Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 5

Аз съм го поръчвала и от Холандия, но като че не бях доволна тогава - въобразявам ли си - не зная.


Да, индивидулно си е. Малко възбужда, ама моя има нужда.

Връзката между дислексията-обучителни затруднения-емоционално изоставане-ниска себеоценка - постепенна изолация от връстниците е съвсем пряка (поне при нас). До завършване на детската градина (3D-периода) моето дете общуваше с връстниците си без проблем. Имаше приятели и момичета и момченце. Участваше във всички игри, беше лидер. Нямаше никаква разлика (освен че не говореше до 5 години). Но се разбираше чудесно.
Проблемите започнаха в училище (2D-периода).
Защо не я искат – защото интересите й са за по-малка от нейната възраст. Защото говори и реагира по-детински на ситуациите. Защото не винаги разбира намеците и вицовете на връстниците си….
Опитвала съм с психолози, търсих летни групи за доброволен труд, търсех и социални групи по интереси, но не намирам.
Водих я на баскетбол, театрална школа, танци, плуване. Но отпаднаха постепенно тези занимания. Не й паснаха, с изключение на плуването, обаче не иска да ходи сама и то също отпадна.

Голямото самочувствие е поради ниската себеоценка. Точно това е характерно – липса на реална преценка във възможностите. И моята дъщеря го имаше в определени моменти, понякога и сега се появява, но в по-малка степен и рядко. Това е чувство за самосъхранение при тях.

Margeli , много точно си го описала и аз мисля по-същия начин като теб. И това най-много ме плаши засега. Поне засега наблюдавам тенденция в тази посока. Но предполагам всичко е индивидуално и при всяко дете е различно. Дано да греша поради факта, че  прекалено много да се вглеждам в малката, поради което и да преекспонирам определени ситуации.
Margeli, и още един въпрос ако не те притеснява, как общуваше в градината при условие, че не е говорела до 5 г?

dream09 - не знам как го е правила, но когато след първата година я отписах от обикновена детска градина, за да я запиша в логопедична, учителките ме убеждаваха да я оставя при тях защото тя е много общителна, играе с децата и даже ги организира и е лидер. Аз се сащисах и точно този въпрос зададох - как я разбират. Те ми отговориха, че децата я разбират чудесно, защото те си имат собствени начини на общуване. И това изглежда е точно така. Тя се беше превърнала в мим. Можеше да обясни повечето неща с тялото и лицето си. Но тя е много социална и активна и се стремеше всячески да общува с всички около себе си.
Проблемът е, че не е достатъчно само да приемаш информация, а и да я възпроизвеждаш. И ако това не се случва (както стана при нас), неминуемо започва изоставане, емоционално и после интелектуално.
При правилна, професионална и най-вече навременна грижа, помощ и обучение, тези дефицити могат да се наваксат, преодолеят и детето се развива нормално. И дори да се получат някакви забавяния, те са много по малки и не личат толкова. Ето това ни липсва все още на нас!

Някой дали има координати на Ваня Матанова?

Това намерих в нета

0878 243 402
Email:  v_matanova@yahoo.com

Да, на телефона преди 2 месеца не вдигаше. А и не знам точно къде работи сега. За това питах ако някой е контактувал с нея последната година да кажем.

Здравейте , не знам дали пиша в правилната тема, но търсейки решение на проблема си , попаднах на Вас , и открих общи проблеми  - дефицит на вниманието . Дъщеря ми е в седми клас , до сега си мислех , че успехът й /между 4 и 5 още от 5-ти клас / се дължи на недостатъчно учене въпреки ,че и помагам, но последните два месеца си  давам сметка , че тя просто не може да учи , не може да помни , учи по разказвателен предмет по 2-3 часа , стои на една точка по 40- мин , и казва че още не го е научила . Учи много трудно стихотворения, но знае всички песни, разсеяна е и сякаш не може да си събере мозъка да научи нещо. от пети клас я местят от чин на чин за да не говори , не знам дали да я оприлича като непохватна /така пише в темата -дефицит на вн./ , въпреки , че често й казвам, че е като слон в стъкларски магазин, но като дете в градината винаги ми правеше мини букети завързани с тревички . Но ме притеснява "снишена е и реакцията на болковите стимули"  , не знам как да разбирам тези "болкови стимули ", това е и един от  проблемите ми - през лятото няколко пъти я видях с надрани на черти първо бедро , после ръка . Каза, че си ги е направила сама , с тъпо стъкло или обратното на нож , и другите имали такива . миналата седмица се появи с обеца на езика, въпреки, че и бях забранила и я накарах да я махне,, на въпроса "защо" отговорът е " за да съм интересна", днес установих ,че е сложила нова , освен това видях на рамото й , повърхностни изгаряния -4 , от цигара , на въпроса "защо" , отговора беше "и тази , тази и тази имат такива" .Обяснете  ми , моля, на  какво се дължи това желание на всяка цена да бъде ,забелязана и известна ? има приятели , но различни , прескача от една от едни  приятели на други  , казва че и омръзват и и става скучно, после се връща на първите . Как да й помогна ? Мисля , че и аз скоро ще имам нужда от помощ. Напрекъснато я натискам за ученето. Ходи на индивидуални уроци по БЕЛ и Матем. , но госпожата по биология каза , че трудно разказва , отговаря на кратки въпроси , но не може да ги обедини.

iatska,  !

 мисля, че голяма част от въпросите ти не са за тази тема . Всяко дете  е индивидуалност, мисля че по-скоро трябва да потърсиш психологическа помощ!
успех! 

Не зная дали съъм споменавала в тоза тема, но това непременно да се влезе чрез кандидатстване в някаква паралелка профилирана, направо като мама с опит не го одобрявам.

И така - първото ми дете в "елитна гимназия" един от първите за българия по резултат. Ми ОК приятно училище - една година "учат" език, но просто една година пролежаване.

Малкия, дори  не беше на тези изпити, го записахме в непрофилирана паралелка в 8 клас. Ми нямаше пролежаване една година, учехаа си всички предмети и да малко певече часове по език. Е, имаха проблеми с някои ученици. Много добре работеха учители с ръководство и родители и ученици. Децата след 8 клас вече с профил. Прекрасни деца, защото добре се отнасят с тях и добре успяват в училище.

Натискането да, да се помага, но да се натиска за учене непременно - мисля че не. Нещо от сорта, бе това дай да ти помогна, ти можеш ОК, но не на всяка цена.
Това да иска да е известна и я забелязват по този начин чрез нараняване, определено си е за психолог и родителите разбира се. Все пак дори сега да не успее в училище в бъдеще може и повече да успее.  (някъде във форума имаше поне преди тема - консултация с психолог)

Благодаря , Ви за включването , последните две седмици обмислям сериозно , посещението при психолог , колебаех се между училищен психолог и друг , .... ще реша . Успех на всички Ви през новата година !

Iatchka, аз бих я завела при психолог извън училището.
Между другото, това със самонараняването напоследък често се случва в училище. Не че преди го нямаше, помня, че и по наше време "мерехме пишки" кой най-много държи на болка, във випуска на сестра ми също се кълцаха с ножчета по ръцете, но някак тези действия минаваха за повлияни от индианските и партизанските романи. Сега пак излезе на мода демонстрацията "колко съм железен/желязна, никой и нищо не може да ме нарани", обаче (мое мнение) децата сега някак нямат достатъчно практически познания, дори за елементарна дезинфекция и се стига до доста сериозни случаи. Тръгват да опознават собствените си граници, да (си) доказват, че са големи, неуязвими и в много случаи контролът върху собственото им тяло е единственият, до който са допуснати.
Решението (пак за мен) е натоварването с повече истински отговорности (не касаещи учебния процес) в семейството и обкръжението, увеличаването на "добавената стойност" не в интелектуален, а в чисто практически план.

iatcka , здравей

Виждам,че си от Стара Загора, аз също.

За психолог и аз си мислех да заведа моя син, но като се поразтърсих видях, че в града няма подходящ. Или поне такъв, който да  е полезен за нас.
Единствено се бях насочила към Красимира Иванова, но предвид нещастието , което  сполетя семейството им /  с нейното момченце/, тя не практикува в момента. Зависи в кое училище учи, например в нашето е много добър училищният съветник, но моето не иска при нея.

iatcka - привет!
и аз мисля, че сте за психолог. Не знам колко е сериозно самонараняването - но това желание за привличане на вниманието (обеца на езика) си е чист пубертет, може би малко по-тежък.
Стара Загора е родния град на баща ми - много красив град!

Благодаря, Ви че откликвате на проблема ми, въпреки , че не е по темата в която сме . Днес бях на психиатър - аз , за да се справя със сълзите от безсилие и честите крясъците от яд ........ искам да бъда спокойна за да мога да мисля реално. Казаха ми , в най- общи линии , че дъщеря ми кара просто по- тежък пубертет, че това не е самонараняване в истинския смисъл , а по скоро доказване , и препоръча консултация с психолог / Яна Христово , която имала добър опит в работата с тази възраст/ , за да се потърси причина за този  силен  стремеж за популярност и впечатляване на околните. gargamela е описала много точно нещата . Понякога имам чувство , че знам за моето и  децата от класа повече от техните родители , защото моята дъщеря ми разказва много и често/ естествено избирателно/ , но понякога това което знам ме плаши.   Съжалявам , че измествам темата!