ми е интересна дискусията и искам да изразя мнението си.

Аз, zuri, не съм казала твърдо, че няма вариант за навън. А че има вероятност и да стане, и да не стане. Иначе никога не бих й отнела шанса.

Все пак нека не се лъжем, че колкото и да е почти безплатно образованието в Германия, пак си трябва, особено през първата година, докато още  е в период на адаптация студентът, сериозен финансов ресурс от страна на родителите. Да не говорим, че зависят нещата и от специалността, чувала съм, че заради тежкото следване на медиците, веряоятността да си помогнат финансово с работа от 2 курс нагоре е твърде малка.Жилище, храна, джобни, карта за транспорт, самолетни билети, осигуровки и т.н. - средно такъв разход месечно  според информацията ми възлиза на 500+  евро. И ето тук идва участието в схемата и  на вторите деца. Не става дума в последствие дали и къде ще следват, а че в същото време немалко средства са необходими и за тяхното отглеждане и обучение тук. Звучи вероятно  малко елементарно като бакалски сметки, но то си е реалност за едно многочленно семейство. Та ще видим как ще се стекат обстоятелствата. Иначе определено не съм от хората, които  биха задържали децата си тук, с идеята да са до мен. Не че не ги обичам, та чие майчино сърце не трепва при отделянето на децата, особено за дълго, но знам, че това би бил един голям шанс. Пък ако не им хареса, вратите на дома им винаги ще бъдат отворени за тях и за връщането им, с променена концепция да се установят тук.  Но изборът ще е бил техен, изцяло техен.

 
Не съм искала да критикувам. А считам, че Сара е толкова отговорна и ще направи всичко възможно и тя да подпомага нещата финансово.
Разходите за живот в чужбина за нас българите са сериозно перо. Някой от майките със студенти в чужбина споделят, че са теглили заем за издръжката им. И тази възможност не бива да се пропуска и като наближи времето да се проучи. Още ми е малко далече. Имаме цяла година сериозно учене и после няколко месеца за обмисляне на варианти за университети.. Но първо да са живи и здрави и да изкарат високи дипломи .

Аз и  за миг не съм го възприела казаното от теб като критика, просто доизясних позицията си.

Да zuri, така е  , спечели стипендия от HMC, да ми е жив и здрав (това е най-важното). Благодаря ти    Много съм горда с него  . Но той си е много ориентиран от малък, знае какво иска да учи, какво иска да работи. На мен много много не ми харесва, по-скоро ми е чужда тази материя, която си е избрал, но.......... изборът си е негов, мога само да го подкрепя и да му пожелая късмет. Знам, че в момента точно това иска, а ако нещо се обърка, има си дом, където винаги може да намери хора, които го обичат.

Браво на него! Успех! Важното е на него да му е интересно.

    Здравейте момичета! И аз да изплувам в новата тема! 
    *Jane* поздравления и успех на момчето ти! Доколкото разбирам е спечелил стипендия за обучение ( в чужбина може би?). Уж четох назад, но не разбрах какво е НМС (моля да ме извините за невежеството), не разбрах, а ми е интересно какво е решил да учи и работи? Мога да си представя колко ти е тежко и мъчно. Аз само като си помисля за този момент и от сега ме присвива под лъжичката. Но всички го правим с идеята, че за децата така ще е най-добре.
    При нас идеята е за следване в Германия, но какво точно още не е решил човекът. По едно време каза, че му харесва психологията, после пък не беше сигурен ... така че, все още не сме много ориентирани. Поздравления на децата, които знаят какво искат да учат.
     Напълно подкрепям поста на zuri, в който пише, че освен всичко останало иска и детето и да стане по-самостоятелно. Колкото зависи от нас - да му дадем възможност да получи добро образование, пък след това, живот и здраве и малко късмет, той да решава къде иска да живее и да работи, да се реализира, а за нас... надеждата той да е щастлив и да се чувства добре.

Записвам се и аз в темта.
 Чета и мисля... И на моето момиче желанието е да учи навън. Аз за сега си мълча и не изказвам категорично мнение. Когато в седми клас тя беше категорична къде иска да учи, аз застанах зад нея и мисля, че избра точното място. Дано и след две години да направи правилния избор.
Браво на тези,които от сега знаят какво искат и се стремят да го постигнат. Успех на всички!