Вече слънчице пече, а октомврийското (2012) дете като гъбчица расте!

Честит имен ден на всички именици! Живи, здрави и щастливи!
Деси, ти ме изуми с тези игри! Супер са!  За съжаление не мога да допринеса с идеи, защото ние основно разглеждаме книжки и разпознава кое къде е, кое какъв звук издава, разпознава буквите на неговото име, моето и на баща си, подреждали сме кубчета, щипки, колички по цветове. Но му омръзва - май не е от много ученолюбивите или по-скоро аз не съм от най-търпеливите. Опитвам се да го науча кое е ляво и дясно краче и ръка (струва ми се рано, но все пак ги повтарям, като го обличам или в др. ситуации) Иначе случайно или не - понякога ги разпознава. Както и някои цветове... Понякога рисуваме (по-скоро аз Взела съм му от онези магическите дъски (вече втора вземаме), за да не драска навсякъде с другите химикали...
Ако му взема от ситните конструктури и мозайки - сигурно ще ги изяде - все още слага неща, които не са за ядене, в устата.
Иначе и аз мисля, че той ще е повече по номерата, отколкото по ученето

  Черешки давах без костилка и срязани на две ( миналото лято) , това лято само ще махам костилката и цели ще ги давам ( имам си щипка , с която ги махам). Тази година още не съм давала пресни, имам си замразени, даже сега правя един крем/топинг с тях за да ги ликвидирам.    Докато ги изядем ще излязат  сладките хрущялки на пазара.
 
  Деси, интересни идеи даваш.  Аз нещо съвсем съм спряла да обръщам внимание на детето вкъщи. Играе си сама, фантазира си и  си мърмори около куклите. Иначе конструктор имаме на LEGO Duplo  за над година и половина. Два комплекта, единия е с платформа на колела се харесва най-много. 
То сигурно и затова не ме слуша като сме си вкъщи - скучно му е на детето.   

Лелее Деси, страхотни забавления!!! Аз откакто съм на работа не знам баба му с какво го занимава през деня, но той още от малък нямаше никакъв афинитет към играчки. И до сега е така... Много си играе с щипките. Като бяхме в Кипър на гости, детето на нашите приятели имаше цял автопарк пред къщата - тротинетки, колелета с две, с три колела, за бутане, за яздене, акумулаторен мотор и какво ли не - ами май единствено към акумулаторния мотор имаше интерес с другите максимум 5 мин.

Аз череши пробвах още миналата година да дам ама не помня да е имал интерес. Тази година още не бях давала, но една майка го почерпи разкошни череши - ужасно му се усладиха и като се прибирахме към вкъщи и аз купих. След вечеря хапна с голям кеф. Делях ги на половинки и махай костилката, но той ме издебна и изяде една - естествено глътна костилката

Днес много се ядосах като видях баба му как го беше облякла - в пет часа след работа се видяхме. Бях пукнала от жега и какво да видя - детето с боди с дълъг ръкав и отгоре риза с дълъг ръкав. Лошо ми стана. Ми казах си и, а тя много очудено ме гледаше. Ей затова искам да ходи на ясла!!!

Хайде това от мен.

Деси, благодарско за идеите! 
Моето дете не играе кротко, той обича да се катери най-вече. В къщи ММ му направи къщичка с пързалка и катерушка, много се забавлява там. Обича да рови из саксиите, да играе с пясък, вода. Много обича да чисти с прахосмукачката, доста често я пускаме извънредно специално за него. Пъзела с превозните средства го имаме, нарежда всичко, като под нашия има нарисувани например под линейката има болница, под пожарникарската кола - пожарна и т.н. Пъзелите и книжките са само докато е на гърнето, през останалото време е в стихията си. Много обича също да готви, бърка разни неща, да разглабя и сглабя чопъра, блендера и пасатора. Пасатора вече не е между живите  Преди време си изкара една тава, взе бъркалката за разбиване, бях му дала парче краставица, захапваше и изплюваше в тавата. Направи си манджа и бъркаше.
Друго нещо, което обича е да имитира движения в песничка. Например Хей ръчички, If you are happy and you now it, Here we go looby loo и такива подобни.
Паметта му е удивителна и непременно играта с тука има-тука няма ще се пробва, може пък някой ден и пари да изкарва от нея 

Здравейте, да ви разкажа днес какво направи моето мече - трябваше да дадем урина за изследване (заради температурата) и той първо не искаше (само като приготвех чашката и я буташе с ръка и плачеше, а като си намокри краката - още повече започна да плаче). Голям рев му удари, но аз не се отказах   (нали ни трябваше, за да я дадем в лабораторията). По едно време го издебнах. Той като видя какво става, като пишка, че се пълни чашката - започна да се кефи   и вика: "Пак, пак" и се напъва. Та така свършихме работата и после (преди следобедния му сън) пак го водих в тоалетната да пишка и беше много доволен. Но това, което ми направи впечатление е - че той като се напъне пишка (поне след като разбра как се получава) - значи вече има някакъв контрол според мен. А и преди (когато беше по-малък почти винаги, като махнех памперса, мокреше подложката или като го съблечем в банята или във стаята, а от много време насам (мисля че почти от година) не го прави. И днес разбра какво означава да пишка (според мен де)   - даже си мисли че е вода, защото вика: "Аааа" (което за него е - вода)  Няма да бързам да се радвам - защото и с акането имахме успех миналата година за много кратък период, а сега не ми дава да го сложа на гърнето (а не съм го карала на сила да стои на гърнето - първо сам сядаше, после аз го слагах - и разглеждахме книжки, и песнички сме гледали...)
Та така, това е новото при нас. Много ми се искаше да ви разкажа.
Надявам се, че всички са добре. Хубав ден

_edna_maika, ами браво, това също е огромно постижение и възможност да започнете с привикването към тоалетно възпитание, така да се каже. Тъкмо си му хванала цаката, продължавай в същия дух. Имам една позната, която си изпишкваше детето като малко в еднократни чашки, празни кофички от кисело мляко и други такива подобни. Удобно е дори за носене навън, а не като мен да мъкнеш едно и също гърне навсякъде, защото човека си обожава неговото си гърне и не признава друго. Сега се опитай да му обясниш, че трябва да сигнализира преди това. Измисли си някоя лесна дума за този процес пишкане, например да казва пиш ако е лесно за него или дори някакъв звук да издава. Така ти ще бъдеш в бойна готовност да отговориш на нуждите му. Като свърши естествено много се радвай и повтаряй, че вече е ГОЛЯМ и там пишкат батковците.
Ние за сега пишкаме на кукуто /гърнето/, но много рядко да сигнализира като каже куку, често го казва като се напишка, но нямаме бърза работа, нали  Лошото е, че свикна да пишка седнал и то със смъкнати изцяло панталонки. Като го карам навън да пишка в гърнето все става и търчи след нещо интересно.

Влизам само да ви кажа, че отново не сме приети, много гадно. Имаше 9 деца останали за 4 места и изведнъж станаха 12 вечерта преди тегленето. Е пак не ни изтеглиха

И Адриан не влезе 19 деца за 4 места. В последния момент се появиха двама 10 точковци и местата останаха 2 Ми такъв ни бил късмета. Ние все пак имаме баба (колкото и да не ми се иска да го гледа още една година) А и догодина без точката от ясла никъде няма да се класираме От сега се настройвам за частна...

 

Виждам, че много от вас мислят за ясли. Ние няма да пускаме Филип скоро. Догодина (след като навърши 3) директно на предучилищна Монтесори само сутрин, а следобяд ще е с мама или баба.

Ние определено мислим вече за второ, дай Боже!

Правихме вчера кръщене. Мислех, че ще плаче, но нямаше такова нещо. Влиза и в олтара (защото е момченце). Много беше хубаво.

Съжалявам за неприетите дечица в яслата. Късмет, какво да се прави. 
И ние не мислим да пускаме Елина на ясла. Ще си я гледам, свекито и тя помага не малко.
У тях, уикенда дребната хапнала киви (без семките) и много и се усладило. Няма реакция, но и ние нямаме алергии в родовете. И пресните кайсиики много харесала, че все съм давала под формата на кисел, който беше от компот ( от ДК). При нас една и съща общо взето. Детето е добре, аз не чак толкова. От дни имам болка в сърдечната област. Изпотявам се при най-малкото усилие, то верно и кг не са ми малко, но съм посвалила. Лошо ми е, вие ми се свят. Та искам да ме види личната, за да съм спокойна.

Ние излизаме за храната. До скоро писане!

Джъст, правилно си решила. Отивай на лекар, защото шега не бива. Аз имах сериозни проблеми със съня, но откак ми изписаха нещо си за намаляване на пулса, спя като къпана. Имала съм проблем, а съм отдавала безсънието на други фактори.

При нас изведнъж стана много топло. В събота бяхме поканили едни приятели българи да празнуваме заедно 24 май. Но те в последния момент решиха да ходят някъде и съответно ние си останахме четиримцата. Напалихме си барбекюто в малкото ни дворче и си изпекохме три-четири пържолки и малко картофки. Децата си намериха играчка. Няколко пълни с пръст саксии. Мина игра сигурно два часа с пръстта, рови се, пресипва я, събира я, пак я пресипва. Гък не чухме от нея, а накрая не искаше да се прибира вкъщи. Хубаво си напече гръбчето. Е, хазяйката сигурно не е много доволна, че сме изхабили пръстта, ама какво да правим като детето не искаше да се откаже от играта си. Тези дни като вземем заплата, ще ходим да й вземем пясъчник. Борис пък тича и скача, а и той също се включи в играта с пръстта. Ние си починахме. Установихме, че не е нужно като ахмаци все да ходим някъде, на двора също можем да си прекараме добре.
От вчера малката обогати речника си. Казва "да" и "не". Досега само с глава кимаше и издаваше някакви странни звуци. Сутринта я уча да казва "бобче", а тя милата "копче". Казвам й "вода", а тя повтаря "гуда". Знае вече да нарича батко си Бобо. Снощи я приспивам, а батко й и баща й се чуват в другата стая. Тя седнала в леглото и сочи към вратата "Бобо и таааааати". Питам я кой я гледа, а тя отговаря: "тааааати". Така сладко го провлачва, а татито се размазва от удоволствие, естествено. След като приключихме антибиотика й се отвори добър апетит, успокои се някак. Не знам дали сте забелязали, но на мен ми прави впечатление, че децата са много нервни като пият антибиотици. Направо стават нетърпими.
Обича да я обличам с нови дрешки, да се оглежда, да се кичи с моите джунджурии. Кокетка малка.

късметче, много съжалявам. 
Джъст, отивай на лекар и дано се установи бързо от какво е.
Катрин се пооправи, носът не тече, почти не кашля, но ние с баща и` се разболяхме (явно някакъв вирус е било). Двамата сме с болки в гърлото, с кашлица, гадно е.   
А Катрин много сладко казва татеее, после какооо, после тихичко казва Кати. Ходихме да и` купим сандали, толкова си ги хареса, че не искаше да ги събуе, та си тръгнахме с тях.  Определено се опитва да говори, повтаря думите, някои доста точно.

Хубав ден!   

Джъст, хубаво си решила за лекаря - иди, да не се притесняваш излишно. Само като идея - помоли да изследват щитовидната жлеза. Имам такива симптоми от Хашимото, и доста време обикалях по лекари, докато успеят да го хванат. Стискам палци 

Не съм писала скоро, защото няма нищо кой знае какво при нас. Всичко е нормално, което е добра новина 

Хубави разходки и спокойни и здрави дечица, момичета   

Джъст, подкрепям Мелодия. Таива симптоми - сърцебиене, нервност, изпотяване, задух са симптоми на хиперфункция на щитовидната жлеза. Много често се пропускат от лекарите и състоянието излишно се влошава
Деси, идея за рисунки с квадрат - робот и кола (в нея има и кръгчета). Идея за друга игра е "Нахрани животинчето" Изрязала съм си зайче, мишле, катеричка и таралеж и карам малкия да сложи при тях съответната храна - морков, сирене жълъд и круша. Забавлява се, само че бързо му омръзват тихите игри. Предпочита да се катери по каквото намери 
Ние имахме тежка нощ Мишо се събуди в 2 и вилня до 5 сутринта  . Много му се играеше на милото, а на мен така ми се спеше... Взех го при нас на спалнята и се започна едно търкаляна, катерене по нас с баща му. Ние не му обръщаме внимание и той почна да вика Мамооооо, А-тиииии (тати) и пак Мамооооо А-тииииии. Най накрая заспа както вилня и само му метнах едно одеалце отгоре. И като знам че сега тръгвам за работа и цял ден ще съм като парцал  Не е правил такива номера оот доста време.
Хайде хубав ден на всички и всички да са здрави!