Яслата при нас започна на 18-ти Септ. с 2-3 дни ентусиазъм, на четвъртия ден Йешим се събуди и със т.нар. висящи яслени сополи и с ненавист към "аслата". Със отварянето на очичките се започваше едно "не икам аслата, икам мама гуш", което пред яслата се превръщаше в сериозен рев, а на преобуването и влизането прерастваше в яростна истерия. Седмица-две проплакваше пред вратата на раздяла, днес и вчера е спокойна, не се впечатлява и от другите плачещи деца от групата.
Сополките тогава ги овладяхме с обикновени капки от сварена лайка, вит Ц и Биозин. Сега давам сироп от черен бъз, не кашля и няма сополи
Почти всеки ден е нацапана с нещо, което според госпожите било "сигурно доказателство", че яде... А и да няколко дни бойкотира чрез отказ от сън, но тази седмица подремвала. Обличат ги с два ката дрехи, защото в стаите е много сенчесто и хладно. Не разрешават, бодита и чорапогащници под панталотите, не разрешават и фиби или ластичета с топчета, в резултат на което я взимам вързана накриво със стърчаща коса или направо разчорлена.
Това, което ме ядосва, е че не ги следят като сядат да пишкат и акат, а Йешим в това отношение е самостоятелна, сваля си сама гащите, пишка и вдига гащите, но като е голямото се цапа като вдига бикините... лелките не я забелязват и като се приберем пада"основно чистене" (това е прехваленото 51. ОДЗ в Илинден).
На 20-ти съм на работа и имам още 2 седмици свобода