Времето минава, АВГУСТИНЧЕ по-голямо става- тема 34!

Силви, кошмар за теб и за детето! Дано влизате вече в ритъм! На у-ще ходи ли вече? Предполагам , че и там ще се налага да контролираш захари на 2 часа?
Пожелавам ви от все сърце детето да кара по-лека форма на заболяването, а и защо не да се стигне до нормализиране на кръвната захар, без допълнителна намеса?!

Славена, този небулизатор инхалатор ли е всъщност? Каква е кашлицата на В.?

Наш Бибитко имаше есенна ваканция, 2 седмици- нали започна учебната година в началото на август, така че им се полага малко междинна почивка. Сега пак почна с у-щето, момчетата не му харесват, правели "много щуротии", момичетата му били по-сипатични, но все още няма приятелче там, което ме тормози. Той винаги е бил труден с новите контакти, а сега сред 25 деца е още по-трудно да си намери сродна душа. С учебния материал няма проблем, като мисля, че математиката ще му е силната страна. Смятане до 10 го владее без проблем, хвърля се вече на сметки до 20 и чака с нетърпение да вземели числото 100.

Бибит, да, инхалатор е. Не исках да се правя на много знаеща, просто така го наричат тук този вариант, а на другия инхалатор с помпичката му казват бейбихалер.
Нашият е този:
https://epharm.bg/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BD/%D0 … -c-28-detail.html
Валентин е добре. Беше ларенгиална кашлица.
Силви, включи се да кажеш как сте, мила?
Александра, голяма хубавица тази Кати! Гледам снимките във фейса и много ме радва! А ти как се чувстваш?
Вече пишем по 2-3 в темата, което ме натъжава. Помня като бяхме бременни как пишехме постоянно и споделяхме радостите и тревогите.....
Силви, логопетката даде на Валентин да прави едно упражнения в къщи, да казва срички с буквата г. Трябва да ти ги напиша да пробваш да ги правите, но вместо г да казва ш. Мисля, че няма да й е излишно. Ако искаш де. То не ви е само това на главата, но може да се разсейва. На Валентин му е много забавно....

Славенче, благодаря за хубавите думи за Кати. Нали си е наша, лоша дума за нея не мога да кажа.
Иначе съм добре. Нормалните дразнения за този период ги има - киселини, разни болки. Но се преживява.
И на мен ми липсва старата атмосфера в темата, но всеки със своя живот....


Бибит, явно такъв ще си е господинчото. По-необщителен. С времето все ще си намери другарче. Много хубаво че му върви училището.  Може би като понатрупа самочувствие ще стане и по-общителен.
Иначе, занелязала съм че и Кати е по - трудна с общуването попадайки в нова среда. В градината също трудно си намери приятели. Сега са заедно с едно приятелче от блока (те си падат и малко братовчеди де), та спрямо него в група5а е страшно ревнива.  Ако момчето се заиграе с някой друг, настъпват страшни драми.
Но например сега съм я записала към една детска вокална група. Има няколко момиченца приблизително на нейната възраст. Страни от тях, дори не прави опити да се включва в игрите им. Последния път дори майката нда едно от момичетата я побутваше да се заиграе с момичетата, няколко пъри караше щерка и да обърне внимание на Кати за да не е изолирана. Заиграла се уж по едно време но пак готова всеки момент да се отръпне. Може би, и пинеже е по-изпълнителна и притеснителна, се страхува да не и се скара учителката ( а тя оставя малките да си играят докато се занимава с големите). Обяснявам и уж че няма проблем да си играе с другите деца и е там за да си има още приятели. Ще видим днес дали ше е пак така изолираща се. Все пак е ходила само 3-4 пъти, явно.ще и трябва време да се отпусне.
Но пък на мен от сега ми писна все песни да слушам. На компютъра песни си пуска, докато играе си пее, донато заспи - пак. Явно ще и е страст. Та ще се наложи да положа много усилия да съчетаем вокалната група и бебето...

 

Тук съм - ами какво да кажа - надолу-нагоре - още има време докато се нормализираме - ту сме супер ниски, ту супер високи - всеки казва първите 1-2 месеца е така! Не пиша, защото всеки ден е едно и също и нищо ново няма - дано скоро дойде момента, в който ще се похваля, че сме в норма! Иначе е хубаво да се занимаваме с нещо да - пеем песнички, учим някои неща................Славе - напиши ми каквото прецениш, че ще е полезно - имаме достатъчно време за тренировки!

Алекс - наистина е хубаво темата да е по-жива - ти не пишеш ли и в очакващи!? Предполагам там е много по-вълнуващо!?

Бибит - браво на вас - явно ще минете на смятане с  трицифрени!

Силви, ще дойде ден и ще се нормализира положението. В началото е трудно, съдя и по приятелите мието дете е с диабет. Ще се научите да контролирате нещата.
Иначе пиша и в очакващи, но там положението е по-активно във фейсбук, тук във форума почти не се пише.  Може би и защото във фейсбук е по - бързо...
И Кати обича математиката, за разлика от мен. Решаваме задачки. Дано интереса и се задържи и не е като мен че аз преди да кажа кокко е 2+2 ще се замисля доста. Радва ме че има интерес и към четенето, задобрява доста. В детската градина пишат печатните букви.

Алекс, щом й харесва пеенето, поощрявай тази нейна страст!

Аз записах Бибитко на рисувателен курс, тъй като му е силна страна. Миналата година беше пак записан, но не беше чисто рисуване, а доста моделираха, което не го очарова. Сега курсът е свързан само с рисуване и изпробване на различни материали, първото посещение мина добре, да видим как ще е по-нататък. Разочарован е, че били пак само момичета в курса, както миналата година, а на мен ми е странно, че отново не са записани момчета, може би повечето родители наблягат на спорта при тях?

Моят Бибитко може да чете вече отделни думи, но много обича аз да му чета и не знам дали това ще го спира сам да се пробва да чете на този етап.

Славена, при по-малкия Бибитко забелязвам трудности с произнасяне на някои звукове, още е на 3 и си оформя речта, но нищо чудно с него да се наложи да ходя на логопед.

Мда, преди темата беше много активна и не намирах време да пиша редовно в нея, затова и се спотайвах, сега точно обратното.

Силви, дано скоро се похвалиш с добри стойности!

Привет момичета!
Сетих се, че отдавна не съм писала и наминах да ви успокоя, че стойностите ни са вече доста по-добри. Направо бяха много добри, но тръгнахме на училище и там в училище малко качва сутрин - всичко това е от вълнение - дори и положителните емоции качват захарта. Надявам се да е временно и да се нормализира - ще се опитам да ги оправя като давам по-бавно разграждаща се храна. Тя е много щастлива от училището, много си харесва госпожата и съучениците - за сега всичко е наред пу, пу!
Прегръдки на всички!

Силви, браво, радвам се на хубавите новини. Ще се справите и с регулирането на стойностите. И много се радвам че и харесва в училище /а тя в първи клас ли тръгна или предучилищна в училище? Извинявай, ако си го споменавала, просто не се сещам/. Дано все така да и харесва.
При нас нищо ново. Кати се готви за първата си изява с вокалната група. Другата седмица ОДК-то ще имат някаква програма по повод деня на християнското семейство и те ще участват с една песен.
Иначе си ходи на градина, учат там каквото учат /не че не ме интересува, но тя рядко обяснява надълго и нашироко, обикновено казва - това си го знаех/.
Тази вечер писахме писмото до Дядо Коледа. Сама го написа, е под моя диктовка. Сега се чудя дали да го изпратим на някой от адресите, или да и го прибера, да си го запазя за спомен...

Алекс - на предучилищна, но в училище.

Браво на Кати - аз си ги пазя - преди ги пишех аз - тя се е подписвала с ръчичка, с рисунки, с име - с каквото може, тази година и тя си го написа сама, но ще не сме готови - иска да има възможност да дописва хахахаха - някой ден ще й ги покажа!

Като ви чета си мисля, че аз нещо не обръам внимание на моето дете! Ами той даже не познава всички букви, а какво остава да пише! 
Знае цифрите, може да брои и да смята. И толкова.
Силви, все се каня да ти пиша на лични за логопеда и все забравям. От таблета ми е малко трудно, като ме пуснат на компа ще пиша.  Не мога да се вредя от тримата ми мъже!

Славенче, то до някъде си е и до дете. Поне за момента, като тръгне на училище, ще не ще, ще ги научи. Братовчедчето на Кати /на същата възраст като нея/например може да ти сметне задачи до 100, но за букви - не ще и да чуе. В момента - каквото им е интересно, в училище - всичко 

Славенче споко,те момченцата са малко по назад,нали знаеш  И моя не може да пише все още 

Силви, радвам се, че сте стабилизирали стойностите! Звучиш по-спокойна !

Добре де, в предучилищната не учат ли букви?
Славенски, имате още време до 1 клас, дотогава може знанията да се обогатят.
Лично аз съм се занимавала по малко с моя Бибитко- и с букви, и с цифри. При него стана бързо и лесно, под формата на игра, определено му беше интересно, не е проявявал нежелание да го ограмотявам . Виж, малкото му братче, което е на 3 и нещо е друга бира- не обича да му рисувам, да му показвам- когато преброим 2, той казва: 3!, като цяло е своенравен и по-буен, при него други методи ще трябва да измислям, когато му дойде времето!

Малък Бибитко почна пак със спастичния бронхит, батко му също прихвана от вируса, макар и в по-лека форма. Препоръчаха ни да ги водим в т.нар. сОлници-бункери, да дишат солен въздух, изглеждат ето така, заобградени са от морска сол, има и детски кът. Вчера татко им ги заведе и двамата за един сеанс,  имало е ефект, дано не е само временен. От определени места са им изпускали солена пара, били са като в мъгла през 40-те минути престой, на тримата са им текнали сополи и паднало голямо кашляне, явно се е получило втечняване на секретите в дробовете. Все едно си мушнат в един голям инхалатор.

А, и да се похваля, голямото Бибитче вече чете, справя се с няколко изречения вече!

Ето виждаш ли - моето пък не може да смята - познава цифрите, но никак не схваща принципа на събиране, изваждане - трябва да е с предмети и просто да преброи резултата! А също и не смятам, че е толкова добре и с писането и четенето, просто са й по-силната страна. Срича - лятото се научи, но покрай тези проблеми не се бяхме упражнявала и в момента пак почнаха да я затрудняват думи с повече съгласни една до друга, писането също не е истинско писане - казва думата и почва да предполага как се пише буква по-буква, естествено често бърка и трябва някой да й подсказва!


Може да ви прозвучи странно, но аз мисля, че децата не бива да се учат рано да пишат, четат, смятат - пример за това е сестра ми - още на 4 години се научи сама да чете и с всичко беше доста по-напред - в училище до 5-ти клас й беше ужасно скучно, нищо ново не учеше, имаше проблеми с дисциплината и стоенето на едно място. И няма как да не е така - какво да прави дете, което само чете романи, докато другите деца учат буквите!? Приемаше ходенето на училище като някакво досадно задължение. Когато вече дойдоха новите неща - вече история, природознание - не си беше изградила навика да учи, не знаеше как човек бавно, постепенно трябва да се старае да схване нещо ново -т.е не знаеше какво е нещо да ти е трудно, това малко я обезсърчаваше и отчайваше. Така, че по-скоро ранното четене, писане и смятане й създадоха повече проблеми, от колкото да са й били от полза. Учила съм малко и детска педагогика и там казват същото - ако детето е много напред хубаво е да бъде записано в по-горен клас - за да има умерени трудности и да се научи да ги преодолява. Това при нас е невъзможно, но в САЩ например съм чувала, че го правят - учиш си във 2-ри клас например, но си много добър по история да кажем и посещаваш занятията на 5-ти!

Силви, не всичко е така черно-бяло, както го описваш.
При нас се оказа, че преди започване на у-ще е желателно да се знаят буквите- но в ДГ не ги занимават с букви, подразбира се, че вкъщи трябва да се занимавам с това- макар че колко сме се занимавали, чат-пат е било, все под формата на игра. Сега в у-щето на Бибитко ги пробват да пишат думи по слух, без да са взели и половината азбука, важното е да се упражнява да свързва бувки и това, че Бибитко е наясно с буквите, много му помага. Виж, с четенето не бързах, за да не му е доскучее в у-ще.
Засега не съм забелязала, че предварителните знания са му във вреда. Той е кротко дете, няма проблем с дисциплина, концентрация- виж, общуването с куп деца му е проблем.
Вчера имахме личен разговор с учителката, поотделно с всеки родител на всяко дете от класа. За наш Бибитко сподели само хубави работи откъм справяне с учебен материал, всичко било с лекота, бил готов за втори клас, но прескачане на един клас не ни влиза в интереса, защото би било допълнителен стрес за него, в класа си се чувства добре, харесва си учителката, не обича промените и е много страхлив, неуверен, въпреки че няма причина. Като чу, че се говори за втори клас, Бибитко почна да мята отрицателно глава и учителката го успокои, че няма да се стигне дотам, радвала се да има такъв ученик като него в класа си. Та исках да кажа, че детето в една област може да е напред, в друга да изостава, трябва да се претегли риска дали има смисъл от прескачане на клас. По-скоро има смисъл да се наблегне в области, където детето има дефицити- в нашия случай това е спорта и комуникацията с други деца, които са му в класа.
Виж, училищният модел като в САЩ в Немско не е популярен, обучението е по класическия път по класове като в БГ. Ако учителкате е ангажирана, може и да му даде по-труден материал спрямо възможностите на детето.