Езичество и православие

Всички тези пак научени от падналия ангел – дявола, понякога учудват със своето познаване на миналото (но никога и на бъдещето). Подпомогнати от него (дявола) само кратковременно и привидно разрешават проблеми, изцеляват от болести и правят някакви други “чудеса”. Някои баячи и гледачи правят магичните ритуали съзнателно и от това извличат материална полза, а други измамени от дявола (прелест) мислят, че вършат Божие дело. Последните най-често не търсят никаква материална облага.        

Съществуват баячи, които правят черна магия, а други пък се явяват в ролята на нейни разрушители, правейки така наречената бяла магия. Тези деяния ги извършват с помощта на дявола. (Под действие на магии, т.е. дяволска енергия, попадат тези хора, които са отделени от живия живот на Църквата; които не постят, не се молят, не се изповядват, не се причастяват редовно с Тялото и Кръвта Христови).        

От лични срещи, от изповеди, както и слушайки за тях (баячите) разбирам, че мнозина са душевно болни, а някои и сексуално извратени. Често си служат със закани и със заплахи.

Според указанията на баячите (гледачите) хората, дошли при тях, са принудени да правят цяло чудо невероятни, трагикомични и унизителни неща, познати само на тези, които са преминали през това. При това трябва да се знае, че действията, които използват гледачите и самите предмети, които употребяват при баенето и гледането, по същност нямат никаква сила или значение. Дяволът, на когото тогава вярваме и под чието влияние попадаме, слушайки баячите и гледачите е този, който кратковременно разрешава проблемите и прави привидни чудеса, искайки да ни откъсне от истинския духовен живот на Църквата. Хората, уловени от тази измама, свикват с действието и “ причастяването” със злонасочената дяволска енергия или злодат – противоположното на благодат и, живеейки в една друга духовна атмосфера, не могат да приемат, пък и съвсем се лишават от Божията несъздадена (нетварна) благодат, чрез която се обожваме и се спасяваме в Църквата.

По този начин, слушайки съветите на баячите и гледачите, хората стават пленници в един лабиринт от магични, неличностни отношения и страх, т.е. биват обсебени от дявола.

Хората се страхуват, а присъствието на страх предоставя на дявола най-лесен начин да ги държи под своя власт. Така може да се обясни това, че хората се страхуват ако не изпълнят нарежданията на баяча и така остават в негов плен.

Учудващо е, че същите хора не се страхуват от това, че не постят, не се молят, не изповядват своите грехове, не се причастяват редовно, не се венчават в църква и въобще, не участват в светотайнствения и добродетелен живот на Църквата.

Създават се магични и неличностни отношения. Затова когато става въпрос за израстването и развитието на личността и личностните отношения, което винаги е нашия същински проблем, нищо не се случва отведнъж, магично.

Истинската вяра, надежда и търсене помощ от Бога се осъществява с истинско търсене на лично, благодатно общение с Него. По-лесно казаното може да се разбере с един пример от всекидневния живот: ако потърсим помощ от човек, когото не познаваме, възможно е и да не я получим, но ако с него изградим близко, личностно отношение, същият човек ще се опита да ни помогне, дори и над своите възможности, така че отпада всеки магичен, неличностен подход към Бога тогава, когато търсим помощ от Него.        

Човекът, живеейки в съборния живот на Църквата, което означава в общение с Бога и със своите ближни и участвайки в светите тайнства и в добродетелите на Св.Дух, постепенно, но сигурно расте и съзрява като личност и гради истинско общение. Най-напред очиства, преобразува своите страсти, след това достига просветлението на ума и накрая цялостно се обожва. А за този процес е необходимо дълго време и същевременно делотворене в свободен и любовен подвиг. Освен това, е необходимо и ръководство от опитен духовен отец, който е минал по пътя на духовното усъвършенстване, който истински познава Христа Богочовека, познава Неговата любов към Бога и Отца и към всеки човек.

Сравнявайки отношенията между духовния отец и духовното чедо, от една страна, и баяча (гледача) и неговия посетител, от друга, свидетелстваме, че те съществено се различават едно от друго. Духовният отец с много страдания и жертви ражда своето духовно чедо за нов живот. При тяхното общение се ражда благодатно, лично отношение, което ще продължи в Царството Небесно. Личното отношение е автентичен свидетел на Небесното Царство в този свят и век. Духовният отец (или старецът) живее в сърцето на своето духовно чедо и обратно. В това взаимно отношение растат като личности заедно със съборния ръст на цялата Църква. Те не осъществяват кратка петминутна среща, в която се търси магично и бързо разрешаване на проблема и след това всичко да забравят, както при посещение при баячите и гледачите. Срещата с лъжедуховниците (баячи, гледачи, екстрасенси и т.н.) е предизвикана само от земни интереси, а не е търсене на живия и истински Бог, единствения Лекар на нашите души и тела. И накрая, ако бихме искали целия този проблем да го обхванем с една дума, бихме казали: дявол (сатана) не се изгонва с дявол, но само в общение с Бога.

Търсенето на помощ от баячи и гледачи е голям грях, който трябва да се изповяда преди да се приеме св.Причастие. Баячите, гледачите и хората, които ходят при тях, според 61 правило на VI Вселенски събор се отлъчват от св. Причастие, което означава от Църквата, а тези, които и след отлъчването не искат да се покаят, се анатемосват. 61 правило на VI Вселенски Събор гласи: “Тези, които се обръщат към гадатели или към така наречените стоначалници и др. подобни, за да разберат от тях онова, което тези ще им открият, по силата на по-раншните определения на отците за тях, нека подлежат на правилото, което определя 6-годишно отлъчване от св. Причастие. На същото наказание  трябва да полежат и тези, които водят мечки или други животни за забави и съблазни на неуките хора и които предсказват сполука, съдба, родословие и много други подобни неща. А така наречените облакогонители, баячи, поставачи на амулети (талисмани) и гадатели, които остават упорити в това и не искат да се отвърнат и откъснат от тези вредни (кой знае откъде измислени) неща, отлъчваме съвсем да се изгонят от Църквата, както и повеляват светите правила: “ Какво общо има светлината с тъмнината?” или: “Какъв е делът на верния с неверния?” или: “Какво общо има между Христа и дявола?”

Един народен, (зависи от случая) до голяма степен магичен и идолопоклоннически обичай е курбанът. Курбанът, извършен при освещаване на къща, когато основите се попръскват с кръв от заклано животно и в тях се слага глава от него, представлява ритуал, който се прави под влияние на дявола. И тогава, при този нечестив обред, си внасяме дявола в собствения дом. Корбанът пък, принесен на храмова слава (храмов празник), може да има и положително значение в зависимост от това как ще се разбере. Когато корбанът се подготвя и раздава за подкрепа на гостите (на богомолния народ), който на храмовия празник често идва и от далече, което означава, че основният мотив е братолюбието, гостоприемството – тогава всичко е наред. Само трябва да се внимава да не се прави в сряда или петък или в период, когато се пости. И в манастирите е забранено колене на курбан, а и според Преданието на Църквата и манастирския типик (устав) в манастирите не се яде месо. Ако колите курбан с цел да принесете жертва на Бога за здраве и успех в живота, за да ви пази Господ от несполуки – участвате в магичен, идолопоклоннически ритуал. Този начин не е съгласен с учението и Преданието на Православната църква. Ако при това нарушите и определения от св. Църква пост (ако колите и ядете курбан  в сряда или петък или в някой друг постен период), тогава грехът е още по-голям.

Бог-Отец приема само една жертва – кръстната жертва на Неговия Единороден Син, принесена за спасението на всеки човек, която е цялостна и съвършена жертва. Нашето участие в тази веднъж завинаги принесена жертва  се осъществява в светата Литургия на Църквата, чрез постоянното принасяне на нашата словесна и безкръвна жертва (Светите Дарове) и чрез причастяването с Тялото и Кръвта Христови. Нашият пост, молитвата, любовта към Бога и към всеки човек е жертвата, която Бог иска преди всичко от нас. Тази жертва принасяме с принасянето на Светите Дарове. Св.Литургия (Евхаристия) на Църквата е извор и пълнота и мярка на нашата вяра и на целокупния ни живот. Затова в Православната църква никога не принасяме на Бога кръвни жертви, не Му принасяме чужда кръв, защото така бихме показали, че презираме жертвата на Неговия Единороден Син и бихме направили огромен грях. Единствената кръвна жертва, която би била угодна на Бога е нашата собствена кръв, принесена в защита на православната вяра и Църква.

Друг демонски обичай, който най-често придружава курбана, е рязането на ухо от животното (агнето), което се принася и “помазване” на присъстващите с кръвта от отрязаното ухо; или обикаляне с агнето около храма, неговото внасяне вътре и довеждането му “да се поклони” и “да целува” иконата и др. такива.

Има и някои други подобни действия, на които православният свещеник трябва да обръща внимание и да просвещава народа. Да спира, а не да участва в същите действия, губейки при това душата си.

И суеверието е една от проявите на магичния подход към живота. Неопитният в духовния живот човек лесно приема демонските помисли и изкривени учения и, съгласявайки се с тях, попада под действието на дявола. Например, младите се страхуват да се венчават във високосна година, а не се страхуват, когато при венчанието, искайки да избегнат високосната година, нарушават църковния пост. Така хората обръщат внимание на високосни години, на пълна месечина, на черни котки, на нечетни числа и на какво ли не друго. Мнозина на парастас (помен за починали) или на празника Св.Дух чакат да се появи във виното ликът  на покойника. Също така изграждат цяла една система от забрани – не докосвай; не преминавай; не стъпвай; не целувай; не казвай; не поглеждай; не се обръщай; не се срещай и др. По този начин човек поробва духа си, живеейки противно на здравата духовност и набожност. Суеверието се появява там, където няма истински здрава вяра и живот в Бога.

Много честа проява на нездрав “духовен” живот са и хороскопите, и призоваването на духове. Много пъти имах възможност да слушам за това по време на Св.Тайнство Изповед.

За сънищата пък ни поучава един от най-големите аскетически писатели и св. отци на Църквата – св. Йоан Синайски (Лествичник), който казва: “Демоните на суетата са пророци в съня, като със своето лукавство според определени знаци заключават какво ще се случи, но откриват това отнапред, та ние да се възхитим, когато видението в съня ще се изпълни в действителност, при което започваме да мислим високо за себе си – като да сме вече близо до дара на виждането. Такъв човек често става пророк в очите на тези, които вярват на демона; а за тези, които презират демона, тълкувателят на сънищата е лъжец. Като дух, демонът гледа какво се случва във въздушното пространство и като забележи например, че някой умира, на лековерните това им го предсказва като сън. Впрочем демоните нищо не знаят за бъдещето от предзнание. И лекарите са в състояние да ни предскажат смърт.

Демоните често се преобразяват като светъл ангел, приемайки образ на мъченик и в съня ни представят като да отиваме при тях. А когато се събудим ни изпълват с “радост” и гордост. Ако бъдеш обхванат от такова чувство, нека това ти послужи като знак за измама. Когато се явяват ангели, те ни показват вечните мъки, Страшния съд и изгонването от Царството Божие. Тези, които сънуват такъв сън, биват изпълнени с трепет и смирение.  Ако започнем да се покоряваме на демоните в съня, те ще ни се присмиват и докато сме будни. Човек, който вярва на съновидения, изцяло е неопитен. Мъдър пък е този, който изобщо не им вярва.

Случва се и злоупотреба от някои хора, познати като “служители в църквите”. Тези понякога разказват, че на сън им се явява “светец”, който им казва какво да направят. Те дават своите погрешни съвети, тълкувания и услуги на хора, които от някаква мъка или нужда за пръв път дохождат в Църква.

Да обобщим: хората, които посещават баячи и гледачи, които принасят курбан, които вярват в сънища и в суеверия, са закърмени с един друг дух и често се намират в състояние на непослушание към своя епископ, а извън благодатното общение с него няма Църква, нито живот в Бога, нито спасение.
Струмишки митрополит Наум