За децата ни и кучетата

Много хубава тема!

Аз винаги съм живяла с кучета, сега имаме котарак, но желанието ми и за куче става все по-силно.
Харесвам всякакви размери, но мисля, че малко куче е по-подходящо за нас и засега само се оглеждам и умувам. Скоро ще да е, просто искам отново куче.

Имаме ретривър. Взех го миналата коледа като подарък на тримата ми сина.   Беше и тест дали ще жертват подаръците, за да получат кученце. Попитах всеки един поотделно и много ме зарадва факта, че и тримата се съгласиха без колебание. Взехме кученцето през средата на декември /после си им взех и други подаръци, за да не останат без нищо под елхата, за мен беше важен самият им избор/.
Синовете ми бяха на 21, 9 и 4, когато го взехме. Само с малкия имаше война в началото. Той тормозеше кучето, кучето хапеше него. Но вече живеят в мир. И тримата много го обичат, като батковците се редуват да го извеждат.
Много си го обичат децата. И той - тях.  

Имаме БОК, децата и се радват през затворената врата на верандата Като беше съвсем ню-ню, пак не бяха във възторг.
Забелязвам, че се радват много на по-дребни породи, синът ми превъзмогва страховете си, гали ги, гушка ги...
Много ми се иска да вземем нещо дребно, но ритъмът на семейството не го позволява.
Пък и онази хала, която подозирам не знае, че е куче ми е достатъчна

Много хубава тема.
Винаги съм била привърженик на домашните любимци - били те куче, коте.. Но смятам, че големите породи не са за гледане в апартамент. Гледала съм хъски, знам колко мъчно ми беше за животното, което искаше постоянно игри и внимание, а аз не можех постоянно да го разхождам.
Отделно въпроса с хигиената. Обожавам големите породи кучета, но доста от тях са и с дълга козина, която пуска доста косми. Като тези косми няма да са само по мебелите и килимите, а и по децата.
Аз искам да си взема след време френски булдог, много са ми милички. Сега гледам само коте.
Успех с избора

Миналото лято взехме голдън ретривър - момиче 

  Имахме улична порода,почина на 14 години, след операция от перитонит. Внука  беше на 4, много плака за нея,въпреки,че имахме и питбула.Известно време си бяхме само с питбула, но от миналата година имаме една мишка смес чихуахуа и пинчер.Питбула вече е стар, на 14, задните крака не го държат, мънинката много го тормози,но и много се обичат. Едва сега започнахме да даваме питбула на внука да го извежда, че внука порасна, а питбула вече няма толкова сила, за да го повлече.Всички обичаме мъничката, но колкото на пита гласа не се чуваше,толкова мънинката е голяма аларма,лае за всичко, не дава никой да мине по коридора, без да ни съобщи.Имаме и две чинчили, взехме ги като почина зайчето.

Имахме кучетата (кокер и пинчер) преди да сме се замисляли за деца. Доста им се събра като промени, защото в рамките на 12 месеца сменихме държавата, два апартамента и се роди бебето. Сега вече свикнаха, стоически изтърпяват детето, а него постоянно уча как да не ги тероризира. Смятам, че за детето е много хубаво да расте с животно, учи се да се съобразява, да уважава и да дели играчките. 
Тайна, "алармата" ви е много хубава, умирам за такива мишки.

Синът ми живее с голдън, който имаме от 3-4 години преди да се роди. Когато донесохме бебето у дома, кучето се превърна в детегледачка. Много настояваше да участва във всичко около бебето. Малкият е пуснат на пода при кучето от 4 месечен; проходи на кучешката поляна сред около 10ина космати приятелчета. Всеки уикенд водим и двамата в парка. Единственото кофти в цялата работа е че няма никакъв страх от кучета и се опитва да ходи да гушка всичко дето джафка.
Сега само го чакам да порасне и да вземе малко той да поразхожда кучето, че понякога големи гимнастики правим с баща му. Ама има да почакам  Засега кучето само бива хранено с конструктор..
При подходяща грижа и хигиена нищо им няма на дългокосместите породи.

Същата тема мернах и аз вчера. Някой я беше вдигнал от нафталина. Затова попитах в кучелюбската тема и там срещнах много мили и обстойни препоръки.
За Коледа милото ми отроче собственоръчно написа писмо до дядо Коледа с невръстната си четиригодишна ръчичка. Искаше куче, риба (беше си запомнила в една книжарница, че някога сме били видяли робофиш) и играчка. Като видях писмото, много се натъжих, че ще трябва да откажа подарък. Бяхме на черешата около смъртта на дядо й и предстоящата операция на третата сливица на дребната. А и джуджетата правят играчки, а не животни и хора. Тогава се разбрахме,  че ще има кученце, но на по-късен етап. За Коледа взехме още две плюшени кученца.
По-големият проблем е, че дъщеря ми изпада в див ужас от реалните кучета, когато излезем на разходка. Мислех, че е преодоляла страха, но не е. Иначе има желание да се доближава до разни малки породи, които за мен и за баща й не са кучета, а декорации. Пак според мен и баща й, гледането на животно в апартамент, не е никак хуманно.
От гледна точка на интересът на детето, подходящи биха били Йоркширче (само че цените им са клонящи към лудост), някакъв пекинез (моят кошмар) или Бигълче, защото най-много прилича на нейното най-любимо плюшено кученце.
Според баща й, ако някога се съгласи да има куче у дома, някакъв вълчак ще да заживее у дома. Аз съм с еднакви предпочитания към лабрадорите и ритривърите.

Ами сега, ако позволиш един съвет - малките породи не са подходящи за малки деца. Пред очите си виждам съжителството на 4-килограмово леко невротично песче и едногодишен тормозиратор, който само го гони да му дърпа опашката. Кокерът е 15-тина килограма и далеч по-рядко му се случват набези, защото едно изръмжаване е много по-респектиращо. Йоркитата, пекенези са кучета за гушкане, за излежаване и нежни закачки. Колкото и да е внимателно детето, в по-ранните си години е по-грубо и трудно ще усети кога преминава границата на играта. Бигълите са ловни и искат много движение, преценете дали можете да го осигурите.

Моята девойка е изключително предпазлива и нежна.
За разлика от братовчед й, който най-смело ходи и бърка в устата на пинбула им. 

За това и аз съм съгласна

Ами сега, няколко съвета щети дам:

- Малките породи са доста по-опасни от големите и аз никога не бих се приближила смело до такова куче. Малките породи се чувстват по-несигурни, застрашни от големя  свят около тях. Когато гиприближиш се случва да хапят. Внимавай, когато се приближавате с дъщеря ти до такова куче. Това, че е малко не го прави безопасно на всяка цена.

- Бигълчето, за което пишеш, трябва да знаеш, че изисква мноооого разходки. То е пълно с енергия и трудно за контрол. Мисля, че не е подходящо за вас, ако съдя по това, което описваш.

- Лабрадорите и ретривърите са чудесни - дружелюбни, търпеливи, особено с децата. Игриви. Не са твърде енергични и се контролират лесно. Според мен са добър избор.

- Другото, което искам да ти кажа, е предупреждение от личен опит, неща, които трябва да знаеш преди да си вземеш куче. С кучето ти получаваш ежедневен ангажимент за повече от 10 години напред. То си иска своето всеки ден - поне два пъти разходки, независимо какво е времето, хранене, чистене, трябва да се занимаваш с него, да го обучаваш. Забрави, че ще видиш къщата си отново идеално чиста, т.е. без косми. Когато пътувате ще трябва да мислите къде да оставите животното или къде да отидете, за да може да го вземете с вас. И това ще е така за години напред. Помисли дали сте готови за такова нещо.
Ако вземете бебе, чакат те месеци на чистене на напишкано и наакано и метене на разскъсани памперси. Ако през деня го оставяте само - вечер ще  е най-забавно. Аз например всяка вечер получавах изненада. Заварвах редовно памперсите или леглото му разкъсани на съвсем мънички парченца и напишкано отгоре.

Ако не си готова за всичко това, по-добре не взимайте куче. Ако само бебешкия период те ужасява помислете за пораснало дребно куче от приют например.

За дъщеря ти ще бъде чудесно да има куче, независимо каква порода е.

Спомням си цялата история. Лелее, колко е пораснало.  А и девойката е просто прекрасна.