ЮЛИ 2007- с дъх на лято!!!

Здравейте!
Казвам се Десислава и имам 2 дечица: момче - Матей, роден на 05.07.2007 г. и момиче - Надежда, родена на 15.06.2014 г.   
Признавам си, че започнах да влизам в бг-мама, покрай бременността си с малката. После се включих и при първолаците. Сега ви търся за съвет. 
Става въпрос за Матей. Ходи с желание на училище, с желание си пише домашното и се занимава с допълнителни задачи по математика - обожава я и иска да ходи на състезания, в къщи всичко е наред, много е дружелюбен, отворен за запознанства, никога не е имал проблеми в ДГ. Не ходи на занималня, защото аз съм по майчинство и двамата си се занимаваме с домашните. Много е (винаги е бил) енергичен, постоянно с нещо трябва да се занимава, затова го записах на плуване - 2 дни в седмицата и на танци - 2 дни в седмицата. Ние с ММ се уморяваме да се разкъсваме по всичките мероприятия, където трябва да го водим и да се занимаваме с дребс в същото време, а Матей - все едно никъде не я е изразходвал тази енергия.  Направо не знам вече какво да го правя - постоянно търчи из нас.
Но проблема най-вече се изразява в следното: от едно известно време (може би месец) сякаш започна да ни прави на пук (на мен и на баща си), започнахме да чуваме: Няма пък! и Дали?, по-трудно се говори с него - не чака да му обясниш, а направо хвърля, тръшка, излиза от стаята, отива си в неговата, затръшва вратата и си стои там. По някое време му минава и идва - не може да стои дълго далеч от сестра си.  Проблема се задълбочава с това, че в училище почти всеки ден някоя от госпожите ми се оплаква от неговата дисциплина. Вече ме е срам да ходя да го вземам и пращам ММ.  Като се опитваме да разберем какво е станало и защо госпожата е недоволна от неговото държание, започват едни: Тя госпожата лъже  , не беше така, тя не е видяла какво стана, той еди-кой си е виновен  . Един вид - никога за нищо не е виновен, все другите са направили нещо, а забележката - за него. И започна да ни обвинява: вие не ме разбирате, не ми вярвате, само на госпожата вярвате. Е, да де, ама тя госпожата не е една и съща всеки път.  Иначе е отличен ученик по всички предмети. Не знам вече какво да го правя, как да приказвам и как да подхождам. А първите няколко пъти "разказал" на баба си и на дядо си как не му вярваме, наказвали сме го за щяло и нещяло и т.н. и те (моите родители) много притеснени идват да приказват с мен - да не сме нещо сбъркали в държание и отношение с него. Даже в началото гледаха с недоверие като им обяснявахме, че се е променил и нещата не са точно така, както ги разказва. Бяха започнали да идват всеки ден до нас. Добре, че до края на седмицата, Матей си показа рогцата и пред тях и даже, забравяйки, че са там, изтърси: Аз ще ви обадя на баба и дядо., че да си дойдат нещата на мястото.
Дали това му държане се дължи на някакъв вид израстване тип "училищен пубертет" или...  При вашите деца има ли някаква промяна? Дайте съвет, моля!  Замислям се за посещение при психолог. 
Доста дълго стана - дано поне е разбрано. 
Очаквам съвети.   

Здравей, Деси! Помощ и консултация с психолог винаги можеш да потърсиш и няма да сбъркаш. С моето раче също си имаме грижи относно поведението му в къщи - тръшкане на врати, каране, викане и т.н. Нормално е да търси подкрепа у вас въпреки, че е направил беля, защото той си има обяснение за своето поведение - някой го е предизвикал. Поне в къщи е така. "Защо биеш брат си?" "Ами той ми се хили и ме дразни". И се стараем да коригираме неприемливия начин на реакция, а не самата реакция. Да - хубаво си се издразнил, но можеш да му направиш забележка и да му кажеш, че те дразни, а не да го биеш.
Нашият е безкрайно нещастен, защото е на занималня и възпитателката не ги изкарва вън. Стоят цял ден в стаята и той се побърква, а другия клас излиза...
Имам проблем с телефоните на децата в училище... ние нямаме тел и няма да имаме при условие, че ние водим и взимаме детето. Няколко от децата имат и интернет на телефоните си, а моето пък ми се прибира с едни странни рисунки от училище, които много ми напомнят на разглеждани в интернет - гола жена и дракон. В къщи няма свободен достъп до интернет. Какво правя аз в този случай?

Запознаваш се с творчеството на Борис Валейо. [url]
И... да, това е изкуство, не порно.

Микеланджело - друг стил, но... пак има гола жена, има и змия... Че има и други работи видими, ама пак е в катедрала и никой не се ужасява.

Никъде не казвам, че това е порно. Казвам, че нямам опция да контролирам достъпа до интернет, където има не само Борис Валейо. И понеже съм запозната с неговото творчество, за това предположих че именно него  е гледал.
За вас безконтролния достъп до интернет ОК ли е?

Спокойно, не исках да те нагрубя - не всички познават Валейо и определено не всички го харесват. Майка ми (която не е някаква проста дъртачка, пенсионира се миналата година като доцент от СУ) не може да го понася и със сигурност не му помни името - просто ако й покажа нещо се отвращава.

По въпроса за свободния достъп до интернет - не знам, той все още не може да печата, за да си търси сам неща - освен, ако някой не му е задал конкретни ключови думи. И все още се интересуват главно от видеоигри. Някои от тях дори одобрявам - намирам майнкрафт за полезен.

Тук понеже сме от много време заедно и някак сме свикнали да си говорим на "ти" - дори и с ново-присъединилите се. Отново, не е забележка. Като цяло ми се струва, че е по-добре да започнем да им обясняваме кога, как и защо информацията може да бъде опасна. То е... ами, като потенциално опасните уреди и инструменти в дома. Докато са бебета всичко е скрито и недостъпно. Но вече идва момента да им се обясни как да ползват безопасно ножа и също да им се обясни, че все още не е възможно да ползват циркуляра по безопасен начин и че не е безопасно използват трион без надзор - но нали разбираш, ако, примерно, живееш в къща, няма как да държиш брадвата под ключ и ключа пред погледа през цялото време. С интернет е същото. Каква е ползата да създаваш рестрикции и програми за родителски контрол при положение, че е твърде вероятно само след 5 години те да са далеч по-добри от нас в програмирането и да са напълно в състояние да заобиколят всяка защита, която изобретим. И това ще е тъкмо във времето, в което наистина може да е опасно. Не е ли доста по-добре да научат от рано как да го ползват по безопасен начин?

В тази връзка, един пример. Преди... не знам, може би 2 - 3 години за пръв път си направих FB (и досега не го ползвам особено, нямам време и за него). И, естествено, полюбопитствах за хората, които познавам. Открих си една братовчедка, която тогава беше в гимназията - не знам, може би тази година завършва - и която за последно бях виждала когато е била на 3 - 4 и, разбира се, по никой начин не ме помни. На предложението ми за приятелство изпрати обратен отговор "познаваме ли се?" - не го прие автоматично, както правят повечето хора - възрастни - без изобщо да се замислят кой е това и от къде го познава - ако изобщо го познава. Ами да, това е правилния подход, не с ограничаване външно на достъпа.

tsankova, вероятно така ще постъпя - ще го заведа на психолог, но нека да минат празниците.
Иначе и аз обяснявам - няма нужда сега да гониш/буташ/дърпаш/биеш детето, защото не иска да те чуе/даде нещо/обърне внимание и т.н., можеш да направиш еди какво си... Ще видим какво ще стане. 

Деси, а възможно ли е да е форма на ревност / нужда от внимание... Не ни се случи да имаме второ, не стана, та може и изобщо да не съм на прав път - а аз имам много малка разлика с брат ми, но... може пък и да има нещо такова...

По-вероятната причина е била средата в училище. По-различни деца, каквито не е имало в градината, държат се по този начин (по думи на госпожата) и той прихваща. Истината е, че по време на ваканцията, а и в седмицата след нея (въпросните две деца са били болни и ги е нямало на училище) синът ми си беше моя син.  Миналата седмица все още нямаше промяна, дано и тази е така. 
А, колкото до ревността - мисля, че успяваме да я регулираме. Пак си имаме време само за нас двамата, както и време за семейни занимания (докато малката спи), а понякога ги оставям двамата да се гледат - изтъквам колко е голям и как ми помага. До сега не е показвал такива признаци. 

Е, това е кофти, понеже няма как да смените училището заради тях...

Доста тъжно е, че от Януари до Януари...

Защото сме във фейса

Трепна ми сърчицето като видях темата активна  . Много поздрави от нас и ще се радвам ако се разпишете и тук. 

Хихихи, ама аз не съм фейс, а съм асс и затуй... предпочитам си тук, където се срещнахме... фейсата е само за крайни случаи. Дет' се вика, само по голяма работа... 

nonsense name 
Как сте? Как са децата?
Ние сме добре. Правим супа за обяд. Косьо бели зеленчуците вече доста време, Йосиф е гладен и яде маслини от буркана.... Май ще се нахрани с маслини и няма да дочака супата така като го гледам 

Здравей Майче,  радвам се да те видя. Къде сте вие? Браво на Косьо, че помага  .
Ние сме добре. Ежедневието ни е налегнало здраво. Децата на училище и странични занимания,аз на работа. Заради празниците работихме извънредно с удължено работно време и съботите, но добрата новина е, че сега сме в отпуск и имаме компенсации. Децата са пораснали много, особено кака С, която вече е по-висока от мен (не, че аз съм висока, но...  ). И. е голяма терца и си остава на мама бебето, много обича да се гушка. В училище се справя добре, чете много добре, въпреки че изобщо не можеше преди първи клас. Отговорна е, дано така да продължава.
Как са другите момичета? Има ли нови попълнения от братчета и сестричета? Ако друга не се включи, моля те, предай поздрави на всички.