Съпруги, чиито мъже пътуват по море-31

Lulla, миличка, може би  има кофти атмосфера при него и той отчайващо има нужда от отдушник на напрежението.(
Дано тук  се намесят и ти дадат съвет по-възрастни и по-опитни жени, с по-дългогодишни  бракове и връзки.
 Аз много пъти съм правила мартенички за всички колеги на ММ и съм му ги слагала в багажа.
Никога не е казвал нищо като коментар, само последния път като тръгваше ме попита сложила ли съм  мартенички за колегите. 

gerda1 караме вече десета година заедно и съм се убедила, че ми харесва да е по трудният начин. Не се живее лесно с моя моряк и не всяка би го изтърпяла. И аз търпя много неща и не му мрънкам, но този път той се оля. Защо не съм му била казала за участието ми в репортаж по телевизията, който беше вчера относно бездомни животни, а съм му казала след свършен факт. Колко ли още неща не съм му казала и т.н.

Няма да влизам в подробности просто ми писна да "искам разрешение" за щяло и нещяло. Не мога цял живот да се съобразявам с неговите претенции, достатъчен компромис правя на който малцина жени биха се съгласили. Обичам го, но искам да живея живота си спокойно както аз реша, а не както той иска. Ако не му харесва моя начин, значи няма как да стане.

У нас е много интересна атмосферата, защото ние се познаваме от три месеца преди да замине, от тях живяхме заедно два - и замина. По-дълго го нямаше отколкото го познавам 

Междувременно направихме ремонт  , който всъщност аз довърших  Обзавеждането също...

Сега още е уморен, наваксва часовата разлика, но не се е спрял въобще. Отношенията ни са сякаш сме живяли заедно винаги, само дето още от време на време търси нещо и си разхвърля кабелаците, а аз мърморя 

Иначе внимание /жестове и думи/ не липсват, обича ме май това момче 

_Lulla_ нормално е да ревнува, все пак го няма по толкова време и кой знае какви сценарии му минават през главата. А ако и по принцип е леко ревнив със сигурност нещата ескалират когато е далеч... Моя изобщо не е ревнив, но и  на него му изпушват бушоните особено ако е по-тежък рейса и му се съберат по 2-3 дни без сън. Кофти е наистина и понякога дори обидно , защото и на нас жените ни е достатъчно трудно да сме сами и да се справяме с всичко, че и някой да ни трие сол ама... За да сме с тях при това положение значи наистина ги обичаме- не всяка жена е способна на този компромис, затова и на мен ми става тъпо от ревностни изблици ама какво да се направи...
Понякога и те самите си мислят, че само ходят да се трепят там пък ние тука- голям празник, любовници, пазарене и купони. Ама не е така изобщо.

Да ревнува да, но не и да изпада в крайности. Животът на кораб е доста тежък, но и на сушата да посрещаш всичко сам не е лесно. Била съм и от двете страни.
И ние понякога се поскарваме, сега по-рядко. Но в първите 2-3 години докато се напаснем беше доста взривоопасно положението 

 _Lulla_ от опит мога да ти споделя,че сега е момента да сложиш твоите граници в общия ви живот. Не прави компромиси със себе си,които те измъчват,защото рано или късно те ще изплуват пак,защото това си ти.Много добре си решила,да те приеме такава каквато си,ако иска да живее с теб.
На мен ми беше много трудно да коригирам отношенията ни,когато морския слезе за около 6-7 години да работи на брега. Беше на танкер,на влекачи,на ветрохода изобщо обикаля си навсякъде,но си беше в къщи.Това,което не бях аз в предния ни живот,демек като беше все на път сега лъсна и се появиха конфликтите. Те свикват на един много различен начин на отношение,малко или много ги щадим като си дойдат,защото са за малко и там им е трудно и...т.н.Но както казва Brainbug и на нас тук не ни е розово,даже мога да кажа,че когато са малки децата и ако са повече от едно си е супер натоварване.Сега след 30 години семеен стаж си давам сметка за "грешчиците",които съм направила и съм могла да избегна,амаааааа за това съм дошла тука-да си ги уча!!
Така,че съвета ми е -БЪДИ СЕБЕ СИ,а той да прецени дали те иска такава!!
Мира дано винаги е така при вас!!

.....Когато са изолирани, и нямат достъп до информация с дни, изолирани от света и от случващото се...
Не мисля, че бихме могли да се поставим на тяхно място.
И тогава, дали не интерпретираме нещата погрешно, пречупвайки ги през собствената си призма на възприятие.
 

Разбира се, че ги пречупваме, и те го правят. Трябва да има доверие и от двете страни. И без това е трудно.
Лула, той така ли се държи, когато се прибере или само, когато е далеч?

gerda1 и аз мисля така.Арогантно е да мислим,че можем да се поставим на тяхно място.Всеки отговаря за себе си и може да каже само за себе си какво чувства в създадената ситуация!Това за съжаление го осъзнах,след доста урочета в началото на семейната ни връзка,когато исках да контролирам нещата,"защото аз преценявам по по-правилния начин" хахахахаха-взех си изпита след няколко поправки и продължих напред към следващите.
И аз като Марийчето ще попитам -на брега същото ли е отношението??Това би дало известен отговор за наклоняване на везните.
За лека вечер и весели почивни дни ви пускам една песничка,дето ми е любима!!

Лула, няколко пъти те препрочетох, и на мен ми се струва, че твоят човек, просто иска да бъде част от живота ти дори и да е далеч от теб, да бъде част от всичко, което ти се случва.   

Поприницип е ревнив от както го познавам. Дали е тук или не си е същия. Заедно сме от ученици и двамата много се променихме, но то все още си мисли че мога да направя някоя глупост като някоя пубертетка. Имахме проблем преди време и явно до края на живота си ще бъде все така мнителен, притеснен и ревнив. Ако става дума за излизане примерно той трябва най-малкото да познава хората с които съм и къде съм и пак не съм 100% сигурна, че е спокоен..

Аз също мисля, че всички негови терзания са за добро. Той брани своето и когато е далеч става още по-сложно. Поговорихме в скайпа и се разбрахме защо така е реагирал и къде съм сгрешила тоя път.

Доверие - едно много хубаво нещо.. Аз все още се боря да си го върна изцяло, но знам че няма как да стане. Споделям му всичко от това кога съм станала до това как кучето спи и е уморена от разходка. И въпреки това той си знае неговата и филма в главата му се върти ли върти.. Ще трябва да измисля нещо невиждано и уникално за да си го върна явно..

По случай баба Марта,
най-добрите пожелания изпращам:
много здраве и усмивки,
слънце, пролет и веселие!

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА ,МОМИЧЕТА!!
Благодаря ти Ян!!Желая на всички усмивките да не слизат от лицата ви,за сте здрави и спокойни!!
Днес намерих една легенда за мартеницата и ви я споделям:

ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦАТА

автор: Игор Гречко

Най-разпространената легенда, възпята в много народни песни и предания, разказва историята за Кубратовата дъщеря Хуба и гълъба, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух.

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят. Минало време, могъщият хан починал. Тогава хазарите, едни от неговите силни врагове, нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят им, Хан Ашина, предложил на синовете на Кубрат да го признаят за техен владетел. Това било условието, за да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан да останат единни и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян, те да останат при хан Ашина докато някай от тях намери свободна земя. След това този, който намери земя и създаде нова българска държава щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. И така, братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

Не след дълго при Хуба долетял гълъб, изпратен от Аспарух, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от Ашина и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Птицата можела да им покаже пътя, но те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Така тя искала да уведоми брат си Аспарух, че вече са наблизо. Но точно миг, преди да пуснат птицата да полети, се появили преследвачи от хазарите, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Той очаквал появата на брат си Баян и сестра си Хуба. Хуните, знаейки силата на българското оръжие, се изплашили и обърнали конете си назад.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да преминат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите и ще им напомня за славната България на Кубрат и за неговия завет - винаги да са единни.

Това се случило на първи Март. Така се родило и името на мартеницата.

Оттогава на тази дата всички българи се окичват с червено-белите конци, като спомен за онзи далечен ден и като амулет за здраве, радост и успех.

Баба Марта бързала, мартеници вързала,
бели и червени, весели, засмени!
Честита Баба Марта, момичета!

Честита Баба Марта и от мен, момичета
Лула, нещо което аз правех докато траеше рейса, беше да правя дневник, какво се е случило, какво съм мислила, усещала и решавала ... Без да чета после и да редактирам. Пращах му го когато имаха нет и се беше събрал обем за четене..
Така беше в течение какво се случва, знаеше какво мисля и имаше време да мисли и да ме опознава. Пишех неща, които не трябва да забравим като се върне - профилактика на климатиците примерно, коята аз забравих да направя 
После сме коментирали някои неща от дневника, но определено той свърши голяма работа, та това е моето предложение как да не прекъсвате връзката помежду си и всеки да "да си мисли нещо си"...