Загубихме я в 38 гестационна седмица.. на 6-ти януари я видях жива на монитора на ехографа, на 9-ти я извадиха мъртва от мен.....Станах гроб за дъщеря си! И сигурно като всяко човешко същество искам виновен! Искам да крещя от болка и безсилие... Доктора ли не видя нещо, казват тънка пъпна връв и тромб е спрял кръвопотока й.. за миг станало, нямало как да се предотврати... нали ме виждаше всяка седмица този доктор... как не предрече това...а аз.. АЗ защо не ходех при двама,както си мислех... доверих се на един,при който и да родя накрая, в частна клиника при това, за да ми е спокойно и комфортно, за да си плащам и всичко да е наред този път! Безкрайно съм виновна... защо се предоверих, защо не го предотвратих... как можа да се случи точно на мен? Нали? Дежурния въпрос!!! Толкова ме е срам от вината ми.... срам ме е да виждам хора и да обяснявам, как бебето ми е умряло в мен... как не знам защо, как й е била тънка пъпната връв и я е убил тромб... от мен ли е бил? Не знам! И да знам няма да я върна... И сега как да я моля да се върне пак при мен? Вината ме съсипва..... искам да обвиня и доктора, следящ бременността ми... а има ли смисъл, щом нищо, никога не ще върне времето назад! Толкова се чувствам виновна..
- Публикувана: 28 ян. 2014, 13:06 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2015, 12:45 ч.
Вината....
Мое малко момиче
Мое нежно кокиче
Мой блян нероден
Мой сън съкровен
Моя болка спотаена
Моя сълза,моя душа
Сърцето ми стене сега
Но мама знае това
Вселената взе грешната страна
И ще те прати пак у дома
Утробата ми пак ще те приюти
И този път живот ще ти дари...
Моя малка Малена
така желана, неродена...
Ще има ден, ще си до мен...
Мое нежно кокиче
Мой блян нероден
Мой сън съкровен
Моя болка спотаена
Моя сълза,моя душа
Сърцето ми стене сега
Но мама знае това
Вселената взе грешната страна
И ще те прати пак у дома
Утробата ми пак ще те приюти
И този път живот ще ти дари...
Моя малка Малена
така желана, неродена...
Ще има ден, ще си до мен...
Мишеловска:) 
,каквото и да ти кажа сега няма да ти мине,аз 5 години се блъскам с въпроса,защо,защо не потърсих виновника,аз също родих мъртва дъщеря си ,но от оплетена пъпна връв,но и продължавам да си казвам-Има нещо над нас,и То ще е съдник за всеки и оставих нещата...
Ако ти се говори,пиши...силни прегръдки,колкото и да ти е трудно-бъди силна
,каквото и да ти кажа сега няма да ти мине,аз 5 години се блъскам с въпроса,защо,защо не потърсих виновника,аз също родих мъртва дъщеря си ,но от оплетена пъпна връв,но и продължавам да си казвам-Има нещо над нас,и То ще е съдник за всеки и оставих нещата...Ако ти се говори,пиши...силни прегръдки,колкото и да ти е трудно-бъди силна
Мишеловска:), Много съжалявам за загубата на дъщеричката ти..
Няма по-ужасно нещо от това да загубиш детенцето си... Познато ми е чувството за вина, безсилието, желанието да обвиниш някой.., мъката... Много боли и няма да те лъжа, че става по-лесно. Не става. Продължава да боли и просто болката става част от теб.
Плачи си и не спирай да говориш и да сподлеяш с хора, които са преживяли загуба на детенце, защото те ще те разберат. Пиши тук и си изливай душата. Това беше единственото, което ми помогна на мен.
Понякога наистина няма виновен..Аз търсих, анализирах, пресмятах, проиграх 1000 сценария в главата си, които започваха с "ако".. Ако бях направила това , а не онова, ако бях отишла тук, а не там и т.н, и т.н Много време ми отне да приема, че никой няма вина и понякога нещата просто се случват.. Много е тежко.. За мен това, което внесе светлина в живота ми беше следващата ми бременност, която завърши успешно с раждане на една малка Малена.. Пожелавам ти от сърце да се случи и на теб.
Прегръщам те!
за твоята Малена
ПС. Прекрасно стихотворение.. много тъжно и много въздействащо. Върна ми спомени и беше причината да ти пиша, макар че от доста отдавна нямам време за форума..
Няма по-ужасно нещо от това да загубиш детенцето си... Познато ми е чувството за вина, безсилието, желанието да обвиниш някой.., мъката... Много боли и няма да те лъжа, че става по-лесно. Не става. Продължава да боли и просто болката става част от теб.
Плачи си и не спирай да говориш и да сподлеяш с хора, които са преживяли загуба на детенце, защото те ще те разберат. Пиши тук и си изливай душата. Това беше единственото, което ми помогна на мен.
Понякога наистина няма виновен..Аз търсих, анализирах, пресмятах, проиграх 1000 сценария в главата си, които започваха с "ако".. Ако бях направила това , а не онова, ако бях отишла тук, а не там и т.н, и т.н Много време ми отне да приема, че никой няма вина и понякога нещата просто се случват.. Много е тежко.. За мен това, което внесе светлина в живота ми беше следващата ми бременност, която завърши успешно с раждане на една малка Малена.. Пожелавам ти от сърце да се случи и на теб.
Прегръщам те!
за твоята МаленаПС. Прекрасно стихотворение.. много тъжно и много въздействащо. Върна ми спомени и беше причината да ти пиша, макар че от доста отдавна нямам време за форума..
Благодаря Ви... да, колкото и да се лутам, главоблъскам или колкото и да търся вината тя няма да върне времето назад... през мислите ми минаха хиляди "ако.." и пак нищо не задоволява гнева ми и болката.... момиченцето ми го няма, виновни няма, забрава няма... Знам че пак ще забременя, пак ще имам детенце... не знам дали ще е момиче, за тази си бременност от самото начало знаех и бях уверена, че е момиче..., това няма да спре болката от загубата на Малена..... толкова сме безсилни....
Не те докоснах със ръце,
не те прегърнах мое свидно дете,
но те нося винаги във своето сърце...
Ти си във мислите и в дъха ми,
ти си в душата и в ума ми.
Ръцете ми не са те полюляли,
но устните за теб са пяли
Не си заспивала на моите гърди,
не съм утешавала твоите сълзи,
ала за тебе изплаках своите очи...
Сега ще съм силна, да оцелея
за да се върнеш в света ми
и с тебе, Владо и баща Ви да живея и да се смея!
не те прегърнах мое свидно дете,
но те нося винаги във своето сърце...
Ти си във мислите и в дъха ми,
ти си в душата и в ума ми.
Ръцете ми не са те полюляли,
но устните за теб са пяли
Не си заспивала на моите гърди,
не съм утешавала твоите сълзи,
ала за тебе изплаках своите очи...
Сега ще съм силна, да оцелея
за да се върнеш в света ми
и с тебе, Владо и баща Ви да живея и да се смея!
Мина се месец.... ще минат и два, после година, още една... ей така ще препуска живота, без жал, но с печал, с болката в мене, за онази красива и малка мечта, нашата неродена дъщеричка Малена.....
Благодаря..... Изпитвам срам от загубата, това нормално ли е? Срам ме е да се срещам с хора..... И с тези които знаят и ми съчувстват или се правят, че нищо не се е случило... и с тези на които трябва да обяснявам...
бъди по смела
Вече заспивам по-лесно, вече не се будя нощем от самота и с болка от липсата, вече не ставам със сълзи в очите, че беба я няма.... но понякога, в четвъртък болката ме връхлита толкова брутално, толкова силно, сякаш не е минал и ден, сякаш загубата е от вчера, от днес.... слънце, майки, колички.... а аз сама, празна, пуста, загубила, ограбена..... Моля се Бог да ме преведе по-лесно през болката, извинявам му се че не му благодарих за Малена, когато беше жива и в мен, после го обвинявам, че не мога да я полюлея на слънце.....
Мишеловска:), съжалявам за загубата ти и те прегръщам силно.
Аз за 5 год. също не намерих отговор на въпросите "защо" и "кой е виновен", няма и да го намеря. Затова обвинявам себе си. Освен загубата ми тежи и вината, с която се нагърбих. Но не съм сигурна, че ако имаше виновен щеше да ми е по - лесно. Празнотата и болката са поглъщащи.
Трябва ти време, за да приемеш загубата и да свикнеш да живееш с нея. За това помага и споделянето. Ние сме тук, заедно сме в болката си. Не се капсулирай, не се обвинявай, но и не тръси виновни. Дай си почивка и когато си готова, вярвам че ще гушнеш пак бебече. Дори и да не може да замести твоята Малена, е утеха.
Аз за 5 год. също не намерих отговор на въпросите "защо" и "кой е виновен", няма и да го намеря. Затова обвинявам себе си. Освен загубата ми тежи и вината, с която се нагърбих. Но не съм сигурна, че ако имаше виновен щеше да ми е по - лесно. Празнотата и болката са поглъщащи.
Трябва ти време, за да приемеш загубата и да свикнеш да живееш с нея. За това помага и споделянето. Ние сме тук, заедно сме в болката си. Не се капсулирай, не се обвинявай, но и не тръси виновни. Дай си почивка и когато си готова, вярвам че ще гушнеш пак бебече. Дори и да не може да замести твоята Малена, е утеха.
Не търси вината си...
Аз родих момченцето си живо...но не можах да го опазя. И резултата е един и същ- бебе няма. Освен спомен за краткия му живот има и спомен за мъките, които той преживя. И пак хората питаха, и пак трябваше да обяснявам. Превърни чувството за вина в стремеж към нов живот! Пожелавам ти го от сърце! Няма да си върнеш загубеното, но ще видиш още хиляди причини да се усмихваш!
Аз родих момченцето си живо...но не можах да го опазя. И резултата е един и същ- бебе няма. Освен спомен за краткия му живот има и спомен за мъките, които той преживя. И пак хората питаха, и пак трябваше да обяснявам. Превърни чувството за вина в стремеж към нов живот! Пожелавам ти го от сърце! Няма да си върнеш загубеното, но ще видиш още хиляди причини да се усмихваш!
Благодаря Ви мили майки, които пишете и ме успокоявате! Дните се нижат, месеците минават, осъзнаването за невръщаемост на бебенцето ми и ужасяващата липса са все по-силни! Кооолко много ме боли! Толкова искам да изминат бързо месеците и да забременея отново! Толкова се надявам всичко да е наред!
Мишеловска:), сега видях тъжната ти тема, породи в мен спомени и сълзи...
Моето детенце се роди живо, но почина месец по-късно и аз не можах да я опазя и аз чувствах вина, спомените от краткият и живот и мъките които изживяхме не ме оставяха и за секунда... Боже толкова много въпроси се блъскаха в главата ми, просто бях на крачка от това да полудея. Не се срамувай от нищо, плачи, тъгувай... за мен единственият лек беше да съм бременна отново, държах се за тази мисъл като удавник за сламка. И всички въпроси, които започваха преди с "ами АКО" бяха решени втората бременност. Не спрях да ходя по лекари, да пускам тестове... направих всичко за което се сетих,че може да зависи от мен /незнам до колко е помогнало, исках да се чувствам спокойна, но и в предвид всичко направено до последният момент, в който не видях едно живо и здраво бебе в ръцете си, аз не престанах да се притеснявам/ И така, роди се едно голямо и здраво бебе, първоначално предвидено да замести мъката... сестричката си...но не, тя си беше ТЯ моята втора дъщеря и сега е всичко за мен!
Живей с мисълта, че този път всичко ще е наред. Пожелавам ти времето за теб да мине бързо и скоро да видиш двете чертички
Моето детенце се роди живо, но почина месец по-късно и аз не можах да я опазя и аз чувствах вина, спомените от краткият и живот и мъките които изживяхме не ме оставяха и за секунда... Боже толкова много въпроси се блъскаха в главата ми, просто бях на крачка от това да полудея. Не се срамувай от нищо, плачи, тъгувай... за мен единственият лек беше да съм бременна отново, държах се за тази мисъл като удавник за сламка. И всички въпроси, които започваха преди с "ами АКО" бяха решени втората бременност. Не спрях да ходя по лекари, да пускам тестове... направих всичко за което се сетих,че може да зависи от мен /незнам до колко е помогнало, исках да се чувствам спокойна, но и в предвид всичко направено до последният момент, в който не видях едно живо и здраво бебе в ръцете си, аз не престанах да се притеснявам/ И така, роди се едно голямо и здраво бебе, първоначално предвидено да замести мъката... сестричката си...но не, тя си беше ТЯ моята втора дъщеря и сега е всичко за мен!
Живей с мисълта, че този път всичко ще е наред. Пожелавам ти времето за теб да мине бързо и скоро да видиш двете чертички
Благодаря Ви за подкрепата! Изминаха 4 месеца, тръгнах на работа, не се чувствам по-добре... Сякаш не ми е там мястото, сякаш не съм аз, всички ме гледат с умиление или се правят, че нищо не е станало.... Болката идва на вълни, понякога, просто както стоя и ми се доплаква силно и с глас.... Добре, че имам най-прекрасните мъже - любимия и сина ми! Жадувам годината по-бързо да се търкулва и отново да почувствам живот в себе си!
Благодаря Ви за подкрепата! Изминаха 4 месеца, тръгнах на работа, не се чувствам по-добре... Сякаш не ми е там мястото, сякаш не съм аз, всички ме гледат с умиление или се правят, че нищо не е станало.... Болката идва на вълни, понякога, просто както стоя и ми се доплаква силно и с глас.... Добре, че имам най-прекрасните мъже - любимия и сина ми! Жадувам годината по-бързо да се търкулва и отново да почувствам живот в себе си!
Мила, мила Мишеловска, как едва сега виждам темата ти... ако знаеш колко често мисля за теб, за вас...
Аз оставих встрани въпроса с вината, макар че Мери можеше да е жива, ако... например, ако бях решила да отидем да живеем в Германия, там щяха да знаят какво да направят, щяха да ѝ поставят диагноза и да я лекуват навреме; ако не бях ходила на работа през бременността, където я разболях; или ако не се бях доверила на "специалистите", а на интуицията си, ако бях търсила по-усилено кой да ѝ помогне, обвинявам и тях, че не знаеха и не искаха... но това не помага... мъжът ми все казваше, че не бива да се обвиняваме, че понякога просто става така...
И е прав. Знаеш ли колко ситуации съм виждала, в които никой не може да каже кой е виновен и какво се е случило... и то въпреки това се случва... и нищо не помага...
от мен, съвети не мога да давам... ще дойде времето за друго дете, но то ще е себе си, а нашите "загубени" бебенца завинаги ги няма...
Имането на следващо дете връща радостта в живота, но за мен скръбта и болката си остават.
Аз оставих встрани въпроса с вината, макар че Мери можеше да е жива, ако... например, ако бях решила да отидем да живеем в Германия, там щяха да знаят какво да направят, щяха да ѝ поставят диагноза и да я лекуват навреме; ако не бях ходила на работа през бременността, където я разболях; или ако не се бях доверила на "специалистите", а на интуицията си, ако бях търсила по-усилено кой да ѝ помогне, обвинявам и тях, че не знаеха и не искаха... но това не помага... мъжът ми все казваше, че не бива да се обвиняваме, че понякога просто става така...
И е прав. Знаеш ли колко ситуации съм виждала, в които никой не може да каже кой е виновен и какво се е случило... и то въпреки това се случва... и нищо не помага...
от мен, съвети не мога да давам... ще дойде времето за друго дете, но то ще е себе си, а нашите "загубени" бебенца завинаги ги няма... Имането на следващо дете връща радостта в живота, но за мен скръбта и болката си остават.
Благодаря Ви за подкрепата! Изминаха 4 месеца, тръгнах на работа, не се чувствам по-добре... Сякаш не ми е там мястото, сякаш не съм аз, всички ме гледат с умиление или се правят, че нищо не е станало.... Болката идва на вълни, понякога, просто както стоя и ми се доплаква силно и с глас.... Добре, че имам най-прекрасните мъже - любимия и сина ми! Жадувам годината по-бързо да се търкулва и отново да почувствам живот в себе си!
О неродено, малко мое сърчице
Останало в пространството и чака моето дете
Дано си с топлина и обич обградена,
Така както ако бе при нас Малена
Във всемира знам че има светлина
И много обич за нашите неродени деца
Останало в пространството и чака моето дете
Дано си с топлина и обич обградена,
Така както ако бе при нас Малена
Във всемира знам че има светлина
И много обич за нашите неродени деца
остана там в малко кътче сгушено дете
дълбоко, скрито някъде в моето сърце
парченце от живота, любовта
следа останала тъй скръбно в моята душа...
Скрих те като зрънце в своите обятия за да те спася
Запазих всичката си топлина и вяра в светла бъднина
Погълнах всяка сълза-река, за да не губя и частичка от заедността и от спомена за нашата съдба
Покрих те с нежна ласка и надежда,
И събирах сила да съм ти отново аз дом и закрила
За да тупти сърцето ти под моето сърце
Да устои и живот да ти дари, съдбата да се промени,
И под закрилата на вси светии на този свят момичето да се роди.......
дълбоко, скрито някъде в моето сърце
парченце от живота, любовта
следа останала тъй скръбно в моята душа...
Скрих те като зрънце в своите обятия за да те спася
Запазих всичката си топлина и вяра в светла бъднина
Погълнах всяка сълза-река, за да не губя и частичка от заедността и от спомена за нашата съдба
Покрих те с нежна ласка и надежда,
И събирах сила да съм ти отново аз дом и закрила
За да тупти сърцето ти под моето сърце
Да устои и живот да ти дари, съдбата да се промени,
И под закрилата на вси светии на този свят момичето да се роди.......
. Успех! Всичко ще е наред този път!
Година мина и замина
тъй страшно времето тече
в сърцето още болка има
по нероденото дете...........
А днес балон ще ти надуя
ще го изпълня със любов
по ветровете бурни ще го пратя
до небето на ангелското ми дете.
И торта ще направи мама
като за първи ден рожден
ще духна една свещичка-душичка
ще гушна малко спомени по теб
И тъй ще пусна да отмине
тоз скръбен нерожден твой ден......
тъй страшно времето тече
в сърцето още болка има
по нероденото дете...........
А днес балон ще ти надуя
ще го изпълня със любов
по ветровете бурни ще го пратя
до небето на ангелското ми дете.
И торта ще направи мама
като за първи ден рожден
ще духна една свещичка-душичка
ще гушна малко спомени по теб
И тъй ще пусна да отмине
тоз скръбен нерожден твой ден......