Ivka Nikolova честита радост! Да е жива и здрава малката принцеса!
Някой беше писал, че ходи по няколко пъти по голяма нужда, а преди не е било така. Е, при мен също беше така. Няколко дни преди раждането започнах да ходя по 2-3-4 пъти. След това разбрах, че това е един от признаците за скорошно раждане.
Ето как се случиха накратко нещата при мен. В неделя на 1.12 бяхме на гости при моите родители. Още сутринта ме заболя стомах и малко ми се повръщаше. Полежах час-два и всичко отмина. Вечерта си лягаме, гледах ТВ до към 12 и съм заспала. В 1 и 30 се събуждам, за да отида до WC. И там изненада - червеникава течност (пълна ежедневна превръзка). Седи си и се чудя - това ли е, не е ли. Поизмих се, обръснах се колкото успях. Събудих ММ и му казвам : "Хайде да те водя на разходка". Горкият подскочи като попарен. Облече се за 1 мин, взе багажа и вика "Хайде, готов съм". Аз полуоблечена и боса го гледам и като ме напуши един смях. Показвам му босите си крака, той гледа и не се усеща. Как да не се смее човек. Когато пристигнахме в болницата имах 5 см. разкритие и нито една болка. Направиха запис на тонове, после ехограф. Приеха ме в болницата в 2 и 15. Контракциите не бяха толкова болезнени, поне по мое мнение. Неприятната част беше в самите напъни. Мислех си, че няма да викам , но пък да знаете, че помага, не се стискайте. Благодарна съм, че всичко приключи бързо и малкото момче излезе в 4:50. Няколко часа по-късно вече не мислех нито за болката (отбелязвам, че не беше непоносима), нито за 4-те шева.
Надявам се, че това ще е полезно за всички, които все още не са родили. Възстановяването при мен е бързо и в момента с бебо се чувстваме много добре.
Някой беше писал, че ходи по няколко пъти по голяма нужда, а преди не е било така. Е, при мен също беше така. Няколко дни преди раждането започнах да ходя по 2-3-4 пъти. След това разбрах, че това е един от признаците за скорошно раждане.
Ето как се случиха накратко нещата при мен. В неделя на 1.12 бяхме на гости при моите родители. Още сутринта ме заболя стомах и малко ми се повръщаше. Полежах час-два и всичко отмина. Вечерта си лягаме, гледах ТВ до към 12 и съм заспала. В 1 и 30 се събуждам, за да отида до WC. И там изненада - червеникава течност (пълна ежедневна превръзка). Седи си и се чудя - това ли е, не е ли. Поизмих се, обръснах се колкото успях. Събудих ММ и му казвам : "Хайде да те водя на разходка". Горкият подскочи като попарен. Облече се за 1 мин, взе багажа и вика "Хайде, готов съм". Аз полуоблечена и боса го гледам и като ме напуши един смях. Показвам му босите си крака, той гледа и не се усеща. Как да не се смее човек. Когато пристигнахме в болницата имах 5 см. разкритие и нито една болка. Направиха запис на тонове, после ехограф. Приеха ме в болницата в 2 и 15. Контракциите не бяха толкова болезнени, поне по мое мнение. Неприятната част беше в самите напъни. Мислех си, че няма да викам
, но пък да знаете, че помага, не се стискайте. Благодарна съм, че всичко приключи бързо и малкото момче излезе в 4:50. Няколко часа по-късно вече не мислех нито за болката (отбелязвам, че не беше непоносима), нито за 4-те шева. Надявам се, че това ще е полезно за всички, които все още не са родили. Възстановяването при мен е бързо и в момента с бебо се чувстваме много добре.
Като родим хормоните ни са по-рабъркани от колкото при бременността 
бързо възстановяване и здрави бебоци 
Ами, ние последно бяхме около 1900 на бебка, другата по-финна. Иначе при мен термина е 15 януари, аз затова не бързам заникъде 
