Публикувана: 18 юни 2014, 08:23 ч.
Последно мнение: 20 юли 2019, 18:04 ч.

ДНЕС МИ Е МЪЧНО, ЗАЩОТО...17 ТЕМА

110 177
113
1

1
2
3
4
...
8
Всички

18 юни 2014, 08:23 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Трябваше да се направи нова тема. На всеки човек му е мъчно понякога. Затова я имаме и темата. Да споделим и ако можем да си помогнем със съвети...

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=628611.0;topicrefid=19

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=685079.0;topicrefid=20

Последна редакция: ср, 18 юни 2014, 08:34 от Марѝ

# 1 18 юни 2014, 13:14 ч.

Мнения: 2 494

.......... Майката на 4 годишния Паоло е безутешна Cry

(както и всички майки, загубили най-скъпото си и потънали в скръб), а правосъдието ни е продажно и убиеца си е в къщи..... това е подигравка и беззаконие>!?!.......... И правим всичко, което е по силите ни, събираме подписки, протести, трябва да успеем!!! Да има строги наказания, за да има лъч надежда децата ни да живеят!!!!
..........фонда за лечение на деца отказа на поредното малко слънчице, Ивалена, с рядка болест, а какво да правят сега родителите, да се откажат от смисъла на живота си ли, вие там хора ли сте вообще?! Пак търсим милостиня от народа, дарения..... , защо държавата се отказва от децата си и ги обрича на смърт???? Колко хора трябва да умрат?? Наскоро почина Васко, преди това още колко млади хора и деца???...........и нищо не се случва, толкова безпомощна се чувствам, стегнало ме е гърлото..........
Как да се радвам на децата си, като знам за тези безутешни родители?!?! Гледам ги как спят, моля се да са живи и здрави, и плача, плача за всички тях, за ангелчетата.......... защото е война на пътя, война в болниците и жертвите са нашите деца....... страх ме е........ що за държава сме?
Cry

# 2 18 юни 2014, 22:39 ч.

Мнения: 2 069

Колко мъка има по този свят...

# 3 19 юни 2014, 21:40 ч.

Мнения: 3 166

Мари, благодаря, че пусна новата тема! bouquet

Аз също си мисля често за Паоло и семейството му. Също и за Рени, която отскоро пише тук. Cry

# 4 20 юни 2014, 20:41 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Защото хората останаха без домове и покъщина, защото бедстват, защото е страшно и защото няма никой по-силен от природната стихия...

# 5 23 юни 2014, 17:01 ч.

Мнения: 2 069

Къде е новата тема? Дайте линк, моля.

# 6 23 юни 2014, 17:48 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Това е новата тема. И страницата е първата. Peace

Горе в първия пост има два поредни линка към предишните стари две поредни теми.

# 7 23 юни 2014, 21:48 ч.

Мнения: 2 069

Благодаря! Какво съм гледала, не знам. Струва ми се, че беше към 57 страница... Thinking

Извинете

# 8 23 юни 2014, 22:50 ч.

Мнения: 36

Тъжно ми е, защото днес загубих близък. Млад човек на 20 г. бе убит от токов удар. Не знам как се живее с тази болка. Не знам как да помогна на майка му.

# 9 14 юли 2014, 15:19 ч.

Мнения: 2 494

14 юли...... 1996....... като че беше вчера, обадих се по телефона, а някакъв мъж отсреща ми каза "Тя почина......мълчание...... елате, елате......" и затвори! Какво, как? Седнах в коридора и само казах-нещо е станало с Мариянчето........ опитах да си мисля, че е грешка - почива си сигурно, беше към 2 на обяд, не може да е истина, не можех и не исках да го проумея, предишната вечер бяхме заедно до към 12,30ч., уговорихме се на другия ден да се видим, не е възможно?!!!
Качили са се в колата, а момчето е било пило........ не много, но задремва на волана......... челен удар в стълб....... тя изхвърча от колата и почива на място Cry

на него му няма нищо .......... (дори не го осъдиха, но това е друга тема........... )

Мила моя, защо стана така? Винаги ще те нося в сърцето си!!!!! Беше прекрасна, винаги усмихната, толкова добра приятелка! Обичам те!!! Липсваш ми!!! Остана завинаги на 16......... Flowers Rose

# 10 23 юли 2014, 19:35 ч.

В страната на мечтите.
Мнения: 907

Преди малко разбрах че кръстника ми е починал от аневризма... Не мога да повярвам.. Ние сме съседи и два дни преди това го видях да чисти колата и дори си говорихме... Cry

само на 40 години.. защо живота е толкова жесток.. Cry

# 11 24 юли 2014, 14:32 ч.

Мнения: 646

# 12 9 авг. 2014, 13:20 ч.

у дома
Мнения: 1 160

толкова болка и мъка има тук.
Времето не лекува при мен,но искам да боли,за да знам,че съм жива...

# 13 9 авг. 2014, 13:49 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Много добре написано. Боли, но ни държи живи за останалите, които са покрай нас и които имат нуждата от любовта и грижите ни.

# 14 11 авг. 2014, 20:24 ч.

Пловдив
Мнения: 271

Здравейте,момичета.
Искам да споделя болката си с вас,болка трупана с години,болка от загубата на близки за мен хора,болка от загубата на бебчето ми.Бях на 9 когато изгубих баща си...никога няма да забравя последните му мигове.За щастие,или нещастие не зная,бях в стаята в мига в който почина.Някак си го преживях.Преди 3 години си отиде баба ми,преди 2 си отиде и единия ми дядо.И след това продължих с гордо вдигната глава.Преди месец загубих вуйчо си,човек който ми беше близък като баща,който почина на същата възраст като моя баща,но 10 дни след като се навършиха 18 години от загубата му.Плаках и все пак продължих напред въпреки болката.Преди 15 дни реших,че животът вече се нарежда.Разбрах, че чакам бебче,и въпреки,че с приятелят ми сме заедно само от 3 месеца бяхме много щастливи,радвахме се,правихме си планове за нашето красиво бебче.Уви не било писано.Преди 1 седмица слабо прокървих,бях на работа.Вечерта болките и кървенето се усилиха и постъпих в болница.За съжаление въпреки усилията на лекарите не можах да задържа плода.Някой ще кажат,че преигравам.Да знаех само от 2 седмици и въпреки това се чувствам празна,нямам желание за нищо.Моля ви кажете как да го преживея,това ме съсипва.Опитвам да съм смела,да ме плача,но не мога.На 27 съм,знам че живота е пред.мен,знам че ще дойде времето и ще си имаме детенце,но тази загуба не мога да я преживея.Дайте съвет как да постъпя.
Благодаря предварително на всички.

# 15 14 авг. 2014, 11:08 ч.

Мнения: 3 166

Привет, Калина! Hug

Никой тук няма да помисли, че преиграваш. Всяка загуба е ЗАГУБА и като такава носи своята тъга. Нормално е да страдаш. Дай си време, потъгувай, поплачи... Повярвай ми, ще преживееш загубата. После неусетно ще дойде моментът, в който ще планувате бременност. Животът отново ще изглежда привлекателен и светъл. Просто си дай време! Hug

# 16 15 авг. 2014, 22:21 ч.

Пловдив
Мнения: 271

Благодаря ти за хубавите и топли думи Hug

.Боли все още,но успявам да продължа напред с усмивка.За радост имам до себе си човек който много ме обича и много ми помогна след като загубихме бебчето си.Сега сме решили да изчакаме известно време,да се успокоим,да премине болката от загубата и след време пак ще опитаме.Знам,че когато му дойде времето ще си имаме сладко и здраво бебченце.

# 17 16 авг. 2014, 21:16 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: Калина Атанасова_476881 в пт, 15 авг 2014, 22:21

.Знам,че когато му дойде времето ще си имаме сладко и здраво бебченце.

Убедена съм в това! Просто изчакате колкото ви посъветват докторите, а после се захващайте с правенето на бебе!

# 18 17 авг. 2014, 16:21 ч.

Пловдив
Мнения: 271

Макар,че не ми правиха кюртаж,защото не беше нужно,ни посъветваха да изчакаме поне 6 месеца.Ние решихме,че ще изчакаме и повече,но някой ден ще започнем с опитите и ще успеем Simple Smile

# 19 18 авг. 2014, 13:51 ч.

Англия
Мнения: 1 006

Калина, пожелавам ти скоро да изпиташ отново това щастие. Развоят на моята първа бременност беше абсолютно същия, след 2 седмици прокървих, всичко беше много естествено, нямаше нужда от кютраж. Това се случва често, със сигурност много жени са били бременни по този начин без дори да знаят. И на мен ми беше тъжно няколко дни, но погледнах по-философски на нещата. Тук в Англия не ми дадоха никакъв срок, казаха ми, че можем да пробваме веднага, когато се чувствам готова. Ние изчакахме все пак 2 цикала и резултатът беше на лице. 6 месеца трябваше да изчака моя приятелка, на която беше предизвикано раждане в 20 седмица поради увреждане на бебчето. Потърси второ мнение относно възстановителния период, на мен новата бременност определено ми помогна.

# 20 18 авг. 2014, 14:46 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Мъчно ми е защото стана 1 година от загубата на моят съпруг.

Мир на душата ти...

Скрит текст:

# 21 19 авг. 2014, 13:20 ч.

у дома
Мнения: 1 160

Да почива в мир.
Мари Hug

,нали знаеш...някога,някъде,пак ще сте заедно...

# 22 19 авг. 2014, 17:11 ч.

Мнения: 3 166

Да е светло на душата му!

Мари, Sad

Как си ти? Нямаме месечна тема вече и не знам какво се случва с вас? Как е синът ти? Тъжа с теб...

# 23 19 авг. 2014, 17:48 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Благодаря ви, момичета. Синът ми се посъвзе вече... Помогна ми и издадох първата си стихосбирка. Животът продължава за съжаление, но без тях...

# 24 1 септ. 2014, 06:37 ч.

Мнения: 2 660

9 месеца - колкото една бременност време - минаха, от както Трохичка умря. Едно дете си отиде непосрещнато, неизпратено, непомилвано... Грях на душите на извергите в майчин дом, на тези, които я убиха, и на мен, защото няма как да върна пропуснатото.

# 25 1 септ. 2014, 06:54 ч.

Мнения: 85

Мъчно ми е за дядо ми който почина наскоро..............Той е един прекрасен великолепен дядо.Сега сигурно гледа отвисоко и помага и от другия свят.А още не са минали 40 дни и го чувствам че е с нас въпреки че не го виждам.

# 26 2 септ. 2014, 14:03 ч.

Gotham City
Мнения: 6 788

Сутринта майчицата ми почина. Здрава права жена, най-близкия ми човек в целия свят, а сега няма и с кой да си споделя....Мъжа ми е до мен, но не е същото....Аз дори не бях до нея......Боли ме, много!

# 27 2 септ. 2014, 17:53 ч.

Мнения: 871

Съболезнования... Cry

# 28 2 септ. 2014, 21:27 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Наистина съжалявам... Sad

# 29 3 септ. 2014, 02:34 ч.

Разград-София
Мнения: 273

Днес ми е мъчно защото времето не лекува ,мъчно ми е защото хората около мен са безчувствени,злобни и озверели и не виждат това което е под носа им ,това което е важно и е чисто непринудено щастие ....

# 30 3 септ. 2014, 06:39 ч.

Gotham City
Мнения: 6 788

Благодаря ви!
Имах нужда да си кажа ...

# 31 3 септ. 2014, 12:40 ч.

у дома
Мнения: 1 160

мъчно ми е,като гледам/слушам еуфорията около стягането на първолаците.
и аз трябваше да изпращам първолачка,но...
не,не боли,раздираме Sad

# 32 3 септ. 2014, 13:56 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Мисля, че те разбирам. Аз бях така, когато всички бяха абитуриенти. Дори на етажа имахме. А у нас беше тихо...

# 33 8 септ. 2014, 16:45 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 296

11 години, а тази нощ отново се събудих по времето, когато детето ми взе последната си глътка въздух... Като по часовник се будя всяка нощ на годишнината от смъртта му...
В сряда се навършват и 6 месеца без скъпата ми и обична баба Heart Eyes

Не минава болката. Само се учим да живеем с нея.

# 34 8 септ. 2014, 21:42 ч.

Мнения: 2 069

Бог да я прости Александрина Събева! Дано вярата й е помогнала в последните й тежки дни.
Почивай в мир, ще те помним с добро!

# 35 15 септ. 2014, 13:38 ч.

у дома
Мнения: 1 160

...не сплетох косички,не купихме нова рокля,не сложихме раничката,не прекрачи за първи път прага на училището,не ти прошепнах "на добър път"...
толкова ми е болно и тъжно днес,дано поне някой се е сетил,че и М.днес трябваше да тръгне в 1 клас.
Обичам те малка моя,нося те в сърцето си!
пп честит празник

# 36 15 септ. 2014, 14:05 ч.

Мнения: 2 494

Цитат на: dgidgi в пн, 15 сеп 2014, 13:38

на дни като днешния е най-тежко и утеха няма.......

# 37 15 септ. 2014, 15:10 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

И с годините по-леко не става.

# 38 25 септ. 2014, 14:10 ч.

у дома
Мнения: 1 160

Днес Малка моя трябваше да станеш на 7год.а,остана завинаги на 7дни.
Обичам те,помня...

# 39 20 окт. 2014, 13:08 ч.

Мнения: 58

Здравейте! Първо искам да изкажа съболезнованията си на всички страдащи по любим човек! Болката си е болка, а както и очаквах времето не лекува, а само те кара да свикнеш с болката!
Разбирам тези от вас, които са загубили деца... Моето малко момиченце стана ангелче още преди да се роди, броени дни до термин.... Невидяна, нецелуната, непрегърната, а за да е болката още по- силна изгорена в екарисажа! Уви това е действителността в скъпата ни България. Тук болничната психоложка идва ухилена и докато знаеш, че още носиш мъртвото си бебе те пита "какво ще ми разкажеш"..... Ъ... Ъ....ъ тъпа ли си ма, овцо, скъсай си дипломата и се заври в някоя дупка! Като не си подготвена за такава работа я остави за някой по- способен! За щастие попаднах на подходящите хора/психйолози/ в една група за взаимопомощ, с още няколко жени с моята съдба. Това бе точното място за мен, липсват ми, вече съм в друг град. Отново няма с кой да споделя, а болката не намалява. 2-3 месеца след загубата забременях и сега си имаме хубавомомченце, но болката не намалява, напротив... Появяват се други страхове, породени от горчивия опит! Да изгубиш първата си рожба така те обрича никога повече да нямаш спокойствие по време на бременност или раждане.... 9 те месеца са един малък кошмарен страх, а не радост, бе е чиста радост, не можеш да се насдладиш на миговете както преди..... Борба и пак борба! Борба със себе си, борба за живот, борба за глътка въздух. Нека всеки намери сили и не се предава!

# 40 21 ноем. 2014, 11:22 ч.

Мнения: 320

Здравейте отдавна не съм писала тук.Съжалявам за всички който са загуби рожбите си аз загубих моята преди 4 години точно на този ден.И до сега не е минал и ден без да мисля за нея и да я обичам.Обичам те малка моя рожба винаги ще те помня и обичам.

# 41 9 дек. 2014, 13:10 ч.

София
Мнения: 758

...днес се навършват 6 години от загубата на първия ми син. Представям си го как расте до мен, понякога го чувам как ми казва "мамо"...Не станах по - силна от загубата, не успях и да я приема за толкова години. Уча се всеки божи ден да живея с нея.
Тъжно ми е и защото хората около мен забравиха за случилото се. Никой не обича да му се напомня за тъжни моменти. Затова благодаря ви, че ви поне тук мога понякога да изплаквам сълзите си.
Тъжно ми е и защото тук все още има пишещи майки. Съчувствам на всички за загубата и често поплаквам когато чета редовете ви.

# 42 4 ян. 2015, 13:40 ч.

Мнения: 3 637

Минаха се...вече 6 години Cry

,без първородната ми дъщеричка,днес трябваше да празнуваме рожден ден...където и да си звездички,знай ,че те обичаме.Мама никога няма да забрави Flowers Rose

# 43 5 ян. 2015, 16:40 ч.

Мнения: 10

Защото поради броени дни изгубих бебчето си което така и не успях дори да прегърна, нито да усетя дори едно ритниче Sad

# 44 11 март 2015, 14:49 ч.

Мнения: 16

[

да са живи и здрави, и плача, плача за всички тях, за ангелчетата.......... защото е война на пътя, война в болниците и жертвите са нашите деца....... страх ме е........ що за държава сме?
Cry

[/quote]

# 45 12 март 2015, 21:18 ч.

Мнения: 2 069

Татко почина . Мъчно ми е. Не си казахме много неща...

# 46 12 март 2015, 21:38 ч.

Мнения: 16

моите съболезнования Sad

знам че ти е трудно но трябва да бъдеш силна знай че той винаги ще е с теб .нека да почива в мир Flowers Rose

# 47 12 март 2015, 21:43 ч.

Мнения: 3 637

Цитат на: Феята с тъмносините коси в чт, 12 мар 2015, 21:18

Татко почина . Мъчно ми е. Не си казахме много неща...

съжалявам,но може би и сега ,ако му ги кажеш,аз си мисля че би те чул Peace

# 48 13 март 2015, 19:28 ч.

Мнения: 85

Феята с тъмносините коси и сега да му кажеш нещата които искаш ще те чуе.Моите съболезнования!

# 49 13 март 2015, 20:53 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Прави са момичетата. Направи го ако искаш. Ще ти олекне мъничко.
Мир на душата му.

# 50 19 март 2015, 21:22 ч.

Мнения: 2 069

Благодаря ви за милите думи.Може би наистина душата му е наоколо, до 40-те дни...И го сънувах няколко пъти, казва нещо, но не разбирам какво.
Извинете ме, всяка от вас си има мъка...

# 51 20 март 2015, 09:20 ч.

Мнения: 2 494

Цитат на: Феята с тъмносините коси в чт, 19 мар 2015, 21:22

затова е тази тема, споделяй, ако поне малко ти олекне всяка от нас ще се радва за теб bouquet

тъжа и плача за всяка загуба и се опитвам да вярвам, че ТЕ са на по-добро място...... Cry

# 52 16 май 2015, 20:17 ч.

Пловдив
Мнения: 271

Здравейте ,момичета..
Не съм писала тук от много време.Миналата година Вие бяхте тези които ми помогнаха да преодолея загубата на първото си бебче.Не можах даже да го видя на видеозон-така и не стигнахме до там, а сега трябваше да сме на 2 месеца вече и да си гукаме сладичко Cry

Но......съдба.Мама правилно ми каза"Господ си знае работата" и е така,мили момичета.Мъжът който си мислих,че ме обича и иска да е с мен ме остави да се оправям в най-тежкия момент от живота си.Честно казано мога само да съм му благодарна.Така разбрах,че не е за мен и така срещнах любовта на живота си.Но дори и след време все още си ме боли от загубата,страхувам се един ден да не преживея същото като преди,но сама си казвам,че трябва да съм смела и позитивна.
Съчувствам на всички ви,които сте изгубили някой.Болката не минава-свикваш,че няма да видиш този човек докато си жив,но винаги имам моменти когато боли по-силно и когато боли малко по-поносимо..........но боли.
Радвам се и съм благодарна,че Ви има на този свят bouquet

-прекрасните и силни жени,които въпреки собствената си болка, успяват да подкрепят и другите в най-тежките им мигове. bouquet

Благодаря ви още веднъж,обичам ви и ви пожелавам само прекрасни и щастливи мигове занапред. Hug

# 53 29 май 2015, 11:47 ч.

Мнения: 714

Феята с тъмносините коси,съжалявам за загубата на твоя татко!Прегръщам те!

# 54 29 май 2015, 11:54 ч.

Мнения: 714

Мъчно ми е ,защото не мога да занеса тортата за 5–я рожден ден на моята малка Марта на небето!Обичам те,мила моя,идвай по-често в съня ми....

# 55 30 май 2015, 13:56 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 296

Задушница е. Аз съм далеч от гробовете на обичните ми хора. Досега това ми носеше успокоение- да отида при тях, да поседя на гроба и да поплача. Сега ми остава само да се свия някъде и да си поплача за тях. Непрежалимите. Да почиват в мир!

# 56 3 юни 2015, 14:56 ч.

София
Мнения: 1 941

Цитат на: Тарталета в сб, 30 май 2015, 13:56

Тарталетка, където и да си - те ще са около теб. Hug

# 57 19 авг. 2015, 10:20 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

И... Вчера се навършиха 2 години от загубата на моя съпруг.

Тъжно и празно е. Много празно...

# 58 31 авг. 2015, 22:03 ч.

Мнения: 3 166

Мари,

кога минаха две години...
Силна прегръдка, приятелче! Hug

# 59 31 авг. 2015, 22:23 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Благодаря ти, приятелче. Отминаха, изминаха, отлетяха... И съм много много сама... Без него всичко е нищо.

Скрит текст:

Намери ме във фейса. Аз не мога...

# 60 1 септ. 2015, 23:17 ч.

Мнения: 871

... една невероятно добра жена си отиде без време от рак. Синът й ми е почти връстник.

# 61 15 септ. 2015, 11:41 ч.

София
Мнения: 758

...днес за синът ми щеше да бие първият училищен звънец. Представям си го усмихнат и с букет в ръка....

# 62 16 септ. 2015, 09:50 ч.

Варна
Мнения: 617

Цитат на: megislava в вт, 15 сеп 2015, 11:41

...днес за синът ми щеше да бие първият училищен звънец. Представям си го усмихнат и с букет в ръка....

И за моя

, но такава ни е била съдбата за съжаление...

# 63 16 септ. 2015, 13:46 ч.

София
Мнения: 758

Съжалявам, Slavi_Yo....
Винаги, във всеки един момент е в мислите ми, расте и възмъжава..Няма друг начин да сме заедно, освен чрез болката.

# 64 16 септ. 2015, 13:49 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

Цитат на: Slavi_Yo в ср, 16 сеп 2015, 09:50

Цитат на: megislava в вт, 15 сеп 2015, 11:41

...днес за синът ми щеше да бие първият училищен звънец. Представям си го усмихнат и с букет в ръка....

И за моя

, но такава ни е била съдбата за съжаление...

Момичета , и моето момче щеше да е на 10 сега в 3-ти клас . Липсва ми , винаги си мисля как ли би изглеждал сега , би ли бил различен от братчето си .......
за всички наши англечета Hug

# 65 16 септ. 2015, 15:33 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

А моят син щеше може би вече да е със семейство... Можех и баба да съм станала. Само, че не би... Sad

Последна редакция: ср, 16 сеп 2015, 15:45 от Марѝ

# 66 16 септ. 2015, 15:37 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

Цитат на: Марѝ в ср, 16 сеп 2015, 15:33

А моят щеше може би вече да е със семейство... Можех и баба да съм станала. Само, че не би... Sad

......
херр

# 67 16 септ. 2015, 16:10 ч.

Мнения: 2 069

Моето момиченце щеше да навърши 12, ако беше тук...

# 68 17 септ. 2015, 10:58 ч.

София
Мнения: 758

Момичета, топла прегръдка за всички вас. Винаги плача, когато влизам в темата.

Фея..., мъчно ми е заедно с теб...

# 69 17 септ. 2015, 11:19 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

Днес ми е мъчно защото се навършва една година откакто си отиде моето руско другарче, с което си пишехме с години като деца. Тя беше само на 38 години , от Москва. отиде си неочаквано и остави много мъка и неотговорени въпроси. Едно дете на маика и татко .
Почивай в мир мила Оксана , ще те помня завинаги Cry

.....
херр

# 70 25 септ. 2015, 09:58 ч.

у дома
Мнения: 1 160

Днес е празник,днес празнуваш ти
торта не направих-тъжно е,боли.
Носиш част от мене,моите очи
виждаш ли отгоре,че те мислим ний?

Кой коленете ти превързва
и целувате с любов,
кой ли теб сега те гушка
и ти пее за лека нощ?

Имаш ли си ти играчки:
нова топка,колело,
с кой ли там сега играеш
няма кой да каже ми...ЗАЩО?

Имаш си сестричка-
бясна,дива и добра,
ти пази я Малка моя
бди над нея и над нас!

Днес е празник,днес празнуваш ти
торта не направих-празник е,а как боли
пуснах ти балони,хвана ли ги ти,
здраво ли ти е сърцето и обичаш ли ни ти?

Днес е твоя празник-смей се,весели
колко си пораснала,моля те кажи...
Ти ела в съня ми тихо и ме погали...
Аз простих ти Малка моя-моля те и ти прости!

8 свещи днес догарят,със сълзи аз ги изгасих
ето виж,усмихвам се,не плача
празник е!
нищо,че боли...
чрд ангелче!
Мама те обича и помни...

# 71 28 септ. 2015, 10:53 ч.

Мнения: 714

Мила dgidgi, силна прегръдка ти изпращам и вярвам,че нашите пркрасни ангелчета бдят над братчетата и сестричките си....Искам да е така,искам да стигат до тях балоните ,които им изпращаме...Болката ме задушава,не е истина,ще боли помалко с времето....лъжат,че лекува...
Стуховете ти са прекрасни,поклон!

# 72 9 дек. 2015, 10:55 ч.

София
Мнения: 758

....няма го синът ми да духне 7 свещички на тортата си. Силно вярвам, че е на по - добро място.

ПС. Добре е, че в темата не е писано няколко месеца.

# 73 9 дек. 2015, 11:41 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

megislava,
прегръщам те Hug

честит рожден ден на твоето мило ангелче там горе в райските небеса baloni

# 74 9 дек. 2015, 13:22 ч.

София
Мнения: 758

Благодаря ти, her_76. Важно е за мен да мога да споделям тук и да намирам утеха и съчувствие.

# 75 9 дек. 2015, 16:14 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

Цитат на: megislava в ср, 09 дек 2015, 13:22

Благодаря ти, her_76. Важно е за мен да мога да споделям тук и да намирам утеха и съчувствие.

Важно е за всички нас мила. Важно е, защото ни помага още и да не забравяме спомените , които имаме с/за нашите ангелчета.....
За мен минаха вече 10 години и вспомнянето за моето момченце ми помага да не забравя милите неща за него , тя болката никога няма да отмине или забрави.....
bouquet

# 76 12 дек. 2015, 00:44 ч.

Разград-София
Мнения: 273

.... минаха 9 години ... smile3518

Не минава ден без да мисля за теб мило мое дете ... Обичам те . Flowers Rose

# 77 13 дек. 2015, 22:18 ч.

Мнения: 3 166

Маргарет,

# 78 13 дек. 2015, 23:25 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

Честит Рожден Ден Татко, липсваш ми, но знам, че моето малко ангелче е с теб там където няма болка и страдание. Наздраве за теб татко xxxxx

# 79 14 дек. 2015, 21:04 ч.

Мнения: 2 069

Днес е рожденият ден на любимото ми момиченце. Щеше да навърши дванайсет .Но е завинаги на пет, там, във вечността...
Запалихме свещи на гроба ти, мила, вместо на торта...Как искам да те гушна...

# 80 15 дек. 2015, 09:28 ч.

Мнения: 2 494

Не само днес, всеки ден ми е мъчно за малките ангелчета, защото не трябва да умират деца, това е нечовешко.......... Cry

защото сега трябваше да пишат писмо на дядо Коледа,а мама и тате да купуват играчки, а не да носят играчки и свещи на гробищата......... не разбирам защо Господ позволява това........
защото наближават празниците, а тогава е най-тежко............. Cry

# 81 28 ян. 2016, 15:05 ч.

Мнения: 54

Днес се навършват 20 дни откакто моето момченце ме напусна внезапно,неочаквано....Не мога да спра да плача,да гледам снимките и да се ровя в кутията със спомени.20 дни,а сякаш беше вчера...

# 82 28 ян. 2016, 15:11 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

Прегръщам те Естреа,
плачът и страданието в тези случай са неизбежни. Защо се случва това с децата ни Sad

# 83 30 ян. 2016, 21:12 ч.

Мнения: 2 069

Моите съболезнования! И моето момиченце си отиде внезапно, разбирам те...
А днес брат ми има рожден ден, но си остана завинаги на 31...

# 84 11 фев. 2016, 00:07 ч.

Мнения: 3 166

Eстреа, съжалявам... Cry

Бих искала да има думи, с които да ти дам мъничко утеха, а знам, че няма такива думи... Поклон пред скръбта ти...

# 85 11 фев. 2016, 00:33 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Мъчно ми е. Нищо, че съм толкова шарено облечена. Защо ли? Имахме празници, празници, а тях ги нямааа... Зная, че няма какво да ми напишете. Зная, че и нищо не правя като пиша... Споделих. Толкова.

# 86 23 фев. 2016, 09:56 ч.

Мнения: 3 166

Мари, наистина няма думи. Просто няма думи... Затова те прегръщам виртуално... Hug

# 87 19 март 2016, 10:13 ч.

Мнения: 583

Днес ми е мъчно... защото на тази дата се роди моето детенце. Даже не го видях...
Видях една статия в интернет и искам да я споделя..

http://blog.amilanov.org/archives/420

# 88 19 март 2016, 20:38 ч.

Мнения: 71

Съжялявам скъпа ,съчуствам ти,скоро наближава и моята дата22април,незнам как ще чувствам тогава,но още от сега ми е тежко и си мисля разни неща.Тъжно е много е тежко така ще си броим годините и ще страдаме всеки път.Дано поне имаме и други живи и здрави дечица да вкарат малко радост в живота ни

# 89 28 май 2016, 06:33 ч.

Мнения: 1

Днес е погребението на нашето малко ангелче. Толкова години се борих да я има, а даже не можах да я гушна. Моята малка Александра живя 4 дена. Това бяха най-щастливите 4 дни от живота ми. И после нещо се обърка... Не знам какво.

# 90 30 май 2016, 13:57 ч.

Мнения: 3 166

Съжалявам от все сърце за загубата на мъничката ви Александра... Каквото ида кажа, няма да отнема от болката ви. Предстоят ви тежки и мъчителни дни. За съжаление просто минаваме през тях. Непонятно защо. Орисия вероятно.
Поклон пред скръбта ви!
Ако имаш нужда да говориш за нея и загубата й - насреща съм! Hug

Понякога човек има нужда да изкаже гласно нещата.
Flowers Rose

за Александра...

# 91 11 юни 2016, 11:03 ч.

Мнения: 398

Загубих втора бременност.Първата преди 6 месеца-мисед аборт.Пуснах всички възможни изследвания...всичко идеално.А сега извън маточна.Болката е огромна.На моменти съм силна,после рухвам.И не ми се живее.Боли....сърцето ми се къса.

# 92 25 юли 2016, 19:11 ч.

русе
Мнения: 335

Преди 47 дни загубих сина си Ясен, единадесетгодишен. Днес ми е мъчно, защото, докато подготвях китарата му, която ще дам за спомен на неговия приятел, в калъфа й намерих портмонето на Ясен, с парите му вътре и картата му от библиотеката....

Последна редакция: пн, 25 юли 2016, 19:17 от mirelkata

# 93 25 юли 2016, 20:14 ч.

Мнения: 2 472

Ох, милата....моите съболезнования!
Само мога да си представя какво е в душата ти...Желая ти много сила, доколкото можеш да имаш в този момент както на теб, така и на семейството ти! Hug

# 94 26 юли 2016, 00:26 ч.

Мнения: 2 069

Съболезнования от мен. Единствено мога да кажа, че времето притъпява болката и става поносима...

# 95 26 юли 2016, 11:39 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

Мирелката ,
само мога да те прегърна Hug

и предложа най-искренните си съболезнования. Мъката ти е голяма , Бог да пази децата ни Praynig

# 96 2 авг. 2016, 10:33 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Цитат на: mirelkata в пн, 25 юли 2016, 19:11

Съболезнования и голяма прегръдка за теб.

Защото знам какво е.

Моят по-голям син беше на 10, когато го изгубих. Близо 2 месеца не се завърнахме в апартамента. Но един ден просто трябваше. Това е нашият дом. И започна голямото разчистване. Тогава си спомням, че и аз като теб намерих портмонето на детето си. Със снимките на дядо му, баща му, икона на Св. Георги........

Той самият се казваше Георги.

Много години изминаха от тогава.

На няколко пъти опитах да вляза в църква.

Не ми се получава.

Различно е.

А сега и след смъртта на съпруга ми-съвсем.

Не знам на кого да се моля...

# 97 8 авг. 2016, 15:03 ч.

Мнения: 260

Изпратихме татко. Надявам се да е някъде на по-добро място... Лошото е, че не мога да се разплача, шокът е голям и в гърдите ми има топка...Не мога да повярвам, че вече го няма

# 98 8 авг. 2016, 15:30 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

Рани,
съжалявам за загубата ти. Sad

# 99 24 авг. 2016, 11:36 ч.

Мнения: 871

Момичета, ужасно съжалявам за това, което ви се е случило...

# 100 13 окт. 2016, 11:50 ч.

Мнения: 393

Днес ми е мъчно,защото трябва да се подготвя за раждане на мъртвото си бебче...Не знам какво ме очаква,дали ще мога да го видя..Боже,пази децат ни!

# 101 13 окт. 2016, 12:47 ч.

Мнения: 2 069

Съжалявам много!

# 102 16 окт. 2016, 08:11 ч.

София
Мнения: 1 115

Преди 2 месеца загубихме свекър ми.Сигурно е странно да напиша ,е ми липсва той.Беше уникален човек.Липсята му се усеща адски много.Някак нищо не е същото.Той беше повече от баща ми зя мене.
Момичета,съболезнования за дечицата ви.Другата такава болка няма.Прегръщам ви силно

# 103 9 дек. 2016, 08:05 ч.

София
Мнения: 758

На този ден преди 8 г. родих мъртвия си син. Не преставам да си представям как би изглеждал...Не е истина, че болката намалява с времето, просто свикваме с нея и става част от нас.

Мъчно ми е и защото хората около мен забравиха, дори баща му...а толкова имам нужда да поплача на нечие рамо. Благодаря, че ви има.

# 104 9 дек. 2016, 12:09 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

Цитат на: megislava в пт, 09 дек 2016, 08:05

Мегислава ,
не мисля , че таткото е забравил . Може би го е страх да говори за това с риска да не те разстрои отново. Винаги сме тук ако имаш нужда от рамо . bouquet

За мен 16.08.2005 все едно се случи вчера - помня и най-малките детайли от него , а минаха вече 11 години. Не искам да забравям , това са ми единствените спомени с първото ми детенце ,,,,,, Sad

# 105 9 дек. 2016, 14:10 ч.

София
Мнения: 758

Благодаря ти, her_76.
Права си, за жалост. Тъгата и болката са все така непоносими. Но и само те ме свързват с детето ми - друго от него си нямам. Затова и държа на тази тъга и не искам да я пусна...

# 106 9 дек. 2016, 15:35 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

Цитат на: megislava в пт, 09 дек 2016, 14:10

Аз си запазих всичко свързано с този период от живота ни в една красива кутия- от първата снимка от скана на Томи , до отпечатъците на ръчичките и крачетата , които направиха в болницата за нас. Запазих всички писма и картички от хора , които ни писаха след случилото си за да изкажат съболезнованията си. Понякога , когато имам нужда да си поплача отварям кутията и преглеждам и прочитам всичко наново. Не искам да забравя , защото както каза ти това са ни единствените спомени с децата, които сме загубили.
Прегръщам те горещо и съм винаги тук ако имаш нужда от събеседник . Hug

# 107 21 дек. 2016, 17:35 ч.

Мнения: X

Днес Мира, трябваше да празнува своя рожден ден с дъщеря си Анелия и съпруга си, племенницата си, да се радва на малкият Орлин вече на 3 години , тя е ангелче, красив ангел , тъжно ми е че Анелия която познавам от дете, няма да посрещне и тази Коледа с майка с, която си отиде завинаги. Мила Мира, почивай в мир, тихо, бди над твоето момиче, бъди винаги с нея , с любимите ти хора, почивай в мир , пази дъщеря си, и й помагай Hug

# 108 29 юли 2018, 19:00 ч.

Мнения: 579

Днес ми е мъчно, защото си взех последно сбогом с най-любимата ми баба. Седмица по-рано получи инсулт, не един, а два в рамките на 7 часа, благодарение на компетентните лекари в спешния кабинет. Ако бяха постъпили адекватно още първия път, когато им я закарахме, то сега можеш да е жива, можеше да има увреждания, но щеше да е около мен и вярвам, че с времето аз и нужните специалисти щяха да я вдигнат на крака.Приеха я в НО едва в 19;00, когато й беше направен скенер, а инсулта го получи преди обяд в 11;30. В продължение на седмица завеждащият отделението ни гледаше най-нагло и ни казваше, че ще се оправи, че всичко е в норми и че до седмица ще ''рипка'', че си движи долните крайници и куп други такива глупост. До сряда баба ми беше в съзнание. Последно каза ''Хайде да си ходим вкъщи'' В четвъртък беше в будна кома, изписаха я в петък сутринта, а в 02;00 тя почина. Много тежка и мъчителна смърт. Тя се бореше милата да остане в този свят при нас, а онази дългокосата я дърпаше към нея. Измаучи като котенце два пъти и изстина за части от секундата. Боли, много боли и не от това, че съм се сблъскала със смъртта лице в лице, а от това, че моята баба почина благодарение на ''медиците'', които я лекуваха и санитарките, които се отнасяха като куче с нея и са й връзвали всички крайници от вечерта до сутринта без да има причина. На въпроса ''Буйства ли?'' получавахме отговор ''Не''. Дори и със закани от страна на брат ми, не си взеха поука. Дълго вмре мислех да им потърся сметка в Темида, но знам, че баба ми като един скромен и почтен човек не би искала това, затова оставам присъдата да им я даде Господ. Боли ме и от факта, че не бях по-хладнокръвна, за да си приберем баба още в сряда, докато беше в съзнание и да разбере, че си е вкъщи. Тази болка едва ли ще мине скоро..вината, която тая също, но искрено се надявам баба да е добре там, където е, а аз ще запазя най-светлите спомени за нея

# 109 11 дек. 2018, 17:46 ч.

Варна
Мнения: 153

Мъчно ми е защото моята Вероника трябваше да е в първи клас и да се радвам на звънкия и глас и смях. Трябваше да я виждам как расте. А вместо това оставяме цветя на гроба и, палим свещи и пазим скъпите си спомени за нея. Днес стават 9 години от смъртта на дядо ми. Жесток е животът, смъртта взе най-красивото, прекрасно и умно цветенце на света за мен. Мъчно ми е, всеки ден и час, такова нещо няма преживяване.

# 110 23 ян. 2019, 12:34 ч.

Варна
Мнения: 2 704

Днес ми е мъчно, защото се навършват 9 дни, откакто се наложи да направя аборт по медицински показания в 13 г. с. +2д. Мъчно ми е, защото юли месец няма да прегърна дъщеря си. Мъчно ми е, защото синът ми очакваше и все още очаква "нашето бебе" с трепет и любов, въпреки че не му бях казала, че съм бременна, нещо ме спираше... Синът ми просто знаеше, усещаше. Снощи ме попита, " Мамо, бебето ни кога ще дойде пак?"
Мъчно ми е, защото ми се струва несправедливо всичко. Защо точно моето бебе трябваше да е с тежки малформации?
Разумът ми казва, че е добре, че сме разбрали рано, че не знам Господ от какво всъщност ме е спасил, но ми е мъчно....

# 111 28 ян. 2019, 21:28 ч.

Gotham City
Мнения: 6 788

Днес ми е мъчно, защото.... И не знам от къде да започна... Първа бременност ми е, а се чувствам толкова зле, едва ставам от леглото, иска ми се мама да беше жива, да помоля за съвет, но я няма... Мъчно ми, че мъжът ми работи на две места и като се прибере трябва и домакинството да подхване..... и сякаш ми се цупи за това, макар и да отрича, а мен ме боли, че не мога да помогна, но нямам сила да стана.... От близо два часа съм се затворила в спалнята и рева, не мога да спра.... Сърцето ми е свито на топченце, имам нужда от прегръдка, ей така, за няколко минутки, а няма кой да ме прегърне... Самотно ми е... много

# 112 29 ян. 2019, 20:29 ч.

Варна
Мнения: 153

Прегръщам те! Всичко ще е наред мила!

# 113 20 юли 2019, 18:04 ч.

BG
Мнения: 2 217

Цитат на: Harleen в пн, 28 яну 2019, 21:28

И аз те прегръщам ... Едно от нещата, поради което харесвам форума е, че тук винаги можеш да намериш подкрепа! Heart

А на мен днес ми стана мъчно, защото давам количката на сина си ... Давам я с радост на друго дете, защото така още някой ще се възползва от нея. Но я пазехме, защото след като го загубихме се надявахме да може друго наше дете да се вози в нея, но минаха години и това така и не стана. Нахлуха много спомени и хубави моменти и болката от липсата му отново се появи .... (болката винаги я има, но не позволявам да стои на повърхността постоянно, а някак си я пазя дълбоко в сърцето).

Препоръчани теми

Интуитивно хранене- що е то?

Да си спомним за Бабилия

Как се чувствате?

Дневникът тема 78 - Да отслабнем всички заедно!

Причина:

Причина: