Мисля, че по-позитивно от това няма на къде!
- Публикувана: 4 дек. 2014, 12:42 ч.
- Последно мнение: 29 май 2015, 21:15 ч.
Позитивното мислене????????
Позитивното мислене тласка хората към краен индивидуализъм и изолация
...
Какво мислите? Така ли е или не
...
Какво мислите? Така ли е или не
Още смятам, че мисленето не може да се управлява.
През последните години се навъдиха доста бели и добри, които обичат всичко и всеки и споменават това най- малко по пет пъти във всеки разговор, опитвайки да убедят другите колко позитивно настроени са. Сигурно е някаква мода... Създават ми усещането, че и шамар да им удариш, пак ще изпаднат в удивление колко много им е харесало. Освен, че ми изглежда неискрено и театрално, ми изглежда и неадекватно. В този ред на мисли, мнението ми е, че те не са себе си, а това не е полезно.
П.П. Приемам, че в темата става въпрос за крайност, а не за нормален оптимизъм.
П.П. Приемам, че в темата става въпрос за крайност, а не за нормален оптимизъм.
Статията не ми хареса, защото принизява положителното мислене до наивитет и инфантилност, което не е вярно. Едва ли не, всеки който мисли положително е безгръбначно, без собствено мнение и чака само някъв гуру да му каже какво да прави и как да се смее днес. (Апропо, хората, избрали да мислят положително гледат много по-малко телевизия от останалите, така че влиянието на медиите върху тях е много по-малко). Да мислиш положително, не означава да не мислиш зряло. Да, в живота има много кофти моменти, неприятни ситуации и пр, но това не означава да дълбаеш в тях и да ги анализираш до безкрай......
Не знам как мисля, в какви облаци живея, но знам, че чашата винаги е наполовина Пълна, а не празна.
Не гледам новини например.Не знам кой ни управлява, не знам кого са убили вчера, не знам къде е имало катастрофа...Е, и?Нима светът е свършил?Мога ли да сменя управляващия, ако не ми хареса?НЕ!Мога ли да върна убития?НЕ!Е, питам, защо ми трябва да знам това?!
Не живея в изолация.Срещам се с хора със сходни на моите разбирания, имам своите хубави и щастливи моменти.
Не ме вълнува нещо, върху което не мога да влияя.
Цитат
Непрекъснато отвсякъде ни се внушава как трябва да мислим положително, което значи селективно. Така се манипулира критичната способност и психологическата гъвкавост на хората да използват целия спектър от опита и преживяванията си и да вземат правилни решения.
Ако това ме прави наивна, позитивна щастливка, така да е.Нямам против.
И аз подкрепям казаното от Krasi* и DeVa
Това, което не ми хареса в статията е изпадането в някаква крайност, което усещам, че лъха от думите на този психолог.
Иначе, че има една камара народ, която се опитва да ни втълпи колко е положителна и колко може да ни помогне и как трябва да реагираме на всичко с любов и т.н. и т.н., да има я и лично на мене такива хора ми звучат просто нереално, защото не трябва да забравяме, че монетата винаги има две страни...
И да, предпочитам да мисля позитивно, което за мене означава, че ако нещо лошо се е случило, то е защото е трябвало да се случи и аз трябва да си науча урока, вярвам, че нещата идват когато трябва, а не когато ги искаме и съм съгласна с приказката "Всяко зло за добро". Трудно е понякога, но и за мене чашата е винаги наполовина наполовина пълна
Това, което не ми хареса в статията е изпадането в някаква крайност, което усещам, че лъха от думите на този психолог.
Иначе, че има една камара народ, която се опитва да ни втълпи колко е положителна и колко може да ни помогне и как трябва да реагираме на всичко с любов и т.н. и т.н., да има я и лично на мене такива хора ми звучат просто нереално, защото не трябва да забравяме, че монетата винаги има две страни...
И да, предпочитам да мисля позитивно, което за мене означава, че ако нещо лошо се е случило, то е защото е трябвало да се случи и аз трябва да си науча урока, вярвам, че нещата идват когато трябва, а не когато ги искаме и съм съгласна с приказката "Всяко зло за добро". Трудно е понякога, но и за мене чашата е винаги наполовина наполовина пълна
Аз съм склонна да подкрепя написаното от Мишела.
Този доктор явно има някакъв проблем с тази "проблематика". Мине се не мине месец, все открива топлата вода с някоя статийка по въпроса за негативността на положителното мислене. А неговите аргументи къде са, също ми е непонятно. Казвам го в качеството си на реалист със силна склонност към песимизъм и спорадични прояви на нетипичен оптимизъм.
Този доктор явно има някакъв проблем с тази "проблематика". Мине се не мине месец, все открива топлата вода с някоя статийка по въпроса за негативността на положителното мислене. А неговите аргументи къде са, също ми е непонятно. Казвам го в качеството си на реалист със силна склонност към песимизъм и спорадични прояви на нетипичен оптимизъм.
И да, предпочитам да мисля позитивно, което за мене означава, че ако нещо лошо се е случило, то е защото е трябвало да се случи и аз трябва да си науча урока, вярвам, че нещата идват когато трябва, а не когато ги искаме и съм съгласна с приказката "Всяко зло за добро". Трудно е понякога, но и за мене чашата е винаги наполовина наполовина пълна
Много точно казано!
И също, че като има проблем трябва да се търси начин, да се действа, а не само да оплакваме съдбата си.
Това за мен е позивното мислене. Да гледаш напред.
За мен е много по-важно да се приемеш такъв, какъвто си - усмихнат, намръщен, с по-лек, по-тежък характер, да се приемеш напълно, външно и вътрешно. Естествено това не изключва промяната, самоусъвършенстването, но не и да се напъваш да мислиш нон стоп позитивно или да се стремиш към разни течения, които излизат едно след друго и в крайна сметка се оказват просто част от една индустрия за печелене на пари.
.
Много удобен начин човек да оправдае пред себе си свръхегоизма си, дори бих казала, но всъщност е само поза, която в един момент много се пропуква. Достатъчно е да видиш как реагира същият този позитивист в рискова ситуация, когато трябва да сработи или съвестта, или опортюнизмът. На всичко отгоре позитивистите стават агресивни, когато някой подложи на съмнение вярата им.
Много удобен начин човек да оправдае пред себе си свръхегоизма си, дори бих казала, но всъщност е само поза, която в един момент много се пропуква. Достатъчно е да видиш как реагира същият този позитивист в рискова ситуация, когато трябва да сработи или съвестта, или опортюнизмът. На всичко отгоре позитивистите стават агресивни, когато някой подложи на съмнение вярата им.
Преди 16г. видях една съученичка как реагира.мъжът и беше решил да спре да пътува,за да вижда как расте детето им и си беше намерил работа за 700лв-ужаас изведнъж от позитивното и мислене и т.н. и следа не остана.
Разубеди го и отново стана свръхпозитивна.
И също, че като има проблем трябва да се търси начин, да се действа, а не само да оплакваме съдбата си.
Това за мен е позивното мислене. Да гледаш напред.
Това за мен е позивното мислене. Да гледаш напред.
Съгласна съм.
Не, че не ми се е случвало да помрънкам и аз, но гледам да е в някакви граници и да не занимавам хората около мене (по възможност). Оставям го да оттече (това, лошото, като емоция и негатив) и продължавам, поне се старая да е така.
Разубеди го и отново стана свръхпозитивна.
Препоръчани теми