Православието като начин на живот 2

  • 28 784
  • 744
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 1 273
Симпатикония, в книгата на о. Висарион пишеше за нещата, които споменаваш.

Жени, има много материали в началната част, вкл. неговата книга, поради което ми се видя, че е добре оформена.

# 706
  • Мнения: 363
Здравейте, споделям една статия с Вас, защото многоооо ми хареса:-)

http://pravoslaven-sviat.org/2014/01/22/%D0%B6%D0%B0%D0%B6%D0%B4 … %BE-%D0%B1%D0%B8/

# 707
  • София
  • Мнения: 7 972
Здравейте, има някакви обичаи или суеверия които близките след погребение на близък спазват, например: покриват огледала, не перат, не се мият със сапун, не метат и други подобни. Имат ли някаква връзка с християнството
Не. Това са суеверия.

Може да са суеверия, но не са напълно лишени от смисъл, или поне аз намирам някакъв смисъл в тях. Друг е въпросът, че в повечето случаи те се изпълняват стриктно или от суеверен страх или от страха "какво ще кажат хората". Обикновено всички ритуални действия  са свързани пряко с траура, който трябва да спазват близките на починалия. Те не би трябвало да са задължителни, а да са естествено следствие от скръбта по загубата на близкия човек.

Обикновено в дома на семейството на починал човек не се гледа телевизия, не се свири на пиано и не се слуша весела музика. Всички се обиличат в по-тъмни дрехи, някъде дори е прието мъжете не се бръснат първите 40 дни, а жените - съответно не се гримират силно, не се гиздят много, семейството не ходи по светски събирания - театри, опера, по гости  и т.н.

Покриването на огледалата може да бъде и израз на това, че сме се потопили в скръбта и сме се отказали временно от суетата на света, защото който скърби и се моли, едва ли ще седне да се взира постоянно в отражението си в огледалото, да се гримира и да се гизди с дрехи. То за какво друго служи огледалото, ако не за този род суетни привички. В манастирите огледалата също не са на особена почит, а където ги има, са обикновено скрити в шкаф (за да не увличат монасите в излишна суета).

По време на траура или поне първите няколко дни не се пере, не се чисти и общо взето не се извършват обичайните ежедневни дела, за да не се отвлича вниманието на близките от молитвата или мисълта за починалия (това е вид уважение към него). Като се замисля, в нашата православна традиция и за траур и за празник забраните са еднакви Grinning. Смисълът е в това, човек да се оттърси от ежедневните си привички и да се отдаде молитвено или на радостта или на скръбта.

Показния траур е фалшив, лицемерен, вреден и ненужен. Траура е вътрешно чувство, а не показване на определени неща. Показния траур е особено вреден в малките градове, където действа строго и безпардонно принципа „Какво ще каже тетка Мара ?“. Мои съседи, с години тя го прави на маймуна, ходи с чужди мъже, обиждаше го, крадеше го, а като почина се облаче в черно отгоре до долу като монахиня и тръгна да ми ходи като невестулка. Споделила с жена ми, че била много загубила, па много съжалявала, па не знам какво си. Хайде моля. Да ме уважава докато съм жив, после и черни тюфлеци да си върже на кръста се е тая.

# 708
  • Мнения: 1 110
Жени, има много материали в началната част, вкл. неговата книга, поради което ми се видя, че е добре оформена.

Гузен негонен бяга  Laughing, те ти я приказката в действие Grinning. Извинявай  bouquet, не съм съвсем в кондиция последните няколко месеца.

дядо хаджия, до човека си е - дали ще е на село или в града, все ще се намери някой, който да се безпокои какво ще каже този или онзи. А показната скръб (то не е точно скръб, а нещо като театър) е ужасно отблъскваща гледка.

# 709
  • София
  • Мнения: 565
Траура е вътрешно чувство, а не показване на определени неща.

 Точно това ми каза отеца, когато баща ми почина и го попитах какво да правя. Всъщност, в този момент нито ти се пере, нито ти се чисти, нито ти се гледа телевизия, пък камо ли да слушаш весела и силна музика. Но да накарам децата или мъжа ми да не гледат телевизия... Щом не го чувстват така, не мога да ги накарам насила. Само да е малко по- тихичко.

 petiasd, благодаря за статията.

# 710
  • Мнения: 1 273
Гузен негонен бяга  Laughing, те ти я приказката в действие Grinning. Извинявай  bouquet
Hug

 

# 711
  • Мнения: 2 545
Симпатикония, в книгата на о. Висарион пишеше за нещата, които споменаваш.

Не съм я чела много задълбочено  Embarassed
Освен това съм убедена, че тази книжка няма да изкорени суеверията. Те няма да изчезнат като с магическа пръчка само от това, че сме посочили с пръст "провиненията" или сме казали - "не е правилно да се прави така". Човешката душа е фина материя и в нея не трябва да се пипа грубо, а внимателно, с чувство за такт. Не можеш да постигнеш добро, ако причиниш болка или нараниш някого. Убедена съм, че широкото разпространение на суеверието сред народа в повечето случаи говори лошо за самото духовенство и неговата работа (или по-скоро липсата на такава) сред хората.

Сещам се за един случай, който е много показателен за това, което се опитвам да кажа.
Скрит текст:
Това се случи по време на помена на един известен архиерей.
Присъстваха много духовници, общественици и не на последно място опечалените роднини. Поменът по право се отслужва винаги от архиереят - наследник на овдовялата епархия.

И какво се случи...
Знаете, че на панихида се принасят главно хляб, вино и жито. За нашият народ обаче е нещо обичайно да пренесе на помена цяла трапеза. Не е въпрос само на показност, защото смисълът на поменната трапеза е, че тя се раздава като милостиня за душата на починалия.

Та съответната маса за помена беше отрупана и с много неща - плодове, бисквити, сладки, пити и т.н. Близо до нея бяха застанали близките на починалия, повечето от които бяха хора на преклонна възраст. И очудващо за всички сред това множество хора се извиси гласът на новия митрополит, който каза на роднините "Да се  махне оттук тази сергия и да останат само хляб, вино и жито". Казано грубо, заповеднически и без право на възражения. Онемях и успях само да наведа глава. Не мога да си представя какво са почувствали тези скромни и бедни селски хора.

Не можем да поправяме злото със зло... Не можем да учим ближния без да го обичаме и да му състрадаваме. По-скоро ще го отблъснем. Самата аз да си призная в този момент ... намразих каноните, не за друго, а заради "правоправящия" митрополит.

Последна редакция: ср, 22 яну 2014, 23:46 от simpatikonia

# 712
  • Мнения: 1 273
Симпатикония, добре казано: човешката душа е фина материя.

Последна редакция: сб, 25 яну 2014, 15:55 от hjkl;

# 713
  • Мнения: 363
simpatikonia,
Симпатикония, добре казано.
, да много добре казано. И за съжаление се случва по всякакви поводи в много храмове.
 да досадя с поредният линк, но много ми хареса
http://pravoslaven-sviat.org/2014/01/23/blagochestie-srehty-logika/

# 714
  • София
  • Мнения: 7 972
Предполага се, че точно на помена на един архиейерей се очаква да се спазят каноните на православната църква Затова аз пък не съм толкова против реакцията на епископа, най-малкото защото този помен сто на сто е организиран от самата епархия и съответните свещеници.

Много често за да се предпазим от не знам какво си, па да не предизвикаме не знам какво си и т.н. правим сериозни компромиси в църковния ни живот. И от там тези компромиси се насаждат и стават нещо като правила.

Аз например никога не съм разбирал цялата тази тегавост на помените. Да ходиш да събираш митинги на гроба (и то обърнете внимание понякога хората са отишли от неудобство след сума ти подканяния и увещания), да правиш шведски маси и т.н. това ще ме извинявате не само, че не е помен ами е поругаване паметта на починалия.

Първо душите на умрелите не обитават техните гробове. Второ те не се нуждаят от никаква земна и материална храна. Трето раздаването е за бедните и нуждаещите се, а тях понякога дори ги няма по време на това раздаване.

Та така, че до известна степен одобрявам действията на въпросния епископ, защото наистина от някъде трябва да се започне и пак повтарям да се въвежда ред в църковния живот.

# 715
  • Мнения: 2 545
Дядо хаджия, позволи ми в случая да не се съглася с теб.

Добре познавам каноните и не одобрявам тяхното нарушаване. Нека не бъда разбирана погрешно.
Близките не са нарушили каноните - принесли са хляб, вино и жито. Донесли са дори повече неща. Просто архиереят трябваше да подходи човешки и внимателно към тях. Не случайно подчертах, че повечето от тях бяха възрастни хора. Уважението към тях (още повече, че те са опечалени) стои над всички канони, защото любовта е над всички заповеди.

Можеше да им каже с две думи, че най-важни за един помен са тъкмо хлябът, виното и елеят. Може да им каже и няколко думи за символиката свързана с тях. После да ги помоли да ги сложат на отделна масичка пред него, а останалата храна да освети по-късно. Така хем щеше да ги научи на нещо, което те може би не знаят, хем щеше да устрои нещата по канона. Изобщо какво пречи на духовниците при всеки удобен случай да обясняват и учат? Специално пък за епископите това е главната им задача, както ап. Павел казва - апостолите не са пратени да кръщават (т.е да извършват свещенодействията и требите), а да проповядват словото. Грозно е да виждаме как един или друг епископ угодничи пред силните на деня (власт-имащи и пари-имащи), а е груб и високомерен пред обикновените хора. А ако епископите не знаят как трябва да постъпват - да четат Евангелието, там имат истински пример за това как Христос се е отнасял към по-малките Си братя.

# 716
  • София
  • Мнения: 7 972
Дядо хаджия, позволи ми в случая да не се съглася с теб.

Добре познавам каноните и не одобрявам тяхното нарушаване. Нека не бъда разбирана погрешно.
Близките не са нарушили каноните - принесли са хляб, вино и жито. Донесли са дори повече неща. Просто архиереят трябваше да подходи човешки и внимателно към тях. Не случайно подчертах, че повечето от тях бяха възрастни хора. Уважението към тях (още повече, че те са опечалени) стои над всички канони, защото любовта е над всички заповеди.

Можеше да им каже с две думи, че най-важни за един помен са тъкмо хлябът, виното и елеят. Може да им каже и няколко думи за символиката свързана с тях. После да ги помоли да ги сложат на отделна масичка пред него, а останалата храна да освети по-късно. Така хем щеше да ги научи на нещо, което те може би не знаят, хем щеше да устрои нещата по канона. Изобщо какво пречи на духовниците при всеки удобен случай да обясняват и учат? Специално пък за епископите това е главната им задача, както ап. Павел казва - апостолите не са пратени да кръщават (т.е да извършват свещенодействията и требите), а да проповядват словото. Грозно е да виждаме как един или друг епископ угодничи пред силните на деня (власт-имащи и пари-имащи), а е груб и високомерен пред обикновените хора. А ако епископите не знаят как трябва да постъпват - да четат Евангелието, там имат истински пример за това как Христос се е отнасял към по-малките Си братя.

За подхода си права и тук спор няма.

# 717
  • Мнения: 1 273
След написаното напоследък си мислех за оскъдната любов между нас. И за това как Адам обвинил Ева (и Създателя ѝ), а Ева обвинила змията.

# 718
  • Мнения: 2 545
Така е. Лошото е, че все забравяме, че Христос е жив пример за това какви трябва да бъдем и как да постъпваме един към друг.

Понякога така сме "залепнали" за каноните, че ги издигаме в култ, сякаш от тях идва спасението. В древност и иудеите били привързани към буквалното спазване на Мойсеевия закон, но видяхме докъде стигнаха - да обвиняват Христос, че е изцерил техен събрат в съботен ден.

Защо толкова бързо забравяме, че любовта е главната заповед? Може би защото е по-лесно да се спази канона, отколкото да направиш нещо повече от него и после да поемеш риска да те замерят с камъни "ревнителите". Но пък любовта може да понесе всичко, стига да е истинска, а не лицемерна.

# 719
  • където мечтите се сбъдват
  • Мнения: 790
Може ли да предложа и аз тема,която да обсъдим някой път?"Християнското семейство и ролята на жената и мъжа в брака."

Общи условия

Активация на акаунт