Двойка във втори клас и изобщо за оценките

  Абсолютно

Аз си признавам, че казусът беше непознат за мен, изобщо не знаех, че има такава практика. И ако синът ми беше получил такава двойка, също щях да питам какъв е случаят. В питането няма лошо. Затова сме хора - като не знаем или не сме сигурни в нещо, питаме.
Сигурна съм, че за доста хора темата е била полезна.

Да си предадеш тетрадката при поискване от учител не е кой знае колко сложно. Все пак говорим за деца, които са ученици вече втора година. Предполага се, че имат и поне година предучилищна подготовка. Едва ли им събират тетрадките за първи път. А и само едно не е предало. Другите са разбрали и са предали.
Драмите често идват не от самата оценка, а от родителската реакция. Детето би се почувствало по един начин, ако родителят без излишно вайкане и тюхкане  спокойно му обясни защо е получило слаба оценка и как да избегне в бъдеще подобни ситуации и по друг - ако реакцията е " Как можа? Ти ли си най-глупавият ( най-смотаният, най-разсеяният...) от сега ли ще ми влачиш двойки? и т.н.

Ах, жива да не бях. Ми дай под похлупак да ги сложим тези деца и да ги държим така до 12 клас. Ама после в живота какво ще стане?
Не я разбирам тази нова мода с тази перманентна фобия да не се нанесяла травма на детето. Ама те после затова стават такива неконтролируеми и изоглавени - от криворазбрана защита на чувствата. Светът не е за чувствителни души и училището е времето, когато децата могат да научат това без сериозни последици. В края на краищата говорим за една текуща двойка, не за края на света.

С това съм съгласна, точно това исках да кажа! 
На мен пък ми се струва неуместно изобщо да ходи майката да пита, понеже така снема отговорността от детето и рискува да попадне в ролята на арбитър, който да отсъжда едва ли не права ли е била учителката или не. А също със самото си ходене тя поставя под въпрос авторитета на учителката и нейните решения. Отделно, че извежда на преден план пред детето оценките като нещо кой знае колко значимо.
Точно!...

Искам да вкарам няколко уточнения, защото виждам, че освен общата тема за двойките по принцип, методи, практика и др. се обсъжда и конкретния случай.

1. НЕ СЪМ се разправяла с учителката. Беше номален разговор, за който синът ми естествено не разбра. Както писах по-рано  и ще продължа да го правя и занапред по две причини: първо, защото смяам, че там е тяхното царство, както в моя офис е моето и децата трябва да уважават учителите, независимо какви са. И второ, защото аз не съм педагог и не се меся в работата на хората, когато не я разбирам. И хабер си нямам как  да възпитавам и обучавам 25 деца и не знам кое е правилно и кое не. Затова се допитах до вас. Може да имам мнение за конкретен случай, но не и за методиката.

2. Така нареченото контролно или входно ниво не е на отделен лист както винаги досега са ги правили, а е в тетрадката, в която правят диктовки в час. Вероятно това го е заблудило, защото тетрадките не се проверяват всеки път. Той е наясно от първи клас, че контролни се предават за проверка и оценка.
3. Получената двойка не е драматизирана вкъщи. Не съм с болни родителски амбиции за отличен успех.
4. Същата двойка обаче е обсъдена, критикувана е причината, поради която е получена и детето си е получило  "лекцията"  за това, че не е внимавало какво се очаква от него и не е слушало какво говори госпожата.  

Не толерирам разсеяността. Напротив - боря се с нея колкото ми стигат силите. Във всякакви ситуации. Но моето лично мнение, като човек не-педагог и като човек, който също е бил в първи, втори и трети клас е, че първият учител е този, който ще накара едно дете да се стреми към нови знания или ще го смачка.

И в този ред на мисли-една двойка няма как да го смачка. Че и две.
Успех!

Моите да, за Вашите незнам.А какви ще станат- живота ще покаже.Всеки има право на мнение както  и гледна точка за възпитание на деца без да дава квалификации за чуждите.

Ако има малко желание да се реши дилемата, г-жата може да започне да събира такива контролни.
Или да каже три деца да съберат от редиците.

Не е рядкост учителят да не даде на децата пълния набор инструкции във времето в което е "Овластен" и има вниманието им.
Един подобрен пример е даването на домашно след думите "Свободни сте."
Това е пълна липса на професионализъм - даже не като чуител, а като човек отговорен да информира.
Недопустимо е. Не е лошо учителят да получи няколко забележки. Ако се налага и от шеф. Обикновено един родител стига, но написаното не ми говори за такава ситуация.

За теста се е получило подобно нещо вероятно. Лошото е, че няма идея какво става.
А обясненията защо е писала и тя двойки говорят за пълна липса на желание да си върши нейната работа и търсене на възможност за нарочване на черни овци. Добронамереност няма. А това е вредно дори при обучение на възрастни. С деца е абсолютно недопустими.

ПП. Подписвала съм 2 във втори клас. На домашно дадено в ден когато детето отсъства. Нямаше идея за него защото никой не ни каза /и аз питах майки, и то деца/, въпреки питанията. Оказа се, че и децата не са разбрали... Почерпих /детето/за първа двойка. Обясних, какво се е случило, че няма вина и че за втора няма да черпя.
Лошото е че децата имат остро чувство за справедливост и трупат гняв. Ако това преодолеете д детето, другото са глупости. Ще я изтърпи г-жата...

А как да се информира без да пита?
Едва ли този разговор се е провел пред детето, освен това е ставало дума за друг учител. Какъв авторитет, какви 5 лева?
За мен проблем би била неяснотата върху критериите за оценяване. Ако в началото на годината госпожите са разяснили методите на оценяване (при нас имаше за три пъти без домашно - двойка) - ще се съобрази детето, ще му обясня какво се изисква от него и какви са последствията, ако не го спази.
Ако знам за какво е написана дадена оценка - няма проблем. В случая майката е отишла да провери дали действително е поставена за непредаването на контролното. Понеже до сега не съм се сблъсквала с подобно нещо, аз също се учудих.

Оценката е значима до толкова, ако се знае какво стои зад нея. Отделно всеки родител и всяко дете интерпретират оценките по съвсем различни начини.

Мейвис, постъпила си както си сметнала за правилно!  
Ние тук можем само да изкажем мнение и все пак да гледаме и принципно на нещата, понеже отстрани винаги е по-лесно.  
Но не можем да моделираме света така, че да пасне на нашите деца. По-разумно ми се струва да направим така, че нито еди-коя си учителка, нито няколко двойки да могат да ги пречупят.
А според мен отношението към училището, към ученето и към всичко, свързано с него, тръгва още от вкъщи, от първите 7 години, а не от първата учителка. Колкото и тревиално да звучи!Казвам го от личен опит като дете, възпитано в любов към ученето и в уважение към учителите! И имало многооо скучна учителка в 1-ви клас, която само се чудеше от кой родител какво да измуфти...
vesi1, и все пак на мен ми е интересно какво ще стане, ако има следващ и по-следващ път, в който майката не е наясно защо детето й е получило дадена оценка и не е съгласна с нея...Питам съвсем добронамерено, да не се тълкува като заяждане, моля!  

Оценката трябва да е ясна. На каква основа е - какъв материал, какви постижения и липси я образуват.
Първо за детето - защото то учи. И после за родителят защото той отговаря за него и подписва. Редно е да знае какво подписва.  Затова е ОК да се говори с учител и това НЕ оспорва авторитета му. Ако е допуснал неяснота и родителят го потърси, това е от уважение към учителят.

Има и друга плоскост - пазенето на авторите на учителя по подразбиране и на всяка цена.
Подпомагам изграждането на авторитета му, но усещането че е само човек също го пазя.
Не правя гимнастики за да запазя авторитет даден по право заради професията, който той самия съсипва методично.
В такива случай обяснявам кой как е постъпил. Помагам на детето да не съди учителя си и да преодолява проблемите които той създава без да трупа обида или гняв. Но не му обяснявам как учителят е прав. Няма как ако не е.

Така е. Децата свикват с правилата в клас до около третата седмица на 1 клас. Ако някой не го направи, трябва да му се обърне повече внимание. Във 2 клас нещата вече са ясни. Друг е въпросът, че за някои родители и в 12 клас децата са мънички и не трябва да им се създават неудобства.

Горното е вярно ако са чули.
Иначе не. Ако детето е дъното на стаята това се лсучва трудно, ако учителят се е сетил по-късно.
Изобщо в един проблем има две страни:
1. учителят да каже когато трябв аи да събере по подходящ начин.
2. детето да внимава
И учителят е човекът с контрола, той трябва да внимава повече.

Или не й е обяснено, както трябва, или майката е тъпа. Не е лошо и на децата да се обяснява защо са оценени по даден начин. Те също разбират.

В нашето семейство се насажда неглижиране към оценките. По ред лични причини. Но големия, много добре осъзнава и се самокритикува, когато е много ниска. Т.е. оценяването и самооценката, която произтича от него е нещо много персонално и трудно би могло да бъде обобщено какво би станало.

Oт начина, по който е разказано в началото, аз оставам с усещането, че на детето е обяснена оценката, то е било наясно, обяснило е и вкъщи. Авторката не спомена, детето да е смачкано и подтиснато от въпросната двойка, заради непредаденото поради разсеяност или друго контролно.
Съвет към авторката-хубаво и правилно, че си се поинтересувала, но не насаждай вторачване в оценката.