Здравче, благодаря за хубавото изживяване!! Да си ни жива и здрава и пак да ни събереш. Ще трябва да стискаш зъби до 114 години
А сега ще ви пусна есето на Софи - внучката на моята приятелка. След време ще го изтрия.
ТОВА Е ЕСЕТО НА МОЯТА НЕВЕРОЯТНА И УНИКАЛНА ВНУЧКА - СОФИ!!! ТЯ Е 4 КЛАС, НО ВЕЧЕ ИМА ПЪРВИ НАГРАДИ И ГРАМОТИ ЗА ПИСАНЕ И РИСУВАНЕ!!! НА ДНЕШНИЯ ХУБАВ ДЕН И ЖЕЛАЯ, ДА БЪДЕ МНОГО ЗДРАВА, С МНОГО КЪСМЕТ И УСПЕХИ В НЕЙНИЯТ БЯЛ СВЯТ, КОЙТО СИ Е ИЗБРАЛА!!!
ОБИЧАМ Я!!!
Ето какво е писала в есето в училище моята София (миналия петък направи 10 години):
Сивотата или белотата в живота
Според мен белотата в живота са всичките нюанси в него: щастие, мъка, тъга, скръб, радост, усмивки... А сивотата е нещо еднакво, нещо монотонно.
Има хора, които избират в живота си сивотата. Обикновено го правят, за да се улеснят. Те всеки ден правят едно и също или винят кякого за това, че живеят сиво и безлично. Всеки ден стават, излизат на работа, вечер се връщат... И така всеки ден. Или винят някого за този си живот.
Хората, които избират белотата в живота си, всеки ден правят нещо различно, нещо, което утре може да е полезно за света. Те често са смятани за черни овце дали в класа, работата или в семейството.
Обикновено хората, които избират сивотата на края на живота си се обръщат и си казват: Ех, така си изживях живота, този ценен миг, сиво, еднакво, много хора ми го казваха, но аз не им обръщах внимание. Или пък казвах: Не, не ти не си прав, ти грешиш...
А хората, които избират белотата, на кная на живота си се бръщат и си казват: Такъв хубав живот изживях! Всеки ден правех нещо ново, нещо различно, нещо, което утре ще е полезно за света. Допринесох с толкова много неща.
И така, всеки избира как да изживее живота си – дали белотата или сивотата в него. За мен избрах белотата в живота. А вие?
Разплака ме, милото ми дете. С повече деца като нея България ще е жива.