Публикувана: 23 ноем. 2013, 02:20 ч.
Последно мнение: 24 апр. 2014, 17:02 ч.

Щастлив татко...

30 873
72
1

# 30 27 ноем. 2013, 22:03 ч.

Мнения: 2

"Северина", чувства има, но съм достатъчно предпазлива към нещата принципно а и прекалено много мисля винаги...По - скоро биха се доразвили чувствата, отколкото обратното но това само времето ще покаже...

Дали ще изгледам още едно дете сама съвсем не ме плаши, въпреки материалните трудности...Въпроса е, че предпочитам една добра семейна среда за детето. При положение, че таткото е в състояние да се грижи, има желание, добър човек е и иска дете, не виждам защо супер егоцентрично да лиша и него и детето един от друг....казвам - ако са нормални отношения..ако не са - пътища много, всеки има свободата да избере своя Simple Smile

Иначе и аз съм от жените, които все по - често се замислят, че съжителството с мъж е тегава работа Simple Smile

Но....ще опитам, пък каквото сабя покаже.

# 31 27 ноем. 2013, 22:39 ч.

Мнения: 2

ЗАНДАЛИ,
Ето това е същността на проблема - не стигам до корена на себеусещането си към момента....четох малко разни неща...знам, че нямам много време, но съм си дала една седмица да не мисля за това ( много трудно ми се получава) и след това се надявам да имам решението....в крайна сметка каквото и да е то света няма да се свърши както се казва - и в двата случая ще си поема последствията, но....в случай на аборт ще са " последствия" според мен...в другия случай - опит за ново начало, към по - добро : )

# 32 28 ноем. 2013, 00:36 ч.

Мнения: 2 650

Ох,това усещане за вина и за правилност са ми толкова познати. Спри ако можеш! И това време, което си си дала, нека да бъде само твое,без чуждо присъствие във всеки смисъл. Имаш важно решение да вземеш и каквото и да е то е ще е доброто за теб.. Ти сама можеш да направиш избор дали да бъдеш с този мъж, дали да имаш това дете или не, каквото и да решиш ще си права,защото това е твоят живот - ти си му диригента, каквото и да говорят хората за редно, нередно,трябване и предпазване, не е просто, но ако можеш игнорирай тези неща и каквото усетиш за правилно - правилно ще е!

# 33 28 ноем. 2013, 16:03 ч.

Мнения: 1 136

Според мен имаш достатъчно сериозни основания да се колебаеш какво решение да вземеш:
1. Бащата - добър , приятен , грижовен човек НО ти никъде досега твърдо не си заявила че го обичаш - аз не мога да живея в такава атмосфера и определено партньора ми ще го усети , тогава той ще е в дилемата да си тръгне или не . Мислиш че имаш право да поставяш хората в трудни ситуации само защото ти не си била достатъчно решителна- бащата може да преживее отсъствието без проблем , но детето , то е и НЕГОВО не само ТВОЕ.
Аз не бих родила в тази ситуация , ако желая детето ще кажа ясно и точно какви са ми плановете за в бъдеще и решението се взема от двамата.

# 34 30 ноем. 2013, 08:58 ч.

Мнения: 2 530

Аз съм съгласна с мнението на Mamacita Bandida, че съвместното съжителство или брак не означават любов с фанфари, звънчета и захаросани сърчица. От позицията на 19 годишно съжителство, ще ти кажа, че пеперудите в стомаха отминават - има няма към 4-5 година. И ако след това няма уважение и доверие, които нямат нищо общо с любовта "човекът до мен е целия ми свят", то всичко отива по дяволите.

Интересно ми е таткото на колко години е? Ако е към 40 - т.е. почти изспуснал влака за собствено семейство и деца, определено ще бъде добър баща.

# 35 30 ноем. 2013, 10:43 ч.

Мнения: 2

Към 40 - те е, аз също смятам, че ще бъде добър баща Simple Smile

Странното е, че преди да забременея исках много още едно дете, в момента в който забременях сякаш не искам и да си помисля за бебе. Не искам да се разделям с човека до мен. Има много неща, който ценя в него...не знам какви чувства изпитвам точно към него но знам, че не искам да се разделяме... С две думи, откакто забременях в главата ми е пълна каша, което, повярвайте ми, много ама много ме мъчи...сънувам кощмари, страхувам се...дразня се от всяко нещо, от всяко докосване.....и се чудя доколко може да се отдаде това на хормоните и бременноста.....ужасно е....
Мисля си, че ако оставя бебето, когато го родя всичко ще си дойде на мястото..но няма как да знам дали няма да е обратния вариант....и доколко това зависи от мислите в главата ми....

# 36 30 ноем. 2013, 15:14 ч.

Мнения: 2 530

Според мен влизаш в излишни филми, я се наслаждавай на бременноста и живота.

Само внимавай в избора си на новия татко, явно е че веднъж вече си се парила. Да не се и окаже няой татко-рокер, футболист или пр. , който след раждането на бебето, ще те остави в къщи с две деца и ще си гони неговите лични занимания без отговорност.

# 37 30 ноем. 2013, 18:18 ч.

София
Мнения: 6 477

Цитат на: storm76 в сб, 30 ное 2013, 08:58

Да, де, ама от самото начало ако няма фанфари, то след 4-5 години какво остава? newsm78

Мисля, че авторката трябва добре да помисли иска ли това дете и има ли сили да го отгледа.

# 38 30 ноем. 2013, 18:44 ч.

Мнения: 2 530

Ако няма от начало фанфари, а уважение и доверие, могат да изкарат и "до като смъртта ги раздели". Лично аз не вярвам , че само съжителството с този, който е the one and the only е това, което би се доказало във времето и пространството. Напротив - точно от такива бракове след това се получават най-италианските разводи. Последният пример за това е бракът на моята най-добра приятелка - след безумна любов, споделена и от двете страни, съвместно хоби, 20 годишен брак и 2 деца, нейната половинка реши, че е "време да открие себе си" чрез нова любовница...

# 39 30 ноем. 2013, 18:58 ч.

София
Мнения: 6 477

А, кризата на средната възраст и откриването на себе си се случва независимо дали е имало фанфари или не. Виждала съм го и в двата случая. Но по-скоро авторката може след години да реши, че иска преоткриване и големи емоции и тогава би станало малко сложничко.
И изобщо си зависи от човека - някои искат да е със сребърните звънчета и хиляди слънца, други биха приели по-прагматична връзка и семейство с по-малко емоции. Та всеки трябва да реши за себе си как е най-добре.

# 40 1 дек. 2013, 08:05 ч.

София
Мнения: 4 349

Цитат на: Mamacita Bandida в пн, 25 ное 2013, 10:24

Ще те изненадам, но бракът не е въпрос на силни чувства-
а е въпрос на силни действия.

Раждането на дете е много хубаво действие.

Това с чувствата е модерна измислица, затвърдена от филми и сериали.

е това е супер казано

# 41 1 дек. 2013, 16:32 ч.

София
Мнения: 929

Ще се изкажа и аз в тази тема. Мнението ми може за някои да е крайно, но все пак ще го споделя.
Авторке, ти май не знаеш какво точно искаш. Хем пишеш, че желаеш още едно дете, хем не знаеш искаш ли го ТОВА, ДЕТО Е СЕГА В УТРОБАТА ТИ. Ама чакай малко бе, жена! Това е живо същество, с биещо сърце, което утре ще стане личност, ще ходи, ще говори, ще обича, как така се чудиш да го махнеш ли, да го оставиш ли... ooooh!

Децата са богатство, не са някакви си вещи, които като решиш, че вече не ги искаш ги изхвърляш! Като не си сигурна в чувствата си към този човек защо изобщо сте правили секс без предпазни средства? Даже защо изобщо сте правили секс? И сега като детето е факт - ами не знам, ами този мъж ли е моят, ами..... Ами то за това БГ е на първо място по аборти!

# 42 1 дек. 2013, 16:43 ч.

София
Мнения: 6 477

Е, не споделям чак такива крайни мнения за аборта. Като се е случило вече, случило се е. По-добре бъдещата майка да прецени иска ли това бъдещо бебе или не. Щото ако е не - какво правим? Ще бъде едно много щастливо дете, нежелано от родителите си? Не виждам никакъв смисъл. А приказки от рода - ти го роди, пък после ще го заобичаш са направо опасни!

# 43 1 дек. 2013, 17:54 ч.

София
Мнения: 929

Да, ама пак ще се повторя, че детето не е някаква вещ, която изведнъж преценяш, че не искаш. А някой пита ли го детето дали иска да бъде абортирано от майка му?