По любов.
Плюсовете са, че тук намерих и работа, което в Х. не можах да направя, но предполагам, че съм изключение отколкото правило, а да не говорим за заплащането, което е нередовно и минимално.
Плюс е и че ми е тихо през нощта, сравнително ненатоварен трафик, ниска битова престъпност.
Започнахме да се поопознаваме с другите, макар да не сме близки. Тук не се представяш по име, а кой на кого си.
Съседите са готини и лесно се сближавате, а не е изключено и да работите заедно.
Радва ме това, че не плащам наем, но честно казано, имам ли прилични доходи бих си плащала само и само да знам, че не съм вън от цивилизацията.
Пасторалните картини мен лично ме дразнят и хич не ми радва душата да ми жужат пчелички и да ме будят петли и пр., но за някого би било радващо.
Минуси: никакви развлечения, много малко места за посещение, култура няма, има самодейност на много ниско (съжалявам ) ниво.
Местата за паркиране са кът, защото и на село е модерно да сме с по няколко коли, а тук специално е пълно с дупки и изровен асфалт.
Мръсно е, кално е. Западнало.
Хората като общо понятие са застаряващи, окъсани и общото впечатление, което оставят, е на отчаяни и безпарични.
Младите са малко и с традиционни интереси.
Клюкари се яко и на общо основание.
Уличното осветление не е добре поддържано.
Трудно се намират стоки, пазарува се на вересия и със записване, за несвикнали хора е чудо на чудесата.
Средата за децата е много важна според мен, а нямаш голям избор просто защото деца има малко. Лично за мен, не искам моето да общува с такива, чиито родители са пияници и видни простаци например, с което не твърдя, че всички са такива.
Много малко работа има и за висококвалифицирани кадри е немислимо да намерят добре платена работа с тенденция за развитие.
Основен работодател в малките градчета е държавата в лицето на община или кметство, както и др. д/вни структури.
Липсата на бъдеще се усеща много по-силно отколкото в по-големия град. Стой си в Пловдив, от по-големия град лесно ще си тръгнеш, но от по-малкия - много трудно.