Ритуали при годеж

Зависи в кой район на България живеете и какви са местните обичаи. Най-общо казано, разменят се дарове - при момичето вие дарявате сватовете, а те ще дарят вас, вкл. зетя. Когато свекървата посрещне бъдещата снаха вкъщи, я дарява нея само. Поразпитайте близки и роднини, те ще знаят какво се прави по вашия край. Най-малкото трябва да занесете цветя, вино и някакъв подарък.

Най-важното нещо - да не забравите да вземете булката 

Дораан, как да я посрещнете....свекървата на вратата с багажа и връчва ключовете за апартамента и готово. ) Ей така се посреща снаха в дома. 

Благодаря за дискусията, не очаквах такава престрелка. Моля темата да се заключи, информацията не ми е полезна.

Аз лично не знам за някакви задължителни ритуали при годеж. При нас беше много елементарна организация - просто използвахме повода да запознаем семействата си. Бяхме поканили само най-близките от семействата си (родители, братя, баба ми) и кумовете. Първо двамата с мъжа ми отидохме на църква, сами. Там той ми даде пръстена, попита ме дали ще се омъжа за него, аз му отговорих и толкоз. После всички отидохме на обяд в ресторант, запознаха се и това беше. Подаръци нямам спомен някой на някого да е давал.

Аз не знам дали го направихме по традиция, но първо той ми предложи, аз казах да, поиска ръката ми от баща ми, майка ми каза добре  . После техните идваха у нас с ракия със здравец, не помня пита имаше ли  Майка му ми подари много красива верижка от бяло злато. Тъй ме посрещна, един вид  Ние бяхме у тях по Коледа и си спазвахме коледни традиции вече, нямаше годежни.

Дораан, ще прочетеш всякакви мнения, нормално е. Голяма част от хората днес смятат, че годежът е отживелица. В това няма лошо, всеки си прави нещата както му харесва.
Ще ти напиша при нас как беше. Родителите на мъжа ми дойдоха в дома на моите родители две седмици преди годежа и се запознаха. Тогава ми подари мъжът  ми годежния пръстен. На самия годеж - майка ми беше приготвила т нар дарове- за свекър, свекърва, девер. Даровете бяха много приятно опаковани и вътре имаше хавлия, нощница/ пижама...и не помня още какво. Почерпиха се всички вкъщи и след това отидохме в дома на мъжа ми, моите родители също дойдоха- Свекърва ми беше приготвила за мен в спалнята доста неща- халат, хавлия, нощница...такива неща.  И едни чехли, които ритуално ми обу, когато влизах в дома им. За мъжа ми също халат, хавлия, пижама. Освен това преди да вляза ме накараха да намажа входната врата, не вратата всъщност, а касата, с мед. Традиция било, аз нямах против- един вид да ни е сладък живота в този дом. Не че сме живяли и ден там, още на другия ден се прибрахме в нашия си дом, квартира, в друг град. Но нямах против да спазя тези ритуали, беше приятно, аз обичам такива традиции. Ако обаче бъдещата ви снаха не ги обича...не бива да и се насаждат. Така мисля.
Това беше преди точно 15 години. Майка ми и свекърва ми се бяха разбрали кое и как. Беше хубаво, приятно, мило тържество! И до днес имам прекрасни спомени от тази вечер.
В днешно време май вече не се правят така нещата, особенно в големите градове. Най-добре брат ти и бъдещата му съпруга  да  се разберат какво иска и как да стане.

Жената на братовчед ми като се сгодиха и се нанесе у лелини, извика поп да освети спалнята и да прикади.

Против свекърви или какво?

Сигурно за това да се махнат лошите енергии от предишните жени, които са спали във вече семейната спалня.

Да бе, предишни жени...те бяха девствени и двамата.
Май против свекърви беше замислен ритуала. Чак на попа му се видяло в повече.

малей, ако още от годежа се започват ритуали против свекърви, няма нужда човек да е психолог, за да се сети, че ще има проблеми.

Ами...имаше търкания. При все това мацката и по принцип е доста религиозна.

Още ли има такива неща. Аз имам двама сина, на големия вече му заявих, че ако реши да се сгодява или каквото е там, да не си въобразява, че ще ходим да я искаме от родителите. Да не сме в 18 век. Спомням си моя годеж каква мъка беше и нашите как се правиха на много важни.

Иначе - носи се букет (или два) за тъщата (и снахата) и подарък за снахата. За друго нямам спомен.