Малки сме родени , но ще станем силни и големи :)

И аз не исках да спорим, просто исках да кажа на всички, които се чудят или колебаят, че всяка майка може да кърми, стига да има кой да я подкрепи и насочи още от самото начало (това го подчертавам три пъти) и стига тя да си прецени, че наистина това ѝ е приоритет и че си заслужава да се помъчиш малко.

Ако всички ти казват, че е все едно дали ще кърмиш, че детето ще порасне и на АМ (което си е истина и това е супер), и ако цедене, кърмене и прочие толкова много ти тежат, wtf е смисълът?

Аз съм минала през същото, през което и Бела (защото сме раждали в МД Сф, където подходът е един и същи и бибероните са едни и същи), но някъде там, в началото, при нея нещо се е пропукало в организацията на кърменето, и може би е могло да стане лесно и приятно, ако е потърсила помощ, но тя е решила, че не е това нейният начин, което си е съвсем в реда на нещата и не го казвам, за да споря и за да обвинявам, а защото със сигурност решение и за нея е имало.

И да, забравих да споделя, че на мен никой не ми предложи да си спра кърмата с хапчета, но никой и не ми предложи помощ. Аз понеже си знаех как стават нещата, успях, ама ето - има майки, които не са и страдат. Лично на мен поддържането на лактацията ми поддържаше и духа на ниво и много ми помогна, за да се чувствам по-добре.

Много майки в темата обясняват, че за тях кърменето е било като сламка, за която са се хванали и тя е запазила разсъдъка им, един вид. Т.к. кърменето е биологично заложено, би могло, особено при тая ситуация, спирането или намаляването на кърмата да доведе и до хормонален и емоционален дисбаланс и обратно - поддържането ѝ да поддържа баланса на тялото и душата - така си го обяснявам аз.

Правилният подход наистина е този, да не се измъчвате от ЧЗВ, защото няма смисъл, най-важно е децата да са здрави, но също така е важно да се знае, че начин винаги има, стига да има желание. Така приех и поста на ДАН.

Относно кърменето на недоносено бебе, наистина е тежка задача отначало още да се започне и да се цеди човек на всеки 2-3 часа седмици наред. На мен това ми се случи с третото дете, като големите две са били кърмени до над 2г. възраст. Определено опитът ми помогна, така знаех, че е повече от важно още същият ден да изисквам помпата за кърма. Не мога и да си представя, колко по-трудно е за майка, на която това ѝ се случва с първото дете- нито някой от персонала я информира какво,как, кога, нито пък я окуражава, когато тя нервно се срине. Така че не бих обвинила новоизлюпена майка на недоносено бебче, че не е успяла да опази кърмата си, нито че не се е цедила постоянно по часовник- кой да ѝ каже? Още в следродилно трябва да бъдем информирани, с много внимание и нежност, и без това сме толкова крехки и раними след такова изживяване. Яд ме е само на онези майки, които самодоволно с цигара в ръка твърдят, че нямали кърма. Такива на мен да не ми ги разправят.
Друг е въпросът също с навременното информиране, още докато малкото човече расте в утробата. Информираме се как да дишаме, как да напъваме...Ами как да стимулираме производството на кърмата? Как да я опазим да не спре, щом виждаме, че намалява? Ами има интернет, имаме познати майки вече на порастнали дечица- нека ги питаме още преди да сме стигнали до родилното. Не ми се сърдете, просто изразявам мнение. Разбирам ви, че не сте попаднали на подходящи хора и не сте получили навременна информация. Дано поне следващият път, ако мислите да имате следващо дете, се подготвите с помпа и нерви и не се отказвате, каквото и да казват мързеливите акушерки, цедете се мислейки, че правите най-доброто за мъничето си. Нека да са ни живи и здрави. Дали с кърма или с АМ, те си порастват големи и силни. Просто ми се иска да имаме опора в началото на кърменето, да изискваме да бъдем информирани, да не се омаловажава ролята на майчината кърма. Както и раждането по естествен начин, ако няма риск за майката и бебето. Природата е създала всичко с някаква роля- детеродния канал, гърдите.

Мяуче, изобщо не съм разчитала на някой в Майчин дом. Гърдите ми преливаха и течаха още преди да родя. В Майчин дом установих, че помпа няма. Понеже никой не се подготвя за преждевременно раждане логично не дава 200 лева за помпа точно с идеята, че ще кърми (поне аз). Мъжът ми купи и започнах още в МД да се цедя и да хвърлям, защото там няма никакви условия за съхранение ( поне не чух някой да предлага такова нещо на родилките ).

Повече от това,  което е изписано в необятната мрежа нито можах да прочета, нито да направя за поддържане на лактацията, и ако някой ми каже, че месец цедене на 10-15 мл няма да го доведат до отчаяние и да спре в комплект с всичко друго на главата му, като недоспиване и тичане по доктори евала. Аз за себе си знам, че съм направила всичко по силите си и не се е получило, а че не съм викнала Ла Лече Лига да седят у нас си е мой избор .

VeTray, както никой не чете по време на бременността за интравентрикуларни кръвоизливи, ретинопатия, брохопулмонална дисплазия, церебрална парализа и т.н така е и с поддържането на лактация при липсващо бебе. За всяка жена в това положение дори и ден и седмица кърмене си е успех, които не бива да се омаловажава.

Аз пък да допълня горните постове. Моите деца, изкуствено хранени, (поради никаква кърма) са били винаги по-здрави от кърмещите майки.


Само ако имах акъл, да не ваксинирам недоносеният ми - нямаше да имам сега проблеми с него.

  Напиши подробности Моля,ако не е болезнена темата.Сега ме вълнува доста тази тема,а и вероятно не само мен.

Dorothy, много съжалявам за проблемите след ваксинирането.

Вярно е, че майчината кърма е само един от много фактори за здраво дете. Фактори като здравословна и чиста храна, избягване препаратите на фармацевтичните концерни( изключение правят витамини и минерали, билкови сиропи, в редки случаи парацетамол), избягване ваксини (пълни с тежки метали и с вероятни увреждания като страничен ефект), постепенно каляване на организма, спокойна среда, добра физическа активност и др. са част от основите на здрав организъм.
Едното не омаловажава другото. Кърмата е важна, както и здравословната храна след 6тия месец, както и другите фактори.

В никакъв случай не казвам, че не е важна, ама като няма, не трябва да се считаме виновни за това.

Здравейте, с помпа на гърдите се включвам в този късен час. Като знам какви усилия ми коства да храня детето си с  кърма, съм далеч от идеята да съдя някой,  че не е успял. Просто да споделя моя опит. Синът ви е на 6 реални и 4 коригирани месеца. Още първите опити за захранване с АМ бяха неуспешни. В последствие и 4-те опита за обогатяване на кърмата бяха съпроводени в бурна реакция от негова страна и с оглед вероятността да направи алергия към кравето мляко /някои лекари считат, че той има такава и просто не е доказана/  правя всичко възможно той да е на кърма мах дълго време. Големи благодарности на Айда за това. Без нейната помощ се съмнявам дали щях да се справя.
 След като в болницата синът ми беше хранен с биберон около месец, преди това още месец със сонда, естествено имахме проблеми със сукането,  които дали поради липса на упорство от моя страна или наистина бяха непреодолими, не успяхме да преодолеем и до ден днешен се храним с кърма от шише. Признавам, че именно цеденето и ежедневното свиждане в болницата ме предпази от пълен срив. Попаднах и на невероятна лекарка, която ми позволяваше редовен контакт с моето съкровище, като дори ме подтикваше да го гушкам поне веднъж  седмично още докато беше толкова малък, а после и да го храня в болницата. Правихме и опити за сучене в болницата, но рекордът ни беше 5 мин. Последван от неистов рев за бибата.
Така, че майки- кураж, не се отчайвайте, но най-важното, не се обвинявайте за нищо, вие правите най-доброто за вашето дете.

Подписвам се под поста на VeTray, включително в частта за третото дете. Само дето аз първото съм го кърмила, срам не срам, над 4 г., а второто - 2 г. и половина.

Ако лекарите не бяха толкова нехайни в това отношение (а доста от тях и неинформирани), повече майки щяха да имат шанса, пък и желанието, да кърмят успешно.

Аз изпитвам също известни угризения заради организацията в МД, но съм наясно, че тя се подобрява с всеки изминал ден (във всички отношения, не само по отношение на кърменето), а и съм благодарна, че там все пак позволяват да се носи майчино мляко. Искаше ми се бебето ми да бъде захранено с кърма, но когато ми казаха, че нямало смисъл, не се опитах да ги убедя, че всъщност има. Бях готова да цедя и да хвърлям през целия престой на Нико в неонатологията, ако ми бяха рекли, че няма начин да се носи.

Яд ме е също, че не съхраних коластрата си, ами всичко отиде down the drain. Сигурно е имало начин, но на мен не ми се занимаваше, а и не се сетих, честно казано. Иначе в стаята имаше хладилник, може би е трябвало да се напъна и да измисля контейнери и пр., ама айде, чудо голямо.

Моята помпа е от преди седем години, когато се роди първото ми бебе, и почти не беше използвана. Тя е ръчна на Авент и струва около 90 лв. Такова удоволствие от изцеждането, като сега, никога не бях изпитвала, ако щете вярвайте. Иначе да - помпата в МД никога няма консумативи, а и никой не те насочва да я използваш (камо ли пък как), но пак е напредък, щото на други места изобщо няма пък условия за до(изцеждане).

И никой никого не съди, нали стана ясно? Просто споделяме и насърчаваме, или поне се опитваме, де.

П.П. Бела, консултантите на ЛЛЛ (или НКК) са приятни млади майки, чиято цел е да насърчат или помогнат, но само на онези, които желаят, никога насила. Според мен от тях може да има само полза, дори в ситуации, когато не искаме повече да кърмим и трябва да получим инфо как безпроблемно да спрем кърмата си. Знам го от опит,  защото по едно време бях започнала да се готвя за ЛЛЛ лидер, но поради раждането на малката си дъщеря прекъснах и се отказах.

И сега вече радикално сменям темата, щото и на мене ми омръзна.

Тази седмица ще водя Нико на ТФЕ и на кръвна картина (заради анемията) и ще питам неонатоложката за 3 неща - ваксини, захранване, Синагис. После ще споделя за онези, които се интересуват.

Надявам се всичко да му е наред на момчето и да започнем този път с ранно въвеждане на храни, стига да ни позволят.

За ваксините нашата ЛЛ рече, че едно време ваксинациите при деца, които са имали мозъчен кръвоизлив, независимо от степента и локацията му, са били отлагани до навършване на 1 годинка. Сега обаче не било така, вече нищо не било ясно и тя е решила да се отлагат до 6 коригирани месеца поне. Да видим. Аз съм склонна да се съглася.

Мяуче, много хубаво си го разказала. Моята помпа е също доста стар модел на Медела,ръчна с опция за включване към автомат. Малко преди да го изпишат, видях, че имат автоматична Медела и влязох там веднъж и включих моята Медела към техния автомат. Времето на цедене и носене на кърма определено беше и трудно, и смешно понякога. Често се случваше докато си водим сутрин големите батковци на училище и детска градина, аз да се цедя в колата и да срещам очудени погледи по светофарите     Коластрата успях да я съхраня точно в хладилника в стаята и после мъжът ми я занесе у дома и я замрази. Когато вече разрешиха да нося кърма, смесих коластрата с кърма и я занесох, без да ги информирам подробно.
С кърменето в Майчин дом в неонатологията нямахме големи проблеми. Разбира се много ми беше мъчно по цял час (разрешеният максимум, който е определен за хранене) да седи на гърдата а да изсмуква 10-15мл от 40 и после с шишето с кърма да дохранвам. 3 пъти на ден можех да ходя, докато големите бяха на училище и детска, понякога не се прибирах, че докато си хвана автобуса и се прибера, то станало време за следващото хранене. Определено виждах смисъл, Влади дръпна много след като започнахме с кърмата. На тегло беше добре и  бързо обори инфекцията и кислородният недостиг и така роден в 33г.с. стоя само 14 дни. Може би на мен ми е било малко по-лесно от други майчета, чиито бебенца са там по 2 месеца. Само искам да Ви вдъхна надежда, че можете да кърмите с много упоритост от ваша страна и навреме получена информация и подкрепа. Не обвинявам, всеки сам знае за себе си колко му е трудно. Пожелавам на всички ни да са ни здрави малките борбени сладурчета, споменът за трудните първи месеци ще избледнее с времето.

За анемията, и ние имахме, сега сме по-добре. Заплаши ни неонатоложката, че ако падне още малко (до 80 HGB), ще ни вкарва в болницата за кръвопреливане, но почнахме с диета със спирулина, после захраних със заешко и пуешко. Хемоглобинът лека полека се покачваше, средно с 5-6 единици на месец. Трябваше да минем на Малтофер, но като знам как тези препарати дразнят стомаха, си направих оглушки и си продължих със спирулината. За пред лекарката давам Малтофер. Малкият дръпна рязко в развитието си. Дълго време го чаках да започне да се обръща по корем, но откакто живна след като вдигнахме хемоглобина се развива с много бързи темпове. Набира се да се изправя, за ръце правим крачки, а сме на 10,5м= 9 кориг.
Извинявам се за дългия пост, просто темата ми е мн интересна и усетих възможност да се включа с коментар.

Мяуче, бях обещала да споделя за рехабилитацията в Педиатрията. Вече минахме един курс и съм страшно доволна. Петър е на 2,5 реални месеца и вече си държи доста стабилно главата, повдига се на лакътна опора, когато е по корем и последните дни упорито се върти от корем по гръб. Обратното още не го е схванал явно и едната му ръка остава под него  Организацията им е много добра, никога не сме чакали повече от 20 минутки и за гимнастиката и за електростимулацията. Всички са много мили и съм най-доволна, че Петър го приема супер спокойно и не съм чула глас по време на процедурите, освен когато започнат да го мъчат венците, защото при нас вече тръгват да фо дразнят зъбите и долните прозират по венеца. В кратце виждам резултат, макар и от само 5 дни курс и съм доволна.

Другата седмица се при личната да видим как върви. После мисля да звънна на Яръкова да обсъдим ваксините и Синагис-а. До захранването имаме още време, та няма да я тормозя от сега.

VeTray, при нас беше малко по-различно, защото Ник се роди в 27 г.с. и 6 дни. Съответно стоя в болницата 45 дни, през което време аз неотлъчно се цедях (първоначално дори давах част от кърмата на голямата си дъщеря, малката не прояви интерес), но не през 3, а през 4-5 часа със задължителното нощно цедене, което е най-големият стимул за лактацията.

Аз също смятам, че благодарение на кърмата той се подобри рязко, наддаваше отлично и го изписаха доста по-рано от очакваното (бяха ми казали, че няма шанс да го изпишат преди да навърши месец преди термина (5 април), а го изписаха още на 25 март и бях в лек шок и ужас, но това е друга тема).

Също така ми рекоха, че преди 36 г.с. той няма да има установен сукателен рефлекс, но о, чудо! той имаше още на 10 март - в 34 г.с. и засука от шише без проблем. Първоначално ходех и го хранех с шишето, но той си изцокваше всичко за 2 минутки и аз реших, че е време да го пробвам и от гърда. И с много зор в крайна сметка засука - още там, в неонатологията (една от акушерките също най-неочаквано ми помогна, те пък ми се зарадваха, че опитвам, да не повярваш).

Трудно беше, т.к. той сучеше добре (40 мл. за 15 мин.), но не можеше да засуква и да задържи гърдата - та непрестанно придържах и прилагах компресия, не всеки път се получаваше, но аз знаех как да го правя и упорствах - не паднах духом. На мен ми позволиха да го храня 2 пъти на ден за по 1 час (избрах това да става в 1 и в 4 часа) и бях единствената майка по това време, която носеше кърма и единствената, която опитва да храни от гърда - абсолютно изкопаемо.

Като наближи време да си го прибирам, той беше общо взето хранен или със сонда или с шише, но аз реших, че няма да го дохранвам, ще го мъча да суче, па ако трябва на всеки час. Така и стана, още от първия му ден вкъщи, сед 45 дни в неонатологията, го минах на тежък - режим, сучене на всеки 1-2 часа (той не даваше сигнали първоначално) и взе че се получи.

Анемията първоначално са я третирали с Нео Рекормон, донякъде успешно, но впоследствие хемоглобинът му изведнъж падна до 60 - без никакви признаци, ей така изведнъж. Преживяхме едно кръвопреливане - не беше страшно, а после и 2 месеца на Малтофер. Тия дни ще видим от какво ще има нужда, но най-вероятно ще го захранвам и ще потърся спирулината, за чието съществуване научих преди известно време, но сравнително късно.

Каките съм ги захранвала късно и имаме проблеми с храненето, затова него искам рано и ще мога да установя дали има значение.

Бела, супер, много се радвам за вас. На нас ни предстои още една гимнастика октомври и край, макар че Ник е много добре и напред с матряла дори за 4-те си коригирани месеца.

Яръкова доколкото схващам е за късното захранване по принцип, то и аз, но не и в случая. Ще видим обаче, ще споделя.

За справка: Никола утре навършва 7 реални и 4 коригирани (+4 дни) месеца.

П.П. За помпата горе на 12 етаж разбрах, чак след изписването - къде съм бляла, не знам. Но там ходех да се изцеждам в промеждутъка м/у двете позволени хранения (в 1 и в 4), че къде иначе? Да кърмиш на обществено място е ок, но да се изцеждаш е меко казано... хм, скандално, т.к. няма начин да стане дискретно.

Няма да се връщам на темата за кърменето, само ще споделя, че е едно да се поддържа кърма без бебе 45 дена и съвсем друго 3 месеца и половина.

За рехабилитациите - моето юначе си настигна коригираната възраст, но нямам намерение да спирам упражненията - напротив, с рехабилитаторката си говорихме да продължим интензивно без почивка както досега поне докато се изправи на крачета, което значи 10 коригирани месеца. Така че още половин година упорита работа и да се надяваме, че ще забравим за този кошмар - преждевременното му раждане

Мариана, лактация може да се поддържа без сучещо бебе и много повече от 45 дена. Ния беше в болница 125 дни и е била на кърма до 2,5 годишна възраст. Но аз както казах се считам за късметлийка. Не съм срещала никакви трудности в това отношение, което мисля че е изключение.

Исках да те попитам за рехабилитациите.Просто профилактично ли ги правите или са ви назначени от лекар?
Някой беше писал и за ваксините- на Ния не са отлагани умишлено, но педиатъра ги отлагаше при всички възможни случаи...изглежда сякаш нещо я смущаваше. Всичките ѝ ваксини са слагани с огромно закъснение. Няма МПР ваксината още, а е на 3 г. Да подчертая, че не съм антиваксинист и отлагането не е търсено от мен.