Жената зодия риби 17

  • 32 891
  • 740
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 275
Плевенчанки казват били красиви.  bouquet

  И аз така съм чувала, но не мога да изкажа мнение по въпроса Embarassed  Hug

  Легенди има всякакви - едни са приятни, а други - не толкова  Mr. Green

За се включа, че нещо сте се умълчали.  Joy

Не са легенди аз съм жив пример колко сме прекрасни плевенчавките.  Joy Joy Joy

# 31
  • Мнения: 8 828
А, имало нова тема. Айде и аз да не изгубя нишката. Sunglasses

# 32
  • Мнения: 15 619
Хайде и аз да наруша тишината. Grinning Щастлива съм вчера, днес и утре.
Последните дни си дребньо си кани гости за къпане и аз го играя звероукротител, спасител и сервитьор у най-голямата жега. Накрая реших, че няма да е зле и аз да ида на гости за единия басейн.  Joy
Плевен не го коментирам. Нищо не знам.

# 33
  • Мнения: 326
Аз знам една приказка за Плевен...надявам се да не се обидят плевенчаните, само от хумористичната страна го приемам  Laughing Та...:  И със самолет да минеш над Плевен, пак ще хванеш гонорея. 
 Laughing
 
Аз..може да се каже, че съм щастлиса тези дни.Нанесохче се в нашето жилище, още е пълен батак, но постепенно ще го направим като дом.
И ми е някакво хубаво такова, вече две нощи спя тук и някак...мое си е.

Но от друга страна козелът го тресе явно желание да се самоубуе, само захожда по разни спортни състезания, екстремни преживявания.Последното, от тази нощ не успя да го преодолее и сякаш аз съм му виновна.
Явно много навътре го е приел, защото ми обяви, че щял да скача с парашут до Септември, задължително
 И аз...не знам какво да правя, май ще понасям стоически и ще правя сандвичи, ще мажа раните и ще се радвам естествено на поредните странни обувки за бягане,катерене, ходене, качване...

# 34
  • Мнения: 275
И аз го знам това за Плевен и мисля, че идва от военното поделение. Laughing

# 35
  • Мнения: 0
Плевен и на мен ми е дълбоко непознат. Единствената ми асоциация е с една бивша колежка, беше ми неприятна някак, но не заради това, че е от Плевен:)
Fortune, как си?
На мен ми е лятно, едвам се концентрирам в работата.
Липсвахте ми, никой не се беше включвал напоследък Hug

# 36
  • Мнения: 275
Момичета да ви се оплача от себе си. Направо не мога да се понасям вече. До преди един месец много исках да заминем с децата при баща им в Англия и когато си дойде и купихме и нашите билети ми се изпари желанието, а сега когато датата на полета наближава се замислям, че нещо не ми се заминава. Мразя, когато получа това, което искам, защото в мига, в който го получа ми става безинтересно.

# 37
  • Мнения: 326
Спокойно като дойде време за самият полет ще се развълнуваш много. 
Моят мъж заминава Септември, за да работи в Англия. Фирмата го мести там. 
Аз си оставам тук с детето.Честно казано нямам никакво желание да го следвам натам, не знам като дойде времето какво ще реша.Тайно се надявам да си се върне тук за постоянно.  Но той рядко се отказва от нещо.
 Не ща да плувам натам, тук си ми е мястото.Евентуално бих се жертвала за Италия  hahaha 
Но и него го втриса малко, натиска ме да подписваме.Много го е страх да не ме открадне някой  hahaha

# 38
  • Мнения: 275
Като каза подписване това е другото. Laughing сега съм си наумила, че трябва да сключим брак и постоянно за това си мисля. Постигнах едната цел и трябваше да си поставя нова иначе ми е скучно. На мен в Англия ми харесва тук тези 40 градусови жеги направо ме убиват.

# 39
  • Мнения: 1 959
Спокойно, тук е хладно и вече трети ден кротко си вали.
Отдавна мислех да се цопна в тази тема   Flutter

# 40
  • Мнения: 326
Аз жега обичам  Laughing Мокрото не го обичам.Сняг и поледици и студ. Хич не са ми приятни, всяка зима го изживявам много тежко, даже си рева. Като заседна някъде обградена от лед и почвам един див рев и клетви по зимата. Много ме е страх от лед.
 
Да ви кажа, ходила съм из някои страни, но в България ми е най-хубаво. Всеки е различен естествено, но на мен и слънцето си ми е слънце, дърветата са си дървета, треволяците, пръстта. На другите места са ми някак...неестествени  Laughing  В Рим като ги видях онези големи дървета като чадъри, викам "Пффф...да имам дърветата" . 
Каприз, моят мъж напира за подписване.По принцип сега ми е оферта  Laughing Ще е набързо и няма да има сватба(а това е едно от нещата, които ме ужасяват, не обичам сватби), а и си мисля, че него като го няма, като негова съпруга ще мога да оправям някакви неща тук в БГ.
От друга страна... аз така като шавлива риба...ми ако ми дойде мъжът на живота.Сега си мисля, че моят е единствения, но кой знае какво ще мисля след половин година.Ми ако дойде и аз поискам да ме откраднат? Много страшно ми изглежда да си женен, някак твърде окончателно е. Има и разводи..но докато човек се реши, докато стане.
Не може ли и аз така, като друго да съм напълно сигурнрна, че съм Го срещнала, че след година няма да получа факс или той...

# 41
  • София
  • Мнения: 8 671
И аз съм все така нерешителна и несигурна.Не само в чувствата на другия, ами и в своите.
Страх ме е от брака, но ме е страх и да нямам брак.
Може би заради бракът на родителите ми...а и майка ми винаги ми е казвала, че вечна любов няма.
Та страх ме е да се обвържа много с един мъж, защото си предатавям как идва истинския, а аз съм омъжена и с дете.От друга страна ме е страх да не ме оставят или от много чудене и избиране да си остана самичка.
А и сум влюбчива.Преди 2-3 седмици видях един човек, с който имаме чувства(неосъществени) от 2 или 3 години.Мислех, че вече няма нищо, а така ми подскочи сърцето. Въпросът е, че ми подскача и за моя си, и за един друг  Joy 
Няма да си оставя моят приятел никога, много го обичам, но от къде да знам, че няма да съм нещастна след година-две.

# 42
  • Мнения: 275
Ооооои, да аз до преди една-две седмици бях и аз на това мтение за брака и се дърпах като от огън понеже тогава пък той ми предлягаше, но един ден се събыдих с желанието да се омъжа, а щам искам нещо трябва да го постигна не обечам да оставям недовършена работа. Иначе и аз съм на това мнение, че не знае човек утре като се сйбуди дали няма да осъзнае, че човека до него не е прявния, но в момента съм на такава вълна.

# 43
  • Пловдив
  • Мнения: 1 903
И аз съм все така нерешителна и несигурна.Не само в чувствата на другия, ами и в своите.
Страх ме е от брака, но ме е страх и да нямам брак.
Може би заради бракът на родителите ми...а и майка ми винаги ми е казвала, че вечна любов няма.
Та страх ме е да се обвържа много с един мъж, защото си предатавям как идва истинския, а аз съм омъжена и с дете.От друга страна ме е страх да не ме оставят или от много чудене и избиране да си остана самичка.
А и сум влюбчива.Преди 2-3 седмици видях един човек, с който имаме чувства(неосъществени) от 2 или 3 години.Мислех, че вече няма нищо, а така ми подскочи сърцето. Въпросът е, че ми подскача и за моя си, и за един друг  Joy 
Няма да си оставя моят приятел никога, много го обичам, но от къде да знам, че няма да съм нещастна след година-две.
Един съвет :Никога не казвай Никога  Naughty
И аз като теб ,но с човек с който се познавахме от 27 год.  мислих си ,че няма да живея с него ,сега съм точно с него и съм много   loveuuu
Винаги мисли какво си пожелаваш !Аз точно това исках ,но само си го представях ,а сега е реалност !!!

# 44
  • Мнения: 0
Ееех, момичета. Като заговорихте за мъже и обвързване и факсове, толкова бях и съм убедена, че съм срещнала моят принц, а пък той не ме иска. Съжалявам, че ви говоря пак за проклетия водолей, но още не мога да си го изкарам от мислите Cry

Общи условия

Активация на акаунт