КГБ = Клуб на Готините Баби - 145

    Добро утро,момичета!
  Благодаря ви , за хубавите пожелания за имения ден на Жоро!Дано се сбъднат всички!
  Тази сутрин от мен е кафето.Внучетата още не са станали и мога да се обадя.Лелеее,много са палави.Минутка не остават на едно място.Вечер сме като утрепани,по цял ден фитнес.
   Дидиа,видях внуците-шафери.Много хубави и артистични са.
   Кари,на патерица и аз да честитя празника ви.Дано само да има мир,всичко останало вие си го постигате.Направихте чудесна държава за малко време.
   Ега Мега хубаво си се подготвила за тържеството,личи си.Изкарали сте чудесно,ще имаш хубав спомен.
   Боряна,аз плача на твоите изповеди.Подсещаш ме за много далечни и трудни моменти,които съм успяла да загърбя.Някои мои преживелици приличат на твоите,но и на тези на Янчето.Подкрепям те и ти се възхищавам,че си се съхранила.
  Момичета,ще пиша повече след десетина дни.Не се сърдете,че не ви споменавам!Сега едва намирам време да се обадя.

Добро утро, красавици! Я какво слънце грее навън. Желая ви с много настроение и ентусиазъм да хукнем към тръстиката.
ЯЖКЕ, миличка, на нас ли ще обясняваш, какви са палавници Насето и Веско? Не се безпокой, че не пишеш. На всички ни е ясно. За сега имаш само извинени отсъствия. Ще си ги "отработиш", когато си заминат децата. Пийвам си от твоето кафе, не мога да се откажа и от катмите. Пак да направиш. И политам.
Втора смяна съм на тръстиката, а довечера зетко пристига. Изобщо нямам време да скучая.
БОРЯНЧЕ, силна жена си. Дръж се миличка! Бях те питала колко са големи момчетата ти. Покажи ни още от твоите стихотворения.И аз спадам към тия, които лесно плачат, но твоя разказ здраво ме развълнува. Пиши, ако имаш желание и време.
ТАНУ, на патерица, да ти е живо и здраво момчето!
ФУРИЙКА, все си мисля да те питам: какъв е крайния резултат от диетата?
ЯНЧЕ,  за АНЖЕЛКА, е и ти се уреди с  покрай нея
ЕГА МЕГА, след толкова приготовления няма начин да не е супер купона. Живи и здрави да сте!
КАРИ, много харесвам тази песен на Ищар за евкалиптовата гора. Първоначално не знаех за какво се пее в нея, но мелодията и изпълнението силно ме вълнуваха. Сега след толкова празници, малко почивка се полага
ДИДИА, АЙША, ХУЛИ   
МАРИНКА, давай " оня списък "
Хей, пътешественичките, прибрахте ли се? Чакаме пътеписи от вас.
На всички спорен ден. Аз май пак се увлекох.       и чао!!!

Ха, добро ютро и от мен!

Яжке, хубаво кафенце, а дано скоро да го пием реално заедно с групата. 

Тану, жив и здрав да ти е мъжа, да те слуша още много дълги години!   

Меги, хубав купон сте спретнали, все така да празнувате! 

Янче, ти си толкова оправна, че няма начин да се справиш с мама (по най-деликатния начин). А сладката Анжи да не хапва още нищо алергизиращо (леле, какво дума спретнах) щом още и излизат пъпчици. Нека утихне съвсем, пък тогава отново и по малко. Лекция ти изнесох, сигурна съм, че ти го знаеш, ама... Страхувам се много от алергии. 

Дидка, ще чакаме снимки по-натам. Щом булката е сложила вето, няма как...   

Фло, причтата, която ни предложи онзи ден си я копирам. Много ми хареса! А, сега да ти е лека работа! 

И, ето го ОНЯ СПИСЪК. Не съм в час дали има промени. Моля казвайте и допълвайте!


СПИСЪК

1. Фло
2. Здравка
3. Дидия
4. Светълчо
5. Айша
6. Джили
7. Марина
8. Шпунц ?
9. Яжка
10. Мая
11. Римар
12. Мамси ?
13. Луси ?

                     Привет,момичета!Пийвам си кафенце във вашата компания,че нещо хич не се чувствам добре!Как ще изкарам след обяд на тръстиката идея нямам.
                     Маринка,махай ме от оня списък,че имам задачка за неделя!Много съжалявам,че пропускам,ама то при мен е все така - дълго плануваните мероприятия все се провалят!
                     Янче,внимавай с Анджи,че и аз се страхувам от алергии.Давай по-мъничко от храните,които те съмняват,че предизвикват реакция и ако трябва ги изключвай от менюто.
                     Лек и спокоен ден на всички!

Привет ,привет девойки мили
Яжка - тенкс за кафенцето. Аз още имам от моето ,че то такава лудница е  днес на работата след почивните дни - думи нямам. От главата- за краката ,но лека полека  си идват нещата на мястото

Живи и здрави да са всички имали повод да празнуват - аз нали да не разваля традицията - все след празника  пиша

Яне -  важното е,че след "агнешкото" пак е твоято майче. Понякога се замислям в какви ли досади  ще се превърнем и ние

Борянче - хубаво ти е стихотворението. Хваща за гърлото.  Не ти е бил лек живота. Никак даже.
Малко остана и аз да се разплача.

Дидкааа - шаферите все едно от  модно списание  излезли! Чудесни дечица!


През почивните дни доста работа посвършихме.По-малко почивахме.То добре ,че мръднахме малко на еднодневна екскурзийка. То иначе край няма.
Тути - бяхме в Габрово и   си мислех за тебе.
Вчела като за последен почивен ден се изморих яко.Чак снощи не можах да спя нормално,ама съм се заканила за довечера - рано да си лягам. 

Наснимах малко пролетни красоти от двора ни,но нещо лаптоп-а не разпознава телефона ,та ще се наложи довечера да ги "запознавам" наново.  Ще се справя и ще  ви ги покажа.

Приятен остатък от деня момичета 

Едно набързо включване с откраднато от Демограф ...нещо като притча и  по -нататък ще пиша повече и ще описвам....коментара оставям на вас.
"Имаше едно време , една история за 125 -годишен фермер живял в средата на нищото , някъде в Мексико, който все още обработвал нивите си всеки ден.
Двама репортери решили да отидат и с цената на всичко да намерят този човек и да научат тайната на страеенето, или да опровергаят мита за невероятното дълголетие на мъжа.
След месеци на търсене от село на село , те се изкатерили на гребенест хълм и там долу видяли стар , набръчкан, наведен човек , разораващ нивата с магарето си, приличащ по-скоро на стафида отколкото на мъж.
" Това не може да бъде! " изкрещяли те  развълнувано.
Те се спусналаи бързо долу и поискали от изсъхналия фермер ексклузивно интервю, и той ги поканил вътре малката си колиба дом .
Те попитали за родителите му , за възпитанието му , за храната му и след това за това, на което той приписва удивителното си физическо състояние, така де - той е бил все още способен да обработва нивите си на тази удивителна възраст .
" Ставам , пия текила , ора нивите , правя любов , и заспивам. На следващия ден - ставам , пия текила , ора нивите , правя любов и заспивам ... Всеки ден ;  - Едно и също питие Tequila , оране на земята , правене на любов . Това е всичко. "
Изумени, журналистите си затворили бележниците , благодарили на човека и били готови да си тръгнат ...
" Още един въпрос , ако може да добавим накрая, за историята?"
" Точно на  колко години сте вече? "
Дребният мъж се усмихнал с полу - беззъбата си  усмивка и отговорил:
-  " На двадесет и две.."

Здравейте, готини момичета!
Писали сте многооо, сега се връщам да ви чета. Преди малко се прибрах от работа и се тупнах в темата. ММ все казва, че като се захвана с агрофитнеса и после съм болна.Така е ( ама пред него не бих си го признала, че съм " гевезе") то да беше само дъжд, ами и градушка ме удари и затуй днес съм доста хремава,пих си прахчетата и дано до довечера се пооправя и да не ме усети.
На Дидия малките шаферчета са много красиви!
Тану, аз освен неледихса пих и 14 дни орафуран и 7 дни бисептол и до там ми беше циститът...
Хули,то си е нормално нашето "състояние' и аз дето "уж" мислех, че имам "слонска памет" взех да позабравям и като баба май помня повече по-старите неща.. .
Борянка ме върна годиниии назад и дори ми дойде идея да споделим и ние запознанството с нашите свекъри.
Моите ме приеха като принцеса. Нали всичко беше с "връзки" и те ги имаха и затова ми купуваха всичко, което си харесам. Ако си харесах два....четири чифта обувки или.....пет рокли.... изборът беше лесен, каквото ми харесва това се купуваше.Година по-късно като се роди дъщерята, само на дни от раждането я оставих на свекървата да я гледа и щерката стана принцесата.На моите родители им казвах, че ще родя още две деца, за да има на тях и нас с ММ да гледаме.Само си го говорех, а то стана наистина.
Aisha,
svetal4o27,FURIQ_65,rimar, Яжка,Flo 51( ами като те знаем теб, каква сладурка си то синът ти е явно шегаджия и не на шега е уплашил зетя).......
marina_vladi,
Кари ( честит празник и тази "малка" държава има много достойни чеда)
 ega mega,празникът с близките е най-прекрасен....снимките ти са много хубави.
тану, ауу много е вкусничко при теб....
Gabkata.....
Янче, аз не давам домашни.След като са почивни дни, наистина да си са почивни..


  

Изморена съм момичета и ще е така още известно време...влизам за малко ,чета ви,и да ви кажа ,ние  сме добри хора...като този от една публикация ,която мернах преди малко...

Ето съм!
Тану, да ти е жив и здрав именника!   
За чиниите и аз съм същата, не ги търпя.
Вчера питахте за Ани. Днес става 1 месец от както е там. Търси работа, но няма. Тъжна съм, искам си  я тук.

 Малеее, аз ли съм най-мързеливата Аз пък вечер не мога да мия чинии - прекалено се изморявам и като хапна, вече съм гроги. Само от мисълта, че трябва да се мокря ме втриса На другия ден мога да измия камара, но не и вечер. Даже и маса не ми се прибира - научила съм всички, като си изпразнят чиниите направо да ги слагат в мивката Тъй де, не стига, че им сервирам и да отсервирам ли И Асан хора!
Кремче, ще те дам за пример на нашата класна! Браво на теб!

                 Аз пък от много години се мъча да науча домашните да си слагат чиниите в миялната,ама не става - все в мивката ги оставя ММ. Та минавайки из кухнята и трапезарията прибирам и ...хоп в миялната...ММ един ден си завърза една чашка за дръжката с връзчица за ръката,че той извади да си сипе нещо,аз минавам и....чашката изчезва. Проблема с чиниите отдавна съм го решила - Пенка мие и не мисля за чаши и чинии,тави и тигани!
                Та,Янче,може и аз да съм най-мързеливата,че помощничката ми върши тази работа!
                Лека нощ,че утре рано-рано съм на тръстиката!

Здравейте.
Прибрах се преди обяд ,,гроги'' от пътуване, но радостна, че и този път се видяхме с ,,моето си'' моренце. Цял следобед ,,утрепах'' в 9 РПУ, че ми е за подмяна задграничния паспорт, егати и опашката, егати и чудото  .... Куфарите ги поразрових, пуснах една пералня и се хоризонтирах , едвам се държа на краката ....

До събота през деня съм в Стрелбище баба на повикване.
Сигурно няма да мога да пиша, но пък за компенсация в неделя съм у адашката на спявка...
Да се самопохваля - похвалиха ми говоримия руски и то баш руснаци от Москва... Само дето не ме бива в пиенето като тях .... но пък се наслушах на руски песни за ,,на чашка''

Сега да поздравя всички празнували- те или  близките им хора.
Поздрави за Кари и фамилия и за техния празник.
Да сме живи и здрави всички, още много празници ни чакат ...

Спокойна нощ и хубава след празнична седмица!

А добър вечер и от мен. Ей, друго си е да пекне слънчице. Веднага настроението се повдига, работата по спори и ти се иска да полетиш... Какво ли си мислите? Фло-то май малко е изтрещяла Неее, просто има дни в които ми е много ведро, много влюбено и всичко върви леко. И не си измислям, но в главата ми звучат песни... Е, сега тези, които мислеха, че Фло-то малко е изтрещяла, ще кажат: Съвсем е изтрещяла, щом чува гласове Както и да е. Понякога ми е празна главата, но какво да се прави? Навярно е от ЕГН-то.В следващите 30-40 години сигурно съвсем ще се изпразни...Я стига съм ви занимавала с моята душа и с моята глава.
Преди обяд ходих до шивачката ми, после на пазар, а после на тръстиката. Всичко вървеше като по ноти. Бързах да се прибера. Тази вечер ме споходи австриеца, но не Алцхаймер, а Конрад . Зетко долетя в командировка again. Долетя барабар с хремата, кашлицата и всякакви там вируси австрийски и международни. Завалията, ни яде, ни пи ( той и без да е болен пие само студен чай и ред бул, който му дава крила... ), А сега изпи един чай и се паркира. Лесен гостенин.
БОРЯНЧЕ, хареса ми това, което ни изпрати. И всичко това става в едно африканско племе... И тези аборигени, както ние ги наричаме, виждате какво правят, а ние??? Прошка искаме и даваме, но дали така постъпваме в ежедневието, дали сме толерантни??? Защо хората така са устроени, че се нахвърлят върху някой грешник, вместо да се опитат да го разберат, да му помогнат. Е, не, че всеки път успеваемостта е на 100%. Аз винаги съм казвала, че у всеки човек можеш да намериш нещо съвсем мъничко добро, стига да имаш очи и сърце, да искаш да го видиш. Хайде пак ме изби на размисъл. Нали все пак е добре да си дълбаем сивото вещество...
Хайде да поема идеята на КРЕМЧЕТО и аз да разкажа нещичко за моята майка-свекърва. Беше съвсем обикновена жена, беше прекрасна жена. Тръгнах към дома на моя съпруг без страх и притеснение. За пример ми служеха взаимоотношенията между моята майка и нейната свекърва, моята баба Цвета. Та моята баба имаше три снахи. Мама беше първата й, но когато се появила втората й снаха, баба купила кантар. Всичко се разделяше по равно и справедливо. Как никога не чух баба да негодува, или мама и стринките да са недоволни. Благодарение на мъдростта на моята баба, благодарение на този кантар, до ден днешен се почитаме и се търсим ние-първите братовчеди, общуват си и нашите деца. Всяка година, понеже аз съм най-голямата, събирам братовчедите си и семействата им, и двете живи стринки, и нашите внучета, и зет ни не пропуска тези родови срещи в   нашата къща, в селото, където са родени бащите ни. Та след това отклонение да продължа. Влизайки в дома на моята свекърва аз усетих, че тя ме прие не само в дома си, тя ме прие в сърцето си, което е много по-ценно. От голямо значение е факта, че ние не сме живяли заедно, но ако някоя от нас беше проклетия, неминуемо щяха да се появят речено-казано, да има престрелки. Е, нямаше!!! 34 години освен аз на нея "майко" и тя на мен "Цеце", друго обръщение не сме имали една към друга. Тя винаги казваше: Ти си по-млада, ти по знаеш. Когато дъщеря ми отиде далеч, вече снаха, много съм се страхувала за нея. Слава Богу, сватята е с балканска кръв, дъщеря ми още веднага започна да се обръща към нея с " мама Ема", а жената се обаждаше да ми благодари и да сподели, че изобщо не е очаквала такова добро отношение от страна на снахата. Вярвайте ми, свитото майчино сърце се успокои. Не веднаж съм се обаждала на дъщеря ми, да й благодаря, че показва там, далече, добро домашно възпитание. Може би ще ме попитате какви са взаимоотношенията със снаха ми? Преди годежа всичко беше по мед и масло. След годежа и известно време след свадбата имаше кратки схватки, речено-казано, сълзи и сополи. Реших, че така не може да продължава, че ще се мъчи момчето ми, защото обича и двете. Реших да я спечеля с доброта, да й покажа, че я ценя, че я уважавам, че разбирам стремежа й да се доказва, да заеме своето място под слънцето. Повярвайте ми, никак не ми беше лесно, но ще споделя само думите на сина ми, които ми каза, няколко години, след като всичко утихна и си застана на мястото. Е, много си хитра!!! Успя да я спечелиш! Това за мен беше голям връх, голямо постижение в житейския ми път.
Лека нощ момичета!
Пп. Добре дошла ДЖИЛИ  , ДИДИА, сега ще те чета

 Добро утрооо! Хайде на кафето:

         

 Чета Кремчето и Фло и благородно ви завиждам! Аз пък с малко страх пристъпих в къщата на ММ. Не ме искаха за снаха, че не стига че бях по-голяма, ами и по-учена, та щяла съм да го оставя после. Тогава имаше обичай по нашия край като заведат снахата свекървата да я посрещне с набор за вкъщи - нощница, пеньоар, чехли, комбинизон и т.н. На мене ни нощница, ни комбинизон - метна ми през рамо едно парче плат \жоржет - помните ли го? \ в тревисто зелено и това беше. Въпреки това се стараех да бъда изрядна снаха. Можех да готвя, да меся ,да точа, шетах - не ми тежеше. Въпреки това все не можех да угодя. Есента един ден слизам в беча и чувам ММ като вика на майка си: Трябва да купим на Янка някакъв кожух - виж, че е още със студентското си балтонче и ботуши. А тя: сега няма пари за нея, друг път! Точно след два дена се върна зълвата - ученичка още и отидоха със свекървата до града. Върнаха се с два чифта дънки, нови ботуши, някакъв пуловер и тя голямо хвалене се хвали. А на мен ми се доплака. Тогава ММ реши и със следвашата заплата ме заведе в Кубрат - тъкмо бяха пуснали едни кожухчета от съшити парчета кожи с гугла, струваха 140 лв и ми купи такова. Ботуши ми купи татко. Все пак се понасяхме до първата година на дъщерята и на рождения й ден се скарахме. Свекито беше обикновена селска жена, но доста цапната в устата и понякога стигаше до вулгарност. На РД исках да направя гювечета - какво било това модерно ядене, не било за гости. Исках да направя питка - слънце - кога щяло да стане това чудо... и все от тая мода....дори ме нагруби и тогава не издържах и си казах всичко. Така аз си посрещах приятелите в горните стаи с гювечета, а тя - тяхната рода - долу - с кюфтета. Есента се отделихме - дадоха ведомствена квартира на ММ в Кубрат и така. Все пак летата и ваканциите изкарвахме на село. На края, като се разболя свекървата пак на моите ръце остана, ама... Чак след като почина мога да кажа, че свекърът " се запозна" истински с мен. Той беше чудесен човек и до смъртта си много ме уважаваше и тачеше. Това е - рано сутринта!
Лек ден на всички, че времето напредна!

Добро утро!