пОжеланието приятно прекарване,все едно да се прекараш и да ти е тъпо е такива асоциации ми навява.
- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2024, 10:13 ч.
Фраза, която мразя
пОжеланието приятно прекарване,все едно да се прекараш и да ти е тъпо е такива асоциации ми навява.
Не знам дали точно мразя, а и фрази не са но - "Ауч" и "Оки доки", естествено придружено с някакво хахаво движение на веждите, може да ми причини силен и траен сърбеж. Неприятна фраза ми е тази за "ефекта УАУ"...все си мислех(и надявах) че ще й мине времето...ама още се използва
Не, че ги мразя изредените надолу фрази, но определено денят ми е по-хубав, ако не ги срещам. Споменатото по-горе "мекане" (ходиме, ядеме). Не само от журналисти, а и от политици. Както и "ше" вместо "ще". А комбинацията "ше напраиме", чута в националния ефир, е направо трепач!
Също така прекалената употреба на думата "адски" - "адски хубаво си изкарахме", "адски много хора" или (любимото ми) "адски студено". Ама то в ада не е ли горещо?
Не е като и аз да не съм използвала тази дума, но имам приятелка, която все така разказва нещата.
"Ами/Еми" в началото на изречение. Скоро слушах интервю по радиото, в което интервюираният започваше всяко изречение с "Ами". Специално се заслушах, за да се уверя. Ужас!
Нещо, което ми действа противоположно на значението му: "Успокой се!" Особено когато не съм ядосана или притеснена, "Успокой се" може да ме накара да запаля от четвърт. Не знам защо е така.
Когато говоря на английски, се дразня, ако човекът отсреща не спре да ми повтаря "like". При много хора е паразитна дума, подобна на "разбийш ли?" и "в смисъл".
И като стана дума за английски - преведени на български идиоматични фрази: да повървиш в нечии обувки, да мислиш извън кутията (казано от журналистка по БНР!), еди-кое-си събитие се случва, нещата се случват...
Има и други, споменати по-горе фрази, които не ми действат добре, но няма смисъл да повтарям.
Също така прекалената употреба на думата "адски" - "адски хубаво си изкарахме", "адски много хора" или (любимото ми) "адски студено". Ама то в ада не е ли горещо?
Не е като и аз да не съм използвала тази дума, но имам приятелка, която все така разказва нещата."Ами/Еми" в началото на изречение. Скоро слушах интервю по радиото, в което интервюираният започваше всяко изречение с "Ами". Специално се заслушах, за да се уверя. Ужас!
Нещо, което ми действа противоположно на значението му: "Успокой се!" Особено когато не съм ядосана или притеснена, "Успокой се" може да ме накара да запаля от четвърт. Не знам защо е така.
Когато говоря на английски, се дразня, ако човекът отсреща не спре да ми повтаря "like". При много хора е паразитна дума, подобна на "разбийш ли?" и "в смисъл".
И като стана дума за английски - преведени на български идиоматични фрази: да повървиш в нечии обувки, да мислиш извън кутията (казано от журналистка по БНР!), еди-кое-си събитие се случва, нещата се случват...
Има и други, споменати по-горе фрази, които не ми действат добре, но няма смисъл да повтарям.
Чак да мразя, е много силно казано, но ме дразни честата употреба на "Ти да видиш". Май е реплика от български сериал. Една колежка не пропуска и ден, без да го спомене поне веднъж.
Култово.
също в нашия край като разказват нещо много уподребяват " И вика" например: "И вика, че е много хубаво и вика добре му стояло...и т.н.
Явно си от моя край.
Чак да мразя, е много силно казано, но ме дразни честата употреба на "Ти да видиш". Май е реплика от български сериал. Една колежка не пропуска и ден, без да го спомене поне веднъж.
Култово.
също в нашия край като разказват нещо много уподребяват " И вика" например: "И вика, че е много хубаво и вика добре му стояло...и т.н.
Явно си от моя край.
Много паразитна фразичка. Ужас
От Стара Загора ли сте? И тук много "викаме".
Не е Милото, ами героят, който се играеше от Малин Кръстев - забравих му името.
"Седем часа разлика", Милото.
Не е Милото, ами героят, който се играеше от Малин Кръстев - забравих му името.
"Всеки гледа от своята си камбанария" - дразни ме и посланието, и звученето. Ти ако си викарий, аз не съм.
Глаголът "случва се", който напоследък се смята за успешен заместител на "става", "състои се", "организира се". Как не им хрумна на късоумните журналисти и папагалите, които го повтарят, че случването предполага внезапност, хаотичност, неорганизираност, а това обикновено е противоположно на смисъла, който искат да предадат. Съдебната реформа не се "случва", протестите не се "случват"... случила се е една огромна езикова заблуда.
"Успешен" вместо "успял" човек. "Успешен" има пасивно значение, поради което някой проект може да бъде успешен. Човекът успява активно, затова е "успял".
Глаголът "случва се", който напоследък се смята за успешен заместител на "става", "състои се", "организира се". Как не им хрумна на късоумните журналисти и папагалите, които го повтарят, че случването предполага внезапност, хаотичност, неорганизираност, а това обикновено е противоположно на смисъла, който искат да предадат. Съдебната реформа не се "случва", протестите не се "случват"... случила се е една огромна езикова заблуда.
"Успешен" вместо "успял" човек. "Успешен" има пасивно значение, поради което някой проект може да бъде успешен. Човекът успява активно, затова е "успял".
О, сега се сетих за още 2:
"За това сме на това дередже" - употребявано за всичко - от цената на доматите до международното положение.
"Българинът е..." и изобщо всякакви обобщения въз основа на характеристики, независещи от индивида ("жените ...", "чужденците...", "младите...").
"За това сме на това дередже" - употребявано за всичко - от цената на доматите до международното положение.
"Българинът е..." и изобщо всякакви обобщения въз основа на характеристики, независещи от индивида ("жените ...", "чужденците...", "младите...").
Фрази или думички?
Мен русизмът "касае" много ме дразни. Особено когато се използва от русофоби.
Обикновено е "БългаринА е..."
А най-интересно звучи "Вие, българите..." , произнесено от някоя Пенка, забравила родното си Сурсулево.
Мен русизмът "касае" много ме дразни. Особено когато се използва от русофоби.
"Българинът е..."
Обикновено е "БългаринА е..."
А най-интересно звучи "Вие, българите..." , произнесено от някоя Пенка, забравила родното си Сурсулево.
. И деятел.