Валенце, при нас нищо ново. От днес имаме и шпрей изписан от лекаря за афтите, които значително понамаляха, но съвсем не са изчезнали, а във вторник мъжът ми влиза за поредното вливане. След това ще чакаме да назначат скенер за да си прочетем присъдата...
- Публикувана: 31 май 2013, 21:29 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2013, 20:45 ч.
Домакини - първи сезон/четиринадесети епизод
Нищо не ми се прави, объркана и изплашена съм...На всичко отгоре хора ми намекнаха, че не е най-добрият начин да оплакваш мъките си пред други хора, а начина е да се справяш сам... 
Как да се справя сама? Ако не бяхте вие да съберете средствата и да направят операцията, мъжът ми вече щеше да е история.
Докато те обикаляха Тенерифе, Париж, Канарските острови и много други ние се чудехме как да платим поредното лекарство и късахме нерви със здравната ни система.
Много лесно е някой да ми дава акъли и да ме нарича силната жена, а после и миличка...
Полудяла съм...Нерви не ми останаха за нищо...
Как да се справя сама? Ако не бяхте вие да съберете средствата и да направят операцията, мъжът ми вече щеше да е история.
Докато те обикаляха Тенерифе, Париж, Канарските острови и много други ние се чудехме как да платим поредното лекарство и късахме нерви със здравната ни система.
Много лесно е някой да ми дава акъли и да ме нарича силната жена, а после и миличка...
Полудяла съм...Нерви не ми останаха за нищо...
Мари, стискам палци. Дано резултата е добре за вас. 
Аз също съм на мнение, че всеки трябва да има възможност да изкаже личното си мнение тук. Какво от това, като твоето мнение не се покрива с част на хората пишещи във форума. Но нападки, колко си глупав, как не разбираш..., как не симпатизираш на някоя партия ( не говоря за тази тема) и още сто такива причини мога да напиша е меко казано смешно. Има в този форум една групичка дами, дето са компетентни по всички въпроси и меко казано сами големи дразнители. Понякога споделям с ММ за мненията им и той ми се чуди, защо не им сипа с големия черпак... или защо въобще се занимавам с форума.
Искрено се радвам, че 2-3 теми, които пиша ( в това число и тази) префърцунените дами не пишат.
Иначе за протокола любимия ми дядо е в болница, днес бях при него и хич не е добре. Според мен се е предал и си отива. Мъчно ми е! С него си отгледах детето, винаги ми е хубаво, когато ходя в тях. А сега се мъчи, от високата захар е почти неадекватен, бъбреците отказват, притеснява се, че е с памперс и катетър. Сестра ми каза да го надъхаме....., какво повече можем да направим внука му ( братовчед ми- носи имената му) в момента е в нац. отбор по футбол в Япония, братовчедка ми ще се омъжва след 20 дни, децата ни ( правнуци) питат за него.
Съжалявам, че ви занимавам с моите проблеми.
Извинявайте!
На фона на всички това гледаме тенис по не знам, колко часа на ден, дребното завърши втори клас и то почти отлично ( само една 5 по англ. ез.), въпреки класическия си мързел.
Лека вечер на всички! Ще се разходим с дребното из квартала.
пп. Мари, тези дето ти ги пишат тези неща си нямат идея, как се гледа раково болен човек в България, който няма пари.
Между другото на психотерапията в Баня психоложката ни каза, че нямаме нужда от форум и ни посъветва да спрем да пишем. Причината е негативната емоция, която можеш да получиш от форума, не разбирането, непрекъснатото съжаления и даването на акъл.
Аз също съм на мнение, че всеки трябва да има възможност да изкаже личното си мнение тук. Какво от това, като твоето мнение не се покрива с част на хората пишещи във форума. Но нападки, колко си глупав, как не разбираш..., как не симпатизираш на някоя партия ( не говоря за тази тема) и още сто такива причини мога да напиша е меко казано смешно. Има в този форум една групичка дами, дето са компетентни по всички въпроси и меко казано сами големи дразнители. Понякога споделям с ММ за мненията им и той ми се чуди, защо не им сипа с големия черпак... или защо въобще се занимавам с форума.
Искрено се радвам, че 2-3 теми, които пиша ( в това число и тази) префърцунените дами не пишат.
Иначе за протокола любимия ми дядо е в болница, днес бях при него и хич не е добре. Според мен се е предал и си отива. Мъчно ми е! С него си отгледах детето, винаги ми е хубаво, когато ходя в тях. А сега се мъчи, от високата захар е почти неадекватен, бъбреците отказват, притеснява се, че е с памперс и катетър. Сестра ми каза да го надъхаме....., какво повече можем да направим внука му ( братовчед ми- носи имената му) в момента е в нац. отбор по футбол в Япония, братовчедка ми ще се омъжва след 20 дни, децата ни ( правнуци) питат за него.
Съжалявам, че ви занимавам с моите проблеми.
Извинявайте!
На фона на всички това гледаме тенис по не знам, колко часа на ден, дребното завърши втори клас и то почти отлично ( само една 5 по англ. ез.), въпреки класическия си мързел.
Лека вечер на всички! Ще се разходим с дребното из квартала.
пп. Мари, тези дето ти ги пишат тези неща си нямат идея, как се гледа раково болен човек в България, който няма пари.
Между другото на психотерапията в Баня психоложката ни каза, че нямаме нужда от форум и ни посъветва да спрем да пишем. Причината е негативната емоция, която можеш да получиш от форума, не разбирането, непрекъснатото съжаления и даването на акъл.
Ваничка, дано все пак дядо ти има още дни живот, за да се радва на толкова обичащи го хора!
Аз пък току що си прочистих фейсбука от разни хора, дето се познаваме, ама...всъщност само толкоз- познаваме се, лично или не. Мисля, че никоя от вас не съм изтрила, ако съм го направила е било погрешка, тъй че моля да ми пишете , ако наистина съм изтрила някоя...която все още иска да е в листата ми с приятели, де.
Мари, Мари, все ще има хора да говорят неща, които да ти късат сърцето...понякога го правят без да искат, да знаеш...Казвам ти го от горчив опит. аз съм споделяла, че голямата щерка е с увреждане, пък колко познати, приятели, не съвсем приятели какви неща са ми говорили...къде от желание да ме успокоят, къде от любопитство. Вярваш ли ми, че след като и поставиха клапата в главичката, беше на два месеца тогава, една братовчедка на свекърва ми дойде уж да види бебето. Аз отидох в кухнята да направя кафе, ама се сетих да я питам без или със захар и се връщам, заварвам я да държи детето по корем и да му оглежда отзад главата къде е баш клапата....Изпаднах в истерия, разплаках се, тая жена и до днес не трая, не мога, и детето не я обича.
Луси, видях те горе на балкона и се сетих, че те нямам във ФБ...имаш ли такъв ?
Аз пък току що си прочистих фейсбука от разни хора, дето се познаваме, ама...всъщност само толкоз- познаваме се, лично или не. Мисля, че никоя от вас не съм изтрила, ако съм го направила е било погрешка, тъй че моля да ми пишете , ако наистина съм изтрила някоя...която все още иска да е в листата ми с приятели, де.
Мари, Мари, все ще има хора да говорят неща, които да ти късат сърцето...понякога го правят без да искат, да знаеш...Казвам ти го от горчив опит. аз съм споделяла, че голямата щерка е с увреждане, пък колко познати, приятели, не съвсем приятели какви неща са ми говорили...къде от желание да ме успокоят, къде от любопитство. Вярваш ли ми, че след като и поставиха клапата в главичката, беше на два месеца тогава, една братовчедка на свекърва ми дойде уж да види бебето. Аз отидох в кухнята да направя кафе, ама се сетих да я питам без или със захар и се връщам, заварвам я да държи детето по корем и да му оглежда отзад главата къде е баш клапата....Изпаднах в истерия, разплаках се, тая жена и до днес не трая, не мога, и детето не я обича.
Луси, видях те горе на балкона и се сетих, че те нямам във ФБ...имаш ли такъв ?
Мари, стискам палци и аз
Днес за първи път казах на Петьо, че може да удари моочето, много беше учуден и аз казах, че никой не може да го бие между краката...
Отидохме в парка, където имаше концерт и близо до сцената пързалка. Платих за 1 час, всичко бе хубаво, докато не влезе едно много сладко и хубаво облечено момиче на около 6-7 годинки, първо го яко щипна, след няколко обиколки насочено го ритна между краката, аз й викнах - Ей, я престани..., и после на всяка обиколка слизайки ме гледаше злобно като зверче, след още малко време - ритна пак между краката едно момченце на около 3 години, след малко още едно и когато нейното време свърши, видях майка й и й казах: Не забелязахте, че вашето момиче рита момчета между краката... И тя ми отговяря - И какво..., децата са... На което аз й върнах, че ще каза на детето си да се защитава и няма малко да се покаже на дъщеричката й.... Тръгнали са без скандал...
Защо аз трябва да уча детето си - да не се бие, да се извинява, да защитава момичетата, да пази малките... Май в този живот трябва да го науча на следното - бият ли те - отвръщай, независимо дали момче или момиче... Що трябва все моите деца да са добрички овце...
Днес за първи път казах на Петьо, че може да удари моочето, много беше учуден и аз казах, че никой не може да го бие между краката...
Отидохме в парка, където имаше концерт и близо до сцената пързалка. Платих за 1 час, всичко бе хубаво, докато не влезе едно много сладко и хубаво облечено момиче на около 6-7 годинки, първо го яко щипна, след няколко обиколки насочено го ритна между краката, аз й викнах - Ей, я престани..., и после на всяка обиколка слизайки ме гледаше злобно като зверче, след още малко време - ритна пак между краката едно момченце на около 3 години, след малко още едно и когато нейното време свърши, видях майка й и й казах: Не забелязахте, че вашето момиче рита момчета между краката... И тя ми отговяря - И какво..., децата са... На което аз й върнах, че ще каза на детето си да се защитава и няма малко да се покаже на дъщеричката й.... Тръгнали са без скандал...
Защо аз трябва да уча детето си - да не се бие, да се извинява, да защитава момичетата, да пази малките... Май в този живот трябва да го науча на следното - бият ли те - отвръщай, независимо дали момче или момиче... Що трябва все моите деца да са добрички овце...
Лус, моето диване един ден го взимам от училище, ама то много ядосано... И ми обяснява, как аз съм виновна, че го уча да не удря момичетата.
Питаме момичетата, като удрят и бутат първи аз да ги гледам ли. Така го бяха ритнали един път...И той ми каза, че ако той ги ритне със сила ще им счупи краката и му станало жал.
Валенце, благодаря!
И мен след операцията ме гледаха, като извънземно. Даже се бъзикахме с ММ, че очакват да излетя в космоса.
Питаме момичетата, като удрят и бутат първи аз да ги гледам ли. Така го бяха ритнали един път...И той ми каза, че ако той ги ритне със сила ще им счупи краката и му станало жал.
Валенце, благодаря!
И мен след операцията ме гледаха, като извънземно. Даже се бъзикахме с ММ, че очакват да излетя в космоса.
Здравейте прекрасни,
и днес цял ден бяхме на детския панаир, излезли сме в 10ч. сутринта и се прибрахме в 19ч.Детето изкара невероятно, не беше такава лудница като вчера и успя да разгледа всичко което искаше. Като му видя щастливата физиономия направо умирам от кеф.
Това не винаги е вярно и го знаш. Нали затова сме тук, да се радваме и тревожим заедно, поне в тази тема 
Вярно, че човек има нужда и от реална подкрепа, но понякога е достатъчна и виртуалната.
Най-искрено се надявам резултатите от скенера да са добри, борихте се повече от достойно и заслужавате спокойствие най-после
vanichka75 браво на детето, представям си, ако не го мързеше
Славче сигурно август ти се струва много далече
моя е много малък още да се отделя от нас, но аз си мисля, че като дойде това време много трудно ще го приема.В момента това ми се вижда недопустимо и то си е, ама за момента.Дано като порасне детето ми вкара акъл в главата
На всички по едно гуш засега, като си прочета приказката ще се върна
П.П.докато публикувам 3 отговора.Лус с право си ядосана
и днес цял ден бяхме на детския панаир, излезли сме в 10ч. сутринта и се прибрахме в 19ч.Детето изкара невероятно, не беше такава лудница като вчера и успя да разгледа всичко което искаше. Като му видя щастливата физиономия направо умирам от кеф.
Нищо не ми се прави, объркана и изплашена съм...На всичко отгоре хора ми намекнаха, че не е най-добрият начин да оплакваш мъките си пред други хора, а начина е да се справяш сам...
Вярно, че човек има нужда и от реална подкрепа, но понякога е достатъчна и виртуалната.Най-искрено се надявам резултатите от скенера да са добри, борихте се повече от достойно и заслужавате спокойствие най-после
vanichka75 браво на детето, представям си, ако не го мързеше
Славче сигурно август ти се струва много далече
моя е много малък още да се отделя от нас, но аз си мисля, че като дойде това време много трудно ще го приема.В момента това ми се вижда недопустимо и то си е, ама за момента.Дано като порасне детето ми вкара акъл в главата
На всички по едно гуш засега, като си прочета приказката ще се върна
П.П.докато публикувам 3 отговора.Лус с право си ядосана
Люси, правилно го възпитаваш, агресията никога не е от полза за когото и да е. За съжаление някои майки, като тази на въпросното момиче, явно не разсъждават така 
Деца са, верно, но поне забележка може да направи, а след като се е повторило и с други деца, даже е трябвало да го свали от люлката!!!
Ваничка, много ми стана мъчно за дядо ти. Дано да не се е предал
Деца са, верно, но поне забележка може да направи, а след като се е повторило и с други деца, даже е трябвало да го свали от люлката!!!Ваничка, много ми стана мъчно за дядо ти. Дано да не се е предал
Аз отивам да приготвям дрехите на ММ за командировката...
После ще слагам Петьо да спи...
Относно момичето... някой й е казал къде трябва да се бият момчетата за да ги заболи... не може да знае само.. едно да бутне, да плясне някъде... не знам и аз какво да правя... Сега ми мина...
Ваничка, много ми стана мъчно за дядо ти.
Момичета, споделяйте, най-доброто нещо... да споделиш - едно разтоварване душевно... на мен много ми помага...
В бивш СССР разстоянията са големи. И аз много често пътувах Донецк-Москва - 18 часа път... Като сега помня, че в 17:30 сядах и към 10:00 сутринта пристигахме... Обожавам дълъг път... Независимо от това, че всеки си хапнал със сигурност, едва тръгне влака всички изкарват храната и започва разговор - споделях най-тежкото, най-лошото, да се оплачеш, да напсуваш някого... получаваш съвет или просто заради това, че го кажеш става по-леко... И край, няма да видиш тези хора повече... Липсва ми...
После ще слагам Петьо да спи...
Относно момичето... някой й е казал къде трябва да се бият момчетата за да ги заболи... не може да знае само.. едно да бутне, да плясне някъде... не знам и аз какво да правя... Сега ми мина...
Ваничка, много ми стана мъчно за дядо ти.
Момичета, споделяйте, най-доброто нещо... да споделиш - едно разтоварване душевно... на мен много ми помага...
В бивш СССР разстоянията са големи. И аз много често пътувах Донецк-Москва - 18 часа път... Като сега помня, че в 17:30 сядах и към 10:00 сутринта пристигахме... Обожавам дълъг път... Независимо от това, че всеки си хапнал със сигурност, едва тръгне влака всички изкарват храната и започва разговор - споделях най-тежкото, най-лошото, да се оплачеш, да напсуваш някого... получаваш съвет или просто заради това, че го кажеш става по-леко... И край, няма да видиш тези хора повече... Липсва ми...