Мило дете, 40 мъчителни дни без теб. С всеки изминал ден става по-трудно, болката става по-голяма, а връщане няма. Как ми липсваш, колко е празно сърцето ми, колко е тихо у дома. Няма смях, няма радост, няма го и звъннкия ти глас. ОБИЧАМ ТЕ! Не мога да опиша това което чувствам, но празнината е огромна, животът ни вече не е живот. Теб те няма! Аз за какво съм тук? Обичам те, безкрайно!
- Публикувана: 1 юни 2014, 22:31 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2015, 18:56 ч.
Загубихме детето си!
Рени,чета те,препрочитам,почвам да пиша трия,пак пиша и така...нямам думи,немога да намеря такива,как да опиша болката,как да те утеша,какво би било толкова мило и силно да те успокой.
искам да ти кажа кураж,но...безсмислено,бъди силна,споделяй повече,бори се
Децата ни са някъде там и ни чакат,вярвам че са на по добро място.
прегръщам те!
искам да ти кажа кураж,но...безсмислено,бъди силна,споделяй повече,бори се
Децата ни са някъде там и ни чакат,вярвам че са на по добро място.
прегръщам те!
Благодаря ви момичета, за топлите думи, за подкрепата. А, болката, тя става по-силна с всеки изминал ден, боли, ах, само как боли. Дните ми тежат, не го искам този живот. Как ще живеем без детето ни, как? Сърцето ми кървави сълзи пролива, не издържам, не мога, тази мъка ме ракъсва, разпръсва ме на хиляди парчета, това вече не е живот, смисълът на живота ни го няма. Буцата в гърдите ми, ме задушава, сграбчила ме е и не ме пуска, искам да се отвори земята и да ме прибере. С какво сме го заслужили този тежък, труден, кошмарен живот? А, хората около нас са щастливи, ние сме прокажени, наказани, родени за мъка, най-милото ни, най-скъпото ни, най-обичаното ни го няма.
"Една жена се изправила пред Бог в края на дните си. Той й показал една плажна ивица, по която били отпечатани нейните стъпки - това били стъпките от живота й. До нейните стъпки имало и втори чифт отпечатъци от стъпала.
Попитала тя Господ: "Господи, казваш, че това са моите стъпки, а чии са тези до моите?"
Той и отвърнал: "Това са моите стъпки, когато винаги съм бил редом до теб".
"Но защо на моменти единият чифт отпечатъци от стъпала се губи?" - попитала жената - "Защо си ме оставял сама в най-трудните моменти и не си бил до мен?"
"Мило дете - отвърнал Бог - липсващите стъпки са твоите - това са най-трудните моменти от живота ти, когато си била в нужда и съм те носил на ръце"....."
Попитала тя Господ: "Господи, казваш, че това са моите стъпки, а чии са тези до моите?"
Той и отвърнал: "Това са моите стъпки, когато винаги съм бил редом до теб".
"Но защо на моменти единият чифт отпечатъци от стъпала се губи?" - попитала жената - "Защо си ме оставял сама в най-трудните моменти и не си бил до мен?"
"Мило дете - отвърнал Бог - липсващите стъпки са твоите - това са най-трудните моменти от живота ти, когато си била в нужда и съм те носил на ръце"....."
Много силно те прегръщам. Много, много. Плача заедно с теб. 
Искам да ти препоръчам един филм. Преди дни го гледах и ..... се чувствам различно. Филмът е по истински случай, за 4 год. момче между живота и смъртта, което вижда рая. Разказите му са невероятно красиви и дори вижда сестра си, която родителите са загубили преди него и никой не знае за това. Във филма разказват и за идентични случаи като неговия, от други деца по света, същите разкази.
тук може да го гледаш онлайн http://filmisub.com/drami/3054-heaven-is-for-real-2014.html
Аз даже се разрових после в нета и четох още за това. Иска ми се да вярвам.
Същата нощ сънувах моя съученичка, която почина когато бяхме 7 клас. Не бях се сещала за нея от години, нито докато гледах филма. Прегращахме се насън, плакахме разказа ми за нея, мого щастлива беше. Прекрасен сън, истинска среща. Сякаш този сън ми потвърди, голямото чудене след филма.....истина ли е..не е ли..
Искам да ти препоръчам един филм. Преди дни го гледах и ..... се чувствам различно. Филмът е по истински случай, за 4 год. момче между живота и смъртта, което вижда рая. Разказите му са невероятно красиви и дори вижда сестра си, която родителите са загубили преди него и никой не знае за това. Във филма разказват и за идентични случаи като неговия, от други деца по света, същите разкази.
тук може да го гледаш онлайн http://filmisub.com/drami/3054-heaven-is-for-real-2014.html
Аз даже се разрових после в нета и четох още за това. Иска ми се да вярвам.
Същата нощ сънувах моя съученичка, която почина когато бяхме 7 клас. Не бях се сещала за нея от години, нито докато гледах филма. Прегращахме се насън, плакахме разказа ми за нея, мого щастлива беше. Прекрасен сън, истинска среща. Сякаш този сън ми потвърди, голямото чудене след филма.....истина ли е..не е ли..
Благодаря ви, момичета, кой би ме разбрал по-добре от вас, кой познава повече тази болка, която те убива всеки ден бавно и мъчително. Филмът ще го гледам непременно, то това ни остава вярата, че децата ни са на едно по-хубаво място. Но, тази празнина, тази липса, не може да се опише, няма такива думи. Обичам детето си, а сега го няма, остана ми да гледам с празни очи, как хората си живеят живота, а ние, ние сме едно нищо, само едната болка ни остана. Този живот е безмислен, просто не мога и да напиша, като хората, каквото искам, сълзите ми текът, сърцето ми е напълно разбито, толкова много ми липсва детето ни.
Мило дете, ужасно трудно е без теб, липсваш ни. Миличка моя, мъничка моя, бъди щастлива там където си, дано е по-хубаво, дано си спокойна и обгрижвана. Обичам те, страшно много, много те обичам. Няма го нашето мъничко слънчице, днес стават точно два месеца без нея, колко е грозен света през моите очи, всичко е различно, страшно и черно. Какъв живот, това вече не е живот, как се живее без детето, как? Защо ни ги изпращат тези наказания, колко може да понесе един човек, та това е жестока болка, неописуема. Няма го моето мъничко, хубаво, сладко, нежно, прекрасно момиченце, няма го. Стоя, гледам и дрешките, играчките, всичко ми напомня за нея, ръчичката и още е на огледалото, не смея да го измия, не искам да изчезне отпечатъкът, сълзите ми текът, няма ми детенцето.
Мила Рени, прегръщам те силно и плача заедно с теб! Утре моята засмяна Радост щеше да стане на 5 месеца, но явно не е било писано. На 15.06 когато тримата с нея и татко и се връщахме от Търново джип, каращ с висока скорост в насрещното ни блъсна. Оцелях само аз с множество счупвания. Но физическата болка е нищо в сравнение с празнината в душата ми, сякаш са откъснали част от мен, сякаш са ме ограбили, имах всичко - а сега нямам нищо, най-любимите ми ги няма и се питам защо трябваше да ни се случи това? Едва ли някога ще намеря отговор..
Катя здравей, много съжалявам за загубата ти, тя е огромна. Аз не знам какво да кажа, нямам думи, ние сме наказани от Бога, иначе не си го обяснявам. Страшно е, утеха няма, всеки ден е по-тежък от предния, с времето става по-трудно. Обречени сме да страдаме, тази болка ни е белязала за цял живот, няма как да прежалим децата си, невъзможно е. Тук момичетата са отзивчиви, страдали са и страдат, познават тази болка.
Мило мое дете, слънчице мое, обичам те, много те обичам.
Мило мое дете, слънчице мое, обичам те, много те обичам.
Катя,много съжалявам,и на тебе ще кажа,нямам думи,чувствам се токлова безсилна,защото разбирам мъката и болката ти,но не мога да помогна,няма как да те утеша
1000 пъти се питам,защо,1000 пъти се връщам назад ...плача,страдам,боли ме...но на сутринта ставам,слагам маската и продължавам ...Просто разбрах,че това ще е моя живот ,силно те прегръщам
1000 пъти се питам,защо,1000 пъти се връщам назад ...плача,страдам,боли ме...но на сутринта ставам,слагам маската и продължавам ...Просто разбрах,че това ще е моя живот ,силно те прегръщам
Мила Катя, прочетох поста ти... безумно страшно е. Не спира кошмарът по нашите пътища. За кой път невинна жертва на този ад става детенце? Съжалявам, мило майче, съжалявам... Поклон пред мъката ти! 
Ние сме насреща, когато имаш нужда да говориш!
за теб, мъничка Радост...
Рени, миличка, мисля те...
Ние сме насреща, когато имаш нужда да говориш! за теб, мъничка Радост...Рени, миличка, мисля те...
Препоръчани теми