Наказанията в предучилищната

Историята я има обсъждана на дълго и на широко в доста голяма учителска фейсбук група.
Колегите споделят потресаващи неща. На мен също ми е мъчно- и за децата, и за учителите, и за родителите.

Добре, премествам си детето и си решавам проблема. Но какво става с другото дете, това което наби моето? Остава с чувство за безнаказаност и продължава да вилнее необезпокоявано, защото моята дъщеря не е единствената, която е малтретирана от нея. Със сигурност ще има и други жертви.
Впрочем, темата беше за това, че няма механизъм за ефективно наказание за такива прояви.

Мен за дрго ми е мъчно. За моите деца, които ако ги преместя какво ще научат? Че когато те набият виновника не го наказват. За това пък жертвата трябва да бяга и да изтърпи всички негативи от едно преместване по средата на годината? Защото за едно 6 год дете 3 различни училища за една година са сериозен стрес. Несправедливостта е повече от явна и не искам това да е първото впечатление на децата ми от институцията училище.

Не е идея на дървен философ, защото живея на тази земя и срещам деца и възрастни от всякакъв вид. И защото в случая видях единствено нападението като приложено спрямо това дете и родителят му. Детето има проблем, върху който трябва да се работи. А за това, че е имало някаква толерантност, съм съгласна. Явно е обаче, че не е в правилното й поведенчесто отношение от страна на родителите на потърпевшите деца.
И какво като махнат от прилично защитената среда на училищната стая. Ще го изритат оттам все някога, но то ще остане в училищния двор или зад оградата му. Но ще бъде в квартала  и добрите деца ще си пресичат пътищата с това дете, от което родителите им са го спасили, но то ще бъде сдружено с негови себеподобни.
Ей това е. Детето е само половината от проблема. Големият проблем е това, че двама възрастни, на които са поверени стотици деца нямат желатие да се справят и противопоставят родители срещу родител. И да, децата ще разберат, че понякога е по-добре да избягаш и да не влизаш в конфликт, но след време ще научат и че родителите им са ги оттървали от по-голямо зло.
Мамичка мекичка, съжалявам за момиченцето ти. Мен лично ме е страх точно от подобни извращения, случващи се в тази възраст на децата. Тогава вече става страшно, защото и физическата, и емоционалната агресия, са еднакво жестоки и съсипващи.
Всъщност след тази тема маправих доста сериозен извод за мен като родител. Клонях към изкарване на подготвителната група на детето ми в училище и осъзнах, че в тази ранна възраст помощник възпитателят все пак е втори възрастен човек и че тази жена всъщност с нейната грижа за децата е една прилична бариера да се развихрят големи конфликти.
За протокола - в групата на детето ми имаме дете, от което всичси се оплакват, но и на моменти родителите му преписват вини, които не са негово дело. Лошият речник на децата, влизането в схватки и разни подобни (иначе всички деца познават тв каналите, в които прелива от лоши обноски). Всички се оплакват от него, но никой не е влязъл в нормален диалог с родителите, за да са добре всички. Имаме и дете, с което се работи сериозно и проблемите намаляха доста. Заради случки, в които моето ненагледно е било потърпевшо, сме си говорили относно това, че е добре да седи по-близо до госпожата, но и по време на занятията, ако види, че има нужда от помощ, да помага. Все пак да има предвид, че само когато става по-буен е добре да се отдръпне. В началото само едно момиченце от групата помагаше, но вече всички се включват, а прогресът е голям и забележим. Две години никой не е направил проблем на госпожите или родителите му, но и всички виждаме, че се тревожат и че работят страшно много.