Да споделя и аз за 1-во и 2-ро.
С първото го имаше стреса от "новото", но пък не ми е боледувала до 1г.4м. Спеше по цяла нощ, не се будеше, не пищеше. Коликите ги минахме тежко, но пък за 2 седмици. Беше кротко детенце и сутрин излизах в 10ч, вечер мъжа ми след работа идваше да ни вземе директно от парка към 17ч и стояхме тримата заедно до 20ч. Лятото разбира се. Ако не сме висели цял ден в парка, вечер (пак само лятото) я изкъпвах, нахранвах и излизахме с количката късно вечерта. Тя си заспиваше, а ние щастливо и безпроблемно си хапвахме на близко заведение без музика и шум. Прибирахме се и след 00ч, само я премествах и преобличах спяща.
С малкия .... рееев...реееев...рееев. Друго не помня! Мозъка ми беше дал на късо от това зацикляне. До 7ми месец само рев. Не можеше да се разхождаме вечер, защото при преместване в леглото се будеше. При най-малкото побутване, дори одеалцето да му подгъна - будеше се. Будеше се и по 3 пъти на нощ да яде... през останалото време пак не спеше ...ревеше. По-точно врещеше с пълна сила. Започна да боледува от 3 месечен, естествено заразен от кака си. Наскоро попаднах на записки, температура над 38.5С на 3 месеца, тогава тичахме в 2ч през нощта до спешен кабинет да го прегледат. Когато извеждах каката и него, тя тъкмо се заиграе, дребното ревне в количката и по спешност ги товарех и карах обратно към къщи под активния гласовит съпровод на бебо. Чак сега на 3г. започвам да излизам от целия ужас. Щом проходи започна да бяга от мен и да го гоня в паника по паркове и улици. Много труден.
Явно водещ е темперамента на детето, не само поредността. Ако имам 3-то и е здраво, предполагам ще се насладя на всичко, за което говори Rika. т.е. знание плюс увереност. Но мисля, че и с Али се насладих ... имам прекрасни спомени.