Дафи, много сладък твоя Митко и си личи, че му е харесало на моренцето. Ето че и нашето моренце за закриване на летния сезон наближава. Нали ходихме без деца през юни в Албена, сега от 5 до 8 септември с двете хлапета ще бъдем на Адриатика. Там плажовете са доста кофти, обикновено има ивица с камъчета, а в някои случаи направо бетонна площадка, от която по стълбичка се слиза в морето. Но това ни е най-близкият вариант, а и морето е чисто и топло. Хубавото е, че къщата, в която направихме резервация за апартамент, е на самия бряг и си има собствен плаж с безплатни чадъри и шезлонги за гостите, което с бебе си е удобство от всяка гледна точка. Дано сме уцелили мястото, защото миналата година бяхме много разочаровани. Купих си няколко големи кутии за храна - ще сготвя вкъщи 3-4 неща, отделно зеленчуци ще вземем и ще си хапваме в апартамента основно. Той си има собствена кухня, ама аз пък сега няма да почвам и там да се вихря ... Ще посетим и някой местен ресторант, но с двете деца обикновено това е трудна процедура и вместо човек да изпита удоволствие, се изнервя.
Кошарата като средство за инквизиция и наказание сме я изпробвали, когато Бобо беше малък. Беше разположена в спалнята и той никак не обичаше да седи в нея, все се изправяше и ревеше. По едно време се приучи да заспива там, но за кратко я ползвахме по този начин. Обикновено ни служеше като средство за смяна на пампито и за събиране на играчките. При Мина не е така. Кошарата не е в спалнята, а в хола. През мрежата се вижда телевизора и тя оттам си гледа Бейби ТВ или рекламите по другите канали. Изсипала съм вътре доста играчки, слагам ги в една кошничка и тя една по една ги вади и оглежда, премята ги в ръце и докато изпразни кошничката минава доста време. Понякога се изправя и си наблюдава наоколо. Така че си е място за безопасна игра и когато не мога да я наблюдавам, предпочитам да е вътре. Ако съм свободна от друга работа, тогава я пускам да щъка с проходилката - така обикаля буквално навсякъде, пробва с пръст контактите, дърпа де що докопа и се забавлява. Ако я оставя на земята, шетри пълзешката наоколо. Забелязах, че откак се движи самостоятелно из къщи, огладнява повече и хубаво си изяжда манджите, дето й ги бъркам.
Снощи имахме гости. Тя се нахрани със супа и трябваше да гоня брат й из къщи, защото той нещо не искаше да яде. Тя ме вижда, че разнасям купичката с храна за баткото и почна да вика да й давам и на нея. Така на принципа една лъжичка за Мина, една за Боби и двамата се наядоха. Гостите много й се смяха и се радваха на апетита й.
Днес направихме разходка, напазарувахме храна за седмицата и сега всеки се занимава с нещо.
Хубав ден, момичета.