КГБ = Клуб на Готините Баби - 145

Хайде пак при вас. Момичета, вие жал нямате с тези вицове и картинки. Що бръчки ми се образуваха, но нека да са от смях, а не от урсузлък. И така:bouquet: за МАРИНА, КАРИ, ДИДИА.
СВЕТЪЛЧО, при малкия Лъч нЕма лабаво.Сценарист, режисьор-той, а ти една редова акртиса. И даже приличаш на нинджа По въпроса за ревността. Не е лесно, но ще трябва да го приобщите към голямата радост. Ние бяхме приготвили подарък за Катерина, когато се роди Елиа. И когато донесоха бебето у дома, казахме, че подаръкът е от бебето за нея, бяхме й приготвили и малко букетче, също подарък от сестричката. Бебето нищо не разбира, та може и да поплаче, но на него ще му трябва много внимание. С времето ще свикне. Дъщеря ми даваше на каката да гушка бебето, да му дава биберона и така я привърза към малкото човече.
БОРЯНЧЕ, много си права в разсъжденията за внукофитнеса и агрофитнеса. Дай Боже по-скоро да ти се изпълни желанието за внуче. Колко големи са ти момчетата? И не гледай тъжно . Удари му една ракийка със салатки и лягай да почиваш. Днес и аз като теб почти нищо не свърших. Е, и какво от това? Даже много весело си гледам и цял ден си подсвирквам. Хората казват, че парите така излитали от дома, като се свирка, но те и без да свиркам си отлитат, та поне да е с песен на уста. То и трактори да бяхме, пак щяхме да капнем, а ние все пак сме жени. Я по-бодро. Виждаш, че скапаното време се отразява на много от нас, не само на теб. Споко, миличка, ще изгрее слънце и на твоята улица  
ДИДИАааа, е много са ти красиви чаветата. Много изискани, много стилни. Повярвай, че няколко пъти се връщах да ги гледам и да им се радвам. И пак ще ги гледам...Прекрасни деца, прекрасна мама. Баба сега не я коментирам,( няма те на снимката) ама и баба си я бива То тия гени от къде идват...За свадбата си и моя син искаше да е с Волга с еленче.Като беше малък казваше, че като стане голям ще работи нещо много сериозно, ще спечели много пари и ще си купи Волга, стар модел, с еленче. Детски мечти...
ЯНЧЕ, на теб какво да ти пиша, та ако мога малко да разведря душичката ти? Ами не переживай. Ако можеш, сложи по едни тапи в ушите и кимай отреме навреме в знак на съгласие. Да превъзпитаваш стар човек е все едно да лекуваш умрял. Ефекта е един и същ. Като лекар и на теб предписвам 2 дози Grozdomycin- обед и вечер, преди ядене и обезателно със салатка. А наздраве! Усмихна ли се?
ХУЛИ, така преди 2 години зет ми дойде от Виена на гости и го заболя зъб. От мен се притесняваше, та си избра сина ми да му лекува зъба. Отидоха в кабинета и сина ми понеже е голям шегаджия го накарал да седне до старовремската машина, като казал на зетко, че другата е повредена и ще го лекува с тази антика, та момчето се беше облещило не на шега . На мен не би ни дошло това на ум.
ТАНУ, а наздраве и на теб! Щом вече си по-добре, трябва да се полее Хареса ми притчата. Хайде и от мен една.
Мъж и жена живяли много дълго време заедно. Нямали тайни един от друг. Веднъж дядото попитал: Жено, какво криеш там, в една кутия на тавана? Бабата му казала: Иди донеси кутията. Донесъл я дядото, отворил я. А вътре- няколко плетени покривчици. Като се ожених за теб, казала жената, моята баба ме посъветва така: Чедо, когато си ядосана на мъжа си, не се карай, ами седни и плети покривчица. И аз изпълнявах това, което баба ме научи като бях млада булка. Яяяя, зачудил се старецът. Значи през всичките тези години от както сме заедно, съм те ядосал само няколко пъти? А какви са тези пари на дъното на кутията? Никак не са малко! Това са пари от продадени покривчици, отговорила бабата. Много харесвам тази притча и си мисля, един ден да я напиша и да я подаря на моите 3 внучки. Дано Господ ми дава здраве, та да попорастат, за да я разберат.
Мили момичета, не знам дали пак ще се появя. Маринка имаше предложение за седянка, ама като гледам след толкова салатки и ракийки- дали има още годни бабки, пардон, мацки, да си стоят на краката и да заседават...За сега лека нощ, приятни сънища, починете си хубаво, че утре пак шетане ни чака.

Малеиии, Фло . Ми ти ми взе акъла бе момиче с този дълъг пост.
Кажи ми как да запомня какво е писала Айша, Янчето или...изтървала съм един куп писания 
Да, убедих се, че съм вече наистина бабичка 

Хубаво е тук ,харесва ми колко внимание отделяте на всеки ,не съм свикнала  и някак ми е притеснено.но може би защото пиша редовно,съм все спомената.Старая се само където не съм наясно с нещата да не се произнасям ,че може да сбъркам.Всъщност в БГ мама влязох по покана на една жена заради турски филм.2010 го даваха в Турция и  момичета го превеждаха ,сега вече го повтарят и потретват у нас"Любов и наказания".И не бях влизала от тогава.Просто уважих поканата а и не бях гледала турски сериал.И сега не гледам. Случайно намерих младите мама как се оплакват от свекървите ,влязох и Креми ме покани тук.Научих доста неща от младите,за някои съм съгласна ,други отдавам на младостта и  липсата на опит.това го пиша да си разкажа малко автобиографично,надявам се ,ако прекаля да ми намекнете ,ще разбера.
повода е възрастните ,майки или свекърви ,разликата е че едните понасяме с обич,въпреки дрязгите и ядовете.Нямам много спомени за майка си ,на 14 отидох в техникум и веднага след това се омъжих.По нататък може да се присетя нещо.Може би ,като знам че е била на нива ,по 31 ден ,че повече не може,занаятчия ,плетачка  и била.Но в нашето семейство имаше  и баня ,и топла вода в кухнята ,и книги ,баща ми бе преведен зет.Мамините родители бяха златни хора.За тях мога да разказвам много,те са ми повече родители.
но в новия дом ,разликата бе огромна.Чудя се сега,как съм приела,изживявала всичко,младостта е силна.Още на втория ден премете след мен свеки и премести стола ,че не бил на мястото си.Баня няма ,след месеци правихме.Пералня -също.Счупих три Риги,но автоматична си купих преди две три години.И прахосмукачка от първата заплата сина ми подари.Метлата  за превод и чистото,както стане. Разказвам отдалеко и ще е дълго,дано ви припомня и ваши моменти.Щото тези дни ,като бързах да изпреваря дъжда и се изморя ,си спомнях разни "весели"случки  и се стимулирах да работя още.Та млада съм ,първата ми пролет булка,имаше череша ,тъкмо почнала да налива и оцветява и посягам за шепа ,няколко и свекъра:аз го чакам да ми капне ,то бере зелено.
После се сетих ,децата на 3-4 годинки,дошли и другите внучета и добили смелост ,откъснали кокичета ,тъкмо се подало беличко,няколко ,аз мета плочите пред къщи ,свекъра  им се кара и  му вика,на моето ,че другите са гости:изяж го сега като си го откъснал,що го късаш?Влязох с метлата и щяхме да се сбием.
дълъг живот и много простотии,но за 10 години починаха 6 човека ,почна девера -на 48 ,после свекъра ,татко ,мъжа ми ,майка и  свекървата.Тя има и бебе починало ,близнак на девера,не разбрали пред 1951 че са две бебета и като се родила първото ,не предприели нищо.Задушило се и нещо хранопровода повредили ,не дочакало 40 дни.Разказвам това отдалеч,за да се разбере другото после.Щото тази жена последните години превъртя ,уж не е личи но ...на мен ми личеше..Може би,защото не реагира ,таи в себе си ,никой да не разбере какво мисли ,такава си беше.Като шеф ,не казва ,не споделя ,пази дистанция.И много упорито злобна,подхожда с негативизъм към всичко.Вечният песимист.Та останахме двете с нея ,сега с времето ми липсва даже ,въпреки разговорите на високо.Такива простотии ми е правила,че могат да ме стимулират сто години за работа,като се ядосам,много ми върви...Ще продължа по натам,че стана дълго ,но пък има за четене...

Е сега  и аз написах много,моля не ме бийте...Хули...едновременно с теб

Хули, не реви, моля те.
Ако искаш да споменеш всеки просто отваряш мамата в 2 прозореца. От единия четеш, а успоредно отговаряш в другия.  
Така няма нужда да се затрудняваш със запомняне. То не че моите писания са много запомнящи се.
Боряна, не ти е било лесно. 

Не разказвам да се оплаквам ,просто искам да споделя ,отдавна не съм се връщала назад ,сякаш имам нужда ,олеква....
Хули ,всички ставаме бабички ,и това е прекрасно 

Да, ясно е за олекването.
Просто не си представям такива отношения към снахата и внучетата в края на 20 ти век.
Ами то хора всякакви.
Аз два пъти съм се омъжвала, но свекърви не съм имала. Поне този късмет извадих 

Борянке, направо ме разплака, мила. Така хубаво, картинно го разказваш, думите ти непремисляни, направо от сърцето идват, много ме развълнува. Не ти е бил лек животът и сега не е лек, доколкото разбирам, но много сила има в теб, така го чувствам. Върна ме и мен в онези първи трудни години в чуждата къща, в чуждия град, пък макар и с баня и с топла вода...

Разказвай, щом ти олеква, дори да се оплаче човек, няма нищо лошо в това.

Можеш да пишеш колкото искаш, няма много, няма малко, не го теглим на кантар и не го мерим с метър. На когото колкото му се пише. Пък на когото му е много, чете колкото му е точно.
Не трябват извинения, че се е получило дълго.

Айша, а пък аз завиждах на тези, дето имат свекърви. Имах една колежка, живееше с родителите на мъжа си. Свекърът и свекървата се грижеха за къщата, водеха децата на алианси и частни уроци по музика. Колежката ми след работа я чакаше мъжът й и ходеха на кино, на театър, на гости, на ресторант, всеки петък играеха бридж с приятели. Като се върнат, къщата оправена, храната приготвена, децата нахранени и приспани. Сутрин свекърва й ставаше рано, прави на всички закуска, кафе, колежката ми само се нагласи  и излиза. Много сговорно и задружно живееха. И другите ми колежки имаха свестни свекърви, никоя не се оплакваше.

Мислех си, че каквато и да е свекърва ми, понеже моите деца са й внуци, ще ги обича и поне от време навреме ще ги взима да им се порадва, че аз да си почина малко или да си свърша някоя работа...А и свекър ми казваше, че била добра жена. Но си беше отишла много рано, ММ е бил войник тогава...
Та не знам дали е късмет да нямаш свекърва...

Майка ми има развод  и втори брак ,била е  бременна и  е абортирала като се развела.Мъжа и бил футболист ,вероятно аматьор ,от травма се стига да отрязване на крака.Не знам защо е решила така и дали сама или под натиск на някого,но с баща ми имаха доста бурен живот ,щом като ученичка мечтаех да отида в Коми или някъде далеч и да я взема,да я спася.Ревнив до откат ,и дори е посягал.Аз за това бързах от училище да се омъжа за първия  срещнат.
Другото за мен  е,че съм със слухов апарат ,има заболяване в рода ,сложих го на 17 години и над 30 работих в нормална среда.После имах проблеми и спрях ,откриха ми наскоро и глаукома,та не съм  и за компютър много ,влизам за кратко и навън.
Вече ми  е проблем и с апарата ,не дават да го нося ,само като излизам и  съм сред хора.
та бях гост ,и още не мога да смятам този дом за свой ,сега свиквам.Ще поясня случка,шефката има рожден ден ,40 години ,набрах точно 40 кокичета ,имаше много ,ливада ,и не попитах представете си ,та вечерта ми казаха точната бройка и как бера като не съм сяла.та винаги съм усещала един поглед върху си ,какво пипам ,какво правя.Свекърва ми си беше белязала всичко ,да не го ползвам ,чиниите ,оставила няколко ,другите прибрани за гости.Ползвам ,измивам и връщам По  едно време си купих един комплект ,видяли ме ,съседка и казала и ме привика:ти ще се отделяш ли ,за какво са ти тези чинии.
Говоря със съседка-ти защо говориш с нея.Дори на внуците не дава да пипат нейно.Питам кое пиле да заколя ,къде да насадя нещо. После си купих двор ,имах пари по това време ,някъде 700 кв.м. да си садя каквото иска ,близо до нас ,на стотина метра . И тогава тя се отказа да пипа в този двор ,да сади ,да поддържа ,та ми станаха два.Има още един ,малко над два декара ,имаше  и лозе ,декар ,лично ползване пипер ,дини ,царевица люцерна ,на 35 години почнах да гледам крави.Овце няколко ,магаре ,птици ,каквото има във всеки селски двор.Докато почина мъжа ми. Вече не.Само този с къщата ,малко над декар.

Ще разказвам ,но нека си кажа  и че пиша стихове...не искам да плаче никой ,не искам да ме съжалявате ,по скоро да ме опознаете ,и вас постепенно ще опознавам...ето едно стихотворение ,писано отдавна но май  е за нас...Винаги гледам положителното...търся го...

Откровение

Може би някога стари да бъдем,

стари, самотни жени.

Младите укорно може да съдим

и без вина да виним.

 

Може в черупка от охлюв стаени

до позавидим за миг

на запленяващо дръзко летене.

В гърло да спре може вик.

 

Но за сега невъзможно това е -

ние самите летим.

Търсим край себе си, бродим в безкрая,

име на път си шептим.

 

Дъжд да ни срещне и вятър да брули -

нищо не ще промени.

Нашата младост е жаркият юли

с ведрите слънчеви дни.

Много ти е хубаво стихотворението.
Аз не че те съжалявам, просто съм чувствителна много, лесно се смея и лесно плача, пък и ти си го написала така, че ме хваща за гърлото.

 Бори, много си приличат съдбите ни \Ако и моят ММ да е жив \. А стихотворението е супер - пускай по-често!

ще разказвам още ,не сте длъжни да коментирате ,просто ще си пиша...а стихове не всеки обича ,та ще внимавам...за днес лека нощ...

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
НА ИМЕННИЦИТЕ И ВСИЧКИ ТЕХНИ БЛИЗКИ,МНОГО ЗДРАВЕ И ВЕСЕЛ ПРАЗНИК!

[/b]

Честит празник на всички, които празнуват този ден!

Да Ви е живо и здраво името и всеки един миг да бъдете закриляни от Победоносеца - Свети Георги!!

 Честит празник на всички именици!

 

И Ако да е празник - не може без кафе: