ЮЛСКИ бебета - тема 14

Успях да ви изчета най накрая че бях на 25 страница още....изключително бързо пишете и трудно ви изчитам когато съм по лекции и изпити....
Искам много теми да коментирам но все не се хващам да ги разпиша....темата за отношението на родителите, за мъжете, за секса, за килограмите....Общо взето като четях поста на Весето как се чувства, все едно че съм описала себе си....с тази разлика че при нас и отношенията с ММ са ужас в момента.
Днес като си взех един душ набързо на отворена врата и Алекс в кошницата за кола паркирана пред банята за да я занимавам и да ме гледа....паркирам й играчките, приказвам й, кълча се и пея, цирк да става за да не мрънка...та докато се къпах на отворена врата се загледах в огледалото на гардероба в коридора....ами ужасна гледка, имам корем, виснал...като торба, имам паласки, имам целулит, циците ми виснаха, стриите ми още са ярко червени и са навсякъде.....цялата съм се опъпчила като тинейджър по лицето незнайно от какво, можеби от хормоните....та не мога да се гледам. Искам да направя някаква кардинална промяна със себе си, мислех си да отида да си острижа късо дългата коса...ама пък ММ ме харесва така та все не се решавам, мислех си и да сменя кардинално цвета, та това можеби ще стане по-скоро....просто нещо ми липсва искам промяна. Затънала съм яко и не съм на кеф и ми е криво и искам раздвижване.
С ММ положението е ужас, постоянно се караме, като няма ден без караници. Той не ми влиза в положение, постоянно мрънка че го карам да върши някакви неща, обяснява ми как се е превърнал в домашна прислужница и че аз нищо не правя в тази къща, мрънка като го карам да приспива малката, мрънка когато му кажа да се занимава с нея за да уча, него не го интересувало моето учене...и някви ей такива и ги говори едни тежки и лепи етикети и ме обвинява...и после само казва " ами аз искам да говорим" е как да говорим като той е тръгнал с рогата напред. Не може да ми каже че се е превърнал в домашна прислужница и че аз нищо не пипвам в тази къща и да очаква аз да му се усмихвам насреща....е не е прав, това че не мога да се включа за всичко не означава че нищо не правя....а и той много добре знае как стои въпроса с малката и че е нон стоп в/върху мен. Няма тън мън, няма измъкване. Ако искам да свърша нещо съм с кенгуруто или слинга.....в тоалетната я взимам понякога дори че е голямо дране като ме няма в стаята Както и да е де....не проявява разбиране човека и се дразня от това. Често се замислям как моят живот се промени на 360 градуса от както се роди малката а неговия живот не е мръднал...няколко пъти ходи на кино, излиза с приятели на кръчма, дискотека няколко пъти...разбира пита ме, обсъждаме го....но аз като няма как да оставя малката в крайна сметка си седя в къщи нон стоп, а той е навън. Вечер си спи спокойно, аз придремвам леко, защото госпожицата е залепена за мен по цяла нощ и цоца и аз докато цоца я наблюдавам да не се задави, да не повърне, да не я задуша с цица и т.н. Та спането ми е крайно недостатъчно, умората е натрупана, от 6 месеца че и повече и не проявявам никакво рзбиране Е, оплаках се от него. Не казвам че не ми помага, прави го, но само ако аз му казвам и му мърморя и винаги пуска такива реплики че ме хваща яд че съм го накарала. Спирам с темата за мъжете че мога още доста да споделя....
Секса....ами той просто....липсва. Не помня кога правихме за последно секс. От както се е родила малката сме правили 2 пъти общо и то с болки от моя страна. На всичкото отгоре и гърдите ме боляха тогава до колкото помня, съответно желанието беше никакво. А като се замисля и сега нямам кой знае какъв мерак...в смисъл секс ми се прави, ама той много ме дразни и не искам. Можеби желанието ми липсва и защото още кърмя и нямам цикъл, после като цъфна и се пренаредят хормоните може да дойде мерака. А и се чувствам крайно непривлекателна за креватни изпълнения, искам да сваля едни 15-20кг за да не изглеждам като тюфлек, но се оправдавам все с кърменето, че като спра тогава ще свалям.
За родителите, и там мога много да говоря, нашите се разведоха на "дърти" години дето се вика, сега баща ми си живее с приятелката си, майка ми скоро и тя ще живее с нейния. Кофтито в случая е че забелязах че за баща ми много се промениха приоритетите и сякаш ние с брат ми останахме на заден план, дори и пред децата на приятелката му. Имали сме разговор на тази тема, та май след това той се замисли, та нещата малко се пооправиха, но на моменти пак се забелязва това отношение. Разбира се ми става болно... При майка ми също се забелязва понякога това, заради приятеля си понякога ни поставя на 2ро място
Мога и още много да пиша, но ще стане прекалено дълго....